Р Е Ш Е Н И Е
№ 46-260012
гр. Елена, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 55 по
описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
432 от Кодекса за застраховането.
Постъпила
е искова молба от Н.И. ***, чрез пълномощника му адв. Р.С.Р. от АК – Велико
Търново, против „З.К.Л.И.“ АД гр. София, въз основа на която е образувано гр.
д. № 57833/2018 г. по описа на РС – София. В същата се твърди, че на 10.01.2018
г. около 08.06 ч. в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. „Сан Стефано“ и
ул. „Рада Войвода“, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг. № ВТ **** КК, управляван от Х.Ю.Б.
с ЕГН **********, ударил пресичащия кръстовището Н.И.Н. с ЕГН **********,
вследствие на което последният е пострадал. Излага се, че настъпилото ПТП е
изцяло по вина на водача на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг.
№ ВТ **** КК. Същото лице поради неизпълнение на законоустановените си
задължения, произтичащи и подробно изброени в императивната разпоредба на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата не е съобразил в съвкупност
конкретните обстоятелства, съдържание на пътната обстановка, в която същия
участва като водач на цитираното превозно средство, в т.ч. с характера и
интензивността на движението и конкретните условия на видимост. Посоченият
водач се е движел с несъобразена скорост, поради което сам се е поставил в
невъзможност да реагира адекватно на всяко предвидимо препятствие, което в
конкретния случай е довело до невъзможност да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците и да спре навреме, като по този начин не е успял да избегне
сблъсъка с пресичащия в същия момент Н.Н.. Излага се, че местопроизшествието в
конкретния случай се явява пешеходна пътека, съгласно легалното определение, а
именно Допълнителната разпоредба на Параграф 6, т. 54 ЗДвП (нова - ДВ, бр. **
от
Излага се, че в резултат на
реализираното пътнотранспортно произшествие Н.И.Н. с ЕГН ********** е приет в
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр. Велико Търново с оплаквания от главоболие,
неориентиран за време, място и ситуация. В тази връзка същият е хоспитализиран
за наблюдение и лечение в Неврохирургично отделение при цитираното болнично
заведение. Видно от съставената епикриза И.З. 578/2018 г. на пострадалото лице
е поставена окончателна диагноза - „Мозъчно сътресение, без открита
вътрешночерепна травма“. След проведеното лечение ищецът е изписан с указания
на лекуващия лекар за медикаментозно лечение, диета и режим, както и за явяване
на контролни прегледи на 16.01.2018 г. и на 22.01.2018 г. Считано от момента на
произшествието и към настоящия такъв, ищецът наред с физическите несгоди,
изразяващи се в причиненото му мозъчно сътресение, преживява силен стрес и шок
от неочакваното и внезапно събитие, за който инцидент същият няма абсолютно
никаква вина, а в същото време търпи последици от чуждо противоправно
поведение. В резултат на преживяното Н.Н. към настоящия момент, а с голяма доза
убеденост и в бъдеще ще търпи последиците от преживяваното произшествие. В
периода от 10.01.2018 г. до 13.01.2018 г. – престоят му в МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ гр. Велико Търново, ищецът е изпитвал болки, физическо и психическо
страдание, имал е опасения, че предвид възрастта си ще настъпят сериозни
последици за общото му здравословно състояние. От настъпването на инцидента и
към днешна дата Н.Н. изпитва страх да се движи спокойно и да пресича градските
кръстовища. Всеки път, когато помисли да излезе извън дома си у него изплуват
неприятни спомени за инцидента, за последствията от него и за възможния
отрицателен за здравето му резултат. Няма и как да бъде иначе, след като
произшествието е настъпило на кръстовище, което Н. е пресичал и преди това.
Същият е наясно, че ако е възможно да понесе толкова значителните вреди за
здравето си на иначе безопасно според предписанията на закона за пресичане
място, то тогава в съзнанието му следва извод, че дори и най-правомерното и
внимателно поведение от негова страна в качеството му на пешеходец, не би могло
да повлия на процесите довели до настъпването на инцидента. Преживяваното
събитие вече е оставило у него един негативен психологичен белег.
Твърди се, че между собственика на
лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг. № ВТ **** КК и ответника „З.К.Л.И.“
АД е налице сключен задължителен застрахователен договор „Гражданска отговорност“
на автомобилистите № **************** със срок на действие от 27.03.2017 г. до
27.03.2018 г., т.е. в сила към датата настъпване на застрахователното събитие,
а именно 10.01.2018 г.
Излага се, че причинените
неимуществени вреди на Н.И.Н. са в пряка причинно-следствена връзка с виновното
поведение на водача на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг. № ВТ
**** КК, който е бил застрахован при ответника.
Твърди се, че с цел доброволно
уреждане на отношенията със „З.К.Л.И.“ АД на 26.03.2018 г. ищецът е предявил
писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. В законоустановения тримесечен срок „З.К.Л.И.“ АД не се е произнесло, с
оглед на което към настоящия момент не е налице друг ред за защита правата на
ищеца, освен съдебния. Излага се, че представените документи са напълно
достатъчни да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, с оглед
на което липсата на произнасяне от страна на застрахователя в срока затова,
само по себе си е нарушение на императивните разпоредби на Кодекс за
застраховането, в т.ч. на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ.
Излага се, предвид гореизложеното, че
за Н.И.Н. е налице правен интерес да предяви настоящия иск за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които
са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП. Действително
неимуществените вреди е много трудно да бъдат измерени и да имат паричен
еквивалент, но с оглед материалната отговорност, която носи „З.К.Л.И.“ АД в
качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на ПТП водач и
съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, счита се, че общия размер
на обезщетението, което се дължи от ответника е в размер на 10000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането /10.01.2018 г./ до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е
посочено дължимата сума да бъде преведена на следната банкова сметка: ***: ***,
BIC: ***, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с титуляр: адв. Р.С.Р..
Моли се съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „З.К.Л.И.“ АД да заплати 10000 лева за претърпените
неимуществени вреди, както и на основание чл. 84 от Закона за задълженията и
договорите законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане
– 10.01.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените разноски по производството, включително и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С определение № 488241/14.09.2018 г. е
прекратено производството по гр. д. № № 57833/2018 г. по описа на РС – София;
делото е изпратено по подсъдност на РС – Елена.
В РС – Елена делото е образувано под №
55/2019 г. по описа на съда.
С разпореждане от 25.02.2019 г. съдът
е оставил исковата молба без движение, като са дадени указания на ищеца да
отстрани констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца Н.И. ***,
чрез адв. Р.С.Р. от ВТАК. В същата се излага, че във връзка с дадените указания
с разпореждане от 25.02.2019 г., се представя искова молба с поправени
нередовности, заедно с препис на същата за ответника и доказателствата към нея.
Относно указанията за посочване на скоростта на движение на лекия автомобил, с
коя част на автомобила е бил блъснат пешеходеца, в коя част на тялото на
пешеходеца е реализиран удара, се заявява, че ищецът не разполага с такава
информация, тъй като всичко се е случило много бързо, от една страна, а, от друга
страна, непосредствено след удара, същият е изпаднал в безсъзнание за определен
период и няма подробен спомен за случилото се. Към молбата е приложена искова
молба от Н.И. *** против „З.К.Л.И.“ АД гр. София, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д..
В същата се твърди, че на 10.01.2018 г. около 08.06 ч. в гр. Велико Търново, на
кръстовището на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Рада Войвода“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“ с peг. № ВТ **** КК, управляван от Х.Ю.Б. с ЕГН **********, собственост
на същия, движейки се в посока ул. „Козлуджа”, блъснал пресичащия кръстовището Н.И.Н.
с ЕГН **********, вследствие на което последният е пострадал. След
първоначалния контакт между лекия автомобил и пешеходеца, последния е паднал на
пътното платно и си е ударил главата, вследствие на което е получил мозъчно
сътресение и е изгубил съзнание за определен период от време. Излага се, че настъпилото ПТП е изцяло по вина
на водача на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг. № ВТ **** КК.
Същото лице поради неизпълнение на законоустановените си задължения,
произтичащи и подробно изброени в императивната разпоредба на чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП не е съобразил в съвкупност конкретните обстоятелства, съдържание
на пътната обстановка, в която същия участва като водач на цитираното превозно
средство, в т.ч. с характера и интензивността на движението и конкретните
условия на видимост. Посоченият водач се е движел с несъобразена скорост,
поради което сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на всяко
предвидимо препятствие, което в конкретния случай е довело до невъзможност да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и да спре навреме, като по този
начин не е успял да избегне сблъсъка с пресичащия в същия момент Н.Н.. На
местопроизшествието не е налична пътна маркировка обозначаваща пешеходна
пътека, но би следвало да се вземе под внимание легалното определение за
понятието пешеходна пътека в Параграф 6, т. 54 от ДР в ЗДвП (нова - ДВ, бр. **
от
Твърди се, че между собственика на
лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг. № ВТ **** КК и ответника „З.К.Л.И.“
АД е налице сключен задължителен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № **************** със срок на действие от
27.03.2017 г. до 27.03.2018 г., т.е. в сила към датата на настъпване на
застрахователното събитие, а именно 10.01.2018 г.
Излага се, че причинените
неимуществени вреди на Н.И.Н. са в пряка причинно-следствена връзка с виновното
поведение на водача на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг. № ВТ
**** КК, който е бил застрахован при ответника.
С цел доброволно уреждане на
отношенията със „З.К.Л.И.“ АД на 26.03.2018 г. била предявена писмена претенция
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В
законоустановения тримесечен срок „З.К.Л.И.“ АД не се произнесла, с оглед на
което към настоящия момент не е налице друг ред за защита правата на ищеца
освен съдебния. Счита се, че представените документи са напълно достатъчни да
бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, с оглед на което
липсата на произнасяне от страна на застрахователя в срока затова, само по себе
си е нарушение на императивните разпоредби на Кодекс за застраховането, в т.ч.
на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ.
Излага се, предвид гореизложеното, че
за Н.И.Н. се е породил правен интерес да предяви настоящия иск за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които
са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП. Действително
неимуществените вреди е много трудно да бъдат измерени и да имат паричен
еквивалент, но с оглед материалната отговорност, която носи „З.К.Л.И.“ АД в
качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на ПТП водач и
съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, ищецът счита, че общия
размер на обезщетението, което се дължи от ответника е в размер на 10000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането /10.01.2018 г./ до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК се
сочи дължимата сума да бъде преведена на следната банкова сметка: ***: ***,
BIC: ***, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с титуляр: адв. Р.С.Р..
Моли се съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „З.К.Л.И.“ АД да заплати на ищеца Н.И.Н. сумата 10000
лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в полученото
мозъчно сътресение, заедно с всички негативи от това в резултат на настъпило
ПТП на 10.01.2018 г., при което е пострадал, както и на основание чл. 84 от
Закона за задълженията и договорите законната лихва върху тази сума от датата
на непозволеното увреждане - 10.01.2018 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендират се направените разноски по
делото, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът
„З.К.Л.И.“ АД гр. София, представляван от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., чрез
юрисконсулт Р.Б.Ч., е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. Със
същия оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по основанието му
и по размер, който счита за изключително завишен и прекомерен. Излага се, че ищецът
Н. няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с
претърпените вреди е отправил доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 10.01.2018
г. в гр. Велико Търново /щета № 0000-1000-03-18-7246/, като е определено за
изплащане застрахователно обезщетение, с което поради несъгласие на пострадалия
и претендиране за изплащане на по-висока сума е указано да представи
допълнителни доказателства относно здравословното си състояние и влязъл в
законна сила акт, доказващ по безспорен начин виновното поведение на
застрахования при дружеството-ответник водач, което не е сторено и към дата на
настоящия отговор, предвид което водене на настоящата искова претенция от
негова страна е при липса на правен интерес. Не е налице отказ от страна на застрахователното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение.
Излага се, че гражданският процес е
способ за защита на накърнени материални права. Ответното дружество не е
накърнявало материални права на ищеца, за да се стига до настоящия исков
процес. Вредите, причинени на ищеца са в резултат от деликтно поведение, което
обаче не е осъществено от ответното дружество.
Във връзка с изложеното и на основание
чл. 300 от ГПК, ответникът оспорва всички сторени твърдения в исковата молба,
тъй като не са представени доказателства в тяхна подкрепа. Оспорва твърдението,
че вина за настъпилите увреждания от ПТП има единствено посоченият за водач на
л. а. „Хонда Сивик“ с рег. № ВТ **** КК, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Счита, че
за настъпване на ПТП е основна причина, алтернативно е допринесъл във висока
степен пострадалия, който внезапно е изскочил на пътното платно, като е
предприел пресичане на необозначено място, неясно в какво състояние, като при
така създалата се ситуация удара за водача на автомобила е бил непредотвратим.
Не е налице виновно поведение от страна на застрахован при ответното дружество
водач. Счита, че в настоящият случай е налице „случайно деяние“ по смисъла на
чл. 15 от НК, като поради това не е налице основание за ангажиране на
деликтната отговорност на застрахования водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, респективно за ангажиране за изплащане на
обезщететение от неговия застраховател.
Излага се, че ищецът по настоящото
дело е навлязъл внезапно на пътното платно, изскочил е на място, на което няма
видимост, евентуално между спрели автомобили, като се е движел по платното за
движение на автомобили по начин и на място, когато това не е било безопасно, с
което си поведение е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, като е нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а
именно чл. 113, ал. 1 и следващи, като при пресичане на платното за движение
пострадалият е бил длъжен преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Ответникът твърди, че пострадалият е попадал в
опасната зона на автомобила и ударът за водача при така създалата се ситуация е
бил непредотвратим.
Ответникът излага, че не е изяснена в
цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и не са изследвани в
цялост причините за настъпването му, тъй като няма доказателства в тази насока.
Ответникът твърди, че в конкретния
случай водачът Бозаджиев не е могъл и не е бил длъжен да предвиди появата на
пешеходеца, който внезапно е изскочил да пресече пътното платно, като е
предприел пресичане на неопределено място, и настъпването на вредоносния
резултат. За него това деяние е случайно по смисъла на НК.
Излага се, че отговорността на „ЗК Лев
Инс“ АД е договорна и за да бъде ангажирана същата по риска „Гражданска
отговорност“ следва да е безспорно установена вината на застрахования, каквито
данни липсват към настоящия момент. По делото не е представен документ, влязъл
в законна сила, удостоверяващ по безспорен начин вината на посочения водач.
В случай, че съдът не приеме, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на пешеходеца,
ответникът счита, че ПТП е причинено при висока степен на съпричиняване по
изложените по-горе съображения, поради което моли при условията на евентуалност
да бъде съобразено поведението на ищеца и степента на приноса му за настъпване
на вредоносния резултат.
Ответникът оспорва причинно-следствена
връзка с настъпилото събитие и получените травматични увреждания. Излага, че не
са изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП
и настъпилите травматични увреждания. Оспорва твърденията за претърпени от
ищеца травматични увреждания и причинените му в тази връзка неимуществени
вреди, твърденията за продължителност и интензитет на търпени болки, както и
твърдението за търпяно страдание, представляващо трайно състояние – продължително
психично отношение на ищеца към осъщественото събитие. Оспорва твърдението в
резултат от осъществяване механизма на произшествие от 10.01.2018 г. на ищеца Н.
да са причинени описаните в исковата молба като вид и характер увреждания, като
оспорва всички твърдения относно медико-биологичния им характер, за
продължителност на лечението, както и заявените вреди да са настъпили по
причина от травми, настъпили от описаното превозно средство. Оспорва
твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени,
като оспорва твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на
исковата претенция, като оспорвам претенирания от ищеца размер на обезщетение.
Ответникът излага, че размерът на
претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа
за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни
увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания, търпени от страна
на ищеца, като се съобрази константната съдебна практика по сходни казуси за
процесния период и естеството на травмата, а именно една лека телесна увреда. В
тази насока видно от представената по делото епикриза пострадалият е получил
увреждания, като същият е изписан от медицинското учреждение два дена след
приема с подобрение, без каквито и да било усложнения и смущения, като оспорва причинно-следствената
връзка с процесното ПТП и освидетелстването на пострадалия от ТЕЛК, което да е
по причина и в причинна връзка с ПТП от
Ответникът счита, че в случай, че се
приеме за основателна предявената по настоящото дело претенция за неимуществени
вреди от Н.Н., нанесени му при условие на независимо съизвършителство,
изразяващи се в търпени болки и страдания от получени телесни увреждания, в
размер на 10000 лева за завишена, с оглед обществените критерии за
справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите) и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Поради изложените съображения
ответникът моля да се отхвърли изцяло предявения иск за неимуществени вреди,
като неоснователен и недоказан. Същият взема алтернативна позиция – в случай,
че се установи наличие на съпричиняване от страна на ищеца, то същото е
основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на
основание чл. **, ал. 2 от ЗЗД. Моли при условията на евентуалност да бъде
съобразено поведението на пострадалия и степента на приноса му за настъпване на
вредоносния резултат, като счита, че справедлив размер 50%.
Ответникът оспорва иска и по размер.
Счита, че е предявен в завишен размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. Оспорва всички направени твърдения от ищеца за характера,
интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени
вреди.
Ответникът излага, че при определяне
размера на неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на
чл. 52 ЗЗД. С оглед вида на претърпените от ищеца неимуществени вреди, счита,
че предявената претенция за обезщетение е в изключително завишен размер, за да
доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона. Претендира се обезщетение в един висок размер, който не
кореспондира на трайно установената съдебна практика при определяне на
обезщетения за аналогични случаи. Справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, каквито в настоящия случай
не са описани и констатирани. Следва да бъде отчетен и като обективен критерий
за настъпване на вредоносния резултат и възрастта на пострадалия към датата на
настъпване на ПТП, като с оглед този факт следва да бъде отчетено, че не са
представени медицински документи за налични усложнения или необичаен ход на
оздравителния процес, като счита последващите оплаквания, такива съществуващи
независимо от претърпени вреди по причина на ПТП и съществуващи и при здрави
пациенти.
Ответникът оспорва изцяло претенцията
за присъждане на лихва като неоснователна и за посочения период. Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв. Отговорността
на застрахователя по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се поражда на
договорно основание, и е функционална от отговорността на причинителя на
вредите. Съгласно нормата на чл. 497 от Кодекса за застраховането /ДВ бр.
102/29.12.2015 г./ застрахователят дължи законна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, след изтичане на срока по чл. 496, респ. след
представяне на всички относими и необходими доказателства, които в приложената
и по делото претенция не са представени, с оглед на което лихва не се дължи. От
друга страна изпадането в забава на делинквента, респ. неговия застраховател,
предполага възникнало ликвидно и изискуемо вземане, т.е. установено по
основание и размер.
Във връзка с гореизложените аргументи ответникът
моли да се отхвърли предявения от Н.И.Н. иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че описаните в исковата молба от ищеца увреждания са получени следствие
на неговото виновно поведение и неспазването на посочените по-горе разпоредби.
Твърди, че всички претендирани от ищеца вреди са настъпили следствие на личното
му виновно поведение. Никой не следва да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Ответникът претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Н.И.Н. се явява
заедно с адв. М.К.И. от ВТАК. Същите поддържат предявения иск. Ищцовата страна оспорва подадения отговор.
Адв. И. от ВТАК прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ответникът „З.К.Л.И.“
АД гр. София се представлява първоначално от юрисконсулт Р.Б.Ч., а след това от
старши юрисконсулт Лъчезар Димов С.. Същият поддържа депозирания отговор на
исковата молба. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Намира, че искът е неоснователен от гледна точка на размера, който
се претендира като дължимо обезщетение. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър, ответникът „З.К.Л.И.“ АД гр. София е вписан в Търговския
регистър и се представлява от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г..
Видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 20/10.01.2018 г., същият е съставен от М.Д.А.– служител на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, за това, че на 10.01.2018 г. около
8.06 часа в гр. Велико Търново, ул. „Сан Стефано“ кръстовище с ул. „Рада
Войвода, в посока ул. „Козлуджа“, лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик 5
ДР“ с рег. № ВТ **** КК, собственост на Х.Ю.Б. и управляван от него, реализирал
ПТП, като лекият автомобил блъснал направилно пресичащия пътното платно – не на
пешеходна пътека, пешеходец Н. И. Н. с ЕГН ********** ***. В протокола било отбелязано, че пострадал от
ПТП е ищецът Н. И. Н. – загуба на съзнание (комоцио церебри“; по МПС нямало
щети. На водача на лекия автомобил бил съставен АУАН № 177169/10.01.2018 г.
Спрямо същия било издадено НП № 18-1275-000039/18.01.2018 г. от началник Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – В. Търново за това, че на 10.01.2018 г. около 8.06 часа в
гр. Велико Търново, ул. „Сан Стефано“ кръстовище с ул. „Рада Войвода, в посока
към ул. „Козлуджа“, управлявал собствения си лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик 5 ДР“ с рег. № ВТ **** КК, като си отклонил вниманието за кратък
интервал от време, в следствие на което не забелязал неправилно пресичащият –
бягащ пешеходец Н.И.Н., движещ се от ляво на дясно по диагонал спрямо посоката
на движение на лекия автомобил, блъснал го и допуснал ПТП с причинени телесни
увреждания на пешеходеца. На водача на лекия автомобил Х.Ю.Б. за извършеното
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП било
наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв. НП е влязло в
сила на 22.02.2018 г.
От справка от 27.11.2019 г. за
сключена застраховка „Гражданска отговорност и от застрахователна полица № **/**/***********/**.**.****
г. се установява, че описаното по-горе МПС – лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“ с рег. № ВТ **** КК има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника „З.К.Л.И.“ АД гр. София.
С писмо, получено от „З.К.Л.И.“ АД гр.
София на 26.03.2018 г., ищецът, в качеството си на пострадал при ПТП, настъпило
на 10.01.2018 г., предявил претенция към ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн. чл. 380
от КЗ, като посочил банкова сметка, ***рахователя.
По делото е приложена история за заболяването
№ 578 от Неврохирургично отделение при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр. В.
Търново, касаеща проведено лечение на ищеца Н.И.Н.. Сред множеството документи
е налице епикриза на Неврохирургично отделение при посоченото лечебно
заведение. От същата е видно, че на ищеца във връзка с поставена диагноза
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, е проведено стационарно лечение през периода от 10.00 ч. на
10.01.2018 г. до 11.00 ч. 13.01.2018 г.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел К.Н.И..
От показанията на свидетелката К.Н.И.
се установява, че ищецът Н.И.Н. й е баща и с него е в добри отношения. Същата
излага, че с ответника „З.К.Л.И.“ АД гр. София няма никакви отношения.
Свидетелката И. твърди, че на 10.01.2018 г. в гр. В. Търново баща й Н.И.Н.
претърпял увреждане от ПТП, за което получила телефонно обаждане от майка си Р.С.Г..
Същата излага, че научила, че ПТП е станало в гр. Велико Търново в кв.
Чолаковци; разбрала, че лек автомобил, управляван от младо момче, е блъснал
баща й на улицата; последният имал увреждания и бил в Бърза помощ в болницата в
гр. Велико Търново. Свидетелката И. твърди, че баща й бил настанен в болницата
„Д-р Стефан Черкезов“ в неврохирургично отделение на лечение. Същият лежал в
легло, имал кръв по врата си и се чувствал зле. Свидетелката И. излага, че баща
й казал, че като кашлял изплювал кръв, че го болят главата, гърба, краката и му
се виело свят. Същата твърди, че и до сега на баща й му се вие свят в резултат
на този случай; преди ПТП последния нямал проблем с виенето на свят. Свидетелката
И. излага, че около три-четири месеца от ПТП баща й все още имал болки и през
този период вземал болкоуспокояващи. Същата твърди, че 4 или 5 дни баща й бил
на лечение в болницата в гр. Велико Търново в неврохирургично отделение, като
при изписването му му били предписани лекарства, които да приема. Последният пиел
тези лекарства. Свидетелката И. излага, че баща й имал главоболие и повръщане,
освен болки в гърба и кръста. Същата твърди, че преди ПТП баща й е тръгнал да
се разхожда. От последния научила, че кола управлявана от млад шофьор, го е
ударила отпред; ударът бил с предната част на леката кола, като баща й от удара
се качил върху предния капак и е паднал на асфалта; за секунди последният бил в
безсъзнание, нямал спомен, но усетил някакъв човек до него, който отишъл и го
бутнал; шофьорът на лекия автомобил също излязъл от колата и други хора отишли;
хората и шофьорът помогнали на баща й да се изправи; очевидци се обадили на
спешна помощ; дошла и полиция. Свидетелката И. излага, че с баща си живеят
заедно; последният след инцидента изпитвал болки, имал виене на свят, имал
повръщане; към днешна дата продължавало виенето на свят. Същата твърди, че баща
й имал и емоционална травма в резултат на ПТП; последният, откакто го блъснала
колата, се притеснявал като излезе от дома да не го удари кола и имал нещо като
страхова невроза.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице д-р Д.Х.Г. по назначената съдебно-медицинска
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от
последното е, че при възникналия пътен инцидент на 10.01.2018 г. пострадалият Н.И.Н.,
като пешеходец е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение –
лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, без
открита вътречерепна травма. На последния била оказана своевременно медицинска
помощ – настанен на лечение в неврохирургично отделение при МОБАЛ гр. Велико Търново,
откъдето е изписан на 13.01.2018 г., след проведено медикаментозно лечение, с
указания за такова след изписването, и с два контролни прегледа на 16.01.2018
г. и на 22.01.2018 г. в неврохирургичен кабинет на МОБАЛ гр. Велико Търново.
Вещото лице е посочило, че констатираното увреждане, причинено на пострадалия,
е наложило неговата хоспитализация в неврохирургично отделение при МОБАЛ гр.
Велико Търново по повод оплакванията и състоянието му при приемането: „Приема
се в НХО за регулярно наблюдение и лечение“, които определят характера и
степента на лека телесна повреда по смисъла на НК на РБ. Причиненото мозъчно
сътресение /лека степен/, без открита вътречерепна травма на пострадалия Н.И.Н.
отговаря да бъде получено от и при настъпилото ПТП – блъскане на пострадалия
като пешеходец при внезапен контакт с предната част на лек автомобил, последващ
придаден инерционен момент на тялото с последващо падане на терена при
първоначален контакт о терена с главата, при което е получил тази травма, наложила
неговата хоспитализация в неврохирургично отделение при МОБАЛ гр. Велико
Търново. Медикобиологичните критерии на установената травма при пострадалия
определят признаците на лека телесна повреда по НК на РБ – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания
по време на възстановително оздравителния процес, за срок от 25 дни, оставящи и
наблюдаващи се във времето персистиращи оплаквания от неврологични смущения, с
водещо трудно повлияващо се главоболие при лечение с аналгетици за неопределено
време, съчетано и с възрастовите особености на пострадалия. Вещото лице е
посочило, че така събраните по гр. д. № 55/2019 г. данни доказват настъпилия
пътен инцидент на 10.01.2018 г. с пострадалия Н.И.Н., изключвайки друго време,
място и начин на неговото възникване и причиняване на получените травматични
наранявания. Персистиращите субективни оплаквания от пострадалия след
възникналото ПТП на 10.01.2018 г., с водещо трудно повлияващо се от
обезболяващи главоболие, е лека степен на претърпени болки и страдания,
проявени като последствие от причинената травма. Съгласно добрите медицински
практики възстановително оздравителния период е от около 25 дни, след което се
възстановява клиничното здраве на пострадалия, обичайно е и се наблюдава
персистиращо главоболие за неопределено дълго време като болка и смущение в
наврологичния статус на пострадалия за неопределен период на отзвучаване, който
е строго индивидуален.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от
последното е, че на 10.01.2018 г. около 08.06 ч. в гр. В. Търново в района на
кръстовище на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Рада Войвода“, в посока ул. „Козлуджа“ е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Хонда, модел „Сивик“ с рег. № ВТ ****
КК, собственост и управляван от Х.Ю.Б. и пешеходеца Н.И.Н.. ПТП е реализирано в
населено място, денем, при нормална видимост и сухо време. Платното за движение
по ул. „Сан Стефано“ е разположено по отношение на посоките на света север –
юг. Платното за движение по ул. „Рада Войвода“ е разположено по отношение на
посоките на света изток – запад и е източно спрямо платното за движение по ул.
„Сан Стефано“. Двете платна за движение са асфалтирани, със степен на грапавост
дребнозърнесто, без неравности, без пукнатини, с по една пътна лента за двете
посоки, без разделителна линия. От всички страни на кръстовището са налице
затревени площи. Западно от платното за движение по ул. „Сан Стефано“ е
изграден земен затревен път. Вещото лице е посочило, че от направения
анализ и изследване в констативно
аналитичната част може да се приеме, че произшествието е настъпило при нормална
пътна обстановка, в условията на добра видимост, денем. Вещото лице е посочило,
че посоката и траекторията на движение на лекия автомобил е: лекият автомобил
марка „Хонда, модел „Сивик“ с рег. № ВТ **** КК, собственост и управляван от Х.Ю.Б.,
се е движил в посока от юг към север, по ул. „Сан Стефано“ в посока към ул.
„Козлуджа“. Видимостта на водача Х.Ю.Б. на лекия автомобил марка „Хонда, модел
„Сивик“ с рег. № ВТ **** КК е била неограничена от предмети, препятствия и
превозни средства. Вещото лице е посочило, че посоката и траекторията на
движение на пешеходеца е: отляво надясно, от запад към изток, по платното за
движение по ул. „Сан Стефано“, на необозначено място се е движил пешеходеца Н.И.Н..
В заключението е посочено, че ПТП настъпва през светлата част на денонощието
при движение на лекия автомобил по ул. „Сан Стефано“, след излизане от ул.
„Рада Войвода“, почти перпендикулярно разположена източно от ул. „Сан Стефано“.
Средно големината на критичната скорост за напречно устойчиво движение на
автомобила по описаната траектория е около 13.5 м/с или приблизително
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е
пряк иск срещу застраховател с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно
цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят се задължава да
покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането лицето, което желае
да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането е специална
предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай,
видно от писмените доказателства, а и не се спори от страните, че ищецът на 26.03.2018
г. е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено
изискването на горецитираната разпоредба от Кодекса за застраховането, исковата
претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се
явява допустима.
Разгледан по същество предявеният иск
за обезщетение е частично основателен, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото доказателства
се установи, че на 10.01.2018 г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът е
получил травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение – лека
степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, без
открита вътречерепна травма. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, от
показанията на разпитания свидетел, както и от заключенията на приетите по
делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Съдът намира, че
от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на
деликтната отговорност на деликвента Х.Ю.Б., а именно: противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното
поведение на последния се изразява в несъобразяване с правилата за движение от
негова страна, което довело до ПТП. Бозаджиев е управлявал собствения си лек
автомобил със скорост от
На следващо място, по делото не е
спорно и от представените доказателства се установи наличие на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена между собственика на процесното МПС и ответното
застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП – 10.01.2018 г.
С оглед посоченото съдът счита, че са
налице всички кумулативни елементи, изброени по-горе, които ангажират
отговорността на ответника.
В тази връзка при определяне размера
на претендираните неимуществени вреди съдът се съобрази с постоянната съдебна
практика на ВКС, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта
според закона не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,
Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. ** от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая от
събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени
доказателства и заключения по назначените съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи, обсъдени по-горе, се установява, че ищецът е
получил травматични увреждания: мозъчно сътресение – лека степен, проявено като
зашеметяване и дезориентация за време и място, без открита вътречерепна травма.
Според вещото лице д-р Д.Х.Г. причиненото мозъчно сътресение на ищеца е
отшумяло в рамките на 25 дни. Налице са обаче оставащи и наблюващи се във
времето персистиращи оплаквания от неврологични смущения, с водещо трудно
повлияващо се главоболие при лечение с аналгетици за неопределено време,
съчетано и с възрастовите особености на пострадалия. Освен това ищецът имал
виене на свят и емоционална травма в резултат на ПТП, притеснявал се като
излезе от дома да не го удари кола.
Основателно се явява възражението на
ответника по иска за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Последният предприел неправилно пресичане на пътното платно по улица „Сан
Стефано“, след кръстовището, не на пешеходна пътека или обозначено място за
пресичане, бягайки отляво надясно на автомобила. Посоченото поведение е в
нарушение на ЗДвП. По смисъла на ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г.
на ОСНК на ВКС е налице съпричиняване. Но същото не освобождава водачът на
автомобила от отговорност, т.к. последният също нарушава ЗДвП. Според чл. **,
ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението може да се намали. Съдът намира, че двете нарушения – на
увредения ищец и на деликвента водач на МПС не са в еднаква степен тежки.
Първият е допринесъл едва 30% за настъпване на вредите, докато поведението на
последния определя съда да приеме, че има 70% участие в причинения на
пострадалия вредоносен резултат.
Съдът намира, че вредите в резултат на
увреждането са в размер на 3500.00 лв. От посочената сума следва да извади
сумата 1050.00 лв., представляваща 30% съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Предвид изложеното, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца морални и физически болки и страдания
възлиза на 2450.00 лв., която сума следва да му се присъди С оглед на това
предявеният иск е частично основателен и доказан и следва да бъде уважен като
такъв по основание и в размер на сумата 2450.00 лв. Така посоченият размер не е
прекомерен и напълно кореспондира с понесените болки и страдания от ищеца в
резултат на получените травми и преживян емоционален шок при ПТП и след това.
Предявеният иск за разликата от
уважения размер от 2450.00 лв. до претендирания размер от 10000.00 лв., следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно претенцията на ищеца за
заплащане на лихва за забава, считано от 10.01.2018 г. – датата на увреждането
до окончателното изплащане на присъденото обезщетение за неимуществени вреди:
Няма спор, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно
изричната уредба обаче, дадена в чл. 429 от Кодекса за застраховането относно
съдържанието на договорните задължения по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице
законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл. 429, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата
на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането. В посочената норма са посочени
две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто
условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Посочените по-горе норми се съдържат в
Глава 41 „Застраховане на гражданска отговорност“ – Общи положения. Практиката
е възприела теоретичната постановка, че при искове за обезщетяване на вреди във
връзка с отговорност на застрахователя възникнала по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да се прилагат
специалните норми в Глава 47 „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите“. В същата се съдържа нормата на чл. 497 от Кодекса за
застраховането, според която застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати – от изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от
Кодекса за застраховането или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от Кодекса за застраховането. Законодателят е приел, че лихва следва да се
начислява в един още по-късен момент в сравнение с общите правила – едва след
изтичането на съответен срок, в който застрахователят има възможност да се
запознае с всички относими за случая доказателства и да определи надлежно
обезщетение.
Предвид посоченото искането за
присъждане на лихва от датата на ПТП е неоснователно. Ищецът е уведомил
застрахователя за събитието с предявяване на претенция на 26.03.2018 г., видно
от представената по делото обратна разписка, а и този факт не се спори от
ответника. По делото обаче от събраните данни не може да се направи категоричен
извод кога ищецът е представил изисканите доказателства по чл. 106, ал. 3 от Кодекса
за застраховането. По тази причина в конкретния случай приложение следва да
намери чл. 497, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 496,
ал. 1 от Кодекса за застраховането, като датата, от която се дължи лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди, е 26.06.2018 г. Претенцията
на ищеца за заплащане на лихва за забава за периода от 10.01.2018 г. до 26.06.2018
г. следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на делото и на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ,
която е в размер на 98.00 лв., както и направените разноски за назначената
съдебно-медицинската експертиза в размер на 200.00 лв., които са заплатени от
бюджета на Районен съд – Елена, тъй като ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси и разноски с Определение от 02.05.2019 г. по гр. д. № 55/2019 г.
по описа на Районен съд – Елена. Т.е. ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата 98.00 лв. – ДТ и сумата 200.00 лв. – разноски по сметка на
Районен съд – Елена.
По направеното искане от пълномощника
на ищеца адв. М.К.И. от ВТАК за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата:
Съдът намира, че претенцията на
пълномощника на ищеца адв. М.К.И. от ВТАК е основателна до размер на 287.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.К.И. от ВТАК сумата
287.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Претенцията на същия за
адвокатско възнаграждение за разликата от уважения размер от 287.00 лв. до
претендирания размер от 830.00 лв., следва да се отхвърли като неоснователна.
По претенцията на ответника за
разноски по делото:
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати ответника сумата 415.25 лв., представляваща
направени разноски по делото. Претенцията на ответника за разноски по делото за
разликата от уважения размер от 415.25 лв. до претендирания размер от 550.00
лв., следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Л.“, бул. „Ч.В.“ № **
Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на Н.И.Н. с ЕГН **********
*** сумата 2450.00 лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева) – главница,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, в резултат на получени травми и преживян стрес и шок при ПТП,
настъпило на 10.01.2018 г. в гр. Велико Търново, ведно със законната лихва
върху главницата от 2450.00 лв., считано от 26.06.2018 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата от уважения размер от 2450.00
лв. до претендирания размер от 10000.00 лв. и предявения иск за заплащане на
законна лихва върху главницата за периода от 10.01.2018 г. до 26.06.2018 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Л.“, бул. „Ч.В.“ № **
Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати сумата 98.00 лв. (деветдесет
и осем лева), представляваща ДТ, и сумата 200.00 лв. (двеста лева),
представляваща направени разноски по делото, по сметка на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Л.“, бул. „Ч.В.“ № **
Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на адв. М.К.И. от
ВТАК, ЕГН **********, с адрес *** А сумата 287.00 лв. (двеста осемдесет и седем
лева), представляваща адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията за
адвокатско възнаграждение за разликата от уважения размер от 287.00 лв. до
претендирания размер от 830.00 лв., като неоснователна .
ОСЪЖДА Н.И.Н. с ЕГН ********** *** да
заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район Л., бул. „Ч.В.“ № ** Д, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г.,
сумата 415.25 лв. (четиристотин и петнадесет лева и 25 стотинки),
представляваща направени разноски по делото, като отхвърля претенцията за
разноски по делото за разликата от уважения размер от 415.25 лв. до
претендирания размер от 550.00 лв., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: