Р
Е Ш Е Н И Е
455/17.10.2018г.
№.....… 17.10.2018 г. гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На седемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Прокурор: Владимир Колев
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2518 по описа на ШРС
за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от
НПК.
От Шуменска
районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на С.Ш.Ш. - обвиняем по досъдебно производство № 295/2018
г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, за което
законът предвижда наказание “лишаване от
свобода”
до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не
са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7
от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия Ш. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен защитник.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С.Ш.Ш. *** бил правоспособен
водач на МПС, категория „В“ от 17.04.2013 г.
През месец април 2017 г. обвиняемият управлявал
МПС пътувайки от Република България за Република Франция. Поради движението му с
превишена скорост през територията на Република Румъния, румънските контролни
органи отнели притежаваното от обвиняемия СУМПС № *********, издадено от ОД на
МВР – гр. Шумен за срок от деветдесет дни.
След като се завърнал в Република
България обвиняемият Ш. решил да си извади дупликат на СУМПС, тъй като имал
желание отново да управлява МПС.
В изпълнение на намерението си, на 19.12.2017
г. обвиняемият се явил в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Там
той попълнил и представил Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, в
която декларирал, че в Република Франция е изгубил СУМПС № *********, издадено
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Цитираната декларация била
заведена в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен с Вх. № УРИ 869000
– 17 558/19.12.2017 г.
Междувременно румънските власти
изпратили в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен СУМПС № *********,
като информирали българските компетентни органи, че документът е бил иззет от
водача заради административно нарушение.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените
по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия С.Ш.Ш.,
дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от
страна на обвиняемото лице и неговия защитник не бяха представени
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа
обстановка.
Изложената фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа
експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, в която декларирал, че е изгубил СУМПС № *********, издадено от сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен с Вх. № УРИ 869000 – 17 558 от
19.12.2017 г., принадлежи на обвиняемия С.Ш.Ш..
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Обвиняемият С.Ш.Ш. ***, съзнателно
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /по чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № *********, издадено
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както
и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване,
съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е Декларация с Вх. № УРИ 869000 – 17 558 от 19.12.2017 г. по
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която декларирал, че СУМПС № *********,
издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено.
Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие
при което деецът отразява в декларацията, определени факти и обстоятелства с
правно значение.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че
удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени
последици.
Като причина за извършване на деянието
следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в
закона правила за съставянето и ползването на документи от страна на обвиняемия.
Съдът намира, че
в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;
- обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характери не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание разпоредбата на чл. 78а от НК.
- с деянието не са причинени имуществени
вреди.
- не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва
приложението на този текст.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието
съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява
като невисока с оглед данните за личността
на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на други
общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се
възприеме младежката му възраст и обстоятелството, че разпитан, в хода на
досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни
обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието, като
същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Съдът
отчете и оказаното съдействие на разследващите органи в хода на досъдебното
производство.
Ето защо, гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на обвиняемия Ш., като наказанието бъде
определено при отчитане, както на смекчаващите отговорността обстоятелства,
така и на отегчаващите. Съобразявайки изложените обстоятелства, личността на
обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
направените деловодни разноски в размер на 51.21 /петдесет и един лева и
двадесет и една стотинки/ лева и 5 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 19.12.2017 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
С.Ш.Ш., ЕГН **********, роден на *** ***,
български граждани, със средно образование, неженен, неосъждан,
работещ, с постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 19.12.2017 г. в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина
/обстоятелството, че СУМПС № *********, издадено от сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено/ в писмена декларация, която по силата на
закон /чл. 160, ал. 1 от ЗДвП/ се дава
пред орган на властта /ОД на МВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда С.Ш.Ш., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 51.21
/петдесет и един лева и двадесет и една стотинки/ лева, които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР - Шумен и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, която следва да бъде заплатена по сметка на ШРС.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 19.12.2017 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: