№ 10
гр. Разград, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20253300200030 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган на
Австрия Областна администрация – Пьолтен, рег. № PLS2-V-24 60595/3 постановено на
30.01.2024 г., влязло в сила на 01.03.2024 г. с което на М. И., роден на ***., с последен
известен адрес с.Стражец ул. ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 180
евро, административни разноски в размер на 5 евро за това, че като водач на превозно
средство с рег. № РР *** движейки се в населено място: Gemeinderebiet Altengbach auf der
Autoban A1 nachst Strkm 31,8 Baustelle Fahrtrichtung Linz, е превишил на 01.11.2023 г. в 07:07
часа максимално допустимата скорост с 34 км/ч., при допустима максимална скорост 80
км/ч. (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) - административно
нарушение, което се санкционира по австрийския закон, §52 lit.a Z.10a StVO 1960 §99 Abs.2d
StVO 1960.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
1
Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в
НБД справка – М. Л. И. е нередовно редовно призован, като изпратената призовка до адреса
се е върнала в цялост, че лицето не е намерено на адреса и по сведения на съседи работи в
чужбина.
Назначеният на засегнатото лице защитник адв. Г. А. М. изразява становище, за липса
на пречки за признаване на решението и предлага на съда да постанови съдебния си акт в
този смисъл.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение рег. № PLS2-V-24 60595/3 на несъдебен
орган в Австрия - Областна администрация Пьолтен (Bezirkshauptmannschaft Polten),
постановено на 30.01.2024 г., влязло в сила на 01.03.2024 г., е въз основа на констатирано
административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява
административно нарушение и по българското законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай, макар и налична, двойната
наказуемост не е изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
2
Видно от установените пълни данни за самоличността на М. Л. И., същият е пълнолетен -
роден на 03.07.1989 г. и съгласно българското законодателство е наказателно и
административно отговорен, а с оглед социалния и обществения статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия,
правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и
основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от
ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 180 евро, както и 5 евро административни разходи, което е над
предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и
отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на
15.02.2024г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата
държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е
имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл
гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно
не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 180
3
евро и 5 евро разноски общо 185 евро е 361,82 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR =
1.95583 BGN.
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение на несъдебен орган на Австрия Областна администрация –
Пьолтен рег. №PLS2-V-24 60595/3, постановено на 30.01.2024г. влязло в сила на 01.03.2024г.,
с което на българския гражданин М. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Стражец,
обл.Разград, ул.*** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 185 евро равностойни
на 361,82 лв./триста шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ за това, че на
01.11.2023 г. в 07:07 часа като водач на превозно средство с рег. № РР *** в населено място:
Gemeinderebiet Altengbach auf der Autoban A1 nachst Strkm 31,8 Baustelle Fahrtrichtung Linz, е
превишил максимално допустимата скорост с 34 км/ч., при допустима максимална скорост
80 км/ч. (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) - административно
нарушение, което се санкционира по австрийския закон §52 lit.a Z.10a StVO 1960, §99 Abs.2d
StVO 1960.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен
съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5