Р Е Ш Е Н И Е №
№ ……………/……………….02.2014 год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Я.П., сложи
за разглеждане в. гр. дело № 3457 по
описа на съда за 2013 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 251/23.10.2013 год., постановено
по гр. дело № 170/2013 год. на РС- Провадия:
1/ е изменен размера на
постановената с определение от 13.11.2008 год. по гр. дело № 198/2008 год. по
описа на РС – Провадия издръжка, дължима от П.Д.А. ЕГН ********** с постоянен
адрс: ***************************** в полза на детето А.М.А. ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител М.А.Я. ЕГН **********, като издръжката е
увеличена от 30 лева на 120 лева месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 05.03.2013 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,
на основание чл. 150 от СК;
е изменен размера на постановената с определение
от 13.11.2008 год. по гр. дело № 198/2008 год. по описа на РС – Провадия
издръжка, дължима от П.Д.А. ЕГН ********** с постоянен адрс: *****************************
в полза на детето М.М.А. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител М.А.Я. ЕГН **********, като издръжката е увеличена от 30 лева на
100 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба –
05.03.2013 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, на
основание чл. 150 от СК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата П.Д.А., подадена чрез адв. К.Г. ***, назначен за
особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, в частта, с която е
увеличена издръжката за детето А.М.А. за разликата над 80 лева до 120 лева месечно,
както и в частта, с която е увеличена издръжката за детето М.М.А. за разликата
над 80 лева до 100 лева месечно.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението в атакуваните части е неправилно. Размерът на издръжките на децата е
завишен, като не е отчетено, че децата са на възраст съответно на 13 и на 7
години, при което необходимите средства за месечната им издръжка са значително
по–малки от средствата, необходими за издръжката на възрастен.
Решението в частта, с която издръжката за
детето А. е увеличена от 30 на 80 лева месечно, а за детето М. – от 30 на 80
лева месечно, не е обжалвано от ответницата и в тези части е влязло в
сила.
В писмен отговор насрещните страни,
чрез процесуален представител оспорват жалбата. Считат решението в обжалваните
части за правилно и настояват да бъде потвърдено.
Контролиращите страни ДСП – Варна
/конституирана въввъззивната инстанция/ и ДСП – Провадия не са депозирали
отговор на жалбата, не са изразили становище в съдебно заседание.
В съдебно заседание въззивницата
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, а въззиваемите, чрез
представител поддържат отговора.
Съдът съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени от А.М.А. ЕГН ********** и М.М.А.
ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител М.А.Я. ЕГН **********,
тримата от ***************************** против П.Д.А. ЕГН ********** с постоянен адрс: гр. Дългопол искове с
правно основание чл. 150 СК за увеличение на определената по гр. дело № 198/2008 год. по описа на РС –
Провадия месечна издръжка, дължима от ответницата П.Д.А. в полза на всяко от децата,
съответно: за детето А.М.А., родена на ***
год.
от 30 лева на
120 лева месечно, а за детето М.М.А.,
родена на *** год. – от 30 лева на 100 лева месечно, считано от
предявяване на исковете /05.03.2013 год./ до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване.
Наведени са твърдения, че ответницата
е майка на децата. От присъждане на издръжката по гр. дело № 198/2008 год. по
описа на РС – Провадия до настоящия момент е изминал период от 4 години, децата
са пораснали, съответно са нараснали и нуждите им от издръжка. Понастоящем
издръжка в размери от 30 лева месечно за всяко дете е крайно недостатъчна за
задоволяване потребностите им от храна, дрехи, транспорт, отопление, ученически
помагала. Твърди се също, че детето А. страда от хронично заболяване и за
лечението й са необходими допълнителни средства за издръжка, извън обичайните
такива за дете на нейната възраст – за закупуване на медикаменти.
В съответствие с наведените
твърдения са и отправените искания: за увеличение на издържката за детето А.А.
от 30 лева на 120 лева месечно, а за детето М.А. – от 30 лева на 100 лева
месечно.
В писмен отговор, поддържан в
съдебно заседание чрез назначен й от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител ответницата оспорва исковете по размер; счита, че са
завишени и настоява за отхвърлянето им за разликата над 80 лева до
претендираните от ищците размери.
Контролиращата страна Дирекция
“Социално подпомагане” гр. Провадия не изразява конкретно становище по
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложените удостоверения за раждане,
издадени от община Варна /л. 4 и л. 5 от делото на РС – Провадия/, че П.Д.А. ЕГН ********** и М.А.Я. ЕГН ********** са
родители на децата А.М.А. ЕГН ********** и М.М.А. ЕГН **********.
С протоколно определение от о. с. з.
по гр. дело №198/2008 год. по описа на РС – Провадия е одобрена от съда спогодба,
съгласно която упражняването на родителските права по отношение на децата А. и М.
Атанасови е предоставено на бащата, а майката се е задължила да заплаща в полза
на двете деца месечна издръжка в размер на 30 лева за всяко детге, считано от
датата на влизане в сила на определението за одобряването на спогодбата.
Според констатациите в социалания доклад на Дирекция „Социално
подпомагане„ – гр. Провадия, към момента на извършване на проучването децата се
отглеждат в благоприятна среда и са осигурени условия за развитието им. Децата
са ученици, понастоящем М. е ученичка в седми клас, а А. – във втори. Според
доклада детето А. страда от хроничен бронхит, което изисква непрекъснато
лечение.
Доказателства за доходите на
родителите няма. Според доклада бащата работи в дома си частно като ковач. През
летния бащата и децата пребивават в гр. Варна, където бащата продава
изработените изделия. В отглеждането на децата получава помощ и от родителите
си.
С оглед така установеното от
фактическа страна съдът намира, че са налице
основанията на чл. 150 от СК за изменяване размера на дължимата от майката
издръжка. От влизането в сила на съдебния кат, с който е определена настоящата,
дължима от майката в полза на всяко от децата издръжка, съответно: в размер на по
30 лева месечно за всяко дете, до предявяването на исковете по чл. 150 СК за
нейното изменяване, са изминали почти пет години. През този период, несъмнено,
с оглед порастването на двете деца – М., която е почти на 14 години и А. – на 8
год., са нараснали и нуждите им от средства за отглеждане и възпитание. При
това положение, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които майката се е задължила да заплаща издръжка на децата
в месечен размер от по 30 лева за всяко дете. Към настоящия момент тези
средства са крайно недостатъчни за покриване на елементарните им нужди, в които
се включват и такива за закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на
учебни и други такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно, като тази
особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от
основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено
полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин на живот, лукс
и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката – така т. 4
от ППВС № 5/1970 год. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970
год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда
детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по
повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето /децата/ следва да
се вземат под внимание при определяне на размера на издръжката, която този
родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му
положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
получава, неговата трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ /понастоящем
този размер е 85 лева при МРЗ в размер на 340 лева месеечно/. Правото на детето
да получи издръжка от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно.
При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може
да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя, като се държи сметка и за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени
по–горе.
В случая детето М. е почти на 14
години, което обуславя извод, че потребностите й от гледна точка на обичайните
разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други подобни са близки до
тези на възрастен. Наред с това М. е ученичка, поради което в нуждите й от
средства за издръжка се включват и такива за
закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси. Няма
доказателства, които да обосновават извод за нужда от издръжка извън обичайните
такива за дете на нейната възраст. В случая като съобрази горното, съдът
намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето Милена
са в размер на около 240 лева.
Детето А. е на 8 години, което
обуславя извод, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за
облекло, храна, отопление, транспорт и други подобни са по- ниски от тези на
възрастен. Установено е още, че детето има хронично заболяване, което изисква
допълнителни средства за издръжка, като липсват доказателства за размера им. В
случая като съобрази горното, съдът намира, че средствата, необходими за
средномесечната издръжка на детето Стефан са в размер на около 200 лева.
Доказателства за доходите на майката
няма ангажирани. Няма и доказателства тя да притежава недвижимо имущество или
движими вещи на значителна стойност, които да й позволяват да реализира доходи.
Като лице в трудоспособна възраст следва да се приеме, че при полагане на
дължимата грижа същата би могла да реализира доходи в месечен размер около
установената за страната средна работна заплата. Същото следва да се приеме и
за бащата предвид липсата на доказателства и за неговото материално положение.
Нито един от родителите няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да
дължи издръжка.
Като отчете горните обстоятелства и
предвид безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към
ненавършилите му пълнолетие деца, съдът намира, че от сумата от 240 лева
месечно, необходими за издръжката на детето М., майката следва да участва със
сумата от 140 лева, а от сумата в размер на 200 лева месечно, необходими за
издръжката на детето А., майката следва да участва със сумата от 120 лева
месечно, като остатъкът от сумите необходими за издръжката на всяко дете следва
да се допълва от доходите на бащата. В случая по–голямото участие на майката в
издръжката към децата, е обусловено от факта, че бащата полага преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието им.
По тези съображения съдът счита, че
решението в обжалваните от въззивницата части е правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати дължимата
за производството държавна такса, определена съобразно чл. 18 от ТДТССГПК върху
обжалвания интерес в размер на 43, 20 лева, както и възнаграждението на
назначения по делото особен представител, осъществил процесуално представителство
в нейна полза, което съдът определя в размер на 100 лева – чл. 7, ал. 1, т. 6
от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.
Разноски за настоящата инстанция от
въззиваемите не са претендирани, поради което и съдът не изследва за
дължимостта им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 251/23.10.2013 год., постановено по гр.
дело № 170/2013 год. на РС- Провадия, В
ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е УВЕЛИЧЕН размера
на постановената с с определение от 13.11.2008 год. по гр. дело № 198/2008 год.
по описа на РС – Провадия издръжка, дължима от П.Д.А. ЕГН ********** с
постоянен адрес: *****************************, с настоящ адрес: с. *****************************,
в
полза на детето А.М.А. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
М.А.Я. ЕГН **********, В ЧАСТТА ЗА
СУМАТА НАД 80 ЛЕВА МЕСЕЧНО ДО 120 ЛЕВА МЕСЕЧНО, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 05.03.2013 год., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване, на основание чл. 150 от СК, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е УВЕЛИЧЕН размера на
постановената с определение от 13.11.2008 год. по гр. дело № 198/2008 год. по
описа на РС – Провадия издръжка, дължима от П.Д.А. ЕГН ********** с постоянен
адрс: *****************************, с настоящ адрес: *****************************, в полза на
детето М.М.А. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.А.Я.
ЕГН **********, В ЧАСТТА ЗА СУМАТА НАД
80 ЛЕВА МЕСЕЧНО ДО 100 ЛЕВА МЕСЕЧНО, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 05.03.2013 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,
на основание чл. 150 от СК;
ОСЪЖДА П.Д.А., ЕГН ********** с с постоянен адрс: *****************************, с настоящ адрес: *****************************,
да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОС – Варна сумата от 43, 20 лева /четиридесет и три лева и 20 ст./,
съставляваща дължимата държавна такса за въззивното производство, изчислена
върху обжалвания интерес съгласно чл. 18 от Тарифа № 1 за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК;
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на назначения на П.Д.А. ЕГН **********
с постоянен адрс: *****************************, с настоящ адрес: *****************************, особен представител адв. К.Г.
*** в размер на 100 /сто/ лева, което да се изплати от бюджета на съдебната
власт, на основание чл. 83, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.А., ЕГН ********** с с постоянен адрс: *****************************, с настоящ адрес: *****************************, да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОС – Варна сумата от 100 лева /сто лева/ – възнаграждение за производството пред
настоящата инстанция на назначения й особен представител, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Първоинстанционното решение в часттите, с които издръжката за
детето А.М.А. ЕГН ********** е
увеличена от 30 на 80 лева месечно, а за детето М.М.А. ЕГН ********** – от 30 на 80 лева месечно, не е обжалвано и
в тези части е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр. 100/2010 год.
Председател:
Членове:1.
2.