№ 9137
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110136911 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване на Решение № 19645 от 31.10.2024 г., постановено
в настоящото производство по гр.дело № 20231110136911 от 2023 г., 90 с-в, по
описа на Софийски районен съд /СРС/, е постъпила молба вх. № 376671 от
22.11.2024 г., подадена от процесуалния представител на ответника, с която
молба последният обективира искане за изменение на горепосоченото
решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид
опроверганата материална затрудненост на ищеца, в резултат на което да бъде
отхвърлено искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В
допълнение, в случай, че съдът прецени, че са налице предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение при горепосочените предпоставки,
ответникът прави искане за спиране на настоящото производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл. 631, вр. чл. 633 от ГПК до произнасяне по
дело C-744/2023 г. на СЕС.
Налице е твърдение, че декларираните пред кредитора данни, касаещи
материалното състояние на ищеца, изцяло противоречат на данните, които
последният е декларирал пред своя процесуален представител по депозирания
по делото Договор за безплатна правна помощ.
В подкрепа на изложеното от него твърдение, ответникът сочи, че към
момента на образуване на настоящото дело, ищецът е получавал трудово
възнаграждение, от което обстоятелство следва, че същият не е бил
1
възпрепятстван да заплати съответстващо на материалния интерес и
фактическата сложност на делото адвокатско възнаграждение.
Счита, че присъденото с посоченото решение адвокатско
възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и
справедливост, във връзка с което се позовава на практиката на СЕС.
Обективирани са доказателствени искания за извършване на справка в
НБДН, касаеща съпругата на ищеца, включително да бъдат изискани справки
от Нациаоналния осигурителен институт и Националната агенция по
приходите относно регистрираните работодатели на ищеца и съпругата му,
както и осигурителния/ трудов доход за периода от януари 2023 г. до юли 2023
г.
Формулирано е искане да бъдат изискани справки от данъчната служба
към Столична община относно декларираните недвижими имоти на лицата,
както и справка от ОДМВР, Пътна полиция, гр. София, относно броя, вида,
марката и възрастта на регистрираните моторни превозни средства.
Налице е искане за задължаване на ищеца декларира своето
имуществено състояние по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С оглед посочените основания, моли да бъде постановено определение,
с което да се измени постановеното по делото Решение № 19645 от 31.10.2024
г. в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище
по молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът, по искане на
страните, може да допълни или измени постановеното решение/определение
в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1
ГПК и доколкото молбата за изменение на решението,
в частта за разноските на другата страна, е депозирана от името на лице с
правен интерес в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна, поради съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. С.,
2
ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК ..., с която молба е предявен
иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.11 от сключен между
страните Договор за потребителски кредит № 771503/28.11.2022 г.,
предвиждаща задължение за осигуряване на поръчителство в тридневен срок
от сключването на процесния договор и свързаната с неизпълнението на това
задължение неустоечна клауза, поради противоречие с добрите нрави и
поради обстоятелството, че същата се явява неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това
задължение съма в размер на 145,41 лева, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
С Решение № 19645 от 31.10.2024 г., постановено по гр.дело №
20231110136911 от 2023 г., по описа на Софийски районен съд /СРС/, съдът е
признал за установено в отношението между страните, че клаузата на чл.11 от
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 771503/28.11.2022
г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е
осъдил ответника да заплати сума в размер на 145,41 лева, представляваща
недължимо платена сума за неустойка във връзка с горепосочения договор,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, а
именно 03.07.2023 г., до окончателното й изплащане, сума в размер на 400
лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство, както и
сума в размер на 480 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при
липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна
помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния
процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната
страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати
направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да
оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на
чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за
3
разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице /в този смисъл
Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр. д. № 2266/2016 г., I Г.О. на ВКС /.
В настоящия случай е налице оспорване от страна на ответното
дружество, което е представило доказателства, опровергаващи наличието на
затруднено материално положение на ищеца в контекста на осъществяване на
основанието за предоставяне на безплатна правна помощ по настоящото дело.
Видно от приложеното по делото искане за сключване на договор за кредит от
29.12.2022 г., ищецът е декларирал разполагаем месечен доход към тази дата в
размер на 1 700 лева, представляващи трудово възнаграждение по безсрочен
трудов договор като стоковед /стр. 44 от делото/. В тази връзка е и
приложената справка от ТД на НОИ, според която към 17.01.2024 г.
осигурителят на лицето е съвпадал с посочения в искането от 29.12.2022 г.
/стр. 45 от делото/. Сочените от страна на ответника и приети като
доказателства по делото писмени документи не са били оспорени от страна на
ищеца, поради което съдът счита, че не са налице достатъчно доказателства по
отношение на ищеца във връзка с предоставената от неговия процесуален
представител безплатна правна помощ, доколкото същата следва да бъде
безвъзмездна предвид представения договор за представителство по реда на
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира,
че размерът на разноските следва да бъде редуциран под минимума по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид фактическата и правна сложност на казуса и
осъществения обем процесуално представителство и с оглед своевременно
направено от ответната страна възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК
и при съобразяване вкл. и на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/224 на
СЕС и Решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.
Не са налице основанията за спиране на производството по делото, тъй като по
делото не са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК, т.е.
преюдициално запитване не е отправяно.
В тази връзка, решението следва да бъде изменено като присъденото на
адв. Д. М. възнаграждение в размер на 480 лева с включен ДДС следва да
бъде намалено до 300 лева с включен ДДС.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 19645 от 31.10.2024 г., постановено по гр.дело №
20231110136911 от 2023 г., по описа на Софийски районен съд /СРС/, в частта
за разноските, които „Сити кеш“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „..., представлявано от управителя .., чрез юрк. .. е осъдено
да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ..., представлявано от адв. Д. М., под
формата на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв., като
НАМАЛЯВА същото от сумата 480 лева на 300 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл. 631, вр. чл. 633 от ГПК
до произнасяне по дело C-744/2023 г. на СЕС.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд /СГС/ в частта му за
произнасянето по молбата по реда на чл. 248 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5