РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1541
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Административно наказателно дело №
20251110201118 по описа за 2025 година
след като се запозна с материалите по делото и с повдигнатото обвинение срещу Н.
П. П. с внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, в изпълнение на задълженията си на съдия-докладчик и след
извършване на проверката по чл. 376 от НПК, намира следното:
Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание по реда на Глава XXVIII НПК, тъй като за престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност обвиняемият, е предвидено наказание до три години
„лишаване от свобода“ или пробация, привлеченият към административнонаказателна
отговорност не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК, като от инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
Но съдът намира, че въпреки това в случая не са налице предпоставките на чл. 376,
ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно заседание, тъй като в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на
съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за
тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК.
Съдът констатира, че представеното в съда постановление за освобождаване от
наказателна отговорност не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК (отнасящи се
за обвинителния акт, но приложими съответно и за постановлението по чл. 375 от НПК
доколкото липсват конкретни правила за съдържанието на същото), според която разпоредба
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени реквизити,
липсата на които води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти. В
1
обстоятелствената част на обвинителния акт/постановлението по чл. 375 НПК,
задължително следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в него и да не са налице противоречия между така
описаните факти. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Съдът намира, че в обстоятелствената част и диспозитива на внесеното в съда
постановление по чл. 375 от НПК са допуснати съществени противоречия и неясноти,
свързани с механизма на деянието и по-конкретно с посоката на движение на пешеходеца,
пострадал при ПТП, както и с вменените на обвиняемия нарушени разпоредби от ЗДвП,
които запълват бланкетната разпоредба на чл. 342, ал. 1 от НПК.
Както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обстоятелствената
част и диспозитива на постановлението по чл. 375 НПК срещу Н. П. е повдигнато обвинение
за причиняване на ПТП при управление на лек автомобил, при което на пострадалата В. Д. е
причинена средна телесна повреда, в следствие на допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата, а именно – чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
А от фактическа страна изрично е посочено, че обвиняемият е предприел маневра
по завой наляво от ул. Я. към ул. П. в гр. София, при което е ударил пресичащата пътното
платно пешеходка. Но по отношение на мястото и начина на пресичането на Драгулева е
описано следното : след като тя се движела по ул. П. в посока към ул. С. Т. по пътното
платно, в непосредствена близост до тротоара, решила да пресече кръстовището на ул.
Природа с ул. Ястребец „откъм източния вход/изход на кръстовището в посока от юг на
север“. Но така даденото описание на посоката на пресичане на пострадалата е трудно
разбираемо, като не са използвани ясни и еднозначни посоки и ориентири като сгради в
близост, посока на пресичане спрямо движението на лекия автомобил или друго. Без да е
ясна посоката на движение на пешеходката и къде се е движила по пътното платно, съдът не
би могъл да направи извод за съществени елементи от престъпното деяние като опасна зона,
видимост, предимство, които имат пряко отношение и към ангажиране на отговорността на
водача П.. В подобни случаи практиката е приела за подходящо посочването на посоката на
движение на пешеходеца и пресичането на пътното платно, като за ориентир служи МПС,
участвало в ПТП.
В този смисъл създава неяснота и наличието на конфликтна точка между
автомобила и пешеходеца, доколкото те се движат в различни посоки и ако пешеходецът е
пресякъл кръстовището, вървейки по южния тротоар на ул. П. /откъм съседната улица Св.
М./, а автомобилът е завил в обратната посока, от ул. Я. към ул. П. в посока ул. Р., то не би
следвало да има сблъсък между тях. Този пример служи за илюстрация на важността на
посочването на конкретното място на настъпване на удара, като се посочат безспорни
ориентири и отстоянията от тях.
Допълнително, в постановлението не е описано и дали в района на кръстовището е
имало спрени/паркирани автомобили и каква е била видимостта на водача, а единствено
прокурорът е приел, че пешеходката е могла да види завиващия автомобил. Препоръчително
е и да се посочи възрастта на пострадалата, за да се прецени дали същата не е обект на
2
специална закрила от ЗДвП.
Едва след уточняването на конкретния механизъм на деянието и изследване на
всички релевантни въпроси, може да се изяснят и конкретните нарушени разпоредби. Като в
случая следва единствено да се посочи, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП има
характера на субсидиарна и при установяване на конкретно нарушено правило за поведение
/включително и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП/, същата не би намерила приложение. При прецизиране
на обвинението прокурорът следва да прецени и дали не е била нарушена някоя от
конкретните разпоредби на Глава Втора, Раздел XXII от ЗДвП – „Поведение на водачите към
пешеходците“
Съдията-докладчик при насрочване на делото е длъжен да извърши проверка за
съответствие на изложените в обвинителния акт/постановлението по чл. 375 от НПК факти
и дадената правна квалификация на деянието, включително и относно тези разпоредби, към
които препращат бланкетните норми на НК. Но за да стори това, следва в Постановлението
по чл. 375 НПК да са описани всички релевантни обстоятелства.
Недопустимо е насрочването на делото и произнасянето на съда по така внесеното
постановление на прокурор при СРП, преди да бъдат отстранени допуснатите в него
неясноти.
Тъй като обвинителният акт, съответно постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност определя обективните и субективни предели на повдигнатото
обвинение, допуснатата неяснота относно мястото на удара, начина на пресичане на
пешеходката, както и наличието на препятствия на видимостта на водача, води и до
затруднения при преценката за съответствие между вменените като нарушени разпоредби от
ЗДвП и причинно-следствената връзка между тези нарушени разпоредби и реализираното
ПТП. Това лишава обвиняемия от възможността да разбере точния обем на повдигнатото
обвинение и да организира адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизма
на извършване на деянието и точната правна квалификация на извършеното са сред
задължителните реквизити на обвинителния акт, съответно на постановлението по чл. 375
от НПК. Така констатираните нарушения са допуснати в хода на досъдебното производство,
при изготвяне на постановлението за привличане на обвиняем, ограничават правото на
защита на обвиняемото лице и неговия защитник съгласно чл. 249, ал.1, т. 4 НПК, което
обаче може да бъде отстранено чрез връщане на делото на СРП.
С оглед на така констатираните нарушения и доколкото съдът намира, че същите са
особено съществени, тъй като водят до ограничаване правото на защита на обвиняемото
лице, съдията - докладчик счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено и
делото да бъде изпратено на Софийска районна прокуратура за отстраняването им.
Водим от горното и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
3
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 1118/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
посочените процесуални нарушения, съобразно мотивите на настоящото разпореждане.
Препис от разпореждането на основание чл. 377, ал. 2 НПК да се връчи на СРП, на
обвиняемия Н. П. и неговия защитник адв. Н. М..
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
получаване на препис от него пред СГС по реда на глава XXII от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4