Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък, 20.06.2019г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на пети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Марийка Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов АН дело №533/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №К-0047914/ 20.03. 2019г., издадено
от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара Загора,със
седалище ***. „Б.“ООД останало недоволно от наложеното му административно
наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление. В жалбата се
твърди, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение.
Въззиваемата страна не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
Въз основа на събраните
по делото доказателства АНО е установил следното: На 16.01.2019г. в гр.К.,
служители на КЗП извършили проверка на кафе-аперитив- категоризиран
туристически обект(две звезди), съгласно Удостоверение за утвърдена категория №
00172 от 14.02.2017г., издадено от Кмета на Община Казанлък.
Констатирана е липсата
на някои съоръжения, уреди и други пособия, изискани за определената категория,
съгласно ЗТ и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения/НИМНЗХР/. Прието е, че е налице
административно нарушение на чл.114,т.2 от Закона за туризма. Съставен е АУАН.
С подаденото писмено възражение са оспорени констатациите по акта. Приемайки
възраженията за неоснователни, въз основа на съставения акт,административно-наказващият
орган издал процесното наказателно постановление №К-0047914/ 20.03.2019г.
В последното е
прието,че обекта не отговаря на изискванията на Наредба за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията. Установено обаче е само едно единствено
задължително минимално изискване, на което обекта не е отговарял към момента на
проверката, а именно- при изграждане, обзавеждане и оборудване на заведение за
хранене и развлечения с капацитет над 60 места то да притежава тоалетни клетки-
поне по две такива за жени и поне две за мъже. Този извод напълно се споделя от
настоящия състав и поради това, разглеждайки правния спор по същество, съдът
намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Констатацията на
проверяващите касае състоянието на кафе-аперитива, което явно не е в
съответствие с установеното с чл.114,т.2 от ЗТ задължение за лицата, които го
стопанисват, да предоставят услуги в обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория, съгласно наредбата.
Това нарушение е санкционирано по чл.208 от закона, който гласи:
„Хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя
туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената
категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните
търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до
3000 лв.“.
Видно е, че между двете разпоредби не съществува някаква общност или
връзка.Всяка от тях има самостоятелно действие,като липсва зависимост или
допълване.Същите ярко се различават по предметен обхват и съдържание.
Първата определя изискванията относно обекта, където могат да се
предоставят услугите. Неизпълнението на някое от тях, каквито са фактическите
констатации на контролните органи, представлява нарушение на същата. Следва да
се уточни, че нормата не съдържа санкционна част, включително липсва и
препращане към конкретна санкционна разпоредба.
Втората, по своя характер типична административно-наказателна норма,
съдържа конкретно посочен субект, деяние и санкция, като не е предвидено същата
да се налага и за други нарушения на закона. Изпълнителното деяние е действие-
предоставяне на услуги, които не съответстват на изискванията за определената
категория. Санкцията е за нарушение, свързано с оборудването на обекта.
При тези особености на двете норми, категорично се налага изводът, че
нарушенията по чл.114,т.2 от ЗТ не подлежат на санкциониране по чл. 208 от
ЗТ.Като не е съобразил това АНО е приложил закона неправилно.
По изложените съображения обжалваното НП подлежи на отмяна.
Видно от санкционната част на атакуваното наказателно постановление, на въззивника
е наложено административно наказание за нарушение по чл.114,ал.2 от ЗТ. Цитираната
разпоредба е бланкетна /препращаща/, т.е. в диспозитива й липсва конкретно и
пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й
със съответните нарушени други правни норми, в които се регламентира дължимото
поведение или неизпълненото предписание. По силата на изричната законова
препратка на чл.114,т.2 от ЗТ бланкетът на разпоредбата се изпълва с конкретно
съдържание от правните норми на Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения/Обн., ДВ, бр.65 от
25.08.2015г./. Именно с този подзаконов нормативен акт се определят конкретните
изисквания към видовете места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, както и минималните задължителни изисквания, на които трябва да
отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и
развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне
на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване;
обслужване; предлагани услуги в туристическия обект; образование или
професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя
и за професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект. Поради
това при цифровото посочване на нарушената законова разпоредба- чл.114,т.2 от
ЗТ, последната задължително е следвало да бъде обвързана със съответната норма
от този подзаконов нормативен акт. Само по този начин би могло да се гарантира
в пълен обем възможността на сочения като нарушител да разбере в какво точно е
обвинен, така че адекватно да организира и упражни правото си на защита. В
настоящият случай това не е сторено. Както в акта, така и в НП, липсва
конкретно цифрово посочване на нарушената норма от визираната Наредба за
категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията
за хранене и развлечения/отм. с ДВ, бр.65 от 25.08.2015г./. Действително на
места в НП са посочени точки и числа, но не става ясно към коя конкретна разпоредба
на Наредбата за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения същите се отнасят, което
съдът намира за съществено процесуално нарушение и по-конкретно- на нормата на
чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, изискваща точно и ясно посочване, както словесно така и
цифрово, на конкретната законова разпоредба, която е нарушена.
Допуснатите нарушения
от актосъставителя и наказващия орган не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство и представляват съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. абсолютна процесуална предпоставка и самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва
да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление- отменено, като неправилно
и незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №К-0047914/ 20.03.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара
Загора,със седалище ***, с което на „Б.“ООД ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя А.П.А. ЕГН **********, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: