Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.06.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и седемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1740
по описа за 2017год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Т.Б.А.Б.” ЕАД-София против И.В.Н., с правно
основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК.В молбата се твърди, че е образувано
ч.гр.д.№9496/2016г. по описа на ПлРС по реда на чл.410 от ГПК срещу
длъжника.Твърди се, че настоящата ИМ е подадена във връзка с депозирано в
законен срок възражение от длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение.Посочва се, че задължението на ответника произтича от Договор за потребителски
кредит№ **********/28.10.2015г., сключен чрез кредитния посредник „Студио
Модерна- България“.Твърди се, че общия
размер на кредита, съгласно чл.7 от Договора е 337,45лв., като средствата се
превеждат по сметка на продавача на стоката, избрана от
кредитополучателя.Твърди се, че е преведена сумата 327,90лв., неа основание
ф.№**********/29.10.2015г.Посочва, се ,че с подписването на декларацията на стр.7
от Договора, ответникът е декларирал, че получил стоката, описана в чл.8.Твърди
се, че няма договорна лихва и се дължи само главницата , която е разсрочена.Посочва
се, че съгласно приложения договор, потребителят е пожелал да сключи някои от
застраховките, предлагани от Кредитора, която към настоящия момент е 9,95лв.,
представляваща част от кредита или общата сума по кредита е 337,45лв.Твърди се,
че към датата на заявлението , ответникът дължи сумата 98,47лв. главница и лихва за забава в размер на 3,51лв. за периода
05.06.2016г.-02.12.2016г.Посочва се, че подадено заявление и издадена заповед
по чл.410 от ГПК за тия суми.Твърди се, че в законовия срок е постъпило
възражение от страна на ответника. На осн. чл. 415 от ГПК е предявил иск за съществуване на вземането си,
поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК са дължими, както и да осъди
ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът, р. пр., не се явява и не
взема становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№9496/2016г. по описа на ПлРС, е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед срещу
ответника, за сумата в размер на главница в
размер на 98,47лв.; обезщетение за забава в размер на 3,51лв. за периода от 05.06.2016г. до 02.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2016год. до
изплащане на вземането. Вземането произтича от следните
обстоятелства: Изискуемо вземане по
Договор за кредит № 40000145901/28.10.2015г.
Ищецът в ИМ е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е
редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не
е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил
становище по определението на съда №2110/26.05.2016г., не изпраща представител
в с.з., за което е редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет
на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
При това положение, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по заповедното
производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното
изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
–Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. - до 150лв. Следва да се определи 50лв.- юрк.
Възнаграждении на база на това, след съответно изчисление, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за
която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 75лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124
от ГПК по отношение на ответника И.В.Н., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.А.Б.”ЕАД-София, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сума в размер: главница в
размер на 98,47лв. по договор за кредит № 40000145901/28.10.2015г., обезщетение
за забава в размер на 3,51лв. за периода
от 05.06.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.12.2016год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед №5945/19.12.2016г. по ч.гр.дело №9496/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА И.В.Н., ЕГН **********,***, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на“Т.Б.А.Б.”ЕАД-София,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата общо 175лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И. В.Н., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА“Т.Б.А.Б.”ЕАД-София, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
сумата общо от 75лв.- разноски по
ч.гр.д.№ 9496/2016г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :