Решение по дело №13943/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7305
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20191100513943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 30.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                            МИЛЕН ЕВТИМОВ

                                                                  

като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов частно гражданско дело № 13943 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по жалба на длъжника С.О.срещу разпореждане от 27.09.2019 г. на ЧСИ С.П.по изпълнително дело № 20199210401318, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали адвокатското възнаграждение от 350 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – въпросът да се реши по същество. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

        Взискателят ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорва жалбата.

        Частен съдебен изпълнител С.П.е представил подробни мотиви относно основателността на жалбата.

        Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнител С.П., прие следното:

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

        В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя – адв. С.П., е възложила на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение. Действително, с молба от 16.09.2019 г. адв. П.е посочила начин на изпълнение – „налагане на запор върху банкови сметки на длъжника“, но и без тази молба съдебният изпълнител е следвало да наложи запор на банковите сметки на длъжника по силата на възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ. От друга страна, по делото липсват доказателства да са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, т.е. не може да се приеме, че посоченият с молбата от 16.09.2019 г. изпълнителен способ е приложен. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени, а определеното адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на 350 лева – да се намали до 200 лева.

        Извън предмета на настоящото производство е размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След постановяване на настоящото решение съдебният изпълнител е длъжен служебно, без искане на длъжника, да преизчисли тази такса.

        Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ разпореждането от 27.09.2019 г. на ЧСИ С.П.по изпълнително дело № 20199210401318, вместо което постанови:

        НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 350 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ по изпълнително дело № 20199210401318 по описа на ЧСИ С.П., на 200 лева.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.О.за присъждане на разноски по настоящото дело.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.