№ 290
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Сдружение „Музикаутор“ чрез юр. С. срещу
решение № 36 от 23.01.2025г. постановено по гр.д. № 20241800100333 по описа на
Софийски окръжен съд за 2024г., VІ състав, с което са отхвърлени исковете му срещу „Три
Тугедър – РЛМ“ ООД, за заплащане на обезщетение в общ размер на 8 000 лв./500 лева за
музиката и 500 лева за текста на осем песни/, за неправомерно използване за времето от
13,13 ч. до 13,29 ч., в стопанисван и управляван от ответника обект – ресторант
„Градинката“, находящ се в гр. Самоков, ул. „***“ № 29 на следните осем произведения: 1 .
Joel Соггу/Джоел Кори - Head & Heart (feat. МNЕК)/; 2. Adele/Адел - Oh Му God/; 3 . Sam
Smith & Kim Petras/Сам Смит и Ким Петрас - Unholy/Несвещетен; 4 . Topic & Be b e Rexha /
Топик и Бебе Рекса - Cha in Му Heart; 5. Coldplay & BTS/Колдплей и БиТиЕс - Му Universe;
6. Alok, Sigala & Ellie Goulding/Алок, Сигала, Ели Гоулдинг - All By Myself; 7 . Depeche
Mode/ Дъ Пеш Моуд - Ghosts Again by Kuna Kuna (Mix) by DJ RONIX 254 и 8. Inna/Инна -
Yummy/Ями, ведно със законната лихва върху сумата от 8 000 лева, считано от датата на
увреждането – 16.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание
чл. 95б, ал.1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване на решението за сметка на ответника в медиите.
Въззивникът/ищецът - Сдружение „Музикаутор“ счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени
съдопроизводствени правила, и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд
1
превратно е тълкувал събрания доказателствен материал, което е довело до необосновано
решение по спора. Счита за неправилен изводът на СОС, че показанията на свидетеля П.
следвало да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като неговото възнаграждение е
предпоставено от резултата на констатирани нарушения при извършената проверка на
авторските права, досежно сключване на договор с „Музикаутор“ и получаване на процент
от неговата стойност. Същевременно, решаващият съд не е приложил чл. 172 от ГПК, при
преценката на показанията на св. Т., която е доведена от ответника. Тя е барманка в
заведението и се намирала в трудово правоотношение с ответника, поради което е
икономически много по-зависима от него. Според въззивника, неправилно е прието, че
представения касов бон не доказвал озвучаването, а компютърно-техническата
експертиза/КТЕ/ не установявала неговото местоположение. Счита, че датата, часът, името и
адреса на заведението, в което е издаден касовият бон, следвало да бъдат обсъдени с
показанията на свидетеля П.. На следващо място твърди, че не е обсъдено съответствието по
време между часовете на изпращане на имейли/12,27-13,31/, с часа на издаване на касовия
бон/13,26/ и показанията на свидетеля очевидец. СОС не е обсъдил и представената снимка
на заведението, направена с телефона на свидетеля П., която съвпада с описанието на
мястото в неговите показания. На следващо място твърди, че приетото от съда хипотетично
озвучаване на заведението на ответника, с репертоар по лицензионен договор с конкурентна
на ищеца организация, можел да се опровергае само от факта на доказано озвучаване с друг
репертоар и то по същото време и в същото заведение. Още повече, че този друг договор се
отнасял за търговски обект на ул. „Отец Паисий“, който е различен адрес с адреса на
ответното дружество. Освен това, плащането било по проформа фактура и нямало връзка с
този друг договор на ответника. На следващо място твърди, че фактът на извършеното
нарушение се установявали от показанията на свидетеля П., който лично и на място е
възприел и разпознал текста и музиката на процесните музикални произведения, но
неправилно не били кредитирани от съда. В подкрепа на своите доводи, била и практиката
на съдилищата - решение № 996 от 15.08.2022г. по т.д. № 1360/2021г. по описа на СГС и
решение № 1567 от 27.06.2019г. по в.т.д. № 5939/2018г. по описа на САС. Претендира
разноски за двете инстанции и за обезпечителното производство.
Въззиваемият/ответникът – „Три Тугедър – РЛМ“ ООД е подал в срок отговор на въззивната
жалба, чрез адв. М.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника,
които ще бъдат разгледани при съответното им обсъждане в мотивите на решението. Счита
въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно
и моли да се потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
обжалваното решение установи, че то е валидно и допустимо.
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите в жалбата и представената писмена защита, отговора на ответника и становището
му в съдебно заседание, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните по делото не спорят по установената в мотивите на решението от
2
първоинстанционния съд фактическата обстановка, към която въззивният съд препраща на
основание чл. 272 от ГПК.
Производството пред Софийски окръжен съд е образувано по искова молба от сдружение с
нестопанска цел „Музикаутор“, който е сдружение за колективно управление на права на
територията на Република България и има сключени договори с авторите на текстовете и
композиторите на изброените подробно в исковата молба осем броя песни. Страните не
спорят, че между тях няма сключен договор, въз основа на който се разрешава използване на
произведения на членове на сдружението и на членовете на сродните дружества.
За да отхвърли като неоснователни предявените искове, първоинстанционният съд е
изложил решаващи мотиви, че по делото не е доказано озвучаването в ресторанта да е
извършено от радио Фреш, тъй като свидетелят П. не е използвал удостоверяване на
мястото, чрез приложение „Шазам“. Кредитирал е заключението на вещото лице Д., че
експертизата не можела да установи дали едно музикално произведение е пуснато от радио
или друг източник за неговото възпроизвеждане. Освен това, представеният касов бон от
16.03.2023г., установявал само консумация в ресторанта, но не и фактът, че на тази дата са
звучали процесните произведения. Изложил е допълнителни съображения, че ответникът
имал сключен договор с „Романтик“ ЕООД, с който последния му е отстъпил права да
използва авторска фонова музика. Кредитирал е показанията на свидетелката Т., която дала
показания, че пускала музиката сутрин от лаптоп, чрез предоставен линк от „Романтик“
ЕООД и не е пускала друга музика. Предвид недоказаността на извършено нарушение на
авторските права от ответника, само на това основание предявените искове били
неоснователни.
Предмет на правния спор във въззивното производство са правилността на правните изводи
на СОС, както и дали се обосновават от събраните и обсъдени по делото доказателствени
средства.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно не е
съобразил събрания доказателствен материал и е постановил необосновано решение по
делото.
Страните по делото не спорят във въззивното производство, че ответното дружество е
стопанисвал ресторант „Градинката“ в град Самоков, ул. „***“ № 29. Представител на
ищеца – свидетелят П. е посетил обекта на 16.03.2023г., което се потвърждава и от
представения по делото фискален бон издаден от „Три Тугедър – РЛМ“ ООД. От
съдържанието на същия се констатира, че е платена цена по продажба на стоки на стойност
9,60 лв. Доказването на факта на озвучаването на обекта с музика, възпроизвеждана от
тонколони монтирани в търговския обект се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели – П. и Т.. Основният спорен по делото факт е, дали на визираната в
исковата молба дата в ресторанта на ответника са били възпроизведени чрез озвучаващите
го тонколони процесните осем музикални произведения. Показанията на свидетеля - П. и Т.
са противоположни и следва да се преценяват при съобразяване евентуалната им
заинтересованост, тъй като сътрудничат/работят срещу заплащане при съответната противна
3
страна в процеса, на основание чл. 172 от ГПК. Представеният по делото заверен препис от
касов бон от 16.03.2023г. доказва, че на посочената дата в ресторанта стопанисван от
ответника е извършена консумация на храна от свидетеля П., тъй като този документ е във
фактическото разположение на ответника. По отношение обаче на музиката, която е звучала
в ресторанта към този момент, не следва да се кредитират показанията на свидетеля - П., тъй
като по делото е приложен договор между ответника и „Романтик“ ЕООД, от чието
съдържание се установява, че ответникът е договорил ползването репертоара на посоченото
дружество, като това става публично чрез озвучителни устройства монтирани в обекта
посочен в договора. Именно позовавайки се на този договор свидетелката Т. е заявила, че е
пускала в ресторанта музика от репертоара на „Романтик“ ЕООД, като е ползвала компютър
в обекта и чрез предоставения линк през интернет. Свидетелката отрича да е пускала радио
в ресторанта. По делото са представени доказателства, че П. действително е изпращал
имейли на служебната поща на ищеца и на база на тях е извършена идентификация на
произведенията в базата данни поддържана при МУЗИКАУТОР, но няма доказателства за
неговото местоположение и за източника на музиката, която е удостоверена с използваното
от него приложение „Шазам“. Неуспешното установяване от ищеца на факта на
възпроизвеждане на процесните осем музикални произведения в ресторанта на ответното
дружество на 16.03.2023г., обосновава извод за липса на нарушаване на авторски права на
създателите на музиката и текста на тези осем музикални произведения, а оттам и
ангажиране отговорността на ответника за репариране на вреди от тези нарушения.
Неразкриването на посочената положителна материална предпоставка от фактическия
състав установен в чл.95, ал.1 ЗАПСП лишава ищеца от правото да получи присъждане на
заявеното от него парично обезщетение в общ размер от 8 000 лв., като претенциите му
почиващи на това правно основание подлежат на цялостно отхвърляне, поради своята
недоказаност. След като исковете по чл.95, ал.1 ЗАПСП са несонователни, то неоснователен
е и искът по чл. 95б, ал.1, т.6 ЗАПСП.
На настоящия съдебен състав му е служебно известно противоречието в съдебната практика
на съдилищата, включително и между членовете на настоящия съдебен състав, досежно
преценката за доказателствените средства установяващи релевантните по делото факти за
установяване факта на нарушение на авторските права за публично възпроизвеждане на
музикални произведения, обуславящи претендираното обезщетение. Това противоречие не
може да бъде преодоляно в настоящото производство.
Въззиваемата страна/ответникът претендира разноски за въззивното производство в размер
на 1 100 лева, който са реално договорени и заплатени в брой, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 100
лева, представляваща сторени разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 23.01.2025г. постановено по гр.д. № 20241800100333 по
описа на Софийски окръжен съд за 2024г.,.
ОСЪЖДА Сдружение „Музикаутор“, ЕИК ********* да заплати на „Три Тугедър – РЛМ“
ООД, ЕИК ********* сумата от 1 100/хиляда и сто/лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Христо Лазаров
Не споделям правните доводи на мнозинството от въззивния съдебен състав, че въззивната
жалба е неоснователна. Считам, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, а предявените обективно и кумулативно съединени искове за
основателни и доказани по основание и размер.
1. По делото е доказано, че на 13.06.2023г. около 12,30 – 13,30 часа в стопанисвания от
ответника ресторант са били излъчени процесните музикални произведения.
2. Релевантен за правния спор е фактът на заплатени авторски права от страна на ответника
на Сдружение „Музикаутор“.
3. Ирелевантно за правния спор е обстоятелството, от коя платформа са били
възпроизведени процесните песни, ако те са звучали и авторските права не са заплатени на
правоимащите лица.
4. Както правната доктрина, така и съдебната практика допускат установяване на
правнорелевантния факт със свидетелски показания на заинтересован свидетел, преценени
по реда на чл. 172 от ГПК. Включително и в случай, когато липсват каквито и да е други
обстоятелства по делото.
5. По делото не е проведено насрещно доказване, че ответникът е озвучавал ресторанта с
песни различни от процесните или същият да е заплатил авторски права именно за тези
музикални произведения на „Романтик“ ЕООД, както и че последния притежава авторски
права за тях и ги е предоставил на ответника.
6. Според мен, без използването на специално мобилно приложение, не е възможно да се
установи авторството на музиката и текста на процесните музикални произведения, който
факт е възможно да се установи единствено чрез показания на свидетел, посетил мястото на
5
озвучаване и е използвал това приложение.
6