№ 56
гр. Тетевен, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100810 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
хххххх, седалище: гр. С.: Л. Р. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. 5763 с. О., с
цена на иска 4676.95 лв., от които:1099.47 лв. - неизплатено договорно
възнаграждение; 1015.00 лв. - възнаграждение за услуга Фаст; 2030.00 лв. -
възнаграждение за услуга Флекси; 345.60 лв. - Лихва за забава от г., дата на
изпадане на длъжника в забава до г.; Законна лихва в размер на 186.88 лева,
дължима от г. до 27.06.2023 г.
В исковата молба се твърди ,че на 09.02.2022г. Л. П. подава до
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Последният е
получил разяснения, които са му дали възможсност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите му и на финансовото
му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, видно от Декларации, неразделна част
от приложеното към настоящия иск Искане за отпускане на потребителски
кредит. Л. П. е получил и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите
условия по ДПК № 40007939451 клиентът можел да избере да закупи една
или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като
закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на
договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
1
погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД одобрил отпускането на
заем, на дата 09.02.2022г. с ответника Л. П. е сключен Договор за
потребителски кредит №40007939451, по силата на който заявителят
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението
си. Клиентът е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги
„Фаст“ и „Флекси“.
Л. П. поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия ,
които са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“
от Декларации/, за което и ги е подписал.
Договор №40007939451 е сключен при следните параметри: Сума на
кредита: 3000.00ле.;Срок на кредита: 30 месеца; Размер на месечната вноска
по кредита: 161.24 лева;Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 15- то число на месеца;Годишен процент на разходите
(ГПР %) 48.96;Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 4837.05 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1050.00
лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2100.00
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 105.00лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена
допълнителна услуга е както следва: Общо задължение: 7987.05 лева; Общ
размер на месечна вноска по договора: 266.24 лева.Дата на погасяване: 15-ти
ден от месеца.Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, и заемната сума е преведена на Л. П. по
посочена от него банкова сметка, по приложеното преводно нареждане за
кредитен превод от 09.02.2022г.
Изготвен е бил и погасителен план с определени 30 вноски, всяка по
266.24 лв. с падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Погасителния план е
получен от длъжника на 09.02.2022Г., заедно с Договора за кредит,
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Л. П. не е изпълнил задължението, което е поел по договора.
Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава,
направил е само едно плащане по заема: На дата 27.06.2022г. са платени
2
300.00 лева. Със сумата е погасена сума в размер на 249.95 лева, съгласно
задължението по погасителен план. Частично плащане в размер на 249.95
лева има по 1-та вноска. В общата сума на получените плащанията са
включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на
вноските по погасителен план - 20.05 лева. Поради плащане на вноските със
забава са били начислени лихви в размер на 365.65 лева, които към момента
са заплатени частично. Дължат се още 345.60 лева.
С плащанията си клиентът е заплатил и 30.00 лева начислени такси по
Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
40007939451, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените ТАКСИ ПО
ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички
разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения
на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа“. От обшо дължимата
сума за договорното възнаграждение 1198.55 лева /след обявяване на кредита
за предсрочно изискуем/ по ДПК 40007939451 били заплатени 99.08 лева и
остават да се дължат оше 1099.47 лева. От общо дължимата сума 1050.00 лева
по възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ са заплатени
35.00 лева и се дължат още 1015.00 лева. От общо дължимата сума 2100.00
лева по Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ са
заплатени 70.00 лева и се дължат още 2030.00 лева. От общо дължимата сума
по задължението за лихви за забава в размер на 365.65 лева са заплатени
20.05 лева и се дължат още 345.60 лева. Поради неизпълнение на поетите
договорни задължения клиентът бил изпаднал в забава, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК No 40007939451. След
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.
12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно:
„....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от
30(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост....“ договорът е прекратен, а
задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.04.2023 г.
Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, за което Л. П. е уведомен лично чрез Уведомително писмо
на посочения от него адрес в договора. След прекратяването на договора
размерът на задълженията ставал предсрочно изискуем, като остава в сила
задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния
договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен
план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж е датата на
обявяване на предсрочната изискуемост - 05.04.2023 г.
Учнява ,че предвид направените от длъжника плащания и обявената
предсрочна изискуемост на вземането на дата 05.04.2023 г., неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на
1099.47 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и 0.47 ст./, дължимо за периода от
15.04.2022 г. до 05.04.2023г. - дата на предсрочната изискуемост. Това е
3
сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не се претндира
договорно възнаграждение за периода след 05.04.2023 г. /датата на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем/.
След обявяване на договора за предсрочно изискуем (05.04.2023 г.) е
започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
което до входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Съда е било в размер
на 186.88 лева, дължима от 05.04.2023 г. до 27.06.2023 г. То също не ебило
заплатено и се дължи в посочения размер.
Моли съдът да постанови решение ,с което да осъди Л. Р. П. с ЕГН:
********** да заплати сума в общ размер на 4676.95 лв. /четири хиляди
шестотин седемдесет и шест лева и 0.95 ст./, от които: Неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1099.47 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и 0.47
ст./, дължимо за периода от 15.04.2022 г. до 05.04.2023 г.; Неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1015.0
лв. /хиляда и петнадесет лева и 0.00 ст./, дължимо до 05.04.2023 г.; Неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2030.00 лв. /две
хиляди и тридесет лева и 0.00 ст./, дължимо до 05.04.2023 г.; Лихва за забава
в размер на 345.60 лв. /триста четиридесет и пет лева и 0.60 ст./, дължима от
16.03.2022г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.04.2023 г.; Законна
лихва в размер на 186.88 лева /сто осемдесет и шест лева и 0.88 ст./, дължима
от 05.04.2023г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.06.2023 г., Ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.Претендира разноски.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Не се нуждае от доказване факта ,че по инициатива на ищеца е
подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК, както и че е било образувано ч. гр.д. № 484 /2023г.,
по описа на PC Тетевен,както и разпореждане № 2039 от 25.09.2023г по
ч.гр.д. 484/2023г на ТРС за предявяване на иск , което на 27.09.2023г е
връчено на заявителя , а иска е подаден на 25.10.2023г с куриер и е в срок .
С разпореждане 1385/11.07.2023г. по ч. гр.д. № 484/2023г на ТРС ,
потвърдено с определение №715 от 15.09.2023г по ч. гр.д. №348/2023г на
ЛОС , съдът е отхвърлил заявлението по чл.410 за следните суми : за
договорно възнаграждение от 1090,47лв. периода 15.04.2022г до 05.04.2023г.,
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФАСТ“ в
размер на 1015лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга
„ФЛЕКСИ“ в размер на 2030лв . , лихва 345,60лв. за периода 16.03.2022г
до датата на предсрочната изискуемост до 05.04.2023г , лихва за забава
186,88лв за периода 04.05.2023г до датата на предсрочната изискуемост
27.06.2023г. , за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 50,00 лева
до 180,00 лева, а именно за сумата от 130 лв., за държавна такса за разликата
от на 152,62 лв. до 59,08 лв ,а именно за 93,54 лв . по договор с
потребителски кредит № 40007939451 от.09.02.2022г.
4
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между
ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, и ответника, като
клиент, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ No 40007939451/09.02.2023 г., по силата на който
кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е задължила да
го върне за срок от 30 месеца, чрез плащане на 30 броя месечни вноски, като
ответника е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на
уговорено възнаграждение за всяка от тях.Както се установява , между ищеца
и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит.Като с исковата молба главница не се претензира .
В случая по отношение на договора за потребителски кредит с
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорн о поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В чл. 11 ал 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите,
които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице. Няма изрично изискване да се доказва
представителната власт на физическото лице – служител на ищеца, което е
подписало договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност,
отговорността на кредитополучател не отпада изцяло, тъй като съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност
накредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
5
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т.10
от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е
посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден,
както и годишния лихвен процент. В т. 5.2 от Общите условия е дадена обща
формулировка относно „първоначалното“ изчисление на ГПР по договора.
Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 48.96%/. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има предвид,
което предполага и„последващо“ такова. С оглед гореизложеното, съдът
счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по
договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК /приложение No 1 към чл. 19 ал. 2/.
Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по
закупените допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона
реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК и
поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови
на кредитора чистата стойност п кредита, но не дължи договорна лихва
или други разходи по кредита.
Видно от исковата молба главница по процесния договор не се
претендира от ищеца .
По аргумент от това съдът счита, че ответника не дължи и
претендираните възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, като
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая от твърденията в исковата молба във връзка
6
със закупените по силата на договора за кредит допълнителни услуги, а и
видно от описанието на тези услуги в Общите условия /т. 15/, следва извода,
че уговорените „услуги“ касаят усвояването на кредита /приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит – услугата
„Фаст“/ и неговото управление /промяна на погасителния план от страна на
клиента, отлагане на погасителни вноски – услугата „Флекси“/. Ето защо,
съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни „услуги“, е в
нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща
на императивна правна норма. На практика с уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит
разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне
на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за
кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит
се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /.р.№ 23
от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Когато бе отбелязано договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл,
ищецът може да се легитимира като носител на материалното право
единствено за неизплатената главница и законна лихва от датата на подаване
на заявлението върху нея но такава не се претендира, но както е отбелязано
по-горе иск за главницата по договора не е предявяван от ищеца.
С оглед на изложеното, от предявените осъдителни искове следва да
бъдат оставени без уважение .Клаузите за услуите фаст и флекси , са нищони
както по-горе бе разяснено, а при нищожни клаузи се дължат само законната
лихва и то от датата на подаване на заявлението в съда , но видно от исковата
молба не се претендира главница , така ,че не се дължи и законна лихва върху
7
нея .
Искът следва да бъде отхвърлен изцяло , а именно : за сума в общ размер
на 4676.95 лв. /четири хиляди шестотин седемдесет и шест лева и 0.95 ст./, от
които: Неплатено договорно възнаграждение в размер на 1099.47 лв. /хиляда
деветдесет и девет лева и 0.47 ст./, дължимо за периода от 15.04.2022 г. до
05.04.2023 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 1015.0 лв. /хиляда и петнадесет лева и 0.00 ст./, дължимо
до 05.04.2023 г.; Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2030.00 лв. /две хиляди и тридесет лева и 0.00 ст./, дължимо до
05.04.2023 г.; Лихва за забава в размер на 345.60 лв. /триста четиридесет и пет
лева и 0.60 ст./, дължима от 16.03.2022г. - дата на изпадане на длъжника в
забава до 05.04.2023 г.; Законна лихва в размер на 186.88 лева /сто осемдесет
и шест лева и 0.88 ст./, дължима от 05.04.2023г. - датата на предсрочна
изискуемост до 27.06.2023 г., Ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
чл. 415, ал. 1, т.3 от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК хххххх,със
седалище и адрес на управление: гр. С. , представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. с
който се иска да бъде осъден Л. Р. П. с ЕГН: ********** да заплати на ищеца
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ размер на 4676.95 лв.
/четири хиляди шестотин седемдесет и шест лева и 0.95 ст./, от които:
Неплатено договорно възнаграждение в размер на 1099.47 лв. /хиляда
деветдесет и девет лева и 0.47 ст./, дължимо за периода от 15.04.2022 г. до
05.04.2023 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 1015.00 лв. /хиляда и петнадесет лева и 0.00 ст./, дължимо
до 05.04.2023 г.; Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2030.00 лв. /две хиляди и тридесет лева и 0.00 ст./, дължимо до
05.04.2023 г.; Лихва за забава в размер на 345.60 лв. /триста четиридесет и
пет лева и 0.60 ст./, дължима от 16.03.2022г. - дата на изпадане на длъжника в
забава до 05.04.2023 г.; Законна лихва в размер на 186.88 лева /сто
осемдесет и шест лева и 0.88 ст./, дължима от 05.04.2023г. - датата на
предсрочна изискуемост до 27.06.2023 г., Ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8