Р Е Ш Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 03.02.2021 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито  заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря…..и с участието на прокурора…………..…..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова……………………..търговско дело № 5 по описа за 2021 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Производството е образувано по жалба против отказ на Агенция по вписванията и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТР.

          Образувано е по жалбата на Л.Т.Л., в качеството й на ликвидатор на „Ателие-М“ ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез адв. Д.П., против Отказ № 220201218124402/29.12.2020г., постановен от АВп, Търговски регистър към МП,  с който е отказано вписването на съдружници.

В жалбата си твърди, че едноличния собственик на капитала и управител на „Ателие-М“ ЕООД – М.Ц.М. е починала на 28.07.2019 г. Наследникът С.П.Х. е свикала общо събрание на наследниците на починалия едноличен собственик и управител на дружеството, за да се вземе решение по чл. 157, ал. 1 ТЗ дали да се продължи дейността на дружеството или да се пристъпи към ликвидацията му. Със заявление било поискано вписването й като ликвидатор на дружеството, но по него бил постановен отказ. Счита че произнасянето по жалбата срещу отказа за вписване на ликвидатор се явява преюдициално по отношение на настоящото вписване. Като мотив за отказа било записано, че Л.Т. няма качеството на ликвидатор и съответно не може да упълномощи адвокат за да поиска вписване на промените. Счита, че този довод не може да бъде взет предвид, тъй като е обжалвал първия отказ и лицето следва да се впише, като ликвидатор.

Втория мотив за отказа бил, че представеното към заявлението споразумение между наследниците не било в изскуемата форма по чл. 129 ал.2 от ТЗ. Счита, че тази форма не следва да бъде спазвана по отношение на уреждането на отношенията между наследниците, тъй като тя касае само прехвърлянето на дружествените дялове. Счита, че не следва доброволното разпределяне на дяловете да бъде извършвано с  нотариална заверка на подписите на наследниците.

Представеното споразу­мение между всички наследници, което е подписано от всеки един от тях и представлява тяхно­то волеизявление, че всеки един от тях желае да получи дружествен дял в дружеството, счита, че не е нужно да има нотариална заверка на подписите на наслед­ниците, тъй като чрез представеното споразумение не се взема решение за изменение или до­пълване на дружествения договор (чл. 137, ал. 1, т. 1 от ТЗ), не се приемат и/или изключват съдружници и не се дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член (чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ), не се вземат решения за намаляване и увеличаване на капитала на дружеството (чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ) и не се избира нов управител на дружеството (чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. първо от ТЗ), не се взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях (чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ).

Моли съда да отмени обжалвания отказ, като незаконосъобразен и претендира разноски.

В съответствие с разпоредбата на чл. 25 ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, чрез упълномощения юрисконсулт Е.Й.е депозирала писмен отговор. В него се твърди, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като лицето Л.Т.Л. не е ликвидатор на „Ателие-М“ ЕООД и не може да представлява надлежно дружеството. По същество счита същата за неоснователна, тъй като лицето, което е заявител не вписано, като ликвидатор, като лице представляващо дружеството т.е. не може да има качеството на заявител по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ и съответно не може да упълномощи адвокат за това. Твърди, че към заявлението не били представени доказателства за прекратяване на съсобствеността на наследените дружествени дялове. Твърди, че за да придобият наследниците качеството на съдружници т.е. следва да бъдат приети за съдружници.

Моли да бъде оставена без уважение жалбата, като претендира присъждане на разноски от юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по съществото си жалбата е  неоснователна.

Неоснователно е възражението, че жалбата е недопустима, тъй като лицето Л.Т.Л. не е легитимирана да подаде жалба, тъй като не вписана, като ликвидатор на дружеството. Доколкото това лице е било заявител в особеното регистърно производство то е легитимирано при постановен отказ да го обжалва.

Жалбоподателката е подала, чрез упълномощен адвокат,  заявление вх. № 20201218121711/18.12.2020г., по образец А 4 от Наредба №1 за водене съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ, като е поискала да бъдат вписани като съдружници част от наследниците на починалия собственик на капитала на „Ателие –М“ ЕООД.  

С атакувания Отказ № 20201218124402/29.12.2020г., ДЛР е констатирало, че тя не е сред лицата, които могат да заявят за вписване обстоятелства, тъй като тя не е вписана, като ликвидатор на дружеството и за дружеството не е открито производство по ликвидация.

Съдът намира постановения отказ за законосъобразен.

„Ателие – М“ ЕООД е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала М.Ц.М. е починала на 28.07.2019г. Същата е оставила наследници по закон. С оглед разпоредбата на  чл. 157 от ТЗ  със смъртта на едноличния собственик на капитала на ЕООД същото се прекратява, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Видно от учредителния акт на дружеството друго, различно от разпоредбата на чл. 157 от ТЗ не е било предвидено в него.

С предходен отказ е отказано вписването на Л.Т., като ликвидатор на дружеството. По жалба срещу него по т.д.№ 4/21г. на СлОС, отказът е потвърден, но решението не е влязло в сила. Лицето подало заявлението не е вписано, като ликвидатор на „Ателие – М“ ЕООД т.е. не го представлява. 

Въпреки това решението по предходния отказ за вписване на ликвидатор няма преюдициално значение относно настоящото вписване. Дори да имаше качеството на ликвидатор вписването би било недопустимо, тъй като производството по ликвидация и вписването на ликвидатор става след прекратяването на дружеството. Ликвидаторът представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган, но само относно действията, които следва да извърши по чл. 268 от ТЗ. При наличие на прекратено дружество по закон (със смъртта на едноличния собственик на капитала) ликвидаторът не може да иска вписване на съдружници.

По изложените съображения жалбата срещу Отказ № 20201218121711-3/7/29.12.2020г. следва да бъде оставена без уважение.

Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител е претендирала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. С оглед разпоредбата на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮНЛНЦ такива се дължат. Размерът на дължимото в производството юрисконсултско възнаграждение се определя от съда на основание чл. 78 ал.8 от ГПК в размер не по-висок от този, определен с Наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ. За охранителните производства този размер е от 80 до 120лв. – чл.23 т.5 от Наредбата. В конкретния случай, съдът намира, че следва да присъди минималния размер, тъй като производството не се развива в открито с.з. и е представен само писмен отговор.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата  на Л.Т.Л., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д.П.П., със съдебен адрес ***,  в качеството й на заявител по заявление вх. № 20201218124402/18.12.2020г., против Отказ № 20201218124402 /29.12.2020г. на АВп, с който е отказано вписването на съдружници в ТД „Ателие-М“ ЕООД ЕИК *********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Л.Т.Л., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д.П.П., със съдебен адрес *** да заплати на Агенция по вписванията направените разноски в размер на 80лв.

Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните  пред Апелативен съд – Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: