Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря В.А., като разгледа гр.д. № 4677 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове:
- по чл. 128, т.2 КТ за сумата от общо 2663,69 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода м. ноември 2018г. до м. октомври 2019г.;
- по чл. 221, ал.1 КТ във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 КТ за сумата от 306,50 лева;
- по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 178,35 лв. – неизплатено обезщетение за 15 работни дни неизползван платен годишен отпуск.
- по чл. 245, ал.2 КТ за законна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение.
С исковата молба ищецът твърди, че е
работил в ответното дружество въз основа на трудов договор на длъжност „шофьор”
през периода 07.11.2018г. до 11.10.2019г.
с продължителност на работното време от 20 часа при петдневна работна
седмица и уговорено възнаграждение в размер на 306,50 лева. Трудовият му
договор бил прекратено със заповед № 08/11.10.2019г. на основание чл.327, ал.1,
т.2 КТ. От Инспекция по труда били констатирани нарушения във връзка с
изплащане на трудовото му възнаграждение през целия период на трудовия му
договор, като според издаденото предписание от контролния орган, работодателят
е следвало да му заплати забавените трудови възнаграждения, както и всички
обезщетения, които произтичат от прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото основание. Ответникът не бил изпълнил това свое задължение.
В указания срок ответникът е ангажирал
отговор по предявените искове, като ги е оспорил. Не оспорва обстоятелствата
във връзка с възникването и прекратяването на трудовото правоотношение между
страните. Възразява, че съгласно чл.228, ал.3 КТ обезщетението следва да бъде
изплатено не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. Заявява, че към момента голяма част от дължимите
суми за трудово възнаграждение са заплатени, като на 07.08.2019г. е заплатил
сумата от 264 лева, на 23.12.2019г. е заплатил сумата от 2662,05 лева,
представляваща заплати за м.11,12.2018г. и за м. 2,3,4,5,6,8,9,10. 2019г.
Ищецът не бил представил доказателства за наличие на дължими суми над
изплатената от работодателя 2926,05 лева. Не била доказана претенцията за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дали същият е реално ползван.
Не били доказани и твърденията, че е била извършена проверка от Инспекция по
труда. Претендира разноски.
Районен съд – гр.
Враца, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Не е налице спор между страните по делото, че ищецът е заемал длъжността шофьор в ответното дружество.
От приложената по делото Заповед № 8 от 11.10.2019 г на управителя на ответното дружество се установява, че трудовият договор на А.И.И. е прекратен на основание чл.327. ал.1, т. 2 от КТ, считано от 11.10.2019 г./л.7 /.В Заповедта за прекратяване на Трудовия договор е записано:На лицето да се изплатят следните обезщетения: на основание чл.221 .ал. 1 от КТ - 306.50 лв. и на основание чл.224. ал.1 от КТ - ( за неизползвания платен годишен отпуск) -15 дни.
Установява се от приложеното по делото платежно нареждане от 23.12.2019 г., че на същата дата в полза на ищеца е наредена от ответното дружество сумата от 2662.05 лева.Това правно релевантно обстоятелство не е оспорено от ищеца.
За установяване обстоятелствата по делото по искане на ответника е допусната и назначена ССчЕ, приета по делото и неоспорена от страните.Вещото лице е дало заключение, че общият размер на платените трудови възнаграждения е сума в размер на 2642.51лева, от които сума в размер на 237.84 лева, изплатена с банков превод от 07.08.2019 година и сума в размер на 2404.67 лева, изплатена с платежно нареждане от 23.12.2019 г.Посочено е също така, че неизползвания платен годишен отпуск от А.И.И. за релевантния период по процесния договор е в размер 17 дни.Вещото лице е изчислило и неизплатените обезщетения на А.И. по процесния трудов договор, които са както следва:Обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ - брутна сума в размер на 22.96 лева и чиста сума в размер на 20.67 лв.Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за 17 дни - брутна сума в размер на 274.21 лева и чиста сума в размер на 246.79 лв.
Съдът кредитира с доверие заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, като компетентно и обективно изготвено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените искове са допустими, а по същество изцяло основателни, с оглед направените изменения на исковите претенции, извършени от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 17.11.2020 г. открито съдебно заседание, като съображенията за това са следните:
В проведеното на 17.11.2020 г., по искане на ищеца, съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на исковите претенции, съгласно уточнителна молба представена в съдебното заседание, чрез тяхното намаляване, както следва:
Предявения иск с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 КТ от 2663.69 на 2404,67 лв.
Предявения иск с правно основание 86, ал.1 ЗЗД, вр чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 КТ за мораторна лихва върху главницата за неизплатени трудови възнаграждения, предявен от завеждане на делото до окончателното изпълнение от 28,86 лв. на 26,05 лв.
Предявения иск с правно основание 86, ал.1 ЗЗД, вр чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 КТ за мораторна лихва върху главницата за неизплатени трудови възнаграждения, за периода от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на исковата молба от 140,22 лв. на 115,67 лв.
Предявеният иск за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, от 306,50 лв. на 22,96 лв.
На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск съгласно уточнителна молба представена в съдебното заседание, чрез увеличаване размера на същата от 258,11 лв. на 274,21 лв.
На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. чл. 224, ал. 1 от КТ, за мораторна лихва върху главницата за обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, от момента на настъпване изискуемостта на вземането до завеждане на исковата молба, чрез увеличаване размера на същата от 2.58 лв. на 2.74 лв.
На основание чл. 232 от ГПК, съдът, по направено искане на ищеца е прекратил производството по делото по предявените искови претенции, както следва:
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 1 ГПК във вр. чл. 270 ГПК, а именно за неизплатените трудови възнаграждения за сумата от 2404.67 лв. изцяло.
По предявения иск с правно основание 86, ал.1 ЗЗД, вр чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 КТ за мораторна лихва върху главницата за неизплатени трудови възнаграждения, предявен от завеждане на делото до окончателното изпълнение, за сумата над 26,05 лв. до пълния предявен размер от 28,86 лв.
По предявения иск с правно основание 86, ал.1 ЗЗД, вр чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 КТ за мораторна лихва върху главницата за неизплатени трудови възнаграждения, за периода от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на исковата молба, над сумата от 115,67 лв. до пълния предявен размер от 140,22 лв.
По предявения иск за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, над сумата от 22,96 лв. до пълният предявен размер 306, 50 лв.
Прекратителното определение не е атакувано и е влязло в законна сила.
Предявения иск с правно осн. чл. 128, т. 1 ГПК във вр. чл. 270 ГПК, а именно за неизплатените трудови възнаграждения за сумата от 2404.67 лв. е оттеглен изцяло, поради което производството по делото е прекратено в тази му част.
Предявения иск за главница за дължащото се обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, от 22,96 лв. също е основателен и доказан, съобразно изчисленията на вещото лице, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Основателен и доказан в пълния му предявен размер се явява и иска основание чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 274.21 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни, за периода м.ноември 2018 г. - м. октомври 2019 г., предвид заключението на вещото лице.
Акцесорните претенции за лихва върху главниците също следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер така, както са заявени от процесуалния представител на ищеца, като съдът достигна до този извод след изчисляване на сумите посредством онлайн – лихвен калкулатор.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 200.00 / двеста / лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ ИВ и СИЕ„ 2010 ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А.И.И., ЕГН **********
сумите, както следва:
- на основание 86, ал.1 ЗЗД, вр
чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 КТ сумата от 26,05
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неизплатени трудови
възнаграждения, от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изпълнение на задължението, както и сумата от 115,67 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за неизплатени трудови възнаграждения за периода от настъпване
изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на исковата молба в
съда -15.11.2019 г.
- на основание чл. 221, ал. 1 от КТ
сумата от 22,96 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовия
договор със
заповед № 08/11.10.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 15.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
- на основание 86, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 1 от КТ сумата от 3,07 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за обезщетение при прекратяване на трудовия договор със
заповед № 08/11.10.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от
възникване изискуемостта на вземането до датата на предявяване на исковата
молба в съда -15.11.2019 г.
- на основание чл. 224, ал. 1 от КТ
сумата от 274.21 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни, за периода
м.ноември 2018 г. - м. октомври 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
- на основание 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
224, ал. 1 от КТ сумата от 2,74 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 17 дни, за периода м.ноември 2018 г. - м.
октомври 2019 г., считано от възникване изискуемостта на вземането до датата на
предявяване на исковата молба в съда -15.11.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ ИВ и
СИЕ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А.И.И.,
ЕГН ********** сумата от 200.00 лева /двеста лева /, представляваща
разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: