Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
21,05,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 2432/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.И.Г., ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно
постановление № 19-1006-003298 от 09.09.2019 г., издадено от началник на група
КПДГПА към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.178ж,
ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца.
С жалбата се заявява незаконосъобразност
в процесуално-правен и материално-правен аспект на постановлението и се
настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата, вкл. на база събрани в заседанието доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 07,08,19г. жалбоподателят
управлявал по АМ А1 товарен автомобил ДАФ с рег.№ ********, собственост на ЕТ „К.Ч.-Т.“
и превозващ асфалт. С него на предна дясна седалка пътувал колета му св. К..
Около 11,09ч. двамата чули силен
шум - тракане от предната частна автомобила и поради това водачът намалил и
отбил в аварийната лента, където спрял на известно разстояние.
На място пристигнали св. В. и О. - служители
на СПП при ОД на МВР Пазарджик, които се движели след товарния автомобил и
видели отбиването и спирането му в лентата за принудително спиране.
Св. В. съставил акт против водача
за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП, който бил надлежно предявен и с връчен
препис срещу подпис.
Въз основа на акта е издадено
атакуваното НП.
Не се претендира процесуална
неизправност на последното и констативния акт въз основа на който е издадено, а
и в хода на служебната проверка такава не се установи. . Спазени са
изискванията за пълно, ясно и точно отразяване на обстоятелствата по извършване
на нарушението е изпълнено, и е
гарантирано правото на защита по изложените релевантни за възприетото нарушение
факти.
При служебната проверка досежно
редовността в процедурите, касаещи акта и НП и тяхното съдържание не се откриха
нарушения на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на тези актове.
Част от фактите, възприети от контролния и от наказващия орган и отразени в издадените от
тях съответно АУАН и НП , не са спорни.
Не е спорно и се установява от всички доказателствени източници, че на
процесното място и в процесното време жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил по автомагистрала А1 и около посочения час се е установил в лентата
за принудително спиране, където фактически спрял. Тези факти са изводими от всички гласни доказателствени
средства- показанията на свидетелите пол.В. и К.. Свидетелят пол. О. директно признава, че не
помни никакви детайли около събитието. Другият член на полицейският екип, който
е извършил процесната проверка св. В., който е и актосъставител , прави някои
конкретни признания по възприети факти , част от които обаче се опровергават от
други доказателства. Такъв факт е признанието на водача непосредствено след
пристигане на място на полицейският екип, че се установил в крана дясна лента
на АМ, защото се движел много бавно и да не пречи на движението на другите МПС.
Това конкретно твърдение не може два се възприеме не само поради
опровергаването му от други доказателствени източници. самият в. твърди, че не
поми дали водачът бил сам и не помни също така защо водачът обяснил, че се
налага да се движи бавно- дали поради товара или поради друга причина, като
същевременно неубедително изключва възможността да да е имало повреда, тъй като
„ в акта написали, че няма повреда“ (л. 53, гърба). В акта обаче е отразена и
липсата на здравословни проблеми на водача или пътниците, а липсват твърдения
на В. да е изясняван този въпрос. От друга страна актът дословно възпроизвежда
състава на чл. 58, т.3 от ЗДвП.
Това, което решаващо опровергава
възприетата липса на конкретна причина за спиране на процесния автомобил за
показанията на спътника на жалбоподателя св. К.л. 29, гърба, които са напълно
потвърдени от данните, представени в писмото от Д.Р.ЕООД. Установява се от тези
два източника, че жалбоподателят и св. К. пътували заедно по АМ с процесния
товарен автомобил, когато силен шум от тракане привлякъл вниманието им и станал
причина водачът да отклони в лентата за принудително спиране и там да спре, в
който момент пристигнал и патрулния автомобил. Съмненията за възникнала повреда
се оказали напълно потвърдени и както става ясно от посоченото писмо, подписано
от управителя на дружеството, лично му се обадил жалбоподателя и го уведомил,
че по време на движение чул „ силно тропане и предполага, че може да е
кормилната щанга“, което налага да преустанови движението, за да не възникне
ПТП. Работодателят и управител на посоченото дружество Цв. В.изпратил платформа
и така камионът бил придвижен до базата на дружеството и там отремонтиран с
налични материали и от работници на дружеството ( с което логично обяснява
невъзможността да представи писмени доказателства за това). В писмото се
признава също, че повредата се оказала именно предполагаемата от
жалбоподателя- свързана с кормилната
щанга.
Еднопосочността в заявеното от К.
и данните в писмото от работодателя на жалбоподателя дадоха основание за
признаване достоверността на заявеното още с жалбата твърдение, че именно
конкретна повреда на автомобила е била причина той да се установи в аварийната
лента и да спре там. Повредата в кормилното управление на автомобила води до
невъзможност за неговото безопасно управление и съставлява повреда, която дори
налага явяване на МПС-то на нов технически преглед - виж чл. 29а, ал.1 от
НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, независимо от извършени в
срока по чл. 29, ал.1. Стана ясно, че движението на товарния автомобил на
собствен ход е било изключено вследствие
повредата и той е бил транспортиран на платформа. Тоест напълно даказана е
такава повреда, която е наложила, за да се гарантира сигурността и
безопасността на останалите участници в движението водачът да изведе превозното
средство тъкмо в лентата за принудително спиране и да спре там до пристигане на
специализиран превоз . Това поведение на водача е изцяло в съответствие с
изискванията към него по чл. 101 от ЗДвП. То не съставлява възприетото от
административните органи нарушение и неоснователно управление на МПС в
аварийната лента на АМ, тъй като е безспорно доказана повреда на кормилното
управление, наложила ползването на лентата със специален режим. А това ползване
е напълно разрешено именно при наличие на такова основание , предвид въведените
изключения от правилото по чл. 58, т.3 от ЗДвП.
Горното обсъждане налага отмяна
на НП и този изход предопределя, предвид чл. 63, ал.4 от ЗАНН, присъждане в
тежест на въззиваевмата страна на претендираните разноски за процесуалния
представител на жалбоподателката разноски ( 500 лева - по договора за правна
защита и съдействие).
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-003298 от 09.09.2019 г., издадено от началник на група
КПДГПА към ОДМВР Пазарджик, с което на А.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** са
наложени глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на А.И.Г., ЕГН **********
сторените от него разноски за процесуално
представителство в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: