№ 1049 / 30.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на тридесети
ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 1268 по описа
на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по искова молба на Н.Х.Н.,***, с която е предявен против Областна
дирекция на МВР – Пазарджик следният иск: иск за обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 300 лв., като твърдението е, че вредите са му
причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд №
348/2016 г. на Районен съд – Велинград, с решението по което дело частично е
отменено като незаконосъобразно НП № 14-0367-001404 / 06.08.2014 г., издадено
от началника на РУ – Велинград към
Областна дирекция на МВР – Пазарджик, ведно с мораторната лихва върху тази сума
от 21.10.2016 г. до 08.11.2020 г. в размер на 123,34 лв. и законната лихва
върху сумата, считано от 09.11.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Исковата молба се поддържа в проведеното открито
съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, както и в подадено
преди него писмено становище. Същият претендира и присъждане на направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът – Областна дирекция на МВР –
Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва
изцяло, както и алтернативно частично исковата молба в писмена защита, подадена
преди проведеното открито съдебно
заседание. Възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар пред
първоинстанционния съд и в настоящото производство.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове. Счита, исковата молба за доказана.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщение в размер на 300
лв. е частично основателен: Това е така, тъй като наказателното постановление е
отменено частично. Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от началника на РУ – Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Ищецът е обжалвал това
постановление пред Районен съд – Пазарджик, който с решението си от 30.09.2020
г., постановено нахд № 348 по описа на съда за 2016 година частично го е отменил
и съответно частично го е потвърдил. Постановлението е отменено в частта му по
отношение на наложената глоба от 300 лв. Потвърдена е наложената глоба от 10
лв. При това положение следва да се приеме, че искът за пълна отмяна на
постановлението е уважен в съотношение 0,968 към 0,032. При преценката на
степента на уважаване на настоящия иск следва да се има предвид и
обстоятелството, че с изменението на чл. 63 от ЗАНН в сила от 03.12.2019 г.,
посредством създаването на нова ал. 5 е предвидена възможност за присъждане и
на юрисконсултско възнаграждение по административнонаказателните дела. Тъй
като, от една страна, в случая жалбата против наказателното постановление е
частично отхвърлена, а от друга административнонаказващият орган не е имал
възможността да претендира разноски, каквото право понастоящем има, то съдът
намира, че е справедливо от присъжданото обезщетение да бъде приспадното
минималното предвидено в закона юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Платеното пред районния съд адвокатско възнаграждение
(и претендирано като основен иск в настоящото производство) е в минималния
предвиден в закона размер от 300 лв. Минималното юрисконсултско възнаграждение
е 80 лв., съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ. При това
положение съразмерно адвокатско възнаграждение е 290,40 лв., а съразмерно
юрисконсултско – би било 2,56 лв. Като се извърши прихващане основният иск на
ищеца следва да бъде уважен до размера 285,28 лв.
Частично основателни са и акцесорните искове за
присъждане на обезщетение върху присъжданата сума в размер на законната лихва.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от заключителните
разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай ищеца, чиято е
тежестта да докаже настъпването на претендираните вреди, че не е представил
доказателства, че извънсъдебно е поканил ответника да му заплати разноските за
платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че поканата за
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 285,28 лв. е
направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до съда то
първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме за момент
в който той е поканен да заплати обезщетението от 285,28 лв., представляващо
разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от този момент
нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази дата, видно
от изпратената призовка е 13.11.2020 г. Следователно именно от тази дата
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД. Тоест претенцията за обезщетение в размер на
мораторната лихва върху главното обезщетение от периода от 21.10.2016 г. до
08.11.2020 г. е неоснователна, както е неоснователна и претенцията за
обезщетение в размер на законната лихва от 09.11.2020 г. до 12.11.2020 г.
С оглед изхода на делото са частично основателни исканията
за присъждане на разноски в настоящото производство.
За настоящото първоинстанционно производство ищецът е
заплатил държавна такса от 10 лв., която следва да му се възстанови изцяло,
както и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за
прекомерност на това възнаграждение. Следва то да бъде намалено до минималния
предвиден законов размер съобразно материалния интерес, който в случая е 300
лв. Това е така, тъй като настоящото дело не се отличава с никаква фактическа и
правна сложност. По него съдът извършва единствено преценка, какъв е изходът на
административнонаказателното дело и дали е заплатено адвокатско възнаграждение,
каквато преценка прави поначало съдът, който разглежда основния иск в
допълнение към основните си мотиви. След намалението на ищеца следва да бъде
присъдено възнаграждение по съразмерност в размер на 180 лв. Минималното
юрисконсултстко възнаграждение от 100 лв. следва да бъде намалено по
съразмерност на 40 лв.
Следователно, на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер на 190 лв. и като се приспадне юрисконсултското възнаграждение от 40
лв., в крайна сметка ответникът следва да възстанови на ищеца разноски по
делото в размер на 150 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати
на Н.Х.Н.,*** обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 285,28 лв. /двеста осемдесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки/, причинени му от заплащането на адвокатско
възнаграждение по нахд № 348/2016 г. на Районен съд – Велинград, с решението по
което дело частично е отменено като незаконосъобразно НП № 14-0367-001404 /
06.08.2014 г., издадено от началника на РУ – Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик,
ведно със законната
лихва върху главницата от 285,28 лв., считано от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля иска на Н.Х.Н.,*** против Областна дирекция на МВР –
Пазарджик за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 300 лв. за сумата над присъдената сума от 285,28 лв., като твърдението е, че
вредите са му причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в размер 300
лв. по нахд № 348/2016 г. на Районен съд – Велинград, с решението по което дело
частично е отменено като незаконосъобразно НП № 14-0367-001404 / 06.08.2014 г.,
издадено от началника на РУ – Велинград
към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, като отхвърля и акцесорния иск
за присъждане на мораторна лихва върху тази сумата 300 лв. от 21.10.2016 г. до
08.11.2020 г. в размер на 123,34 лв. и законната лихва върху сумата от 09.11.2020 г. до 12.11.2020 г.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати
на Н.Х.Н.,***
разноски по
делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лв/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: