Решение по дело №537/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  1173

 

                                          18.10.2019г, гр.Пловдив

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на  тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                    Членове: Фаня Рабчева

                                                                        Св. Узунов

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева   в. гр. д. №  537/ 2018г.  по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.258, ал.1 и с ГПК.

                   Въззивното производство е образувано по жалба подадена лично  от Е.Т.У.,ЕГН: ********** *** против Решение №  3482/ 26.10.2015г. по гр. д. № 4435/ 2013 г.    по  описа  на  Пловдивски     районен    съд   –    ХІІІ   гр.  с.     в   частта, в   която с първоинстанционното     решение    е  отхвърлена       предявената        от       жалбоподателката претенция по чл.31, ал.2 ЗС против Е.  Т.У., ЕГН:**********, заместена в процеса след подаване на въззивната жалба от наследника си М.С.Г.,  С.С.У., ЕГН:**********, С.К.А., ЕГН: ********** и М.К.А., ЕГН:********** за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за периода 06.07.2013г. – 30.10.2014г. в размер по 972 лева всяка от ответниците  Е.  Т.У., заместена в процеса след подаване на въззивната жалба от наследника си М.С.Г. / и С.С.У. и по 486 лева- всяка от ответниците С.К.А. и М.К.А. относно притежавани от жалбоподателката 2/8 ид.ч. от делбен  имот с идентификатор 56784.521.** по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адм.адрес: гр.Пловдив, ул.“***, който СОС се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.**, с предназначение търговска дейност,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано  от 30.10.2014г.;  КАКТО и в частта, с която са уважени предявените от С.К.А. и М.К.А. претенции по сметки на основание  чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на направени от тези съделители разноски за запазване на процесния делбен имот в размер от по 640,50 лева на всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2014г. до окончателното изплащане на вземането. По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от адв.Е.М., пълномощник на жалбоподателката Е.Т.У. против първоинстанционното решение  в същите обжалвани от жалбоподателката Е. Т. лично, ведно в частите относно  възложените  на тази жалбоподателка разноски за ДТ. По изложени в жалбите оплаквания и доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части, уважаване на предявената от съделителката Е. Т. У. претенция по чл.31, ал.2 ЗС и отхвърляне на предявената от ответниците  претенция по чл.30, ал.3 ЗС. Претендира се присъждане на разноски за заплатената държавна такса по делото.

                        Постъпил е писмен отговор по жалбата от въззиваемите страни С.А. – Л. и М.К.А., чрез адв.Н.Т., в който по изложени съображения се оспорва основателността на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Въззиваемите С.С.У. и  М.С.Г., редовно уведомени, не  са постъпили писмени отговори по жалбата.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        С влязло в сила Решение № 1110/ 13.03.2014г. по гр.д.№ 4435/ 2013г. на ПРС – ХІІІ гр.с. е допусната делба на недвижим имот между посочените страни по делото върху недвижим имот с идентификатор 56784.521.** по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адм.адрес: гр.Пловдив, ул.“***, който СОС се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.**, с предназначение търговска дейност,с описани граници, ведно с прилежащите части 1/9 ид.ч. от общите части на сградата и 1/9 част от дворното място.

                        В срока по чл.346 ГПК съделителката  Е.У. чрез проц.си представител адв.Е.М. е предявила претенция по сметки против всички ответници в делбеното производство за присъждане на обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС от по 300 лева за лишаване от правото на ползване на притежаваната от нея съсобствена идеална част от недвижимия имот, предмет на делбата за периода от датата на връчване на исковата молба до постановяване на окончателен съдебен акт, която претенция е приета за съвместно разглеждане в първото по делото съдебно заседание във втората фаза по извършване на делбата за период на претенцията от подаване на исковата молба до 30.10.2014г. Ангажирана е СОЕ за определяне на среднопазарен наем, както и гласни доказателства.

          В същия срок по чл.346, ГПК от съделителите чрез проц.им представител адв.Т. е предявена претенция по чл.30, ал.3 ЗС за извършени разходи за ремонт на процесния имот за периода 2000г. - 2013г., конкретизирани по пера и стойност в приложена молба, в претендираната стойност за заплащане от 8 500 лева, явяващи се ½ ид.ч. от общите разходи от 17 000 лева като необходими и полезни разноски за запазване на вещта. Ангажирана е СТОЕ и гласни доказателства.  В същото съдебно заседание при оспорване основателността на предявената от съделителката Е.У. претенция по чл.31, ал.2 ЗС, че същата не е била допускана  от ответниците, е предаден и приет ключ от процесния делбен обект, с насрещно формулираното възражение, че независимо от получаване на ключа за имота, съделителката Е.У. не може да ползва имота поради това, че обектът се използвал от съпруга на съделителката С. Л.. Насрещната претенция на съделителките С.А.-Л. и М.А. чрез адв.Т. е оспорена с възраженията за това, че подобренията  извършени през 2000 г. тези съделителки не са били собственици на имот, доколкото техният праводател  е починал на 18.04.2009г., направено е възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на подобренията към 2000 г. съделителката Е.У. претендира да са извършени с нейно участие и средства.

                        С постановеното решение в обжалваните части по претенцията на съделителката Е.У. на основание чл.31, ал.2 ЗС неоснователността на претенцията е мотивирано с липсата на доказателства относно  това процесната сграда да е ползвана лично от някой от съсобствениците, налице е отдаване под наем на едно от магазинните помещения в сградата, кредитирани са част от гласните доказателства / на св.Л./.

                        Така предявената претенция по чл.31, ал.2 ЗС е недоказана по своето основание. Търсеното от съсобственик обезщетение за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 ЗС касае такова при неосигурен достъп на претендиращия собственик до съсобствения имот и реализиране на лично ползване от останалите съсобственици върху делбения имот, който елемент е съществен от фактическия състав на посоченото правно основание. При безспорност на обстоятелствата се явява установено, вкл. при заявеното от страната становище при получаване на ключ от имота, както и от събраните гласни доказателства, вкл. представения договор за наем на част от процесната сграда, че същият се ползва за търговски цели от трети лица, което изключва личното ползване от останалите съделители, каквото и не се установява по делото. С оглед на това решението в тази обжалвана част следва да се потвърди по така изложените съображения на въззивния съд.

                        По отношение на претенцията по чл.30, ал.3 ЗС от съделителките С.А.-Л. и М.А., констатирано е от първоинстанционния съд наличието на настъпила погасителна давност на основание чл.110 ЗЗД за периода 2000г. – 2005г., а по отношение на извършените за периода 2009г – 2013г. строително-ремонтни работи е констатирано съответствие на молбата на тези съделители от 13.11.2014г. за индивидуализация на извършените СМР чрез установяването им по СТЕ по делото на в.л.В.Р. за наличие на реалното им извършване, както и определянето им като текущи ремонти, необходими за запазване функционалността на сградата. Въззивният съд намира така приетото от районния съд в съответствие както с доказателствения материал по делото – гласните доказателства и СТЕ експертиза, така и със заявеното от ответницата по тази претенция съделителка – Е.У.. Заявеното от тази съделителка становище в съдебното заседание както за изтеклата погасителна давност относно претенцията за периода преди смъртта на наследодателя на съделителките / К. Т.А./ до 2009г., до който период същата е поддържала, че е участвала в заплащане стойността на ремонтните работи, е отчетено от районния съд при уважаване на възражението за погасителна давност, като в останалата част в становището на страната по тази претенция не е налице заявено конкретно участие на тази съделителка в съответните видове ремонтни работи в периода както преди 2009г, така и след 2009г. , което да следва да се съпостави с показанията на разпитания по делото св.У.. Следователно правилно и обосновано за периода от 2009г. до 2013г.  е уважена претенцията по чл.30, ал.3 ЗС на съделителките С.А. – Л. и М.А. като доказана и по основание и по размер, съобразно установеното от св.Л. и приетата СТОЕ на в.л. Р., а възраженията на жалбоподателката в насока кредитиране на показанията на този свидетел са неоснователни.    

                        По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните части ще се потвърди като правилно.

                        На въззиваемите по въззивната жалба на съделителката Е.У., С. А. –Л. и М.А., представлявани от адв.Т., принципно се следва присъждане на разноски във връзка с депозирания по жалбата отговор, доказателства в каквато насока не са налице по делото, поради което искането се явява неоснователно.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд

 

                                                           Р    Е    Ш   И   :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА   Решение №  3482/ 26.10.2015г. по гр.д.№ 4435/ 2013г.   по  описа на Пловдивски районен съд – ХІІІ гр. с.  в частта,  в  която   е  отхвърлена предявената от Е.Т.У.,ЕГН: ********** ***  претенция по чл.31, ал.2 ЗС   против Е.  Т.У., ЕГН:**********, заместена в процеса след подаване на въззивната жалба от наследника си М.С.Г.,  С.С.У., ЕГН:**********, С.К.А., ЕГН: ********** и М.К.А., ЕГН:********** за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за периода 06.07.2013г. – 30.10.2014г. в размер по 972 лева всяка от ответниците  Е.  Т.У., заместена в процеса след подаване на въззивната жалба от наследника си М.С.Г.  и С.С.У. и по 486 лева - всяка от ответниците С.К.А. и М.К.А. относно притежавани от жалбоподателката 2/8 ид.ч. от делбен  имот с идентификатор 56784.521.597.** по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адм.адрес: гр.Пловдив, ул.“* * **, обект *, който СОС се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.*, с предназначение търговска дейност,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано  от 30.10.2014г.;  КАКТО и в частта, с която са уважени предявените от С.К.А. и М.К.А. претенции по сметки на основание  чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на направени от тези съделители разноски за запазване на процесния делбен имот в размер от по 640,50 лева на всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта на възложените в тежест на жалбоподателката Е. Т. У. разноски по делото.

                        В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

                        Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

           Председател:                                              Членове: