РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2076
гр. Пловдив, 16.11.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IІ
отделение, XIІ състав в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на
прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3896 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 74, ал. 2 от Закона
за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по искова молба, предявена от Б.И.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат П.К. *** срещу Министерството
на вътрешните работи с адрес гр.София, ул.”Шести Септември” № 29 с правно
основание чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация(ЗЗДискр.), за
следните искови претенции:
1. Да се осъди
ответника да заплати на ищеца Б.И.В. сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, представляващи неосигурено вещево доволствие, поето за сметка на ищеца,
за периода от 18.12.200г. до 14.01.2009г.
2. Да се осъди ответника да
заплати на ищеца Б.И.В. сумата от 25 070,76 /двадесет и пет хиляди седемдесет и
0,76/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи неизплатените трудови възнаграждения, за
периода от 18.12.200г. до 14.01.2009г.
3.
Да се осъди ответника да заплати на ищеца Б.И.В. сумата от 3000 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в морални болки и страдания,
накърняване на човешкото
достойнство и гражданските права,неравностойно положение
спрямо колегите в Република България и подронен авторитет пред колегите от международните полицейски
сили, смесено тревожно-депресивно разстройство, за периода от 18.12.200г. до
14.01.2009г.
4. Да се осъди ответника да
заплати на ищеца Б.И.В. и законната лихва върху обезщетенията по т.1 – т.3,
начислена от началото на незаконосъобразните действия - 18.12.2006г., до
окончателното изплащане на сумите, претърпени вследствие по-неблагоприятно
третиране на ищеца, в качеството на държавен служител на Министерството на
вътрешните роботи по време на участие на мисия на ООН в Косово от Министъра на
вътрешните работи в качеството на орган по назначаване, в сравнение с
държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на
възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски в намален
размер, представляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона
за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак „обществено положение“ и
нарушение на чл.6 от ЗЗДискр., които обстоятелства са установени с влязло в
сила Решение № 186/07.05.2017г. на Комисията за защита от дискриминация.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител.
Исковите претенции на Б.И.В. срещу Министерство на вътрешните работи се
основават на твърдението, че като държавен
служител от Министерство на вътрешните работи, за периода от 18.12.2006г. до
18.12.2008г. ищецът е командирован за участие като полицейски наблюдател в
Мисията на ООН в Косово /UNIMIK/, като със заповед на Министъра на
вътрешните работи рег.№ К-2778 от 12.12.2006г. е назначен на същата длъжност в
рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни
организации" при НС"Полиция" - МВР, разрешен му е неплатен
отпуск,считано от датата на заминаване. От 15.01.2009г. е преназначен на
длъжност Полицейски инспектор в Шесто РПУ при РДВР Пловдив.
На 26.11.2008г.
ищецът е подал жалба в Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ вх. №
44-00-3211/26.11.2008г за дискриминация срещу Министерството на вътрешните
работи. С разпореждане №661/05.12.2008г. на председателя на КЗД е образувана
преписка №255/05.12.2008г. по горепосочената жалба. В последствие към нея с
Разпореждане №196/10.04.2009г. са присъединени производства с идентичен предмет
и посочена ответна страна и са обединени в преписка № 84/10.04.2009г. По така образуваната преписка № 84/2009г. КЗД е постановила
решение №106/01.06.2011г., съгласно което по пункт 5 :
УСТАНОВЯВА, че
жалбоподателят Б.И.В. по време на участието си в мисията на ООН в Косово UNMIK,
в качеството си на държавен служител на МВР в процесния период е третиран
съгласно горепосочените норми на национално право, въвеждащи диференцирано и
по-неблагоприятно отношение към държавните служители от МВР, в сравнение с
държавните служители от други ведомства, чрез лишаването на служителите на МВР
от заплащане на възнаграждение и изпащането на осигурителни вноски за пенсия в
намален размер по време на участието им в мисии, то в качеството на засегнато
лице е поставен в по-неблагоприятно положение, което представлява по същество
пряка дискриминация по признак "обществено положение" и нарушение на
чл.4,ал.2 вр.с чл.6 и чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.
Министърът
на вътрешните работи е обжалвал решение №106/2011г. по преписка №84/2009г. на
КЗД пред Административен съд София - град. Образувано е адм.дело №5283/2011г.
по описа на Административен съд София-град. АССГ се е произнесъл с решение
№3690/30.05.2013г., с което:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ пункт 4 и прекратява
производството в тази част;
ОТМЕНЯ решението на КЗД в частта му в пункт 5 и пункт 6;
ОТХВЪРЛЯ жалбата на министъра на вътрешните работи против
решение №106/01.06.2011г. по преписка №84/2009г. на КЗД в останалата и част -.
пункт 1, пункт 2 и пункт 3 с което потвърждава различното третиране на основата
на признак „лично положение" , което представлява дискриминация и
нарушение на чл.4 ал.2 във вр.чл.15 ал.1 и чл.26 от ЗЗДискр.
Министърът на вътрешните работи е обжалвал с касационна
жалба решение №3690/30.05.2013г. по адм.дело № 5283/2011г. пред Върховният
административен съд, който се е
произнесъл с решение №4667/04.04.2014г. по адм.дело №142812013г., с което :
ОСТАВЯ в сила решение №3690/30.05.2013г. по адм.дело
№5283/2011г. на Административен съд София-град.
ВРЪЩА преписката по решение №106/01.06.2011г. по
пр.№84/2009г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по пункт 5, с
който е установено пряка дискриминация по признак "обществено
положение" и нарушение на чл.4,ал.2, във вр.с чл.6 и чл.14,ал.1 и ал.2 от
ЗЗДискр, и по пункт 6, с което на министъра на вътрешните работи е наложена
принудителна административна мярка - задължително предписание по чл.76 ал.1 от
ЗЗДискр. за ново разглеждане при съобразяване на дадените в решението
задължителни указания.
Преписка №84/19.05.2009г. е върната за ново разглеждане
въз основа на влязло в сила съдебно решение №4667/04.04.2014г.,постановено по
административно дело №14281/2013г. на ВАС, седмо отделение и е образувано
производство с Разпореждане № 494/19.05.2014г. на Председателя на КЗД по доклад
с вх.№12-11-545/19.05.2014г. Производството на Комисията за защита от
дискриминация е приключило с решение №186/07.06.2017г., с което :
УСТАНОВЯВА, че жалбоподателят Б.И.В. по време на участие
в мисия на ООН в Косово UNMIK,
в качеството на държавен служител на Министерството на вътрешните работи в
процесния период е третиран по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи
в качеството на орган по назначаване в сравнение с държавните служители на
същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево
доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер,което
представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по
признак „обществено положение“ и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр.
КЗД се е произнесла с решение №203/30.06.2017г. относно
поправка на допусната фактическа грешка в диспозитива на Решение
№186/07.06.2017г. като EULEX
на ЕС в KOSOVO,
да се чете ООН в Косово UNMIK.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Министърът на вътрешните работи е обжалвал решение
№186/2017г. по
преписка
№84/2009г. на КЗД пред Административен съд София - град.
Образувано е дело №8167/2017г. по описа на
Административен съд София-град.АССГ се е произнесъл с решение
№5989/24.10.2017г., с което е отхвърлена
жалбата на министъра на вътрешните работи против решение №186/07.06.2017г. по
преписка №84/2009г. на Комисията за защита от дискриминация.
Министърът на вътрешните работи е обжалвал с касационна
жалба решение №5989/24.10.2017г. по адм.дело № 8167/2017г. по описа на
Административен съд София-град пред Върховният административен съд, който се е
произнесъл с решение №12411/18.09.2019г. по адм.дело №725/2018г., с което е оставено в сила решение №8167/2017г. по описа
на Административен съд София-град.
С решение №186/2017г. на КЗД, потвърдено с решение
№5989/2017г. на АССГ и с решение №12411/2019г. на ВАС, е установено по
категоричен начин,че Министъра на вътрешните работи е лишил ищеца от заплащане
на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за
пенсия в намален размер.
Твърди се, че министърът на вътрешните
работи, извършвайки посочените по-горе нарушения на закона е причинил на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в морални болки
и страдания, накърняване
на човешкото достойнство
и гражданските
права,неравностойно положение спрямо колегите му в Република България и
подронен авторитет пред колегите от
международните полицейски сили, смесено тревожно-депресивно разстройство.
Министърът на вътрешните работи, извършвайки
посочените по-горе нарушения на закона е причинил на ищеца и имуществени вреди -
преки загуби - 800 лв. В тази връзка се сочи,че за 2007 год. и 2008 год. ищецът
не е осигуряван с вещево доволствие или парична равностойност в структурите на
МВР.Размерът на вещевото оборудване полагащо се за длъжността „полицейски
инспектор", VI степен, категория Г- II при 5-то РПУ Пловдив, съобразно с
издадените ежегодни заповеди на МВР e както следва : На основание чл.21 т.6 и т.11 чл.203 и чл.204
ал.2 и ал.6 и чл.252 от ЗМВР за 2007г. размерът на униформеното облекло или
неговата равностойност за държавните служители е определен на 400,00 лева. На
основание чл.21 т.6 и т.11 чл.203 и чл.204 ал.2 и ал.6 и чл.252 от ЗМВР за
2008г. размерът на униформеното облекло или неговата равностойност за
държавните служители е определен на 400,00 лева.
Министърът на вътрешните работи, извършвайки
посочените по-горе нарушения на закона е причинил на ищеца и имуществени вреди -
пропуснати ползи - 25 070,76 лв. - полагащите се трудови възнаграждения за
длъжността „полицейски инспектор", VI степен, категория Г- II степен при 5-то РПУ Пловдив за периода
от 18.12.2006 год. до 14.01.2009 год., когато ищецът е назначен по щат Мисии на
Международни организации при Национална служба „Полиция" . Същите възлизат
в общ размер на 25 070,76 лв.
С тези именно
съображения са обосновани исковите претенции на ищеца за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, пряка последица от дискриминацията в общ размер на 28 870,76
лв., ведно със законната лихва от началото на незаконосъобразните действия, до окончателното
изплащане на посочените суми.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от адв.К., който моли съда да уважи предявения
иск.
Ответникът – МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, чрез процесуалния си представител счита предявените от ищеца искови претенции за неоснователни и недоказани
като оспорва същите както по основание така и по размер. Подробни съображения
излага в отговора на исковата молба. Претендира се съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковите претенции.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
прие за установено следното :
Административен съд – гр. Пловдив,
в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, прие за установено следното :
Каза се, че в случая се касае за
искове с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., като в контекста на
действащата нормативна уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено
от приключило административно производство по реда на Раздел І, Глава ІV от
ЗЗДискр. пред компетентния административен орган - Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/, в рамките на което, с влязъл в сила административен акт по
чл. 65 с. з., е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на
дискриминация. Т. е, задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на
този иск е наличието на приключило пред Комисията за защита от дискриминация
административно производство по Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., в
случаите, когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се
предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени
на граждани (ЗОДОВ). В тази хипотеза компетентните административни съдилища
изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от
КЗД, като специализиран административен орган, акт на дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете
по чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият
смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат
по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК.
Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод
изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з.
указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от
чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите. В новелата
на чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Следователно, пасивно легитимиран ответник по исковете за обезщетение
е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на
вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е и т. 6 от ТР
№ 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г., ОСГК. В случая такова юридическо
лице, без всякакво съмнение е Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.2,ал.2
от Закона за министерството на вътрешните работи, като исковете за обезщетение
срещу това юридическо лице, са насочени срещу надлежния ответник, притежаващ
самостоятелна правосубектност.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, вследствие на допуснати по отношение на него дискриминационни действия по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
Разгледани
по същество, исковите претенции са ОСНОВАТЕЛНИ.
Като събра и обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото няма спор, и то се установява от приложените доказателства, че ищецът Б.И.В.,
като държавен служител от Министерството
на вътрешните работи, за периода от 18.12.2006г. до 18.12.2008г. е командирован
за участие като полицейски наблюдател в Мисията на ООН в Косово /UNMIK/, като със заповед на Министъра на
вътрешните работи рег.№ К-2778 от 12.12.2006г. е назначен на същата длъжност в
рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни
организации" при Национално служба "Полиция" – МВР.На ищеца е
разрешен неплатен отпуск, считано от датата на заминаване. От 15.01.2009г. е
преназначен на длъжност Полицейски инспектор в Шесто РПУ при РДВР Пловдив.
С решение
№186/07.06.2017г. на Комисия за защита от дискриминация е УСТАНОВЕНО, че
жалбоподателят Б.И.В. по време на участие в мисия на ООВ в Косово UNMIK,
в качеството на държавен служител на Министерството на вътрешните работи в
процесния период е третиран по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи
в качеството на орган по назначаване в сравнение с държавните служители на
същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево
доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което
представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по
признак „обществено положение“ и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр.
Комисията за
защита от дискриминация се е произнесла с решение №203/30.06.2017г. относно
поправка за допусната явна фактическа грешка в Решение №186/07.06.2017г.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решение
№186/2017г. по преписка №84/2009г. на Комисията за защита от дискриминация е
обжалвано от Министъра на вътрешните работи пред Административен съд София -
град.С решение №5989/24.10.2017г.
постановено по адм.дело № 8167/2017г. по описа на Административен съд
София-град е отхвърлена жалбата на министъра на вътрешните работи против
решение №186/07.06.2017г. по преписка №84/2009г. на Комисията за защита от
дискриминация.
Решение №5989/24.10.2017г. постановено по адм.дело № 8167/2017г.
по описа на Административен съд София-град е обжалвано от Министъра на
вътрешните работи пред Върховен административен съд. С решение №12411/18.09.2019г.
по адм.дело №725/2018г. на Върховен административен съд е оставено в сила решение
№5989/24.10.2017г. постановено по адм.дело
№ 8167/2017г. по описа на Административен съд София-град.
С оглед доказване на твърденията в исковата
молба към същата са приложени и са приобщени към доказателствения материал по
делото писмени доказателства,подробно индивидуализирани в нея. С оглед
доказване на възраженията, препятстващи осъществяване на правата на ищеца, към
отговора на исковата молба от ответника са представени и са приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства, подробно
индивидуализирани в същия. Допълнително към писмено становище с
вх.№3851/26.02.2020г. по описа на Административен съд Пловдив и писмено становище
с вх.№6975/27.05.2020г. по описа на Административен съд Пловдив от страна на
ищеца са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото
писмени доказателства подробно индивидуализирани в същите.От страна на
ответника са представени съгласно молба с вх.№ 7492/03.06.2020г. по описа на
Административен съд Пловдив и са приобщени към доказателтвения материал по
делото писмени доказателства, подробно
индивидуализирани в същата, в това число и Заповед Iз-829/10.05.2007г. на Министъра на вътрешните
работи за определяне на размера на сумите на униформено и друго вещево
имущество и снаряжение на държавните служители, които носят униформа и Заповед
№
Iз-579/08.04.2008г.
на Министъра на вътрешните работи за определяне на размера на сумите на униформено
и друго вещево имущество и снаряжение на държавните служители, които носят
униформа.
С оглед доказване на твърденията в
исковата молба относно размера на претърпените имуществени вреди, в хода на
съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение е прието без заявени резерви от страните по
делото.
Според заключението на вещото лице размерът
на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил през периода от
18.12.2006г. до 14.01.2009г. за заеманата от него длъжност в МВР, ако през този
период той не беше ползвал неплатен отпуск възлиза на 25 070,76 лева.
Сумата за вещево доволствие, което ищецът би
получил през периода от 18.12.2006г. до
14.01.2009г. за заеманата от него длъжност в МВР, ако през този период той не
беше ползвал неплатен отпуск възлиза на 800 лева.
Дължимите лихви върху неполучените суми за
трудово възнаграждение за периода от 18.12.2006г. до датата на подаване на
исковата молба възлизат на 9 101,41 лева.
Дължимите
лихви за неосигуреното вещево доволствие за периода от 18.12.2006г. до датата
на подаване на исковата молба възлизат на 279,96 лева.
С
оглед установяване на твърденията в исковата молба, в това число и относно
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, по делото са разпитани
в качеството на свидетели Б.Г.К. и Х.Т.С.,чиито показания подкрепят твърдяните
в исковата молба факти и обстоятелства.
Свидетелят
Б.К. - колега на ищеца, който е бил в
ежедневен контакт с него по време на мисията
му в Косово и има преки наблюдения за случващото се с ищеца, по време на
мисията, посочва че въпросът със заплащането на служителите в мисията бил
уреден по следния начин – полицейските служители в мисията получавали
безотчетни пари от ООН, като командировъчни за покриване на битовите, дневните
и квартирните им нужди в мисията, конкретно работили са с полицейски служители
от около 57 държави, колеги от западно - европейските страни получавали в
страните си заплата и половина като стимул да кандидатстват и да участват в
международните мисии, където се рискува живот. В. в разговори със свидетеля е
споделял, че му липсва възнаграждение. В. бил от мисионерите, които са били и
на други мисии и е споделял, че тези мисии са били заплащани, когато е бил
Камбоджа е бил със заплата и половина. В. бил много изнервен и психически
чувствал напрежение от начина на третирането им като полицейски служители по
време на мисията в Косово, тъй като в България не получавали възнаграждение,
били осигурявани на една минимална заплата и В. се е самоосигурявал
на максимума, за да може да получи достойна пенсия,дал около 7 500 лева за
мисията в Косово, за да се самоосигури.След завръщането им
от мисията са се чували с В. много пъти,споделял,че бил доста изнервен
от това, че близо 300 или 400 лева му е по - ниска пенсията от колеги с неговия
ранг, стаж и категория, което било обидно за него и той чувствал едно
несправедливо отношение за труда, който е положил. Още по време на мисията, на
среща с Ръководството на МВР в лицето на Директора на Националната полиция и
съветник на Министъра, В. заявил, че се
чувствал лично обиден от дискриминацията спрямо тях относно заплащането и ще подаде
жалба в Комисията за защита от
дискриминация и го направил още преди края на мисията. След излизане на
решението на Комисията В. се променил, на бъдещи мисионери се върнало
заплащането в България за положения труд в мисията. Участието на В. в мисията
било продиктувано от това да се развие в професионално и в лично отношение. В
мисията възнаграждение за положения труд не са получавали. Относно т.н
командировъчни, свидетелят е посочил, че всеки държавен служител, командирован
извън дома си има допълнителни разходи за квартира, дневни и т.н. Всички тези
разходи са в съответствие със стандарта и изискванията на ООН, всяка година
тази сума се определя в зависимост от инфлацията, тази сума има безотчетност и
е еднаква за всеки, от комисаря до полицая, и не се изискват документи как е
изразходвана сумата.
Свидетелят
Х.С. – съсед на ищеца потвърждава стреса, болките и страданията, които ищеца е
изживял по време на мисията в Косово. Свидетелят посочва, че когато В. тръгнал
на мисията в Косово бил добър, сърдечен, възпитан. След мисията В. претърпял
промяна,станал подтиснат, неразговорчив.
Споделял му е причината за това състояние, а именно, че когато се
пенсионирал и подал документите си, тогава разбрал, че пенсията ще бъде много по - малка. Това
негово състояние продължило дълъг период от време. В. ходил в Нареченски бани,
за да се възстановява от нервното разстройство.
И към настоящия момент имало съществена промяна в поведението на В., по
-рано като коментирали нещо той изслушал,сега се случвало да разговарят по
някоя тема, а той все едно го нямало там, изведнъж се включвал в съвсем друга
посока, това се дължало на натрупаното неудовлетворение.Като
се върнал от мисията и разбрал за пенсията В. тогава се депресирал.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното
от правна страна :
Каза
се вече, че от страна на ищеца Б.И.В. се претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат
на проявена дискриминация
от страна на Министъра на вътрешните работи по признак „обществено положение“ в резултат на
по-неблагоприятното му третиране по време на участието му в мисия на ООН в
Косово в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от
заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни
вноски за пенсия в намален размер,което представлява пряка дискриминация по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение“ и нарушение
на чл.6 от ЗЗДискр.
Тоест, в случая се касае се за субективно
и обективно съединени искови претенции за заплащане на обезщетение за вреди срещу
ответника Министерство на
вътрешните работи, към който орган се числи Министърът на вътрешните работи, от
който се твърди да са осъществени твърдяните дискриминационни актове и
действия.
Казано с други думи, предвид заявените
фактически основания и формулиран петитум на исковата молба, съдът квалифицира
предявените искове като такива по чл. 74, ал. 2 от Закона за
защита от дискриминация,
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно осъдителни искове за заплащане на
обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК за претърпени имуществени и неимуществени вреди в
резултат на извършените
спрямо ищеца дискриминационни актове и действия от държавни органи и/или длъжностни
лица при и по повод осъществяване на административна дейност.
При това положение, за да се
приеме, че предявените искове
са доказани
по основание, е
необходимо да се установи кумулативното
проявление на всеки един от елементите на следния
фактически състав: 1. извършено
нарушение на права по Закона
за защита от дискриминация, установено от Комисията
за защита от дискриминация; 2. причинена реална имуществена, респ.
неимуществена вреда на ищеца; 3. вредата да е пряка и непосредствена последица
на нарушените права.
Разбира се, с оглед общото правило за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, регламентирано в чл.154 от ГПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144 от АПК, това следва да бъде сторено от ищеца, като лице
претендиращо настъпването на благоприятни правни последици от проявлението на
очертания фактически състав при условията на пълно главно доказване.
В случая, с оглед разрешаването на
административноправния спор е необходимо да се посочи още следното :
Правната
уредба за участие на държавни служители на МВР в мисии извън територията на
страната в периода 2006 г. до 2008 г. и непосредствено след това се съдържа в
чл. 212, ал. 1, т.7 от Закона за МВР ЗМВР, отм.). Съгласно посочената
разпоредба в приложимата редакция, държавните служители имат право на неплатен
отпуск за времето на участие в мисии на международни организации, като за срока
на изпълнение на длъжността в международната организация, на служителя се
разрешава ползването на този вид отпуск. Такъв е ползвал и ищецът при участието
му в мисия на ООН в Косово и за времето на участие в тази мисия от страна на
МВР не му е изплащано възнаграждение. Редът за подбор, подготовката и
преминаването на службата на служителите на МВР, изпращани за участие в мисии в
международни организации, е определен в Инструкция № Із-971/30.06.2006г.,
отменена с Инструкция за подбора, подготовката и преминаване на служба на
служители от МВР, изпращани за участие в мисии на международни организации,
утвърдена със заповед рег. № МЗ-11/05.06.2007г. Последната е прогласена за
нищожна с решение № 14946/08.12.2009г. по адм. д. № 5837/2009г. на ВАС, обн. В
ДВ бр.57/27.07.2010г. В чл.5 на Инструкция № Із-971/30.06.2006г., съответно в
чл.7 от Инструкция № МЗ-11/05.06.2007г. са изброени изискванията, на които
следва да отговарят кандидатите за участие в мисии на международни организации,
като според ал.2 на двете норми, към кандидатите могат да се предявяват и
допълнителни изисквания, съобразно постигнатите международни договорености и
споразумения.
Ищецът е бил през процесния период държавен
служител на министерството и това му качество не се променя през времето на
участието му в мисията, неговото служебно правоотношение се запазва и след
завръщането му той се назначава на съответната на длъжността и професионалния му
опит длъжност. Ето защо, като участник в мисия на ООН в Косово ищецът и
държавните служители на МВР, изпълняващи служебните си задължения на
територията на Република България, имат едно и също качество на държавни
служители на посоченото ведомство с произтичащите от това право на
възнаграждение, осигуровки в пълен размер и вещево доволствие. За процесния
период били издадени две заповеди относно осигуряването на вещево доволствие:
МЗ № Із-829/10.05.2007г. и МЗ № Із-579/08.04.2008г. на министъра на вътрешните
работи. Съгласно двете заповеди, държавните служители и работещите по трудово
правоотношение получават униформено облекло или левовата равностойност в
определените размери; при ползване на отпуск за бременност, раждане и
осиновяване, служители, изпълняващи служебното си задължение в униформено
облекло, следва да получават неговата левова равностойност. За периода на
участие в мисията от 18.12.2006 г. до 14.01.2009 г., вещево доволствие на ищеца
не е изплащано, същото е било за сметка на изпратените на международна мисия
служители, тоест за негово сметка. За времето на участие в международна мисия ищецът,
като полицейски наблюдател (държавен служител на МВР) не е получавал и възнаграждение за извършената
дейност, а изплатените му осигурителни вноски за пенсия са били в намален
размер.
Лишаването на служителите на МВР от заплащане
на възнаграждение по време на командироването им в мисии на международни
организации, когато извършват дейност, имаща характер на държавна служба в МВР
на Република България не съответства на гарантираното им в чл.48, ал.5 от Конституцията право на заплащане, съответстващо на извършената работа, нарушава
установения в чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр. принцип на равно третиране и представлява
нарушение на чл.4, ал.2 и чл.6 от ЗЗДискр. Макар посочената практика да
произтича от прилагането на нормата на чл.212, ал.1, т.7 от ЗМВР в редакцията
му до изменението му през 2010 г. (ДВ бр. 88/2010 г.), действащата в процесния
период нормативна уредба относно участието на държавните служители на МВР в
мисии на международни органзации, поставя държавните служители в
по-неблагоприятно положение спрямо служителите от същото ведомство, които не
участват в международни мисии по отношение на заплащането, осигуряването и
вещевото доволствие. Принципите, задачите, дейностите, устройството и
управлението на МВР и статутът на служителите в него се уреждат от ЗМВР и
Правилника за прилагането ме (ППЗМВР). Министерството е държавна администрация,
а като основни принципи на дейността в чл. 4, ал. 1 и ал. 3 на ЗМВР са
издигнати спазването в дейността на Конституцията, законите и международните
договори, по които Република България е страна. Сред основните задачи на МВР е
включено и международното сътрудничество (чл. 6 ЗМВР), като за изпълнението му
ЗМВР предвижда в чл. 7 сред основните дейности осъществяването на
сътрудничество с други държавни и международни органи и организации. Както
предвижда чл. 191, ал. 1, т. 8 на ЗМВР (в редакцията за процесния период),
„Държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в
рамките на притежаваната категория ..." при „участие в мисии на международни
организации". Действащата в процесния период норма на чл. 153 от ППЗМВР
предвижда министърът „в рамките на числения състав на МВР" да „утвърждава
щатове за участие в международни мисии или в международни организации въз
основа на договори, по които Република България е страна" (редакция обн.
ДВ. бр. 47/2006 г.). Сътрудничеството на МВР с други държавни и международни
органи и организации не представлява инцидентна дейност и не е самоцел. То се
регламентира както от националното законодателство, така и от различни
международни договори, а неговата крайна цел е оптималното решаване на
останалите основни задачи на МВР в национален мащаб. Горепосочената дейност на
МВР, която е част от законово определените основни дейности на министерството
способства за участието на Република България във военни и мироопазващи мисии
или операции на ООН, ЕС и НАТО, като една от важните форми, чрез които страната
ни реализира националната си политика за сигурност и това изрично е отбелязано
и в Концепцията за участие на Република България с военни контингенти в
операции зад граница, приета с Решение на Народното събрание (ДВ бр. 31/2005
г.). Видно от Концепцията за участие на Република България в операции по
поддържане на мира (ОПМ) българското участие е подчинено на целите за: издигане
международния престиж на нашата страна чрез активното участие в усилията за
предотвратяване и мирно уреждане на възникнали конфликти; за интегриране на
страната в европейските структури за сигурност, за подготовка на
висококвалифицирани кадри в областта на ОПМ и сътрудничеството. Посочените
форми на участие в операции на подържане на мира, включват предоставянето на
контингенти от полицейски наблюдатели. Поставят се определени професионални
изисквания към кандидатите и се провеждат конкурсни процедури за включване в
състава на мисиите. В съответствие със системата на резервни съглашения на ООН
или Съвместните действия по ОВППС по време на срока, в който предоставения от
държавите членки полицейски персонал се командирова на разпореждане на международните
сили, той остава на служба в своята държава, но се намира под оперативното
командване на командващия мисията. При така установените обстоятелства,
независимо от оперативното подчинение на служителите на ръководството на мисии
на международни организации е очевидно, че извършваната дейност от служителите
на МВР, доколкото е в изпълнение на задължения на държавата по договори с
международни организации и независимо от всичките особености свързани с
промяната на правния статут на служителя, мястото на изпълнение и характера на
работата има характер на държавна служба в МВР на Република България.
С оглед
изложеното, и въз основа на непротиворечивите писмени и гласни доказателства по
делото настоящия съдебен състав, прие за установено, че очертания по-горе фактически
състав на отговорността по
чл. 74, ал.2 ЗЗДискр вр. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е осъществен, поради което и
исковете са доказани по своето основание.
Конкретно, относно първият елемент от
фактическия състав - извършено нарушение на права по Закона
за защита от дискриминация, установено от
Комисията за защита от дискриминация, е необходимо да се посочи
следното:
По делото няма спор, че такова нарушение е
извършено, като в конкретния случай е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация,
с което е установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че жалбоподателят Б.И.В.
по време на участие в мисия на ООН в Косово UNMIK, в
качеството на държавен служител на Министерството на вътрешните работи в
процесния период е третиран по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи
в качеството на орган по назначаване в сравнение с държавните служители на
същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево
доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер,което
представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по
признак „обществено положение“ и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр.
Казано с други
думи, в случая е налице произнасяне на Комисията за защита от дискриминация за
установено нарушение на разпоредбите на ЗЗдискр. с влязъл в сила акт по чл.65
от с.з., с който е установен правопоражданщя претендираното правно обещетение
акт на дискриминация.
В случая е налице и вторият елемент от фактическия състав за реализиране
на отговорността – настъпили имуществени
и неимуществени вреди за ищеца. В тази насока е необходимо да се отбележи, че под
/вреда/ вредоносен резултат следва да се разбира отрицателната последица от
увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от
правото блага на увредения. Имуществените вреди по принцип представляват
претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е
необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен
акт, действие или бездействие,в случая на дискриминационен акт, действие и
бездействие, да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до
намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза
пък, в доктрината и съдебната практика
се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са
съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил
лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е
и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по
т.дело № 3/2012 г.). Казано
с други думи, пропуснатата полза като вид имуществена вреда, се изразява в
неосъществяването на една сигурна възможност да бъде реализирано определено
имущество или парично оценим интерес. Законодателят не е дал легална дефиниция
на понятието “неимуществени вреди”, но в съдебната практика и в теорията се
приема, че в понятието се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
От събраните
писмени и гласни доказателства по делото се установява по безпротиворечив начин,
че в случая от дискриминационните актове и действия на Министъра на вътрешните
работи, за ищеца са настъпили имуществени вреди за периода от 18.12.2006г. до
14.01.2009г. под формата на претърпени загуби – за осигуряване на вещево
доволствие, от осигуряването на което ищецът е бил лишен,както и под формата на
пропуснати ползи - от неизплатените трудови възнаграждения за периода на
командироване, когато ищецът е бил в неплатен отпуск, от заплащането на които е
бил лишен. В
тази насока е необходимо да се посочи,че съгласно Заповед № К-2778/12.12.2006г.
на Министъра на вътрешните работи вещевото доволствие е за сметка на
полицейските наблюдатели - участници в международни мироопазващи мисии и в този
смисъл същото е било поето изцяло за сметка на ищеца. В този контекст, и както се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, българските
представители, взели участие в мироопазващата мисия в Косово, като полицейски
наблюдатели, вследствие на акта на дискриминация, не са получавали и трудово
възнаграждение за извършваната от тях дейност. Твърдението на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на дискриминационните актове
и действия на Министъра на вътрешните работи също се доказа по несъмнен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Г.К. и Х.Т.С.,като показанията
на посочените двама свидетели се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. И двамата
свидетели установяват, че в поведението на ищеца е настъпила промяна в психологичното
и емоционално му състояние в резултат на дискриминационните актове и действия
на Министъра на вътрешните работи. Видно от събраните по делото гласни
доказателства Б.И.В., е претърпял в исковия период трайно негативно засягане на
психиката си, резултат от дискриминационните актове и действия на Министъра на
вътрешните работи - претърпял психо-емоционален стрес, уронено било човешкото и професионално достоинство пред колегите от международните полицейски
сили. Конкретните негативни преживявания на В., установени от обсъжданите
показания на разпитаните по делото свидетели (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като
обективни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства, са с такъв интензитет и
продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени
вреди и съответно да бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
В обсъждания контекст съдът приема, че
е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 74,
ал.2 ЗЗДискр вр. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка между
осъществената дискриминация по отношение на ищеца и причинените му имуществени
и неимуществени вреди. В тази насока е необходимо да се посочи,че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди -
както имуществени, така и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи,
че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
административен акт,в случая дискриминационнен акт, като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между
претърпените имуществени и неимуществени вреди и конкретните дискриминационни
актове и действия. Причинна връзка е налице, когато вредите са
в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За
установяването на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния,в
случая дискриминационния акт, са допустими всякакви доказателствени средства,
вкл. и свидетелски показания. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че ищеца е претърпял описаните имуществени вреди -
неосигурено вещево доволствие и неизплатени трудови възнаграждения за процесния
период и неимуществени вреди, изразяващи се в описаните по-горе негативни
преживявания, в резултат на дискриминационните актове и действия на
Министъра на вътрешните работи,изразяващи се в лишаване от заплащане на
възнаграждение и вещево доволствие, което представлява пряка дискриминация по
признак „обществено положение“ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. и нарушение
на чл.6 от ЗЗДискр.
Вредите, които са причинени на ищеца са по повод и във връзка с дискриминационните
актове и действия на Министъра на вътрешните работи. В случая събраните писмени и гласни
доказателства в достатъчна степен установяват, както вида на вредите,респ. интензитета на неимуществените вреди, така и
че същите са пряка и непосредствена последица от дискриминационните актове и
действия. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между дискриминационните актове и действия и настъпилите вреди.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и експертно заключение на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, съдът прие, че в случая исковете са доказани и
по своя размер.
По отношение на размера на исковите претенции
за претърпени имуществени вреди, в случая без всякакво съмнение следва да се
зачетат експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена,
въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и
обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и
страните не разполагат, преценена във връзка със събраните писмени и гласни
доказателства по делото. Експертът
е категоричен, че размерът на трудовото
възнаграждение, което ищецът би получил през периода от 18.12.2006г. до
14.01.2009г. за заеманата от него длъжност в МВР, ако през този период той не
беше ползвал неплатен отпуск възлиза на 25 070,76 лева. Сумата за вещево
доволствие, което ищецът би получил през периода от 18.12.2006г. до
14.01.2009г. за заеманата от него длъжност в МВР, ако през този период той не
беше ползвал неплатен отпуск възлиза на 800 лева. При това положение,
съдът приема, че в
случая размерът
на обезщетението за имуществените
вреди - претърпени загуби,
което следва да бъде присъдено на ищеца
за неосигуреното вещево доволствие, поето за сметка на ищеца за процесния
период, е в размер на 800 лв., съответно размерът на
обезщетението за имуществените
вреди – пропуснати ползи,
което следва да бъде присъдено на ищеца
за неизплатени трудови възнаграждения за процесния период, е в размер на 25 070,76 лв.
По отношение на размера на исковата
претенция за претърпени неимуществени вреди е необходимо да се посочи, следното
:
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на
чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР
на ЗОДОВ.Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната,в
случая дискриминационната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Предвид изложените обстоятелства, с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи по
справедливост размера на обезщетението за
претъпените неимуществени вреди,
който е свързан с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението – степента на негативното въздействие, характера на
дискриминационно въздействие, периода на претърпените вреди, настъпилия вредоносен резултат. При това положение, съдът приема,
че в случая справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, което
следва да бъде присъдено на ищеца
е в претендирания
размер от 3 000 лв.
Крайният извод, който се налага е, че предявените
искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди са основателни и следва да бъдат уважени.
Основателна при това
положение се явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва върху
посочените суми, която започва да тече от 18.09.2019г., момента на влизане в
сила на Решение № 186/07.06.2017г. на Комисията за защита от дискриминация,с
което е установено дискриминационното третиране спрямо ищеца, до
окончателното изплащане на посочените суми. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се
иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните -
с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В
първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт.
В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото
издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски в размер на 1910 лв. – заплатените държавна такса за образуване на
съдебно производство в размер на 10,00 лв., възнаграждение за един адвокат в
размер на 1600 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.
203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр.Пловдив, ХІІ – ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи с
адрес гр.София, ул.”Шести Септември” № 29 да заплати на Б.И.В., ЕГН **********, с адрес ***
обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпени загуби, в размер на сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща неосигурено вещево доволствие, поето за сметка на ищеца,
за периода от 18.12.200г. до 14.01.2009г.,ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 18.09.2019г.,
до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, в размер на сумата от 25 070,76 /двадесет и пет хиляди
седемдесет и 0,76/ лева, представляваща неизплатените трудови възнаграждения,
за периода от 18.12.200г. до 14.01.2009г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 18.09.2019г., до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 3000 /три хиляди/
лева, изразяващи се в морални болки и
страдания, накърняване на
човешкото достойнство и
гражданските права,неравностойно положение спрямо колегите в Република България
и подронен авторитет пред колегите от
международните полицейски сили, смесено тревожно-депресивно разстройство, за
периода от 18.12.200г. до 14.01.2009г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 18.09.2019г.,
до окончателното й изплащане, претърпени вследствие на по-неблагоприятно третиране на ищеца, в качеството на
държавен служител на Министерството на вътрешните роботи по време на участие на
мисия на ООН в Косово от Министъра на вътрешните работи в качеството на орган
по назначаване, в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез
лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на
осигурителни вноски в намален размер, представляващо пряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по
признак „обществено положение“ и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр., които
обстоятелства са установени с влязло в сила Решение № 186/07.05.2017г. на
Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи с
адрес гр.София, ул.”Шести Септември” № 29 да заплати на Б.И.В., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 1 910 лв. /хиляда деветстотин и десет/ лева, съставляваща
сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :