Р Е Ш Е Н И Е
№ 460426
гр. Кюстендил, 19.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд, в публично съдебно заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 406 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес на гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба, депозирана от Д.Й.А.-Ш. против Т.К.А., Х.Й.А. и В.Й.А..
В исковата молба се сочи, че ищцата, заедно със своя
съпруг, прехвърлили на сина си Й. А. собствения си недвижим имот, представляващ
УПИ II –
имот с планоснимачен номер 45, в квартал 3 по плана на село **** общ. ****,
одобрен със Заповед 1334/23.04.1981г., площ от 658 кв.м., при описани в
Нотариален акт № ***, том *, дело *****/1995г. на нотариус при КРС, граници и
съседи, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, гараж и стопанска
постройка. Срещу това, синът на ищцата поел задължението за пожизнено гледане и
издръжка на своите родители.
Твърди се, че пред 2004 г. съпругът на ищцата починал,
а преди няколко години и синът й, който се грижел за нея в изпълнение на
сключения между тях договор. След смъртта на последния, наследниците му спрели
да поддържат контакт с ищцата. Не откликвали на молбите й да отделят средства
за ремонт на покрива на процесния имот, не й осигурявали никакви грижи и
средства съобразно договореното. Ищцата била инвалид и почти цялата й пенсия
била разходвана за лекарства. Ответниците, неизпълнявайки задълженията си по
процесния договор, поставяли нея и близките й в затруднено положение, като в
същото време придобили имущество на значителна стойност, от което ищцата би
могла да се издържа.
Ето защо се поддържа искане да бъде
развален в своята цялост поради неизпълнение, на осн. чл. 87, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите, сключения между ищцата и нейния
съпруг от една страна и сина й Й.Х. А. -
от друга (наследници по закон на който са ответниците в настоящото като негова
съпруга и дъщери) Договор за прехвърляне на недвижим имот, както следва: имот,
представляващ УПИ II –
имот с планоснимачен номер 45, в квартал 3 по плана на село *******, общ. *******,
одобрен със Заповед 1334/23.04.1981г., площ от 658 кв.м., при описани в
Нотариален акт № 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС, граници и
съседи, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, гараж и стопанска
постройка, срещу задължение за издръжка и гледане, който договор е обективиран
в Нотариален акт № 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС.
Претендират се сторените в
производството разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131
от ГПК ответниците са депозирали
писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Ю.С.. Не се спори по обстоятелствата,
че процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане е сключен с приобретател синът на ищцата. Липсва спор и по
това, че последният е починал като е оставил за свои законни наследници
ответниците в настоящото производство. Спори се единствено по наведените в
исковата молба твърдения за липса на оказване от ответната страна на грижа за Д.А.
– Ш.. Ответниците твърдят, че след смъртта на своя наследодател, наследявайки и
задълженията на последния по процесния договор, продължили да осигуряват
необходимите на ищцата грижи. Сочи се, че до преди няколко години ищцата
живеела в процесния имот като нейните дъщеря и внучка задоволявали всичките й
социално-битови и хигиенни нужди. Понастоящем същата живеела в гр. Кюстендил с
новия си приятел, като била материално осигурена, но въпреки това ответниците
продължавали да й предлагат пари за покриване на екзистенциалните й нужди.
Недоказано било и твърдението за пълно неизпълнение на договора спрямо
починалия съпруг на ищцата, за който приживе се е грижел приобретателят Й. А..
В тази връзка се прави и възражение за изтекла погасителна давност на иска за
разваляне поради неизпълнение по отношение на наследената от ищцата, като
преживяла съпруга, ½ (една втора) идеална част от И. Ш.в (другия
прехвърлител по договора). Последният бил починал на 18.01.2004 г., а искът бил
предявен от ищцата през 2021 г., т.е. след изтичане на 5-годишната погасителна
давност.
Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна.
Претендират се и сторените в производството
разноски.
В съдебно
заседание исковата
молба, както и отговорът към нея се поддържат от процесуалните представители на
страните.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните на спорят, че по силата на договор, обективиран
в Нотариален акт № 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС, ищцата
и нейният съпруг от една страна и синът й Й. Х. А. - от друга (наследници по закон на който са
ответниците в настоящото като негова съпруга и дъщери) прехвърлили имот,
представляващ УПИ II –
имот с планоснимачен номер 45, в квартал 3 по плана на село *****, общ. *****,
одобрен със Заповед 1334/23.04.1981г., площ от 658 кв.м., при описани в
Нотариален акт № 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС, граници и
съседи, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, гараж и стопанска
постройка, срещу задължение за издръжка и гледане.
Липсва спор и по това, че Й.Х.
А. е починал на 26.10.2011,
като е оставил за свои законни наследници съпругата си и ответниците в
настоящото производство. В т.см. е приложено и Удостоверение за наследници №
01203/15.03.2021 г.
На 18.01.2004 г. е починал
и перхвърлителят И.Г..Ш.
Събрани
са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Т. П., Д. Т.
и Т.Ц. и П. Д..
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален
акт № 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС.
По допустимостта: Активно легитимиран да предяви иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е
както прехвърлителят, така и неговите наследници.
Това следва от правилото, че със смъртта на едно физическо лице неговото наследство се
придобива като съвкупност от права и задължения от наследниците му по закон от
момента на откриване на наследството. В
съдебната практика се застъпва именно становището, че наследниците на прехвърлителя имат правото да искат разваляне на
договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е
бил все още жив и могат да упражнят правото да се развали договорът в обема на
притежаваните права, т.е. съобразно дела си. Тези основни положения са посочени
в ТР № 30/17.06.1981 г. на ВС, ОСГК - Правото на разваляне на договор е субективно
потестативно, но и имуществено, поради което – наследимо и може да бъде
упражнено от правоприемниците. В този смисъл са, например: Решение № 615 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3824/2008 г., II г.
о., ГК, Решение № 285 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., IV г. о. Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г.,
на II г.о.
От това следва, че наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият
съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане
поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права –
спр. ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС;
Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение
№ 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., постановени по
реда на чл. 290 ГПК.
В този
контекст след смъртта на лицето, което е прехвърлило право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, призованите към
наследяване лица придобиват притежаваните от наследодателя към момента на
откриване на наследството права. Действително към момента на смъртта си
наследодателят И. Ш. не e притежавал право на собственост
върху имота, с който приживе се е разпоредил, но разполага с правото да иска
разваляне на договора, с който това право е било прехвърлено, поради
неизпълнение на насрещната престация за полагане на грижи и даване на издръжка,
което е, както вече се отбеляза, имуществено по естеството си и съответно
наследимо.
С оглед на
горното в конкретния случай ищцата би могла да иска, освен на собствено
основание, разваляне на договора и за притежаваното по силата на наследяване от
починалия й съпруг право, като предяви иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Това й
право обаче, е ограничено до размера на притежаваната от нея част от
наследството на съпруга й. След смъртта на И. Ш. призовани да го наследят са преживялата
съпруга Д.А. и сестра му, като няма данни за негови низходящи и възходящи. Последната
е починала, но е оставила наследници по закон. Имуществото е било притежавано
от прехвърлителите в режим на съпружеска имуществена общност. При тези данни е
налице хипотезата на чл. 9 от ЗН, която предвижда, че когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с
техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило
преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай
получава 2/3 от наследството. В този смисъл ищцата е процесуално легитимирана да иска
разваляне на процесния договор, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД до претендирания размер
от 1/2 идеални части за себе си и до размер от 2/3 ид.ч. от останала 1/2 ид.ч. за съпруга си. Досежно
останала 1/3 ид. ч. (от 1/2 ид.ч.), или за 1/6 ид. ч. претенцията се възприема
за недопустима, т.к. липсва интерес от предявяване на иск за разваляне на
договора за размер над припадащата й се идеална част от имота.
С
исковата си молба ищцата е предявила иск за разваляне на договора изцяло, т.е.
е заявила повече права отколкото е притежавала.
Освен
това с исковата си молба ищцата не е твърдяла неизпълнение на договора за
издръжка и гледане докато съпругът й е бил жив, а напротив като основание на
иска си е посочила неизпълнение на задълженията от страна на ответниците едва
след смъртта на сина й Й. А. - приобретател по договора за издръжка и гледане.
Предвид, че ищцата не твърди неизпълнение на договора по времето докато и
двамата кредитори са били живи, т.е. неизпълнение на поетото с договора за
издръжка и гледане неделимо задължение, което по отношение на прехвърлителя И.
Ш. е отпаднало с прекратяване на договора по отношение на него вследствие на
смъртта му, то настоящият състав на съда намира, че за ищцата липсва правен
интерес от предявяване на иска за разваляне на договора, придобито от нея по
наследяване, т.е. липсва интерес от предявяване на иск за разваляне на договора
за размер над припадащата й се 1/2 идеална част от имота - в т.см. Решение № 948/21.12.2009 г. по гр.д.№ 2958/2008 г. на ІV г. о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
При тези
доводи претенцията се възприема за допустима в останалата й част и ще бъде
разгледана по същество.
По основателността:
Общият принцип, заложен в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД,
предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, а когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред - ал. 3 от
с.з.
За да
възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът да
развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за
гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на
собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.
приобретателят по договора, респ. неговият наследник виновно да не е изпълнил
поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не
трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора (арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД) и 3. кредиторът да е
оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него
правни задължения по процесния ненаименован договор.
Съгласно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК с изготвения доклад по
делото - по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест за установяването на
тези правопораждащи спорното потестативно право юридически факти, които
подлежат на главно и пълно доказване от ищеца.
При така разпределената доказателствена тежест в случая са ангажирани доказателства, от анализа на които се налага извод, че
договорът за прехвърляне на процесния имот
срещу поето насрещно непарично задължение - за гледане и издръжка, е
действителен и е породил целените от страните правни последици. С него прехвърлителите
са се разпоредили в полза на наследодателя на ответниците с процесния имот
срещу задължение за издръжка и гледане при необходимост.
Типичните задължения на приобретателя по този договор,
преценени с оглед житейското значение на това да гледаш някого (като се изключи
буквалния смисъл – да си насочил поглед, да следиш с очи), са да върши
постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота му. Именно в
този аспект при прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет
на този алеаторен договор, е възникнала и изискуемостта на насрещното правно
задължение за приобретателя - трайно, постоянно, със собствени усилия да
извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата
за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка.
Събраните по делото гласни доказателствени средства
обаче, не установиха това задължение да е изпълнявано ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично (както се приема за необходимо в
съдебната практика - Решение №
6ЗЗ/01.07.2002 г., по гр.д. № 944/2001 г., на ІІ г.о.; Решение № 293/24.06.2009
г., по гр.д. № 491/2008 г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. №
71/2009 г., на III г.о.
При тълкуването на
волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД и доколкото в договора
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, следва да се
приеме, че в случая в това задължение се включва изцяло храна, режийни разходи,
дрехи и други според нуждите на прехвърлителя (без оглед на възможността му да
се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите да се справя сам - така Решение
№ 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., Решение № 82 от
5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., Решение № 169 от 19.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др. Събраните доказателства,
установяват, че прехвърлителят е възрастна жена, заради което нуждата й от помощ
е била очевидна и то в пълния договорен обем. Събраните доказателства, че периодично са били
осигурявани хранителни продукти от настоящите ответници не изпълва съдържанието
на договора, доколкото задължението е неделимо, поради което е недопустимо да
се дели по обем и на периоди (сравн.
Решение № 412/30.04.2009 г., по гр.д. № 1512/2998 г., на I г.о.; Решение №
95/12.02.2010 г., по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Така се налага извод, че ответниците не са изпълнили
задължението си да гледат прехвърлителя Ш. в горепосочения смисъл на понятието.
Следва да се отбележи и че по правило поведението на
кредитора е без значение, доколкото единственото му задължение по договора е да
прехвърли собственост. Действително, без неговото съдействие задължението за
издръжка и гледане не може да бъде изпълнявано, но евентуалното неприемане на
дължимите и предложени издръжка и грижи не освобождава длъжникът от поетото
задължение, а единствено дава възможност да се поиска трансформация на
задължението в паричния му еквивалент - в този смисъл Тълкувателно решение №
96/28.06.1966 г. на ОСГК. Трансформацията обаче, длъжникът е следвало да поиска
незабавно, иначе дава възможност на кредиторът да претендира разваляне на
договора поради неизпълнението на задължението за издръжка и гледане. В този
контекст по делото няма доказателства за липса на съдействие от прехвърлителя,
въпреки данните за усложнените отношения, заради което и третата предпоставка
за уважаване на претенцията се намира за налична.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният
от ищцата иск за разваляне на сключения договор е основателен и следва да бъде
уважен, но до размер на 1/2 ид. ч.
В останалата част претенцията се възприе за
недопустима и производството по нея ще бъде прекратено.
Въпреки този извод не се налага отмяна на
посочения нотариален акт в тази част, доколкото съгласно ТР № 3/29.11.2012 г.
по ТД № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е и настоящият случай.
По разноските: С оглед изхода от делото на ищеца се следват
деловодни разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, но доказателства
за сторени такива не са ангажирани, заради което съдът не следва да се
произнася в посочения смисъл.
В условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ответниците
следва да заплатят възнаграждение на адвоката на ищцата, представлявал я в
хипотезата на чл. 38 от ЗА, в размер на 150 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед
изхода на спора.
На ответната страна също се следват деловодни
разноски. Доказани са такива в размер на
300 лв., но поради частичната неоснователност на претенцията в тежест на ищцата
ще се възложи сумата от 150 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат
компенсирани поради липса на искане в т.см.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 406/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил в частта му, в която с
предявения иск от Д.Й.А.-Ш., с ЕГН **********,
с адрес ***, (спр. уточнителна молба на л.22), в качеството й на
наследник на прехвърлителя И. Г. Ш., притежавал ЕГН **********, починал на 18.01.2004 г., против
Т.К.А., с ЕГН **********, Х.Й.А.- Г. с ЕГН ********** и В.Й. Х. с ЕГН **********,
трите с адрес ***,
за разваляне на Договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС, по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД, по отношение на 1/2 ид.ч. на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт
№ 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС, като недопустимо.
В тази
част решението е с характер на определение и може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЗВАЛЯ по иска на Д.Й.А.-Ш., с ЕГН **********, с адрес *** против Т.К.А.,
с ЕГН **********, Х.Й.А.- Г. с ЕГН ********** и В.Й. Х. с ЕГН **********, трите
с адрес ***, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение до размер на ½ ид.ч (една втора идеална част) Договор за прехвърляне на недвижим имот, който договор е обективиран в
Нотариален акт № 158, том 2, дело 1032/1995г. на нотариус при КРС, по силата на
който И. Г. Ш., притежавал ЕГН ********** и Д.Й.А.-Ш., с ЕГН **********,
прехвърлили на Й.Х. А., (без родство с първия и син на втората), имот, представляващ УПИ II – имот с планоснимачен номер 45, в квартал 3 по
плана на село Неделкова Гращица, общ. Невестино, одобрен със Заповед
1334/23.04.1981г., площ от 658 кв.м., при граници и съседи: улица с осови точки
3 и 4, УПИ III с предназначение за баня; УПИ IV-имот с
планоснимачен номер 47 и УПИ I -имот с планоснимачен номер 45, ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, срещу
задължение за издръжка и гледане.
ОСЪЖДА Д.Й.А.-Ш., с ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.А., с ЕГН **********, Х.Й.А.- Г. с ЕГН ********** и В.Й. Х. с
ЕГН **********, трите с адрес ***, сумата в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева и нула
стотинки), за сторените деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.К.А.,
с ЕГН **********, Х.Й.А.- Г. с ЕГН ********** и В.Й. Х. с ЕГН **********, трите
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Й.А.-Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева и нула
стотинки), за сторените деловодни разноски.
На основание чл. 115, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗС ДАВА шестмесечен срок от влизане в
сила на настоящото решение за отбелязването му в Службата по вписванията при РС
гр. Кюстендил към Агенцията по вписванията гр. София и указва на ищеца, че след
изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при районен съд – Кюстендил: _________________