№ 187
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 885/24.06.2020 г. по т.д.№ 133/2020 г., СГС, ТО, VI-18 състав е
признал за установено по иска по чл. 422 от ГПК, предявен от „Вададер консулт“ ООД, , че
ответникът „СД Виана“ ООД дължи на ищеца сумата от 50 000 лв., главница по анекс към
договор за цесия от 30.05.2016 г., която сума е част от вземане за което е издадена заповед от
19.07.2018 г. по чл. 417 от ГПК от СРС, 169 състав по ч.гр.д.№ 45634/2018 г., ведно със
законната лихва, като е отхвърлил исковете за признаване за установено на вземането за
разликата до пълния предявен размер на главницата от 100 000 лв. и за неустойката в размер
на 33 332 лева, претендирана по анекса, които суми също са включени в издадената заповед
за изпълнение от 19.07.2018 г. по чл. 417 от ГПК от СРС, 169 състав по ч.гр.д.№45634/2018
г.,като неоснователни и недоказани.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от
„Вададер консулт“ ООД, което моли въззивния съд да го отмени и да уважи исковете в
цялост. Поддържа, че е налице „очевидна неправилност“ на решението. Съдът неправилно и
въз основа само на описанието по двата анекса приел, че задължението е идентично. В
сключеният нотариално заверен Анекс от 30.05.2016 г. към Договор за прехвърляне на
вземане/цесия било изрично посочено ликвидно вземане в размер на 100 000 лв., което „СД
Виана“ ООД следвало да погаси до 30.05.2018 г. „СД Виана“ ООД не ангажирало никакви
писмени доказателства относно погасяване на задължението в срок до 30.05.2018 г.
Вземането продължавало да бъде обезпечено с учредената ипотека в полза на ищеца, която
и към момента на жалбата не била заличена. Съдът неправилно приел, че с представени
разписки от ответника, касаещи други отношения между страните, задължението по
анексите било частично погасено. Сключените към договора за цесия анекси били различни.
В Анекса от 26.03.2018 г. към Договора за цесия от 30.05.2016 г. била посочена дължима
1
сумата от 50 000 лв. и неустойка в размер 16 666 лв., докато в Анекса от 30.05.2016 г. била
посочена дължима сумата от 100 000 лв. и неустойка в размер 33 332 лв. Съдът
неоснователно приел, че е налице опрощаване на задължението и намаляване на дължимата
сума наполовина. Липсвала изрично изразена воля от страна на „Вададер коснулт“ ООД
задължението да бъде намалено именно чрез опрощаване. Двата анекса били две отделни по
своя характер споразумения, относно съществуващи права и задължения между страните по
различни облигационни правоотношения, с които не била намалена общата дължима сума
след извършената цесия. Опрощаването било каузален договор като основанието на
кредитора може да бъде надаряване на длъжника, но можело да бъде и възмездно. Липсвали
доказателства, че „СД Виана“ ООД е заплатило сумата в размер на 50 000 лева. Постигайки
съгласие за установяване на действителния обем на дължимата сума на процесния договор,
страните определили размера на дължимото с оглед неговото изплащане и увеличаване с 50
000 лв. Неоснователно било предположението на съда, че „СД Виана“ ООД може да е
изпълнило по друг начин. За това следвало да има съгласие на кредитора, каквото липсвало.
Кредиторът не можело да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от
дължимото.
Съдът неоснователно отхвърлил иска за неустойката, която била уговорена с
валидна неустоечна клауза. Не била установена прекомерност или несъответствие с вредата.
Не били съобразени критериите по ТР № 1/2009 г. - размерът на обезпеченото с неустойка
задължение; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, като в
процесния случай това е пълно неизпълнение; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. С
неустоечната клауза не били нарушени моралните норми и добрите нрави. Съдът не взел
предвид уговорения при сключването и на Анекса от 28.03.2018 г. двугодишен срок на
договора, явяващ се напълно достатъчен за изпълнение. Размерът на неустойката бил
съответен на размера на очакваните вреди за кредитора. Функцията на неустойката била не
само да обезщети кредитора за вредите от виновно неизпълнение на договорни задължения,
но и да обезпечи точното изпълнение на поетите задължения, което не било налице в
процесния случай. Между търговци било забранено намаляването на неустойката поради
прекомерност и за да се допусне отпадане на неустоечния дълг, било необходимо размерът
да е необичаен, екзорбитантен, което не било така с оглед на претендираната сума в размер
на 33 332 лв. при задължение от 100 000 лв. след цедиране на вземането с Договора за цесия
от 30.05.2016 г. В практиката на ВКС било прието, че не е нищожна клауза за неустойка в
търговски договори, уговорена без краен предел или фиксиран срок. /Решение №
88/22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., ТК/. Съдът не отчел съгласието на
длъжника за уговорената неустойка. Представените от ответника писмени доказателства
касаели други задължения – тези по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№91, том II, per. № 2685, дело № 247/30.05.2016г. на нотариус Д. Т., per. № 041 НК, район на
действие - СРС за имот находящ се в гр. Банкя. Спорната сума от 133 332 лв. се отнасяла за
договорна ипотека, която не е цедирана и същата продължавала да се дължи, но въз основа
на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, но не и по Нотариален акт за
продажба на недвижим имот в гр. Банкя, тъй като по своята правна същност по двата
нотариални акта се уреждат съвсем различни облигационни отношения между страните и
същите нямат никакви правни претенции към недвижимия имот отнасящ се за гр. Банкя или
суми свързани с него.
Жалбоподателят – ищец моли въззивния съд да отмени Решение №
885/24.06.2020 г. по т.д.№ 133/2020 г. на СГС, ТО, VI-18 състав в частта, с която е отхвърлен
иска за признаване на установено по отношение на съществуването на парично вземане на
„Вададер коснулт“ ООД срещу „СД Виана“ ООД за сумата 133 332 лв., от които 100 000 лв.
- главница и 33 332 лв. - неустойка, както и законна лихва от 11.07.2018 г. до погасяване на
цялото вземане.
2
Ответникът по жалбата „СД Виана“ ООД я оспорва по съображения, изложени
в отговор.
Срещу решението в частта му, с която искът е уважен е подадена въззивна
жалба от ответника „СД Виана“ ООД, което моли въззивният съд да отхвърли иска. Счита,
че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че СД
Виана" ООД притежавало правото на собственост върху бивша административна сграда с
пристроените към нея работилница и гараж в поземлен имот в центъра на курортен
комплекс „Боровец“, местността "Песако". Заедно с „Прима Груп“ ООД решили да изградят
хотелски комплекс, чието осъществяване било в зависимост от определянето на
прилежащата площ към съществуващата административна сграда след изготвянето на
кадастралната карта на курорта, разрешение от ведомственото министерство и сключването
на сделка с Община Самоков. Имали намерение за общо дружество с апортна вноска на
сградата и земята от „СД Виана" ООД. „Прима Груп“ ООД предоставило парични средства
без това да е документирано. След време дружествата се отказали от намерението си.
„Вададер консулт“ ООД се появило като представител на „Прима Груп“ ООД за участие в
преговорите. На 8.12.2011 г. била сключена спогодба между партньорите и „Вададер
консулт“ ООД, по силата на която „СД Виана“ ООД следвало да заплати на „Прима Груп“
ООД 70% от сумата 1 166 957.50лв., а останалите 30% или сумата 350 087.25 лв. /т.2.3 б."б"
от споразумението/ на „Вададер консулт“ ООД в двегодишен срок, а отделно само на
последното дружество сумата от 50 000 лв. в седемдневен срок от освобождаване сметките
на дружеството от наложените запори. За обезпечаване на вземането на същата дата била
учредена договорна ипотека върху два недвижими имота с нот.акт №14, t„IV,
per.No7563/2011г. на нотариус Д.Т.. Плащането на задължението било извършено от
длъжника частично. През 2016 г. кредиторите предложили окончателно уреждане на
отношенията по следния начин: съпрузите В. и А. Т., съдружници в „СД Виана“ ООД и
съпрузите Й. и С. Р., като съсобственици на урегулиран поземлен имот с площ от 5 610 кв.м.
в гр.Банкя, СО да продадат имота на трето лице посочено от кредиторите – „Вадаприм“
ООД за сумата 115 000 лв. Част от сумата, в размер на 65 000, да се плати по банков път на
продавачите от „Вададер консулт“ ООД и „Прима Груп“ ООД за сметка на купувача, а
купувачът „Вадаприм“ ООД да заплати остатъка на два пъти по 25 000 лв. Заедно с това
кредиторите да цедират вземането си към „СД Виана“ ООД, заедно с обезпеченията. На
30.5.2016 г. били сключени следните договори: 1./ договор за продажба на вземане, с който
„Вададер консулт“ ООД и „Прима Груп“ ООД прехвърлят на съпрузите В. и А. Т. и на
съпрузите Й. и С. Р. вземането си към „СД Виана“ ООД в размер на 1 216 957.50 лева,
произтичащо от спогодбата от 8.12.2011 г. и спогодба по т.д.№ 474/2011 г. на СГС, заедно с
обезпеченията за сумата 65 000 лв.; 2./ договор за продажба с нот.акт № 91, т.II, рег.№ 2085
на нотариус в полза на третото лице за сумата 115 000 лв. Част от сумата в размер на 65000
да се плати по банков път на продавачите от "Вададер консулт" ООД и"Прима Груп" ООД за
сметка на купувача, а купувача -"Вадаприм" ООД да заплати остатъка на два пъти по 25
000лв. С договор за прихващане „Вададер консулт“ ООД и „Прима Груп“ ООД длъжници по
плащане на част от цената за недвижимия имот в размер на 65 000 лв. и кредитори по
договора за цесия в полза на В. Т., А. Т., Й. Р. и С. Р. прихващат взаимните си вземания до
размера на задълженията си, поради което не се дължи плащане по двете сделки - за
недвижимия имот и за цесията. Тази поредица от сделки не била обсъдена от съда, а чрез
нея вместо плащане по спогодбата от 8.12.2011 г и спогодба по т.д.№ 474/2011г. на СГС
третото лице по тях „Вадаприм“ ООД получило право на собственост върху имота в Банкя, а
„СД Виана“ ООД изгубило качеството длъжник на предишните си кредитори, като такива
станали собствениците на имота в Банкя - съпрузите Т.и /собственици на капитала в
дружеството/, сестрата на А. - С. Р. и нейният съпруг. Плащането на цената по договора за
цесия и на част от цената на продажбата - по 65 000 лв. не се извършило поради прихващане
на насрещни задължения, за да няма движение на пари по сметките. С тези сделки страните
уредили изцяло, а не частично отношенията по спогодбата от 8.12.2011 г. и спогодбата по
т.д.№ 474/2011г. на СГС, като вземането на кредиторите "Вададер консулт" ООД и "Прима
Груп" ООД е цедирано на В. Т., А. Т., Й. Р. и С. Р.. С пореден номер след цесията /рег.2686/,
3
на същата дата бил подписан анекс към договор за цесия /рег.2687/, с който било
договорено, че след извършената цесия „СД Виана" ООД продължава да дължи на "Вададер
консулт" ООД сумата 100 000 лв. и неустойка от 33 332 лв. за пълно неизпълнение и срок за
плащане от 2 години. Съдът следвало да отговори на въпросите на какво основание
длъжникът продължава да дължи, след като му е прехвърлено цялото вземане. Даденият
отговор бил необоснован. Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест, както в
доклада по делото, така и при решаването му. Приел е, че съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД
основанието се предполага до доказване на противното. Ответникът представил договора за
цесия, по силата на който ищецът е прехвърлил вземането си на семействата Т.и и Р.и и е
загубил качеството си кредитор. Ищецът следвало да докаже, че с анекса се уреждат
някакви други отношения.
Съдът не съобразил, че договорът за цесия е каузален, а не абстрактен, и
трябвало да отговори какво основание се предполага - дали е да се придобие едно право или
такова на вземане, да се надари или да се погаси дълг. Изразът в т.1 от анекса към договора
за цесия " след извършената цесия "СД Виана" ООД продължава да дължи на "Вададер
консулт" ООД сумата 100 000 лв. не можело да се приеме за причина /кауза/ да се сключи
сделка. Презумпцията на чл.26 ал.2 от ЗЗД изр.последно имала предвид в договора да са
изложени релевантни факти, от които може да възникне задължение за едната страна.
Изявлението "продължава да дължи", без фактически в договора да се посочи защо се дължи
е липса на основание за пораждане на задължението. Ищецът не бил кредитор. , защото
отношенията му с длъжника били погасени. Договорът за прехвърляне на вземане бил
вписан и съгласно чл.17, ал.1, б.“а“ от Правилник за вписванията се вписвали „прехвърляне
на вземане, обезпечено с ипотека“. Прехвърленото вземане независимо от размера му
преминава при новите кредитори с цялото обезпечение. В договора за цесия не било
уговорено, че „част от обезпечението“ служи за обезпечаването на друго вземане и затова
ищецът не бил ипотекарен кредитор, съответно кредитор. Тълкуването на договора
съгласно чл.20 от ЗЗД показвало, че първоначалното вземане е било 1 216 957.50 лв. към
датата на договорната ипотека от 2011 г., към 2016 г. било в размер на 1 096 957.50лв. и
било продадено за сумата от 65 000 лв., заедно с обезпеченията. Нямало отбелязване, че се
прехвърля част от вземането или че кредиторите запазват права върху определена сума и
върху обезпечението. Отношенията между кредитор и длъжник били променени и с
договора за цесия подписан и от длъжника „СД Виана“ ООД страните преуредили
отношенията си, свързани с размера на дълга съгласно чл.8 от ЗЗД. Тази промяна била
свързана с продажбата на урегулирания имот в Банкя от 5610 кв.м . за 115 000 лв. Затова
посоченото в анекса към договора за цесия, че „СД Виана“ ООД продължава да дължи, без
да е посочено на какво основание прави анекса нищожен.
Ответникът по жалбата „Вададер консулт“ ООД я оспорва по съображения,
изложени в отговора.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„Вададер консулт“ ООД, в която сочи, че по негово заявление от 11.06.2018 г. е издадена
заповед от 19.07.2018 г. по чл. 417 от ГПК от СРС, 169 състав по ч.гр.д.№45634/2018 г. и въз
основа на нея – изпълнителен лист от 19.07.2018 г., с който ответникът „СД Виана“ ООД е
осъден да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща главница по договор за цесия от
30.05.2016 г. и неустойка в размер на 33 332 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2018г. и
направените разноски. Със съобщение, връчено на 08.10.2019 г. съдът му указал, че следва
да предяви иск.
Ищецът поддържа, че на 08.12.2011 г. е учредена в негова полза договорна
ипотека от ответника „СД Виана“ ООД, като ипотекарен длъжник, за сумата от 1 216 957.50
4
лв. върху дворно място, находящо се в гр. София, ул.“Дилянка“ № 2 и поземлен имот,
находящ се в гр. София, ул.“Дилянка“ № 10-А, район Надежда. На 30.05.2016 г. бил
сключен договор за цесия за сумата от 1 096 957.50 лв. и нотариално заверен анекс към
договора, между ищеца, „Прима груп“ ЕООД, „СД Виана“ ООД, В. Г. Т., А. Д. Т.а, Й. Г. Р. и
С. Д. Р.а, физическите лица в качеството на цесионери. В сключения анекс изрично било
посочено ликвидно вземане в размер на 100 000 лв., което следва да бъде погасено от „СД
Виана“ ООД до 30.05.2018 г. спрямо „Вададер консулт“ ООД като е уговорена и неустойка
за забава 33 332 лв. На 26.03.2018 г. бил подписан последващ анекс към договор за цесия, в
който е посочено, че е дължима сума от 50 000 лв. и неустойка от 16 666 лв. От сключените
два анекса се установявало, че регламентират различни правоотношения между страните и
различни размери на вземането на кредитора-цедент „Вададер консулт“ ООД. Ищецът
поддържа, че ответникът продължава да му дължи сумата от 133 332 лв., така както е
описано по заповедта. Моли съда да признае за установено дължимостта на сумите.
Ответникът „СД Виана“ ООД с подадения писмен отговор оспорва иска.
Поддържа, че е притежавало собственост върху бивша административна сграда в курортен
комплекс Боровец като заедно с „Прима груп“ ООД решили да изградят хотелски комплекс,
което било в зависимост от определяне на прилежащата площ към съществуващата в имота
му административна сграда след изготвяне на кадастрална карта на курорта, разрешение от
министерството и сделка с община Самоков. Ответникът участвал с апорт на сградата и
земята, а „Прима груп“ ООД чрез предоставяне на парични средства, което не било
документирано. Финансовата криза през 1997 г. ги принудила да се откажат от намеренията
си, като тогава се появило дружеството „Варадер консулт“ ООД като колекторско
дружество. На 08.12.2011 г. било сключено споразумение, по силата на което „СД Виана“
ООД следвало да заплати на „Прима груп“ ООД 70% от сумата от 1 116 957.50 лв., а
останалите 30% или сумата от 350 087.25 лв. – на „Варадер консулт“ ООД в двугодишен
срок, а отделно и само на ищеца сумата от 50 000 лв. в седмодневен срок от освобождаване
на сметките на дружеството от наложените запори. На три пъти заплатил на ищеца суми от
задължението по споразумението съответно 1/7 и 3/7 или общо сумата от 200 049.86 лв.,
сумата от 20 000 лв. и сумата от 50 000 лв., за което представя разписка от 28.07.2015 г.,
споразумение от същата дата и спогодба от 03.11.2015 г. Твърди, че през 2016 г.
кредиторите му предложили да уредят отношенията си като съпрузите В. и А. Т.и,
съдружници в „СД Виана“ ООД и съпрузите Й. и С. Р. като собственици на урегулиран
поземлен имот с площ от 5610 кв.м. в гр. Банкя, продадат имота на трето лице, посочено от
кредиторите - „Вадаприм“ ООД, за сумата от 115 000 лв., като част от тази сума се плати по
банков път на продавачите от „Варадер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД за сметка на
купувача, а купувачът за заплати остатъка на два пъти по 25 000 лв., като заедно с това
кредиторите да цедират вземането си към „СД Виана“ ООД, заедно с обезпеченията, като
това било добро решение с оглед високата цена на имота. С договор от 30.05.2016 г.
„Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД прехвърлили на съпрузите В. и А. Т.и и
съпрузите Й. и С. Р., вземането си към „СД Виана“ заедно с обезпеченията, а продажбата на
имота била сключена с представения нот. акт № 91, т.ІІ, рег.№ 2085, дело № 247/30.05.2016
г., като бил сключен и договор за прихващане, поради което не се дължи според ответника
плащане и по двете сделки – и за недвижимия имот, и за цесията.
По делото е приложено заповедно производство, образувано по заявление от
11.07.2018 г. на „Вададер консулт“ ООД. Издадена е заповед от 19.07.2018 г. по чл. 417 от
ГПК от СРС, 169 състав по ч.гр.д.№ 45634/2018 г., по силата на която ответникът „СД
Виана“ ООД е задължено да заплати сумата 100 000 лв., представляваща главница по
договор за цесия от 30.05.2016 г., неустойка в размер на 33 332 лв., ведно със законната
лихва от 11.07.2018 г. и направените разноски в размер на 22 245.34 лв. „СД Виана“ ООД
подало възражение по чл. 414 от ГПК и с определение от 16.10.2018 г. заповедният съд
указал предявяването на иск по чл.422 от ГПК на „Вададер консулт“ ООД със съобщение,
получено на 17.10.2018 г. С определение от 11.03.2019 г. СРС обезсилил заповедта и
прекратил производството, но определението е отменено с определение на СГС от
5
18.09.2019 г. по в.гр.д.№ 10125/2019 г., като е прието, че доколкото в определението от
16.10.2018 г. е обективиран и акт по чл. 420 от ГПК, а не е изрично уточнено в коя част
подлежи на обжалване, то срокът за предявяване на иска не е започнал да тече на 17.10.2018
г. с връчването му, тъй като същото е обжалвано и е било предмет на ч.гр.д.№ 16335/2018.,
по което е постановено определение от 21.02.2019 г., с отбелязване, че е влязло в сила на
същата дата. Делото е върнато в СРС на 05.03.2019 г. С разпореждане от 01.10.2019 г.
заповедният съд повторно е дал указания по чл. 415 от ГПК, съобщени на заявителя на
08.10.2019 г. Исковата молба е заведена на 08.11.2019 г.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 14, том
IV, рег. № 7563. дело № 549/08.12.2011 г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 НК, район на
действие – СРС, по силата на който „СД Виана“ учредява в полза на „Вададер консулт“
ООД и „Прима груп“ ООД ипотека върху следните имоти: дворно място, находящо се в гр.
София, ул. „Дилянка“ № 2, съставляващо поземлен имот № - 478а, в квартал № пол. 44, по
плана на гр. София, местност ж.к. „Момкова Махала“ II Част, Северен парк с площ 985 кв.м.
и поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „Дилянка“ № 10 - А. Район ..Надежда“,
съставляващ поземлен имот 5а, от полигон 44 по плана на гр. София, местност - ж.к
„Момкова махала“ II Част, кв. „Свобода“ - Северен парк, с площ 515 кв.м. В т.1 от
нотариалния акт е отразено, че на основание спогодба от 08.06.2011 г., сключена между
трите дружества, „СД Виана“ ООД се е задължило да заплати сума в размер на 1 116 957.50
лв. по следния начин: 1./ сумата 50 000 лв. на „Вададер Консулт“ ООД в едноседмичен срок
от вдигане на запора върху банковите сметки, 2./ сумата от 1 166 957.50 лв. – в двугодишен
срок от датата на спогодбата, като от тази сума на „Вададер консулт“ ООД бъдат заплатени
30%, а на „Прима груп“ ООД – 70% от сумата. В т.1.3 от нотариалния акт е договорено, че в
случай, че длъжникът плати доброволно предсрочно, а именно в срок от една година,
задължението по чл.1.2 се намалява с 50 000 лв., която сума се опрощава. В т.2 е договорена
неустойка – в случай, че „СД Виана“ ООД не изпълни задължението по уговорения начин,
дължи общо на двамата кредитори неустойка в размер на 0,10 % на ден от неплатената сума,
но не повече от 10%, която също се разпределя в съотношение 30/70%. Ипотеката върху
имотите е за обезпечаване на вземането.
С договор за цесия от 30.05.2016 г., „Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“
ООД, в качеството на цеденти цедират на В. Г. Т., (цесионер), А. Д. Т.а, (цесионер), Й. Г. Р.,
(цесионер), С. Д. Р.а, (цесионер) вземането в размер 1 096 957.50 лева – главница, заедно с
акцесорните вземания за лихви и разноски, които имат срещу „СД Виана“ ООД, което
вземане съгласно т. 2 произтича от спогодба от 08.12.2011 г., сключена с нотариална заверка
на подписите и съдебна спогодба по т.д.№ 474/2011г. на VІ-6 състав и изпълнителен лист от
09.02.2015 г. по същото дело, което вземане е обезпечено с ипотека върху описаните два
имота, за цена от 65 000 лв., ведно с обезпеченията. Договорът е с нотариална заверка на
подписите от нотариус Т. от 30.05.2016 г. „СД Виана“ ООД е посочено като страна по
договора за цесия.
На същата дата 30.05.2016 г. е подписан анекс към договора за цесия, сключен
между същите страни, съгласно чл.1 от който след извършената цесия „СД Виана“ ООД
продължава да дължи на „Вададер консулт“ ООД сума в размер на 100 000 лв., която се
задължава да плати в срок от две години, считано от 30.05.2016 г. /чл.2/. В чл.3 е уговорена
неустойка за забава 33 332 лв., като за обезпечение на задължението се запазва съразмерна
ипотека върху двата описани имота. Анексът също е с нотариална заверка на подписите от
нотариус Димитър Т. от 30.05.2016 г.
С втори анекс към договора за цесия, без посочена дата, но с нотариална
заверка на подписите на страните съответно на 15.11.2016 г. /В. Г. Т. и А. Д. Т.а/, 22.11.2016
г. /Й. Г. Р. и С. Д. Р.а/ и 23.11.2016 г. /„Прима груп“ ООД/, и на „Вададер консулт“ ООД - от
26.03.2018 г., е удостоверено, че след извършената цесия „СД Виана“ ООД продължава да
дължи на „Вададер консулт“ ООД сума в размер на 50 000 лв. /чл.1/, която се задължава да
6
плати в срок от две години от 15.11.2016 г. Уговорена е неустойка за забава в размер на 16
666 лв. /чл.3/, като за обезпечение на задължението се запазва съразмерна ипотека върху
двата описани имота.
Представен е нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 91,
том II, рег. № 2685, дело № 247/30.05.2016г. на нотариус Д. Т., рег. № 041 НК, съгласно
който В. Г. Т., А. Д. Т.а, Й. Г. Р. и С. Д. Р.а, като продавачи и обещатели, с участието на
„Вадаприм“ ООД като купувач и на „Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД като
уговарящи /стипулатни/ са прехвърлили на купувача подробно описания поземлен имот в
гр. Банкя, за продажна цена от 115 000 лв., платима по банков път.
С разписка от 28.07.2015 г., „Вададер консулт“ ООД е удостоверило, че е
получило от „СД Виана“ ООД сумата от 50 000 лв. съгласно постигнато споразумение.
Със споразумение от 28.07.2015 г., сключено със „СД Виана“ ООД, „Вададер
консулт“ ООД е заявило, че е удовлетворено и няма претенции за 1/7 част от вземането си,
произтичащо от спогодба с нотариална заверка на подписите рег.№ 7562 от 08.12.2011 г.
Със спогодба от 03.11.2015 г., сключена със СД „Виана“ ООД, „Вададер
консулт“ ООД е заявило, че е удовлетворено и няма претенции за 3/7 ид.части от вземането
си, произтичащо от спогодба с нотариална заверка на подписите от 08.12.2011 г. В т.2 е
удостоверено, че извън погасяване на задължението по този начин, са заплатени 20 000 лв.
на 09.10.2015 г. и ще заплати сумата от 50 000 лв. за погасяване на задълженията по
спогодбата.
На 30.05.2016 г. е сключен договор за прихващане между „Вададер консулт“
ООД, „Прима груп“ ООД, В. Г. Т., А. Д. Т.а, Й. Г. Р. и С. Д. Р.а, който е с нотариална
заверка на подписите от 30.05.2016 г. В т.1 е посочено сключването на договора за цесия на
същата дата. В т.2 е посочено прехвърлянето на имота с описания нотариален акт на
„Вадаприм“ ООД, като е отбелязано, че продажната цена от 115 000 лв. е дължима от
„Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД за сметка на купувача. С т.3 е уговорено, че
„Вададер консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД от една страна и В. Г. Т., А. Д. Т.а, Й. Г. Р. и
С. Д. Р.а, от друга страна прихващат насрещните си вземания - вземането на „Вададер
консулт“ ООД и „Прима груп“ ООД за цена по договора за цесия в размер на 65 000 лв. и
вземането на В. Г. Т., А. Д. Т.а, Й. Г. Р. и С. Д. Р.а в размер на 65 000 лв. за цена на
недвижимия имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.99, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД. Настоящото производство по аргумент от чл.416 от ГПК и чл.42, ал.3 ГПК е
предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в
сила и издаденият в производството по чл. 417 от ГПК изпълнителен лист /при допуснато
незабавно изпълнение/ да запази действието си на изпълнителен титул. Искът /чл.422, ал.1
от ГПК/ се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК,
поради което, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено
със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът би бил недопустим /с изключението,
посочено от Върховния касационен съд с Тълкувателно решение № 8/2017 от 2.04.2019 г., че
е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
7
документ, какъвто процесният случай не е/.
Предмет на настоящото производство е изискуемо парично вземане на
„Вададер консулт“ ООД против „СД Виана“ ООД, произтичащо от анекс към договора за
цесия от 30.05.2016 г., сключен между „Вададер консулт“ ООД, „Прима груп“ ООД , „СД
Виана“ ООД, В. Г. Т., (цесионер), А. Д. Т.а, (цесионер), Й. Г. Р., (цесионер), С. Д. Р.а,
(цесионер), ответникът изрично е поел задължение да заплати на „Вададер консулт“ ООД
сума в размер на 100 000 лв., в срок от две години, като в чл.3 е уговорено, че в случай, че
не плати задължението в уговорения срок, се дължи неустойка в размер на 33 332 лв., във
вид и размери, за каквито е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.
2 ГПК по ч.гр.д.№ 45634/2018 г. Искът е предявен в срока и при условията на по чл. 415, ал.
1 ГПК и е процесуално допустим.
Установено е от представените писмени доказателства, че между същите
страни е сключен последващ анекс, също с нотариална заверка на подписите,
последователно, като последната заверка е от 26.03.2018 г., съгласно който след
извършената цесия „СД Виана“ ООД продължава да дължи на „Вададер консулт“ ООД сума
в размер на 50 000 лв., която се задължава по чл.2 да плати в срок от две години. В чл.3 е
уговорено, че в случай, че не плати задължението в уговорения срок, се дължи неустойка в
размер на 16 666 лв.
Ответникът със становище от 05.06.2020 г. е оспорил действителността на
втория сключен към договора за цесия анекс от 30.05.2016 г. като е твърдял, че анексът е
нищожен поради липса на основание.
Липсата на основание като причина за нищожност на сделката намира място
само при каузалните сделки. Каузата е обикновено приеманата и традиционно целена с
даден договор правна последица. Същата рядко се формулира изрично в договора, а по-
често трябва да се извлече по тълкувателен път от съдържанието на сделката. От
разпоредбата на 26, ал. 2, изр. 2 следва, че основанието се предполага до доказване на
противното като доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди,
че липсва основание за сключването на сделката. Въпреки тясната връзка между
основанието и волеизявлението, което е носител на основанието, фактически каузата е
прогласена като отделен елемент от фактическия състав на сделката.
По смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД основанието е причината, поради която е поето
едно задължение - типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с поемането
на това задължение. Тази допустима типична причина може да бъде различна: да се
придобие право, да се изпълни задължение, да се надари; да се преуредят съществуващи
облигационни отношения и т.н.
Оспорен е анекс към договор за цесия. Договорът за цесия е уреден в закона
способ за прехвърляне на субективни права. Вследствие настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение /активна субективна новация/ като кредитор по него след
прехвърлянето от страна на цедента, става цесионерът. Договорът за цесия е консенсуален и
комутативен, което изисква постигане на съгласие между страните относно съществените
елементи на договора – прехвърляното вземане, правоотношението, от което е възникнало,
неговата цена. Договорът за цесия е каузален като това се изразява в насрещните престации
на страните по него, както и обстоятелството, че предполага съществуване на вземане,
произтичащо от друго облигационно правоотношение. Договорът за цесия е двустранен,
което означава, че права и задължения възникват и за двете страни по него. Съдебната
практика приема, че липсата на насрещна престация обуславя нищожност на договора,
поради липсата на основание, разбирано като непосредствената икономическа цел, която
всяка от страните по един двустранен договор преследва със сключването му.
В случая, ищецът е заявил, че вземането му произтича от анекс към договор за
8
цесия от 30.05.2016 г. По силата на договора за цесия ищецът и „Прима груп“ ООД като
цеденти прехвърлят на четири физически лица като цесионери вземането си към ответника
„СД Виана“ ООД в размер 1 096 957.50 лева. Ответникът фигурира като страна по договора
за цесия и се е подписал, но същият не поема права или задължения по този договор. Със
сключен на датата на сключване на договора за цесия анекс между същите страни, страните
са установили, че след сключването на договора за цесия ответникът дължи към ищеца сума
в размер 100 000 лева. На практика с двата договора страните по тях са преуредили свои
предходни отношения, произтичащи от: договор за цесия от 6.06.2011 г. между „Прима
груп“ ООД и „Вададер консулт“ ООД, по силата на който „Прима груп“ ООД е прехвърлило
свое вземане към „СД Виана“ ООД; спогодба от 08.12.2011 г., сключена с нотариална
заверка на подписите и съдебна спогодба по т.д.№ 474/2011г. на VІ-6 състав и изпълнителен
лист от 09.02.2015 г. по същото дело, което вземане е обезпечено с ипотека върху описаните
два имота и по които отношения ответникът по делото е бил длъжник на ищеца и на „Прима
груп“ ООД . С договора за цесия и анекса към него от дата 30.05.2016 г. част от вземането
на ищеца и вземането на „Прима груп“ ООД са прехвърлени на физическите лица, като
страните по договора са установили, че ответникът /който не е страна по договора за цесия,
а длъжник по частично прехвърленото вземане/ продължава и след цесията да дължи на
ищеца сумата 100 000 лв., за която е уговорен двугодишен срок за плащане и неустойка.
Анексът от 30.05.2016 г. има характера на спогодба по смисъла на чл.365 от
ЗЗД, с която страните са целели окончателното уреждане на възникналите между тях
правоотношения, посочени в т.2 от договора за цесия.
В настоящия случай основанието е елемент от съдържанието на сключения
договор за цесия и анекс към него – вследствие преуреждането на отношенията,
задължението на ответника към ищеца да остане в размер 100 000 лв. При двустранните
договори, какъвто е договорът за спогодба, задълженията на едната страна са основанието за
задълженията на другата страна. В процесния случай основанието е желанието на страните
да преуредят предходни техни отношения, описани в т.2 от договора за цесия.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението за нищожност на анекс
към договор за цесия от 30.05.2016 г. е неоснователно.
Спогодбата е договор с който страните си правят взаимни отстъпки и
прекратяват един съществуващ спор или избягват възможен правен спор. При спогодбата се
извършват взаимни отстъпки, които могат да се изразяват в отказ от права и в поемане на
задължения. Предпоставка на спогодбата е наличието на правен спор. Този правен спор не е
необходимо да е обективно сериозен. От друга страна не е необходимо да има заведено
дело, за да може да се сключва спогодба. Съгласието относно съдържанието му - взаимните
отстъпки, на които страните се съгласяват - представляват отказ от първоначално правно
твърдение и е възможно тези отстъпки да представляват отказ от съществуващо право или
поемане на несъществуващо задължение. Взаимните отстъпки са средство за постигане на
една цел, която страните желаят, а именно - установяване на безспорност в техните
отношения и към това е насочено съгласието им. За действителността на спогодбата няма
значение дали взаимните отстъпки са еднакви по стойност.
Спогодбата има на първо място Декларативно действие - това означава, че
двете страни се задължават да считат правното положение, което са уредили със спогодбата
за безспорно. Спогодбата има Регулиращо действие - страните се задължават да спазват
занапред поведение, което отговаря на установеното със спогодбата положение, т.е. те се
задължават да не оспорват за в бъдеще установеното положение и да не вършат каквито и да
било други действия,които са в противоречие с това установено положение. Спогобдата има
Преобразуващо действие - то е налице тогава и дотолкова, доколкото договорно
установеното положение се отклонява от действителното положение. Това преобразуващо
действие има обратно действие – счита се, че е такова, каквото е уредено със спогодбата от
9
възникването на правата и задълженията, а не от момента на сключването на спогодбата. Не
винаги, но Спогодбата може да има Транслативно действие - когато спогодбата засяга
правоотношения, които не са били предмет на спора.
При това положение е без значение какво е било действителното правно
положение преди сключването на процесните договор за цесия и анекс към нея от
30.05.2016 г., тъй като със сключването им страните са преуредили своите отношения и е
настъпило посоченото по-горе декларативно и преобразуващо действие като със
сключването им страните са се съгласили занапред с новите си права и задължения. По тази
причина неоснователни са възраженията на ответника, че съдът е следвало да изследва и да
се съобрази с описаните в отговора и въззивната жалба предходни правоотношения.
Дори да се приеме, че процесните договор за цесия и анекс към нея от
30.05.2016 г. не представлява спогодба, а има характер на установителен договор, следва да
се има предвид, че с установителния договор страните взаимно се задължават да считат,
правното положение между тях такова, каквото същия го прогласява, като се въздържат
занапред от всякакво оспорване. В това взаимно задължение се състои правоустановяващото
или Декларативно действие на договора. На следващо място страните са се задължили да
спазват занапред поведение, което отговаря на установеното правно положение. В това
взаимно задължение се състои регулиращото действие на установителния договор.
По силата на договора за цесия и анекса към нея от 30.05.2016 г., ответникът е
признал и поел задължение да заплати посочената в тях сума и лихва.
От друга страна по делото е представен последващ анекс, сключен между
страните през 2016 / с нотариална заверка на подписите на страните съответно на 15.11.2016
г. /В. Г. Т. и А. Д. Т.а/, 22.11.2016 г. /Й. Г. Р. и С. Д. Р.а/ и 23.11.2016 г. /„Прима груп“ ООД/,
и на „Вададер консулт“ ООД - от 26.03.2018 г./, по силата на който е удостоверено, че след
извършената цесия „СД Виана“ ООД продължава да дължи на „Вададер консулт“ ООД сума
в размер на 50 000 лв. /чл.1/, която се задължава да плати в срок от две години от 15.11.2016
г. Уговорена е неустойка за забава в размер на 16 666 лв. /чл.3/, като за обезпечение на
задължението се запазва съразмерна ипотека върху двата описани имота. Анексът по
изричното отразяване в неговия текст е сключен към договора за цесия от 30.05.2016 г.,
поради което съдът приема, че същият касае и цели да преуреди уредените с този договор и
с първия, сключен към него анекс отношения, тъй като се явява следващо ги във времево
отношение споразумение. С анексът не се новира задължението по договора за цесия и
първия сключен към него анекс, а единствено се установява неговия по-малък размер.
За яснота, независимо, че това няма отношение към процесното задължение,
съдът отчита, че със вземането за цената по договора за цесия е извършено прихващане с
договора за прихващане от 30.05.2016 г. Този договор не касае дължимата от ответника
сума, за която едновременно с цесията и прихващането е сключен и процесния анекс от
30.05.2016 г. /обсъден подробно по-горе в мотивите/, с който се урежда задължение, което е
над размера на цедираното вземане като оставащо дължимо от първоначалния длъжник.
Това задължение е предмет на делото и по изложените вече съображения за действието на
договора, сключен под формата на анекс, съдът намира, че към това задължение са
неотносими всички отношения свързани с прехвърлянето на вземането и продажбата на
имота. С подписването на анекса ответникът е поел задължение, първоначално за сумата от
100 000 лв., а с последващия анекс – за 50 000 лв., с което страните по делото са установили
задължението на ответника в неговия размер и са определили срок за изплащането му. При
липса на установени пороци на волята на страните, както и на други основания за
недействителност на сделките, ответникът се явява носител на посоченото задължение за
плащане, което съобразно волята на страните в последното сключено споразумение е в
размер 50 000 лв. – главница. Съдът намира, че това е дължимата сума от ответника. За
заплащане на същата или погасяване на това задължение не са представени никакви
10
доказателства. Предвид неплащането й на падежа, се дължи и уговорената неустойка в
размер на 16 666 лв.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд допустимо се е
произнесъл по въпроса за валидността на клаузата за неустойка, независимо, че
възражението не е направено с отговора на исковата молба. Характерът на разпоредбите,
уреждащи основанията за нищожност на сделките е императивен, в качеството им на
материалноправни правила за поведение на правните субекти. Когато правораздава, съдът
следва да следи служебно за прилагането на императивните материалноправни норми. Това
се отнася до действието на първоинстанционните съдилища, сезирани с искане за
разглеждане и решаване на правен спор. То обаче, важи и за действията на следващите
инстанции. Това е разгърнато последователно в съдебната практика още при действието на
ГПК (отм.) – в този смисъл е становището на ОСГК на ВКС в ТР №1/2001 г. То е възприето
и мотивирано и в т.2 на ТР. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, независимо дали
страната се е позовала на нарушението на материалния закон, въззивният съд следва да
постанови решението си като сам издири и приложи императивната правна норма към
установените по делото факти. Когато допусне касационната жалба, ВКС трябва да отмени
въззивното решение по чл.281,т.3, пр.1 ГПК, ако с него е допуснато нарушение относно
прилагането на императивно правило за поведение, независимо дали заинтересуваната
страна се е позовала на това касационно основание. Следва да се има предвид, че нормите,
уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им
съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери
неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма,
предмет, и без да има позоваване на нищожност /становището е застъпено в Решение №
384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, Първо ГО/. Това в пълна степен
важи при основанията за нищожност на сделките, в случаите, когато доводът за нищожност
може да бъде направен и изведен само въз основа на посочените от самия ищец елементи на
сделката. В тази хипотеза /каквато е и процесната/ не е необходима активност на ответника
чрез релевиране на възражение за нищожност, защото самите твърдения на ищеца са
достатъчни да бъде направен съответстващият правен извод. Такъв извод съдът прави
служебно поради самата характеристика на правораздавателната си функция.
Настоящият състав споделя напълно доводите на първоинстанционният съд,
касаещи валидността на уговорката за неустойка, предвидена в иначе валидния договор за
наем като също намира, че тази клауза е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от присъщите на неустойката
функции - обезпечителна и обезщетителна. Независимо, че в закона не е предвидена,
правнатаа доктрина и трайната съдебната практика, разглеждат и приемат, че в качеството
си на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и
очертаните от законодателя нейни граници. Наказателна функция съществува в случаите,
когато размерът на уговорената неустойка е по-голям от размера на претърпените вреди.
Дори в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните
норми на закона и на добрите нрави, които съдебната практика възприема като морални
норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в обществото.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. При преценка дали договорът или конкретна негова клауза им
противоречи, съдът следва да се съобрази дали нейният краен резултат е съвместим с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Именно последните не
допускат използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо
обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от
законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна.
11
В този смисъл са задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год.
на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка
неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Върховният касационен съд е разяснил, че нищожна би била неустойката в
случаите в които с нея се цели постигане на резултат извън посочените присъщите й
функции - например: неоснователно обогатяване на една от страните. Самото уговаряне на
задължението без краен срок и максимален размер само по себе си не води до извод за
нейната недействителност, която теза е възприета и в т.3 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.
В процесния случай с първоначалния анекс от 30.05.2016 г. е уговорена
неустойка като фиксирана сума с постоянен и неизменен съобразно времето на забавата
размер - 33 333 лв., представляваща една трета от уговорената дължима главница от 100 000
лв. Договорена е дължимост на тази фиксирана сума при неплащане в срок, независимо от
продължителността на срока. По този начин е уговорена и неустойката в последващия,
който съдът преценява, че действа между страните като фиксираният размер на неустойката
е 16 666 лв., който представлява отново една трета от вече намаления размер на главницата
от 50 000 лв. Договорена е отново дължимост на неустойката при неплащане на
задължението в уговорения срок, независимо от продължителността на срока. Неустойката е
от вида мораторна неустойка и цели обезщетяване на вредите, които би понесъл кредитора
вследствие забава на длъжника за заплащане на главницата. Тези вреди в общия случай
законът /чл.86, ал.1 от ЗЗД/ приема че се изразяват в обезщетение за забавено изпълнение и
ги съозмерява със законната лихва, която би се начислила върху незаплатената в срок сума
за срока на забавата. Предявеният установителен иск по реда на чл.422 се счита висящ от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и в процесния случай - 11.07.2018 г.
„СД Виана“ ООД е поело задължението да плати на „Вададер консулт“ ООД сума в размер
на 50 000 лв. в срок от две години от 15.11.2016 г. / датата на която е подписало втория
анекс. Лихвата, която би била начислена за периода от изискуемост на задължението по
анекса до датата на заявлението при главница 100 000 лв., законната лихва възлиза на сумата
от 1 194.45 лв. като това е 15 пъти по-малка сума от уговорения размер на обезщетението
33 333 лв. В този случай въззивният съд също намира, че неустойката излиза извън
обезщетителна функция, тъй като дори и при само ден забава се дължи сума, която е в пъти
над следващото се обезщетение. В действащия между страните втори анекс е уговорен нов
падеж, който е две години от подписване, който падеж настъпва 28.03.2020 г. /две години от
датата, на която е нотариално заверен подписа напредставляващия кредиторовото
дружество/, което означава, че лихвата е минимален размер.
При изследването дали целта на процесната клаузата за неустойка, която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
/съобразно ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС/, въззивният
съд също преценява, че клаузата излиза извън присъщата на неустойката обезщетителна
функция. Съгласно процесната клауза е без значение дали забавата е в размер на един ден
или на една, или пет години, размерът на неустойката е един и същ което означава, че
страните приемат, че вредите на наемателя са едни и същи. Клаузата, предвиждаща и
определяща отговорността на длъжника за вреди от неточно във времево отношение
изпълнение на задължението, независимо от момента на изпълнението има изключително
санкционен характер и приложена би довела до неоснователното обогатяване на кредитора
12
в случаите, когато забавата на длъжника не е за дълъг период от време. Това обуславя
нейната нищожност.
Предвид изложеното, съдът намира жалбите неоснователни като обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските, съдът намира следното:
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 5200 лв. и е
представил списък на разноските и договор за правна помощ от 08.03.2021 г., в който е
удостоверено, че сумата е платена изцяло и в брой на процесуалния представител при
подписването му. Ищецът е заявил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В случая съобразно цената на исковете, които са предявени - общо в
размер на 133 332 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по
Наредба № 1/2014 г., чл. 7, ал.2 от Наредбата възнаграждението е сбора от 3530 лв. плюс 2%
за горницата над 100 000 лв. или 4196.66 лв. Съдът намира, че с оглед фактическа и правна
сложност на делото заплатения от ответника хонорар не се явява прекомерен и липсва
основание за намаляване на същото поради прекомерност.
Предвид изхода на спора - уважаване на претенцията частично за 50000 лв., а
отхвърлянето за разликата до 133 332 лв. или съотношение 37.50% - уважена част спрямо
62,5% - отхвърлена, следва да бъде присъдена съответна част от заплатените от страните
разноски по делото.
Разноските, които се претендират от ищеца за настоящото дело са в общ
размер 3817.14 лв., поради което следва да бъдат присъдени 1431.43 лв.
Разноските, претендирани от ответника във въззивното производство са в общ
размер 6200 лв., поради което и съобразно горното съотношение следва да бъдат заплатени
3875 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 885/24.06.2020 г. по т.д.№ 133/2020 г., СГС, ТО,
VI-18 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Вададер консулт“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Студентски“, ул.“Проф.
Георги Брадистилов“ №3, вх.А, ап.8 да заплати на „СД Виана“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“Дилянка“ №2 сумата от 3875 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция съобразно изхода на
спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „СД Виана“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“Дилянка“ № 2, да заплати на „Вададер
консулт“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
„Студентски“, ул.“Проф. Георги Брадистилов“ №3, вх.А, ап.8, сумата от 1431.43 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция съобразно изхода на
спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14