Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
27.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на тринадесети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова
и с участие на прокурор Маргарита Георгиева от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административния съдия Хр. Димитрова
КАНД № 101 по описа за
2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „П.“ ЕООД, ***7033207,
представлявано от Г.К.П., срещу Решение
№ 163
от 12.04.2022г.
на Районен съд – гр.Шумен, постановено
по АНД № 2148/2021г. по описа
на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
23-0001078 от 07.07.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- гр. Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с което на основание чл.
104,
ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на
„П.“ ЕООД, *** е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева,
за нарушение на чл. 91в, т.1 от ЗАвтП.
В
касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
във вр.с чл.63в от ЗАНН. Твърди се необоснованост на преценката на районния съд за липса на допуснати в хода на административно наказателното
производство съществени нарушения на чл.18, чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Релевират се
аргументи, че в санкционната разпоредба са предвидени две
изпълнителни деяния, като посоченото от наказващия орган
такова – „съхрани“, не
съответства на действителното фактическо
положение, доколкото дружеството
не е представило за проверка тахографските листи, във връзка
с които е подведено под отговорност.
По изложените съображения касационният жалбоподател обосновава извод за незаконосъобразност на съдебния акт
и на потвърденото с него наказателно постановление, отправяйки искане същите
да бъдат отменени.
Ответната страна, ИА „Автомобилна администрация“,
РД „Автомобилна администрация“
- Варна, в депозиран писмен
отговор излага съображения за неоснователност на оспорването, като отправя искане за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и отправя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима,
но неоснователна и отправя
искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.
1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване
на изискванията на чл. 212 от
АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд - град
Шумен е потвърдил Наказателно постановление №
23-0001078 от 07.07.2021г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Варна при
ИААА, с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвтП на
„П.“ ЕООД, *** е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.91в, т.1 от ЗАвтП.
За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за установено
от фактическа страна, че в резултат на извършена на 21.04.2021г. комплексна проверка на документите относно транспортната дейност на касационния жалбоподател, осъществяващ дейност като превозвач,
притежаващ Лиценз на общността № 11527 за превоз на
товари, е констатирано, че дружеството не е съхранило най–малко
една година след тяхното приключване,
всички тахографски листи с информация за дейностите на
водачите, използвани в аналогов тахограф марка „SIEMENS VDO“, тип 1324.7100, № 01555591, монтиран
в товарен автомобил марка „М.“ от кат.
N 3, с рег. № ********, за периода
от 01.07.2020г. до
30.09.2020г., с което МПС са
извършени превози за собствена сметка
на товари, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г. Тахографските листи били изискани за проверка с покана с
рег. № 14-00-51-50/11.01.2021г. За посочения период били представени 18 бр.
тахографски листи, като не били
представени такива за 5330 километра, установено
след съпоставка на
представените тахографски листи със 7 броя заповеди за превоз
за собствена сметка на товари и справка за технически преглед на МПС (от 22.07.2020г. до 23.07.2020г.
– 36 км; от
29.07.2020г. до 30.07.2020г. – 32 км; от 30.07.2020г. до 21.08.2020г. – 1699км и от
21.08.2020г. до 22.09.2020г. – 3563 км).
Във връзка с горните констатации, на 21.04.2021 г., в присъствието на
представител на дружеството, бил съставен АУАН, като актосъставителят
описал констатациите и квалифицирал нарушението като такова по чл.91в, т.1 от
ЗАвтП. Актът бил предявен на представителя на дружеството и подписан от него, с
отразено възражение: „Има представени обяснения“. Писмени възражения не били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН
било издадено и процесното НП, с което на касатора била наложена имуществена санкция на основание
чл.104, ал.7 от ЗАвтП, в размер на 2000 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила,
ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице. По
съществото на спора предходната съдебна инстанция е приела, че деятелността си
санкционираният правен субект е осъществил
административно наказателния
състав, регламентиран в
приложената от наказващия орган разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвтП, като
наложеното наказание е определено при съблюдаване на изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка
се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е
допуснал нарушение на материалния
закон при издаване на обжалвания
акт. При обективно възприетата
фактическа обстановка по делото,
съдът е изградил правилни изводи за съставомерност
на деянието, за което е санкциониран касаторът. Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че дружеството в качеството му на лице, притежаващо Лиценз на Общността за превоз на товари, не е съхранило най-малко една година след приключване на превоза всички тахографски листи с информация за дейностите
на водачите, използвани в посочения в НП аналогов тахограф.
Както правилно е посочил и районният съд, в периода от 01.07.2020г. до 30.09.2020г. дружеството е извършвало превозваческа дейност с товарен автомобил
марка „М.“ от кат. N 3, с рег. № ********, поради което и
предвид наличието на работещ аналогов тахограф, за
същото е възникнало задължение да съхрани и при проверка да представи всички тахографски листи, касаещи процесния
период. Неизпълнението
на това задължение се явява съставомерно по приложения
от административно наказващия орган състав на чл.104, ал.7 от ЗАвтП.
Правилно районният съд
е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, като
в мотивите на решението е
даден отговор на всички инвокирани
от жалбоподателя възражения. Доводите на
решаващия съд се споделят
изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни
и на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящото решение препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Касационният
състав намира неоснователни възраженията на касатора
за немотивираност на съдебното решение в частта, с която са отклонени
наведените доводи за порок на наказателното постановление, изразяващ се в
неправилно посочване мястото на извършване на нарушението. Видно от обстоятелствената
част на АУАН и НП като място на нарушението е посочен адрес, идентичен с
адреса, заявен от дружеството в приложеното към преписката Заявление за продължаване
срока на валидност на лиценз на Общността и заверени копия на лиценз на
Общността за международен превоз. Това е и адресът, изписан на първо място в
логото на документите, изходящи от дружеството, както и в приобщена към
доказателствата Заповед за прекратяване на трудово правоотношение. На този
адрес се намира офисът на дружеството и както е посочил и районният съд –
дължимото поведение, свързано със съхранение на тахографските
листи е следвало да бъде осъществено именно там. Наред с това, съдът намира за
необходимо да отбележи, че съществено процесуално нарушение при издаване на НП
е налице тогава, когато липсата на реквизит или неправилното му посочване води
до неустановеност на нарушението. В случая, като са посочили място на
нарушението адрес на офиса на дружеството, където се извършва дейността, актосъставителят и наказващият орган не са допуснали
съществено процесуално нарушение в сочения от касатора
аспект.
Касационният състав намира за правилна
констатацията на районния съд досежно изрично посочване
на дата на нарушението. Видно от приложените към делото документи, както в АУАН, така и в НП, е посочена
конкретна дата на нарушението, а именно датата на
неговото установяване - 21.04.2021г.
Изпълнителното деяние се изразява в несъхраняване на тахографските
листи за срок от 365 дни след тяхното издаване. В случая са посочени датите, на
които е следвало да са издадени въпросните тахографски
листи, което е достатъчно, за да се установи, че към датата на извършване на
проверката, описана в АУАН и НП и приета за дата на извършване на нарушението,
превозвачът все още е имал задължение да ги съхранява, респективно като не го е
сторил, към тази дата е реализирал вмененото му неизпълнение на административно
задължение.
Неоснователна е и тезата, че наказващият орган
не е посочил относимото за казуса изпълнително
деяние, алтернативно предвидено в санкционната норма, доколкото е приел, че
дружеството е обвинено в това, че „не е съхранило“ описаните тахографски листи, а не за това, че „не е представило“
такива за проверка на контролните органи. По делото не са събрани
доказателства, от които да е видно, че дружеството разполага с тахографски листи за превозите през периодите, за които
наказващият орган е приел, че не се съхраняват такива, което е в подкрепа на извода,
че последното не притежава тахографски листи за тези
периоди. С оглед на това правилно актосъставителят, а
впоследствие и наказващият орган са приели, че дружеството „не съхранява“
въпросните тахографски листи, като по този начин не са
допуснали нарушение на административно производствените правила,
нито на материалния закон.
Не е налице и нарушение
на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото възведеното обвинение, макар и да се отнася
за тахографски листи за няколко периода,
е за нарушение, осъществено чрез едно изпълнително деяние, реализирано под формата на
бездействие.
Касационният
състав намира за неоснователно възражението на касатора
за липса на яснота в какво качество е санкционирано оспорващото дружество, предвид непосочване в АУАН и НП дали се наказва в качеството
му на „лицензиран
превозвач“ или в качеството му на
„ръководител на лицето, извършващо превоз за собствена
сметка“. Съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗАвтП,
„превозвач“ е всяко
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници
и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. В случая дружеството е
наказано в качеството му на лице, притежаващо лиценз за превоз на товари,
поради което няма съмнение, че е санкционирано в качеството му на превозвач по
смисъла, вложен в чл.104, ал.7 от ЗАвтП.
По
изложените съображения съдът приема,
че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
на РС - град Шумен е законосъобразно
и обосновано, поради което следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора съдът
намира за основателно направеното от ответната страна
искане да ѝ бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По
правилата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение се дължи, ако органът е бил
защитаван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В
настоящия случай пред касационната инстанция ответната страна е представила Отговор
на касационна жалба с рег.№ 6630/18.05.2022г., изготвен от
младши експерт в отдел „Контрол“
към РД „АА“, гр.Варна,
като към същия са приложени
съответно пълномощно и доказателства, че се касае за лице с юридическо
образование и юридическа правоспособност, поради което са налице цитираните
по-горе нормативни предпоставки за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това касаторът следва да
бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -
град София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 лв.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/12.04.2022
г., постановено по АНД №2148/2021 г. по описа на Районен съд - град Шумен.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ***7033207,
представлявано от Г.К.П., да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, сумата от
80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1.
...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 27.06.2022 г.