№ 3500
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110208359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 92-02-21/14.05.2024 година, издадено от
Н.И. – главен секретар на Агенцията по вписванията, с което на „ФИЛИКОН-97“ АД с ЕИК
********, представлявано от изпълнителния му директор Б.К.в, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, бул. „********“ № 35, на основание чл.
118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 6 от
ЗМИП (в редакцията на нормативния акт от 29.11.2019 г., обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във
връзка с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Недоволно от така наложеното административно наказание е останало
санкционираното юридическо лице, което в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН го обжалва с
искане за отмяната му по съображения, свързани с неговата неправилност и
незаконосъобразност. Възразява срещу неспазването на императивните изисквания на
процесуалния закон, като навежда доводи за съставянето на АУАН от некомпетентен орган и
след изтичането на преклузивния срок за това. Счита, че към датата на извършване на
нарушението административнонаказващият орган е разполагал с нужните за ангажирането
отговорността на дружеството данни, но въпреки това е пропуснал да стори това, с което е
нарушил чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Отделно от това се позовава на изтекла абсолютна давност за
административнонаказателно преследване, обуславяща незаконосъобразността на
атакуваното наказателно постановление. Излага доводи, че при диференциацията на
дължимото наказание не са били отчетени тежестта на нарушението, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, който пропуск асоциира с погрешна преценка за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Становището си за маловажност на случая подкрепя с
последващото благоприятно поведение, изразяващо се в привеждане партидата на
дружеството в Търговския регистър съответствие с актуалното му състояние чрез
обявяването на подлежащите на вписване обстоятелства, както и с отсъствието на
извършени предходни нарушения от същия тип и липсата на настъпили неблагоприятни
1
последици от деянието. По тези си съображения наказаният субект моли за отмяна на
издадения спрямо него санкционен акт, като моли за присъждане на понесените от него
съдебни разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С. С. от АК – Пловдив, който в пледоарията си по същество подкрепя
заявеното искане за отмяна на оспореното наказателно постановление, като се придържа към
релевираните в жалбата аргументи. Претендира присъждане на разноски в полза на
подзащитната му страна, за което представя списък и договор за правна защита и
съдействие.
Административнонаказващият орган – главен секретар на Агенцията по
вписванията, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес, и в законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Търговско дружество „ФИЛИКОН-97“ АД с ЕИК ******** е юридическо лице със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, бул. „********“ № 35.
Същото се представлява от изпълнителния си директор Б.К.в, а предметът на дейността му е
съсредоточен в участието в приватизацията на „Пловдивска консерва“ ЕАД, както и в
извършването на сделки от всякакъв вид, включително придобиването и отчуждаването на
различни активи и права, а също и такива, свързани с изкупуване, преработка и търговия на
селскостопанска продукция в суров и преработен вид.
Дружеството в предвидения срок – до 31.05.2019 година не било заявило вписване
на действителния си собственик в Търговския регистър.
Служител на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация и длъжностни лица по
вписвания“ е предприел проверка по електронната партида на „ФИЛИКОН-97“ АД в
информационната система на ТРРЮЛНЦ, вследствие на която е установил, че не е бил
обявен по надлежния ред действителният собственик на дружеството. Резултатите от
извършената справка са обективирани с изготвянето на Констативен протокол № 92-02-
21/16.03.2024 г. и са станали повод за ангажирането на административнонаказателната
отговорност на правния субект, чиито представителни органи са пропуснали да заявят за
вписване неговите действителни собственици.
Във връзка с установеното нарушение, свидетелката Д. В. – главен специалист от
Службата по регистрация на гр. Пловдив към Агенцията по вписванията, съставила срещу
дружеството-нарушител АУАН № 92-02-21 от 28.03.2024 г., който бил връчен лично на
изпълнителния му директор Б.К.в. Въпреки декларативното изявление на последния, че ще
представи писмени възражения срещу акта, такива не са постъпили в законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател е подало заявление до Търговския регистър и регистъра
на ЮЛНЦ с № ******, с което е заявило за вписване обстоятелства относно своите
действителни собственици, доколкото до този момент същите не са били отразени по
партидата на дружеството като съдружници или еднолични собственици на капитала му.
Заявлението е било вписано на 24.04.2024 г., което е белязало значителна забава спрямо
изначално дължимия срок, регламентиран в § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗМИП.
Вследствие на това, въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 92-02-21/14.05.2024 година на главния секретар на Агенцията
2
по вписванията, с което на „ФИЛИКОН-97“ АД с ЕИК ******** на основание чл. 118, ал. 1,
т. 2 ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за извършено нарушение
по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП (доп., обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г.), вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Съдът възприе така описаната фактическа обстановка на базата на депозираните
показания на свидетелката Д. В., както и останалите материали по делото, а именно – акт за
установяване на административно нарушение, констативен протокол от 16.03.2024 г.,
докладна записка и два броя заповеди на изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Гласните доказателствени средства, ангажирани в хода на съдебното следствие чрез
разпита на актосъставителката В., се възприемат от съдебния състав като непротиворечиви,
последователни и съответни по съдържанието си спрямо събраните по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелката В., дори и лишени от конкретика в някои свои
части, позволяват да се изясни естеството на предприетата проверка, въз основа на която е
констатирано извършеното административно нарушение. Съдът дава вяра на споделените
фактически данни относно неизпълнението на задължението за обявяване на подлежащи на
вписване обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър. От
показанията на В. се установява и последователността на действията по служба, като от
нейния разказ се опроверга наведеното от представителя на защитата възражение, касаещо
процедурните изисквания за съставянето на АУАН.
Така обсъдените гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства.
Последните установяват конкретната причина за предприемането на проверка по
електронната партида на юридическото лице в съответния регистър, като същевременно
потвърждават по категоричен начин констатациите на свидетелката В., обективирани в
съставения от нея АУАН.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН е издаден от компетентен орган. Материалната компетентност на актосъставителя и
на административнонаказващия орган следва от законовата делегация на чл. 123, ал. 2 от
ЗМИП, която предполага актовете за установяване на нарушения от процесния вид да се
съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията, а наказателните постановления да се издават от изпълнителния директор на
Агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. Така по силата на т. I.26 от
Заповед № РД-01-149/15.02.2024 г. във връзка с т. I.1. от Заповед № РД-01-402/29.06.2022 г.
свидетелката Д. В. е била оправомощена да съставя и подписва актове за установяване на
административни нарушения от съответния тип, респективно по силата на т. II.6. от същата
заповед на главния секретар на Агенцията по вписванията е възложено да осъществява
функциите на административнонаказващ орган с правомощия да подписва наказателни
постановления.
Противно на възраженията на жалбоподателя, актът за установяване на
нарушението, послужил за образуване на административнонаказателното производство, е
съставен при съблюдаване на давностния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. В съответствие с
константната съдебна практика, последният започва да тече от момента, в който
компетентните органи действително са узнали за извършеното нарушение и неговия автор.
Специалистите от съответната служба по регистрация не са обвързани от задължение да
извършват постоянни проверки на задължените по ЗМИП лица за целите на установяването
3
на действителните им собственици. Възможността им да идентифицират субекта на
отговорност е проявена едва след сезирането им чрез сигнал от директора на Дирекция
„ДЛР и ДЛВ“ към Агенцията по вписванията, по силата на който е предприета активност по
посока идентифициране на юридическите лица, които нямат вписване в раздел
„Действителни собственици“ от своето актуално състояние в Търговския регистър. Въз
основа на това съдът приема, че нарушението и неговият извършител са идентифицирани в
хода на предприетата проверка едва на 16.03.2024 г., а актът е съставен съвсем скоро след
това – на 28.03.2024 г., при което специалният завишен по своята продължителност срок по
чл. 34, ал. 2 от ЗАНН е бил спазен.
Съгласно чл. 63, ал.6 от ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са
длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от
допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични
собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания.
В случая се установява, че дружеството действително не е заявило за вписване
действителните си собственици, поради което нарушението се явява извършено.
Въпреки гореизложеното обаче съдебният състав на настоящата инстанция
констатира наличието на абсолютно отменително основание, изразяващо се в изтичането на
предвидената в закона абсолютната давност за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, „по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго“. За изключващо отговорността обстоятелство
по смисъла на закона несъмнено следва да се приеме наличието на обективна пречка за
възникване или реализиране отговорността на съответния нарушител. Такава пречка е
изтичането на нормативно уредения давностен срок, който юридически факт погасява
възможността за реализиране правомощията на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. С настъпването на давността автоматично
се изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган)
създава неоправдано положение на несигурност в правния мир – в този смисъл е
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.
В духа на т. 2 от посоченото Тълкувателно постановление, доколкото в ЗАНН
отсъства нормативна регламентация на института на абсолютната давност, по аргумент от
чл. 11 от същия нормативен акт, субсидиарна приложимост следва да намерят законовите
разрешения, възприети в Наказателния кодекс. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
повелява изключването на административнонаказателното преследване по давност, когато то
не е възбудено в продължение на три години, съответно абсолютната давност чл. 81, ал. 3 е
четири години и половина. Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено
на 01.06.2019 г., видно и от АУАН и НП, съответно към датата издаване на НП 15.05.2024г.
давностният срок е бил изтекъл, с което държавата е изгубила възможността си да наложи на
4
нарушителя дължимото му се наказание.
Това е така, доколкото е изтекъл абсолютният погасителен давностен срок. Съгласно
чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване на лицето, срещу което то е насочено. В чл. 81, ал. 3 от НК е
предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано
производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в ал. 1 от същата разпоредба. Тъй като наложеното наказание в случая е от
вида „глоба“, съгласно предвиденото в чл. 80, ал. 1 от НК, давността по отношение на този
вид наказания е три години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на
нарушителя, е четири години и половина. Повторната съпоставка с датата на извършване на
нарушението разкрива, че този срок е бил грубо нарушен, което съставлява съществено
процесуално нарушение и влече след себе си като естествена последица опорочаването на
протеклото административнонаказателно производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на 500 лева.
Водим от горното и на основание, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/14.05.2024 година, издадено от
Н.И. – главен секретар на Агенцията по вписванията, с което на „ФИЛИКОН-97“ АД с ЕИК
********, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 (хиляда) лв. за извършено нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП (доп., обн. в
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „ФИЛИКОН-97“ АД с ЕИК
******** сумата от 500 (четиристотин) лева, представляващ адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5