Решение по дело №642/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№923/12.11.2020г.  

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

при секретаря Димитрина Георгиева и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 642/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 284 и сл. от ЗИНЗС и е образувано по искова молба  от И.Т.Т., чрез адв. В.С.,***  против ГД “Изпълнение на наказанията“ - София. Искът е в размер на 30 000 лв. Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети – 08.02.2015 г. - 12.06.2020 г.при пребиваването му в ареста в гр. Русе, ареста в гр. Пловдив, затвора гр. Пловдив и в затвора гр. Пазарджик.

Твърди, че е налице свръхнаселеност, лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на тоалетна и течаща топла и студена вода в килиите, в които е пребивавал. Твърди, е работел през определен период от време във фирма АБВ без да са му предоставяни съответните маска и предпазно облекло. Държали ги мръсни, защото нямало вода.

Ищецът Т. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат С. моли да се приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че ответникът не е изпълнил задълженията по чл. 84 от ЗИНЗС и са нарушили чл. 3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост.

Ответникът ГД “Изпълнение на наказанията“ - София, представляван от юриск. Ч., в писмено становище счита жалбата за неоснователна и недоказана. Оспорва се предявения иск по основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът е доказан по основание и следва да се уважи по справедливост за определени периоди от време.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е задържан на 09.02.2015 г. с Постановление на РРП от 09.02.2015г. От тази дата до 07.04.2015г. е пребивавал в ареста в гр. Русе. От Справката, представена от ГД “Изпълнение на наказанията“ Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Русе е видно, че ищецът при настаняването си е пребивавал в к-я 20, ремонтирана през 2015г., която е с размери 4.35 м. на 2.10м. При настаняването си е бил сам. На 10.02.2015г. е преместен в килия № 8 /ремонтирана през 2014г./, където е пребивавал до 07.04.2015г. Килията е с размери 3.50м. на 2.20м. През този период е бил с още един задържан. За периода 10.02.2015г. – 07.04.2015г. лицето е разполагало с 3.85 кв.м., като в това пространство са се включвали тоалетна и мивка с течаща вода. В килия № 8 не е имал прозорец със светла отваряема част. Арестът не разполагал с място за раздвижване на открито, използвала се е стая. Почистването е било от задържаните, като са се предоставяли препарати от РС “Изпълнение на наказанията“. Осигурявана е храна от външна фирма, отговаряща на изискванията за калории, извършвало се е дезинфекция и дератизация от външна фирма /представени са писмени доказателства – Протоколи за извършена обработка и експедиционен лист клиенти/.

За периода, през който лицето е пребивавало в Затвора Пазарджик след ареста в гр. Русе, липсват каквито и да са данни. Ищецът също не посочва точен период, за който е пребивавал в Затвора Пазарджик, нито в кои килии е бил.

Ищецът е пребивавал в ареста в гр. Пловдив от 14.12.2018г. до 29.03.2019г. От справката от Ареста в гр.Пловдив се установява, че същият е ремонтиран през 2009г. Ищецът Т. е бил настанен в килия № 224 на ет. 2 с квадратура 14.74 кв.м., като е съжителствал с още две задържани лица, т.е. лицето е разполагало с над 4 кв.м., килията е оборудвана с три легла, като две от леглата са разположени едно върху друго, маса и табуретки. Предоставяни са им възглавница, одеяла и чаршафи. Изрично е посочено, че се извършва почистване и дезинфекция ежедневно. Изградена е система за осветление – дневно и нощно. Изрично е посочено, че дневна светлина прониква през прозорец 150/150 см., като прозореца е с отваряемо крило, за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Има място за престой на открито, представени са доказателства за извършвана ДДД обработка от външна фирма.

За периода 01.04.2019г. до 01.09.2019г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив. От справка от Затвора Пловдив се установява, че ищецът е обитавал няколко спални помещения – пост 5, помещение № 58, а от 20.08.2019 г. е преместен на пост 3, спално помещение № 27. Помещение № 58 е с площ 27.06 кв.м., без санитарен възел, като максималния брой лишени от свобода пребивавали в помещението е 6. Стая 27 за периода 20.08.2019г. – 01.09.2019г. е 39.02 кв. метра, като са пребивавали 14 или 13 лишени от свобода, а е следвало да пребивават не повече от 9 човека. Двете стаи разполаган със санитарен възел и течаща студена вода, оборудването е стандартно – легло и шкаф. Къпането е в обща баня, достъпът до топла течаща вода е по утвърден график. Изрично е посочено, че хигиената в спалните помещения се е поддържала от лишените от свобода, като за целта са им предоставяни съответните прибори и дезинфектанти. Двете помещения, в които е пребивавал лишения от свобода са с отваряеми прозорци. Представен е договор с външна фирма за ДДД обработка.

От справка от Затвора Пазарджик се установява, че ищецът е преведен от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на 18.09.2019г. От тази справка се установява, че ищецът е бил преведен в Затвора Пловдив на 29.03.2019г. и преведен в Затвора Пазарджик на 18.09.2019г.

В затвора Пазарджик е настанен в приемно отделение № 907 с размери 3.82 м. на 5.96м. – общо 22.97 кв.м., санитарен възел с размери 1.22м. на 1.18 м. или 1.44 кв.м., било е оборудвано с 4 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери 70 на 190 см., единичното, 4 бр. метални шкафове с р-ри 40х45х90 см. С още 7 лишени от свобода, т.е от 18.09.2019г. до 25.09.2019г. е пребивавал в килия която не отговаря на изискванията за квадратура на лишен от свобода. От 25.09.2019г. до 13.12.2019г. е пребивавал в спално помещение № 812 с р-ри 5.70х3.60 – 20.52 кв.м. с включени баня и тоалетна с размери 1.90х1.05 -1.99кв.м., 4 бр. двойни легла и 5 бр. метални шкафа, 1 бр. маса и 2 бр. столове, с още 7 лишени от свобода.

На 13.12.2019г. е преместен в спално помещение № 802 с размери общо 21.78 кв.м. с още 6 лишени от свобода.

На 07.04.2020г. е преместен в спално помещение № 703 с размери 28.10 кв.м., в тях баня и тоалетна, с още 5 лишени от свобода.

На 19.04.2020г. е настанен в спално помещение № 708 с размери 15.20 кв.м. в тях баня и тоалетна, не е посочено с колко лишени от свобода.

От справка се установява, че е сключен договор с външна фирма ДД1 ООД, която осъществява третирането на спалните помещения – през 2019г. 9 пъти, а през 2020г. са третирани 3 пъти за гризачи и насекоми. Установи се, че почистването е отговорност на лишените от свобода, като им се дават почистващи препарати.

Ищецът е работил във фирма АББ за периода от 10.02.2020г. до 23.06.2020г.

По делото е разпитан свидетеля Е., който е пребивавал с ищеца в Ареста в Пловдив и в Затвора Пазарджик, след което отново в Затвора в Пловдив. Твърди, че в ареста в гр. Пловдив имало хлебарки и дървеници. Твърди, че тоалетната и мивката са били в килията, което се потвърждава и от справката от ареста в Пловдив. Твърди, че всичко в килията било много зле, като трябвало да има чистачи, но те си чистели сами. Твърди, че прозорецът не се отварял докрай. Твърди, че ходели на друго място да се къпят, тъй като в килията нямало топла вода. Нямало условия за раздвижване.

Относно Затвора Пловдив, свидетелят е категоричен, че били много хора в една килия, карето нямало въздух, имало мишки. Вратата на тоалетната, която била в килията, била счупена, било пълно с боклуци. Той също казва, че лишените от свобода имали дежурства и си чистели, но въпреки това не могли да изчистят.

Относно Затвора Пазарджик, казва че е ремонтиран, но пак били повече хора в килиите отколкото трябва. Имало мишки и дървеници. Той също работел във фирма АББ, като било прашно, а не им давали предпазни облекла.

Съгласно вътрешен правилник на Затвора Пазарджик лишените от свобода са длъжни да спазват добра хигиена в килиите и сами да почистват спалните си помещения. Администрацията на затвора осигурява препарати за почистване, метли, лопати и кофи. Затворническата лавка също предлага подобен асортимент и лишаваните от свобода биха могли да си закупя.

От приетите по делото писмени доказателства се установи, че периода в който ищецът е пребивавал в Затвора Пазарджик е наказван три пъти.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Е..

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

 

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)  (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е част от действащото законодателство към периода преди 2019г. По силата на общите принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Арестите – в Русе и Пловдив, Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик, т. е. администрацията на ГД “Изпълнение на наказанията“ е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие  и съставлява част от националното право.

Относно твърдението за свръх населеност се установи следното:

За периода, през който лицето е пребивавало в Затвора Пазарджик след ареста в гр. Русе – 2015-2016г., липсват каквито и да са данни. Ищецът също не посочва точен период, за който е пребивавал в Затвора Пазарджик, нито в кои килии е бил. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3 и ал.5 от ЗИНЗС тежестта да установи липса на твърдените обстоятелства от страна на ищеца е на ответника, т.е. на ГД “Изпълнение на наказанията“. Тези твърдения обаче следва да са конкретизирани. Видно от исковата молба, твърдението е, че през цялото време ищецът бил в пренаселени килии с лоша хигиена – с наличие на дървеници и хлебарки, както и с липса на течаща вода е общо. Не е уточнено в коя килия за какъв период е бил в съответната килия, с колко лишени от свобода, дали е имало или не тоалетна или пък само течаща вода, за да може да се приеме, че за посочения период ответникът не е доказал тези твърдения. От казаното се стига до извода, че не е установено за периода след ареста в Русе ищецът да е бил в пренаселени килии, с лоша хигиена и без тоалетна и течаща вода. За този период искът е недоказан.

За периода на пребиваване в ареста в гр. Русе -10.02.2015г. – 07.04.2015г. – около 2м. и половина, лицето е разполагало с 3.85 кв.м., не е имало място за раздвижване, като и прозорец с естествена светлина и въздух. За този период от време с оглед броя на лишените от свобода е видно, че ищецът е бил при условия на свръх населеност, тъй като става въпрос за 3.85кв.м. площ ведно с мебелите в стаята. Установи се, че спалното помещение е било със санитарен възел, но не е имало чист въздух, естествена светлина и не е имало място на открито за раздвижване.

За периода 14.12.2018г. до 29.03.2019г. при пребиваването си в ареста в гр. Пловдив не се установи лицето да е било при условия на свръх населеност. В действителност от показанията на св. Е. се установи, че е имало хлебарки и гризачи, но пък от друга страна се представиха доказателства за извършвана ДДД обработка от външна фирма, както и че е почиствано от чистачи и от лишените от свобода. Имало е отваряем прозорец, макар и не изцяло, откъдето е влизал чист въздух и дневна светлина. Имало е място за раздвижване на открито, т.е. лицето не е било поставено в неблагоприятни условия.

За периода от 30.03.2019г. до 01.09.2019г. лицето е пребивавало в затвора Пловдив, за съвсем кратък период от време от 20.08.19г. до 01.09.2019г. е пребивавало в килия с пренаселеност. През останалия период от време е бил в килия, където на всеки лишен от свобода са се полагали 4 кв.м., имало е тоалетна и течаща вода, по график е ползвана баня. Имало е хлебарки и гризачи, но затворническата администрация е направила всичко необходимо като е наела външна фирма за ДДД обработка, изготвен е график за почистване от лишените от свобода. Предоставяни са препарати за почистване. За този период от време лицето не е било подложено с висок интензитет на нечовешко отношение.

За периода от 18.09.2019г. до 12.06.2020г. – около 9 месеца, лицето пребивава в Затвора Пазарджик. През целия период от време ищецът е бил в килии със свръх пренаселеност, като за определени периоди е пребивавал на под 3 кв.м.

Относно твърдението за липса на тоалетна и течаща вода от приетите по делото писмени доказателства се установи, че всяка килия, в която е пребивавал ищецът е била снабдена с тоалетна и течаща вода. Освен това от показанията на св. Е. се установи, че ищецът може да излиза в коридора и да се разхожда. Установи се, че има и обща баня и тоалетна, която е на етажа. Когато е отключена вратата на килията може да ползва банята и тоалетната, която е обща, освен тоалетната, която е в килията.

Относно хигиената – хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. За да няма дървеници и хлебарки не следва да се носи храна в спалните помещения. При положение, че самите лишени от свобода не спазват изискванията за хигиена в спалните помещения, то не следва отговорността да се носи от администрацията на затвора Пазарджик. Няма данни ищецът да е искал почистващи препарати и те да са му били отказани. Освен това св. Е. *** е ремонтиран.

По делото са приети писмени доказателства, че администрацията на затвора Пазарджик освен това използва външна фирма, която да пръска против гризачи и насекоми – за 2019г. – 9 пъти, а за 2020г. – 3 пъти.

Относно обстоятелството, че от фирмата където работи ищецът АББ не му предоставят работно облекло и е запрашено, не следва да се носи отговорност от затворническата администрация.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя  на ищеца в ареста в гр.Русе, където не е било само свръх пренаселено , но не е имало чист въздух и възможност за раздвижване на открито, както и пребиваването му  в пазарджишкия затвор както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 900 /деветстотин/ лв.,тъй като ищецът е бил за период от 9 /девет / месеца в изключително пренаселени килии, а три месеца в ареста в Русе, дори не е имало възможност за раздвижване на открито, липсвала е и дневна светлина.

Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от подаване на исковата молба.

По изложените по-горе съображения искът следва да бъде уважен за периода от 10.02.2015г. до 07.04.2015г. и за периода от 18.09.2019г. до 12.06.2020г., когато се установи, че ищецът е пребивавал в свръх населени килии и в лоши битови условия, без дневна светлина и чист въздух за около 3 месеца в ареста в Русе. За тези периоди и доказани неимуществени увреждания на ищецът ще следва да се присъди обезщетение в размер на 900 лв., а в останалата част до размер от 30 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София,  ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Т.  СУМАТА от 900/деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик и Ареста Русе – от 09.02.2015г. до 07.04.2015г. и от 18.09.2019г. до 12.06.2020г.,  ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.06.2020г., до нейното окончателно изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И.Т.Т.  против  Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София в останалата му част над 900 лв. до размер 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд - Пазарджик.

 

 

 

                         СЪДИЯ :/П/

 

РЕШЕНИЕ №170/01.03.2021 Г. ПО КАД№1397/2020 Г. XII-СЪСТАВ ПРИ АС-ПАЗАРДЖИК

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 923/12.11.2020 г. по адм. дело № 642/2020 г. на Административен съд – Пазарджик  в обжалваната част.
            Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.