Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
гр. Плевен, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на пети юни две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно
административно-наказателно дело № 227/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД – гр. София, представлявано от П.Х. и В.С.– членове
на УС, чрез юрисконсулт В.З.срещу Решение № 13/14.01.2020г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2461/2019г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 4727/11.11.2019г. на Директор на Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ при Община Плевен, с което на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД –
гр. София на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, затова че с Нотариален акт № 38, том І,
рег. № 456, дело № 24 от 25.01.2019г. на нотариус Пепа Цакова с район на
действие РС – Плевен, рег. № 467 по Регистъра на Нотариалната камара, вписан в
Агенция по вписванията с вх. Рег. № 487 от същата дата, дружеството е придобило
недвижим нежилищен имот – сграда - трафопост, с предназначение „за
енергопроизводство“, находящ се в м. Текийски орман с идентификатор
56722.14.181.1, като в двумесечен срок от придобиването на имота - до 25 март 2019г. дружеството не е подало
информация за отчетната стойност и за други обстоятелства, имащи значение за
определяне на данъка.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение
на процесуалните правила – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т.
2 от НПК. Сочи, че административно наказателното
производство по издаването на АУАН и НП е опорочено от самото му начало и
изводите на съда, че въпросните административни актове съдържат необходимите
реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е необоснован и немотивиран. Не са
обсъдени изтъкнатите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
които поддържа и пред касационната инстанция. Сочи, че в акта липсва конкретно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го установяват, не са посочени датата и мястото на
извършване на твърдяното нарушение, изразяващо се в бездействие. Твърди, че
датата на подаване на декларацията е датата на констатиране, а не на
осъществяване на твърдяното нарушение, както и че нарушението по чл. 14, ал. 1
от ЗМДТ не се отнася до неподаването на декларация от лице изобщо, а до
недекларирането на конкретен имот, който не е индивидуализиран. Моли да бъде
отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени НП.
Ответникът по касация – Община Плевен,
чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП като законосъобразно
съдът обосновано на всички писмени и гласни доказателства е приел за безспорно
доказано описаното в обстоятелствената част на НП административно нарушение с
всички негови съставомерни признаци и при правилна правна квалификация на
деянието, за което на дружеството е наложено предвиденото в закона наказание
„имуществена санкция” в минимален размер.
Правилно съдът е отхвърлил като
несъстоятелни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство относно
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Изводът на съда, че правилно, ясно и точно
административно-наказващият орган е констатирал и описал нарушението и нарушителя
и правилно определил нарушената правна норма като наложил минималния размер на
санкцията, която за ЮЛ е от 500 до 3000 лв., е направен след анализ и изложение
на установените по делото факти и доказателствата, които ги подкрепят при
съпоставка с приложимите правни норми.
Дружеството е подало декларация за
придобития имот на 24.07.2019г., в която е посочило 25.01.2019г. като дата на
придобиване на имота, което се потвърждава от описания в акта и в НП Нотариален
акт от 25.01.2019г., приложен по делото. Имотът, находящ се в местността
„Текийски орман”, землище на гр. Плевен е индивидуализиран и с посочване на идентификатор 56722.14.181.1.
В акта е посочен нотариалния акт, за който
е следвало да се подаде декларация в двумесечен срок от датата на придобиване –
до 25.03.2019г., и че дружеството е подало декларацията на 24.07.2019г., с
което е нарушило чл. 14 ал.4 ЗМДТ. Това описание в достатъчна степен изпълнява
изискванията на ЗАНН и индивидуализира имота.
А в издаденото НП подробно и ясно са
описани датата и мястото на нарушението, всички обстоятелства при които е
извършено, индивидуализиран е конкретния имот с пълно посочване на НА,
идентификатор, вид на сградата, входящия номер на декларацията, с която е
деклариран имота и отчетната му стойност. Посочени са нарушените разпоредби
като е изяснено как се броят сроковете и до кога е следвало да се подаде
декларацията с информация за отчетната стойност на придобития имот и за другите
обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, както и че е подадена
значително по-късно от законово определения срок – до 25 март 2019г. Деянието е
извършено чрез бездействие и посочването на крайната дата в достатъчна степен
конкретизира момента на извършване на нарушението, след изтичането на посочения
законов срок.
Чл.
53 ал.2 ЗАНН допуска наказателно постановление да се издаде и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето
защо в случая описанието в акта и материалите по преписката не дават основание
да се приеме, че е допусната съществена нередовност в акта, което да е довело
до незаконосъобразно издадено НП.
Решението на Районен съд – Плевен е правилно,
не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се
остави в сила.
На осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/14.01.2020г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2461/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД – гр. София да заплати в полза на Община Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура –
Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.