Решение по дело №1074/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Ц. Т. Т., [ЕГН], чрез адв. К.Р.-пълномощник, против Отказ на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, обективиран в Уведомление изх. № 65-ЦТ/09.05.2024г. да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни.

В жалбата се сочи, че на 30.04.2024 г. жалбоподателката по електронна поща е изпратила искане до "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, в качеството на Т. на субект, на когото се обработват лични данни, да се предоставят копия от всички договори за кредит в периода 2016г.-2020г.

С него е поискано да се предоставят личните данни на Т., използвани във връзка с договори за кредит между последната като кредитополучател и Minizaem.bg- кредитодател в периода 2016г.-2020г. Договорите били искани с мотив, че съдържат лични данни на заявителката и тези данни се обработват на основание сключените облигационни правоотношения между страните и поради това е изискано и да се предоставят и копия от договорите. Алтернативно е поискано в случай, че на основание чл. 20 от Регламент(ЕС) 2016/679 не може да се предостави тази информация, то това да бъде сторено на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит и да се предоставят всички договори за потребителски кредит за искания период, ведно с разбивка на заплатеното по тях. Посочен е електронен адрес за изпращане на отговор и документи. Иска се съдът да задължи "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД да предостави на Ц. Т. информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни в периода 2016г.-2020г., и съдържащи лични данни на лицето. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2024г. жалбоподателката Ц. Т. подала по електронен път до "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД искане на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета да ѝ се предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни по повод договори за кредит в периода 2016г.-2020г.

С оспореното Уведомление изх. № 65-ЦТ/09.05.2024г. от длъжностно лице по защита на личните данни на „Изи Финанс“ ЕООД Ц. Т. е уведомена, че съгласно действащата уредба относно защитата на данните не е налице правно основание за предоставяне на исканите копия на документи – договори за кредит за периода 2016г.-2020г. В отказа, длъжностното лице по защита на личните данни на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, се позовало на становище № Д-282/2013г. на Комисията за защита на личните данни, като възприело изразеното в него, а именно, че понятието "копие от лични данни" не следва да се отъждествява с понятието "копие от документи". Правото на достъп до лични данни не включвало получаването на копия от документи, създавани и/или съхранявани от администратора на лични данни. Приел е, че информацията, която следвало да бъде предоставена на физическото лице имала по-скоро информативен характер и даваща отговори, свързани с обема и начините на обработване на личните му данни.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и относимата нормативна уредба, намира от правна страна следното:

Копие от договорите за кредит, касае лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (вж. Определение № 2713 от 15.03.2023 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 1745/2023 г.). „Изи финанс“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършваща дейност на територията на Р.България и насочена към широк кръг потребители, и в това си качество създава, съхранява и обработва в процеса на дейността си данни на ползвателите на услугите по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, които са лични данни по смисъла на член 4, алинея 1 от ОРЗД. Следователно е администратор на лични данни по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД и отказът за достъп до обработваните от „Изи финанс“ ЕООД данни подлежи на оспорване пред съда – чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Специалният закон (ЗЗЛД) не въвежда ограничение за достъпа до съд с оглед характеристиките на отказа за достъп по член 15 от ОРЗД като административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, на обжалване пред съда подлежат актовете и действията на администратора и на обработващия лични данни, съставляващи нарушение на правата на субекта на данни по ОРЗД, каквото нарушение е отказът за достъп по член 15 от ОРЗД (Определение № 8522 от 05.10.2022 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8398/2022 г.).

Затова и жалбата на Т. срещу изричния отказ на „Изи финанс“ ЕООД да ѝ предостави копие от сключени договори за кредит подлежи на разглеждане от настоящия съд (чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 АПК) по общия реда на чл. 145 и следващите АПК.

Съдебното производство не е предпоставено от произнасянето на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), доколкото специалният закон (чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД) не поставя подобно ограничително условие (вж. и Определение № 15364 от 10.12.2020 г. по адм. д. № 11137/2020 г. на Върховен административен съд). В случая съдът служебно е събрал информация и е установено по делото, че няма данни пред КЗЛД( така Писмо изх. № ППН-01-533#1/11.06.2024г. на Председателя на КЗЛД) да е висящо производство за изтъкнатото с жалбата пред съда нарушение, което би било пречка за разглеждането ѝ по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД.

Жалбата е допустима и от гледна точка на срока по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, доколкото е подадена на 21.05.2024 г., а молбата за предоставяне на копие от договори за кредит е от 30.04.2024 г.

Съгласно чл. 39 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдът приема за безспорен факта, че между жалбоподателката Ц. Т. Т. и "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК ********* са налице облигационни отношения, предвид сключени договори за кредит, като ответникът има качеството на длъжностно лице по защита на личните данни по смисъла на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679), респ. обработва лични данни от името на администратора на такива.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

Според чл. 4, параграф 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице".

Съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл. 15 от Регламент 2016/679, е предвидено "право на достъп на субекта на данните", като в параграф 1 е прието, че "субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... ".

Според чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679, "администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. "

В конкретния случай, отправената от жалбоподателката писмена молба до администратора на лични данни - "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същата е подадена във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679.

Действително копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателя искане, но следва да се отчете, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за кредит.

В подкрепа на горното са разпоредбите на чл. 12 от Регламент 2016/679. Според параграф 1 на чл. 12 от Регламент 2016/679, "администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства", а с чл. 12, параграф 2 от Регламент 2016/679 е вменено задължение на администратора на лични данни да "съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. "

В конкретния случай ответникът по делото не опроверга доводите, изложени в жалбата в смисъл, че оспорващата не притежава копие на договори за кредит, сключени в периода 2016г.-2020г. В тази насока не беше проявена процесуална активност, съответно обстоятелството остана неизяснено, което буди съмнение за това дали на жалбоподателката Т. действително е било предоставено копие от договора за кредит.

С оглед възникналите между оспорващия и "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД взаимоотношения, с издаване на оспорения отказ физическото лице е било лишено и от правата, които му предоставя чл. 14 от Регламент 2016/679, и по-конкретно това по параграф 1, буква "в" - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Така, субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и Регламент 2016/679.

От друга страна, дори копие от въпросните договори за кредит да е на разположение на оспорващия, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения.

В случая, като е постановил процесния отказ ответникът е лишил жалбоподателката и от "правото на защита на личните данни", което й се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е била поставена и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателката да се възползва и от правото ѝ по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните ѝ са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието ѝ или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

По изложените съображения, оспореният отказ за предоставяне на изисканите от жалбоподателката копия на документи – договори за кредит, сключени в периода 2016г.-2020г. се явява незаконосъобразен. Поради това, същият следва да бъде отменен, а ответникът задължен да представи копия на посочените документи, съдържащи лични данни на жалбоподателката.

В настоящето производство се претендира и заплащане на разноски, а именно 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателката в настоящето производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ по делото и следва да бъде присъден на жалбоподателката. В самия приложен на л. 5 от делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на същата наредба, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателката адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 080 лв. с ДДС.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК и чл. 174 във връзка с чл. 1, т. 4 от АПК съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Отказ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, обективиран в Уведомление изх. № 65-ЦТ/09.05.2024г. да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни.

ЗАДЪЛЖАВА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД да предостави на Ц. Т. Т., [ЕГН], заявените с молба от 30.04.2024г. документи, в които се съдържат нейни лични данни, в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

 

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да заплати на Ц. Т. Т., [ЕГН] разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на адвокат К. П. Р. от Адвокатска колегия – Пловдив със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93, партер сумата от 1080,00 (хиляда и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.