О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260190
гр.Кюстендил,
25.03.2021г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№54/2021г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274
ал.1 т.2 във вр. с чл.407 ал.1 във вр. с чл.406 ал.1, чл.404 т.1 и чл.416 във
вр. с чл.414а ал.4 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на „**********“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в ***************************, с адрес за връчване на
призовки и съобщения ***************************, подадена чрез управителя Й.Г.П.,
против разпореждане №2296/14.07.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по
ч.гр.д.№700/2000г. по описа на съда, с което е постановено издаване в полза на
„*********“ ООД срещу „**********“ ЕООД на изпълнителен лист за присъдени
разноски в размер на 463.66 лева- адвокатско възнаграждение и платена държавна
такса, както и мораторна лихва в размер на 318.65 лева за периода от
24.01.2019г. до 13.03.2020г., въз основа на заповед №184/13.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№700/20г. по описа
на КнРС.
В частната
жалба се прави оплакване, че, за да постанови издаване на изпълнителен лист за
посочените суми, съдът в нарушение на процесуалните правила неправилно и
незаконосъобразно е приел, че заповедта за изпълнение, издадена по делото, е
влязла в законна сила. Излагат се
съображения, че към датата на получаване от длъжника на заповедта за
изпълнение, претендираното задължение е било заплатено, възражението е било
подадено в срок и в него изрично е възразено срещу дължимостта на лихви и
разноски, тъй като дружеството не било дало повод за започване на заповедното
производство. Твърдят се факти във връзка с договорните отношения между
страните и предпроцесуалното им поведение. Моли се отмяна на обжалваното
разпореждане.
Насрещната
страна – „*********“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
************************************, чрез пълномощника адв.Ив.Минков от
АК-София, е подала отговор на жалбата в установения от закона срок. Изразява
становище за неоснователност на същата, като твърди, че вземането, предмет на
заповедта за изпълнение, е било изискуемо на 24.01.2019г. и не е било платено
от длъжника до 27.05.2020г., поради което счита, че не може да бъде споделено
разбирането на жалбоподателя, че не е дал повод за предявяване на вземането
пред съда, с което да се освободи от задължението за разноски. Счита, че
плащането е било свързано с узнаване за наличието на заповед за изпълнение,
като поддържа, че дори жалбата да е основателна в частта за мораторната лихва,
това би довело до образуване на исково производство и пораждане на допълнително
задължение за разноски. Претендира отхвърляне на жалбата.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията
на страните, намира следното:
Подадената
частна жалба е допустима, като
депозирана в срока по чл.407 ал.1 от ГПК (ПДИ е връчена на длъжника на
18.11.2020г., а жалбата е подадена в последния ден на срока – 02.12.2020г.), от
лице, което има право на жалба (длъжник, срещу когото е разпоредено издаване на
изпълнителен лист) и насочена срещу подлежащ на обжалване с частна жалба
съдебен акт в контекста на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.407 ал.1 от ГПК.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна,
по изложените по-долу доводи:
Ч.гр.д.№700/2020г.
по описа на РС-Кюстендил е било образувано по заявление за издаване на заповед
за парично изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено 08.05.2020г. от „*********“ ООД срещу „**********“ ЕООД за
следните суми: 2 764.20 лева – главница и 318.65 лева – мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 24.01.2019г. до 13.03.2020г., дължими
по договор за търговска продажба на авточасти и представляващи неплатена цена,
за която е била издадена фактура с №**********/04.01.2019г., със срок на плащане
24.01.2019г. и обезщетение за забава след тази дата, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендирани са били и разноски.
Съдът е
уважил заявлението и е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение с
№184/13.05.2020г. за всички, посочени в него суми, както и за сумата от 463.66
лева – разноски, от които 61.66 лева – за държавна такса и 402.00 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника, чрез законния му представител, на
01.06.2020г. Към заповедта са били приложени и два броя образци на възражения.
На
03.06.2020г. длъжникът по заповедта „**********“ ЕООД, чрез управителя
Й.Петров, е подал възражение по чл.414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на
вземането. Вписано е твърдение, че задължението към заявителя е било погасено
преди получаване на заповедта за изпълнение, както и такова, че подателят не
бил дал повод за предявяване на вземането, което било обект на претенции за рекламация
от трето лице. Към възражението е било приложено преводно нареждане от
27.05.2020г., според което „**********“ ЕООД нарежда изплащане в полза на
„Нелас Авточасти“ ООД на сума в размер на 2 764.20 лева по фактура с
№********** от 04.01.2019г.
На 04.06.2020г.
съдът разпоредил препис от възражението да се изпрати на заявителя, с указание
за становище в 3-дневен срок и предупреждение, че при неподаване на такова
заповедта ще бъде обезсилена.
В рамките на
дадения срок заявителят, чрез пълномощника му адв.Минков, е подал заявление по
делото, в което не е оспорил факта на плащане на главницата, но е акцентирал
върху това, че същото е било осъществено след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда и позовавайки се на датата на падежа –
24.01.2019г., е аргументирал теза за дължимост както на сумата за мораторна
лихва, така и на разноските по делото, тъй като е станал повод за завеждането
му.
С
обжалваното разпореждане с №2296/14.07.2020г. съдът е разгледал молбата за
издаване на изпълнителен лист и е разпореди такова относно присъдените със
заповедта за изпълнение разноски и мораторна лихва.
Съобразявайки
изложеното и отчитайки обвързващото разрешение, дадено с Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на
ВКС по т.д.№6/2017г., ОСГТК, според което ограниченията
относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.2 от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, настоящият
съдебен състав, проверявайки правилността на обжалвания акт и на невъведени в
частната жалба оплаквания, счита обжалваното разпореждане за неправилно.
Съгласно
чл.404 т.1 от ГПК, заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително
изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като
съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника /чл.406 ал.1 от ГПК/.
Съгласно
чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено
възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след влизане в сила на
решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед,
съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Предмет на
въззивната проверка в производството по чл.407 от ГПК е наличието на
предпоставките за издаване на изпълнителен лист и в случая те не са налице –
допуснато е от районния съд процесуално нарушение във връзка с процедирането
относно подаденото от длъжника по заповедта за изпълнение възражение, поради
което настоящият състав счита, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила и
разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея за
съответните суми е преждевременно постановено.
Законодателната
уредба предвижда две форми на защита чрез възражение против издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. В хипотезата на чл.414 от ГПК длъжникът
подава възражение в указания от закона срок, с което оспорва въобще вземането
по заповедта – било по основание, било по размер, било изцяло, било частично;
същият може да обоснове възражението си, но не е длъжен да стори това. С
чл.414а от ГПК е предвидена възможност длъжникът да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение, но това възражение се отличава от общото по чл.414 от ГПК, тъй като с него на практика оспорване
на вземането – цялостно или частично –
няма и то е основано на твърдения за частично или пълно плащане на
вземането в срока за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл.414а от ГПК е предназначена да реализира основната цел на
заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя -
кредитор вземане е спорно.
В
зависимост от това какво възражение длъжникът е подал, стига това му право да е
било упражнено в срок, заповедният съд дължи извършване на различни по
естеството и предназначението си процесуални действия.
В
общия случай по чл.414 от ГПК в приложение на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, съдът
следва да даде указание на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса,
представи доказателства за предявяването на иска в срок и го предупреди за
неблагоприятните последици в случай, че не стори това. В този случай заповедта
за изпълнение би влязла в сила и би била годно изпълнително основание за
издаване на изпълнителен лист при позитивно за заявителя решение в исковия
процес, установяващо съществуване на вземането.
В
специфичната хипотеза на подадено в срок възражение по чл.414а от ГПК, което
следва да е обосновано с твърдение за извършено плащане в срока за доброволно
изпълнение и подкрепено с доказателства за това, а може да съдържа и възражение
за недължимост на разноски, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за
завеждане на делото, заповедният съд следва да укаже на заявителя възможността
да подаде становище в тридневен срок и да го предупреди, че ако не стори това,
съдът ще обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение. Ако заявителят
не подаде становище, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение, включително в частта за разноските, без
да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на
длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Според
чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК, ако становището е подадено в срок, съдът се
произнася по възражението и постъпилото становище. Произнасянето предполага постановяване на акт
по решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните
и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз основа на
съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по
делото, че плащане е налице в срока по чл.412 т.8 от ГПК, т.е. в срока за
доброволно изпълнение, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да
приеме възражението чл.414а от ГПК, да обезсили заповедта за изпълнение и да се
произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без
уважение, поради липса на изпълняемо право, с оглед извършеното плащане. И
обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, съдът следва да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не
приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист.
В
конкретния случай се установява, че районният съд е предприел процедиране като
при подадено възражение по чл.414а от ГПК, като в действителност такова е
липсвало. Видно е, че „**********“ ЕООД в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подало
възражение срещу заповедта за изпълнение, което възражение е по чл.414 от ГПК.
Този извод произтича на първо място от използваната бланка на образец на
възражение (при положение, че е установимо, че на дружеството са били връчени и
двата образеца – л.14 от делото) – този по чл.414 от ГПК. На следващо място,
липсва специфичното за хипотезата на чл.414а от ГПК твърдение за извършено
плащане в срока по чл.412 т.8 от ГПК, т.е. в дадения със заповедта за
изпълнение срок за доброволно плащане. За заповедния съд не е съществувало
основание да предприеме процедурата по чл.414а от ГПК, тъй като са липсвали
предпоставките за осъществяването й. Ако все пак съдът е считал, че
аргументацията на възражението не съответства на използвания образец, е
следвало да даде указание по чл.425 ал.2 от ГПК или ако волята на длъжника му е
била неясна, в изпълнение на задължението си по чл.7 ал.1 от ГПК да съдейства
на страните за надлежно извършване на процесуалните действия – да даде
съответни указания.
При
подадено заявление, издадена заповед за изпълнение и постъпило възражение по
чл.414 от ГПК от длъжника срещу заповедта, кредиторът има правен интерес да
защити правата си по законоустановения ред - чрез предявяване на искове по чл. 415 от ГПК
в указания му като заявител в заповедното производство срок, едва при уважаване
на които с влязло в сила решение заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз
основа на нея съдът ще може да издаде изпълнителен лист /чл.416 от ГПК/.
Като
е приложил последици, несъответни на подаденото възражение районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Делото следва да се
върне на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия по даване на
указания на заявителя по смисъла на чл.415 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
О Т М Е Н Я разпореждане №2296/14.07.2020г. на Районен
съд-Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№700/2000г. по описа на съда, с което е
постановено издаване в полза на „*********“ ООД срещу „**********“ ЕООД на
изпълнителен лист за присъдени разноски в размер на 463.66 лева- адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса, както и мораторна лихва в размер на
318.65 лева за периода от 24.01.2019г. до 13.03.2020г., въз основа на заповед
№184/13.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№700/20г. по описа на КнРС.
В Р Ъ Щ А делото на Районен съд-Кюстендил за
продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.