№ 288
гр. гр. Добрич, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500219 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№260527/10.02.2022 год. на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София ,ЖК“Младост 4“
Бизнес Парк София , сграда 6 срещу решение №26009/17.01.2022 год. по
гр.д.№3707/2020 год. на Районен съд Добрич,с което е отхвърлен предявения
от дружеството иск по чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД срещу Т. Е. Н.
,ЕГН ********** , от с.О. , общ.Д. , *** за установяване на вземания ,
предмет на заповед за изпълнение № 260054 от 24.09.2020 год. по ч.гр.дело №
2552 /2020 го. по описа на РС Добрич за сумите: 243.38 лв., от които 73.22 лв.
– незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №
*********/10.09.2018 год. и 170.16 лв. – вноска лизинг по Договор за лизинг
от 10.09.2018 год. за мобилно устройство – NOKIA, модел 3.1 Black , заедно
със законната лихва от датата на заявлението – 21.09.2020 год./ дата на
пощенското клеймо/ до окончателното плащане.
С доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от
материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му и
1
постановяване нов по същество на спора от въззивния съд за уважаване в
цялост на претенцията по чл. 422 ал.1 от ГПК. Първоинстанционият съд
постановил отхвърлянето й с единствения мотив за липса на доказано
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по
договори за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство, направен при
извод за неавтентичност на представени документи ,несъобразен с
разпределението на доказателствената тежест при оспорването им по реда на
чл.193 от ГПК.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
било връчено на дата 26.01.2022 год., жалба рег.№260527/10.02.2022 год.
,изпратена по пощата на 09.02.2022 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от
ГПК ,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Възиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не
бъде уважавана по съображения ,че по делото не е доказана автентичността
на договорите за мобилни услуги и лизинг, общите условия към договора за
лизинг, декларация съгласие от дата 10.09.2018 год. и приложение-ценова
листа от същата дата. В условията на евентуалност ,настоява за отхвърляне на
иска с предмет сумата от 101.58 лв. до размера на 73.22 лв.
Въз основа на заявление рег.№ 262006/23.09.2020 год. , изпратено по
пощата на дата 21.09.2020 год. е била издадена заповед № 260054/24.09.2022
год. по ч. гр. д.№ 2552/2020 год. на Районен съд Добрич за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК ,с която е разпоредено длъжникът Т.
Е. Н. ,ЕГН ********** , от с. О. , общ. Д. , *** да заплати на кредитора “
Теленор България “ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр. София , ЖК “Младост 4“ Бизнес Парк София , сграда 6 сумите от
:1./243.38 лв.,представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
вноски за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за
мобилен номер +*** от 10.09.2018 год. и Договор за лизинг от 10.09.2018
год., от която: 1.1./101.58 лв., представляващи дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, включваща
35.05 лв. по фактура № **********/15.09.2018 год.;34.46 лв. по фактура №
**********/15.10.2018 год. и 32.07 лв. по фактура № **********/15.11.2018
год., както и 1.2./141.80 лв. ,представляваща незаплатени лизингови вноски
,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2020 год. до
2
окончателното плащане;2./125 лв.,представляващи сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, от които 2.1./ 25 лв.-държавна такса и 2.2./120
лв.-адвокатско възнаграждение.
С оглед връчването на заповедта на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК и в указания срок , “ Теленор България “ЕАД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. София , ЖК “Младост 4“
Бизнес Парк София , сграда 6 е заявил установителната претенция по
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК за вземанията си като
кредитор , произтичащи от договор за мобилни услуги и договор за лизинг за
мобилно устройство ,в точно съответствие със задълженията и размера им,
които са посочени в заповедта и при детайлна разбивка на сумите по
посочените в нея фактури ,дължими за месечни абонаментни такси и
лизингови вноски.
Претенциите са били оспорени от длъжника с доводи за нищожност на
договорите за мобилни услуги и за лизинг, като сключени при липса на
съгласие, тъй като не носят подписа му , а в условията на евентуалност ,че
претендираните суми не са установени по размер и са за услуги, които не са
били ползвани.
Исковите претенции са основателни и доказани по размер.
Между страните е сключен договор за мобилни услуги №
*********/10.09.2018 год. с месечен абонаментен абонамент 24,99 лв. на
месец, с продължителност 24 месеца, в сила от 10.09.2018 год. – до 10.09.2020
год. и договор за лизинг от 10.09.2018 год. за мобилно устройство – NOKIA,
модел 3.1 Black с обща лизингова цена 208,07 лв. с включен 20% ДДС.
Вещото лице ,изготвило назначената по делото графическа експертиза е
дало заключение рег.№ 3352/15.05.2022 год., че подписите и ръкописните
текстове в договор за мобилни услуги от дата 10.09.2018 год.,договор за
лизинг от 10.09.2018 год.,декларация-съгласие от дата 10.09.2018 год. и
приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от дата 10.09.2018 год. са положени, респ. изпълнени от Т. Е. Н..
Горното води до извод, че между ищеца, като дружество доставчик на
мобилни услуги и ответника, като потребител валидно е възникнало
правоотношение за доставка на мобилни услуги и предоставяне на мобилно
устройство. Вещите лица изготвили назначените по делото съдебно-
3
техническа и съдебно-счетоводна експертиза са посочили съответно в
заключение рег.№ 270808/30.11.2021 год.,че мобилните услуги са били
предоставени за периода 15.09.2018 год. -14.11.2018 год. , а в заключение
рег.№269714/28.09.2021 год. ,какъв е размера на незаплатените услуги: 73.22
лв. за мобилните услуги и 170.16 лв. –незаплатени лизингови вноски, т.е. в
общ размер от 243.38 лв. Вземания ,именно в този размер е претендирал
кредитора, както в заповедното ,така и в исковото производство.
Неоснователно длъжника претендира за частичното отхвърляне на
претенцията-вещото лице е установило ,че начислените на длъжника и
незаплатени от него задължения се равняват именно на претендирания по
делото размер от 248.38 лв. Посочването им от кредитора в размерите от
101.58 лв. и 141.80 лв. е съобразно фактурирането на задълженията по период
на отчитане и включващ в общата сума за плащане , стойността както на
мобилните услуги, така и на лизинговите вноски, а след преустановяване
доставката на мобилните услуги-стойността на оставащите лизингови вноски.
Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено,поради което
на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и постановено
уважаване на исковата претенция в пълния размер на заявяването й.
В хода на производството са сторени съдебно деловодни разноски в
общ размер от 1 380 лв. от дружеството-ищец както следва: по ч. гр. д.№
2552/2020 год. на Районен съд Добрич-145 лв.,от които за ДТ-25 лв. и за
адвокатско възнаграждение-120 лв.; по гр.д.№3707/2020 год. на Районен съд
Добрич-855 лв.,от които за ДТ-75 лв.,за възнаграждение на особен
представител на ответника-300 лв., 200 лв.-за възнаграждение на вещото
лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза и 280 лв. –за
възнаграждение на вещото лице ,изготвило съдебно-техническата експертиза
и по в. гр. д. № 219/2022 год. на Окръжен съд Добрич -380 лв. ,от които за
ДТ-50 лв.,за възнаграждение на особения представител на ответника -150 лв.,
за възнаграждение на адвоката, представлявал ищеца-180 лв. Дружеството е
претендирало и адвокатско възнаграждение в производството пред ДРС, но
доказателства за направата на такъв разход не са представени.
В хода на производството са били направени на основание чл.83
ал.3,във връзка с чл.83 ал.1 т.5 от ГПК разноски от бюджета на съда в размер
на 370 лв.-изплатено възнаграждение на вещо лице, изготвило графическа
4
експертиза по искане на особения представител на ответника, поради което
той следва да бъде осъден да заплати тези парични средства по сметка на
Окръжен съд Добрич.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №26009/17.01.2022 год. по гр.д.№3707/2020 год. на
Районен съд Добрич, като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422 ал. 1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, че Т. Е. Н. ,ЕГН ********** , от с. О. , общ. Д. , *** дължи
на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. София ,ЖК “Младост 4“ Бизнес Парк София , сграда 6
сумата, предмет на заповед № 260054/24.09.2022 год. по ч. гр. д.№ 2552/2020
год. на Районен съд в общ размер от 243.38 лв., включваща съответно 73.22
лв. за дължими и незаплатени месечни абонаментни вноски за потребление
на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер +*** от
10.09.2018 год. и 170.16 лв. за дължими и незаплатени лизингови вноски
Договор за лизинг от 10.09.2018 год., за която сума са издадени фактура №
**********/15.09.2018 год.;фактура № **********/15.10.2018 год. ,фактура
№ **********/15.11.2018 год. и фактура №**********/15.01.2019 год. на
стойност от по 35.05лв.,34.46 лв.,32.07 лв. и 141.80 лв. ,ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 21.09.2020 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. Е. Н. ,ЕГН ********** , от с. О. , общ. Д. , *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. София ,ЖК “Младост 4“ Бизнес Парк София , сграда 6
сторените съдебно деловодни разноски в производството, както следва: 1./
по ч. гр. дело № 2552 /2020 го. по описа на РС Добрич- 145 лв.,от които за ДТ-
25 лв. и за адвокатско възнаграждение-120 лв .;2./ по гр.д.№3707/2020 год.
на Районен съд Добрич –855 лв.,от които за ДТ-75 лв.,за възнаграждение на
особен представител на ответника-300 лв., 200 лв.-за възнаграждение на
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза и 280 лв. –за
възнаграждение на вещото лице ,изготвило съдебно-техническата експертиза
и по 3./ по в. гр. д.№ 219/2022 год. на Окръжен съд Добрич-380 лв. ,от които
за ДТ-50 лв.,за възнаграждение на особения представител на ответника -150
5
лв., за възнаграждение на адвоката, представлявал ищеца-180 лв.
ОСЪЖДА Т. Е. Н. ,ЕГН ********** , от с. О. , общ. Д. , *** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Окръжен съд Добрич сумата от 370 лв.-изплатено
възнаграждение на вещо лице ,изготвило графическа експертиза по искане на
особения й представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6