Мотиви на присъда № 43/28.02.2017
г. по НОХД № 58/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура - гр. Бургас, с който срещу подсъдимия Г.Ж.Я., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 29.11.2015 г. около 16.40 часа на главната
алея в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, област Бургас, в района на те-образно
кръстовище до магазин „Перла“ и ресторант „Чучура“ при управление в посока от
гр. Несебър към центъра на к.к. „Слънчев бряг“ на моторно превозно средство -
лек автомобил „Ситроен“ модел „Це 3“ с регистрационен номер А 8924 КМ
собственост на А.С.Я. е нарушил правилата за движение съгласно Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/,а именно:
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство
категория „В“ в населено място - 50км. в час“ и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“,
като управлявал моторното
превозно средство със скорост от 79 км/час, при което приближавайки към
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка тип М 8.2 и с пътен знак „Д 17“
не пропуснал преминаващия по нея Д.Х. Д. с ЕГН ********** и не спрял, с което
по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието е извършено след употреба
на високорисково наркотично вещество съгласно Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични и Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - тетрахидроканабинол и на пешеходна
пътека -престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение второ и последно, б. „б“
предложение първо, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, във вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
На
основание чл. 76 от НПК съдът конституира Г.Г.Д., С.Д.Д. и Г.Д.Д. в
качеството на частни обвинители по делото.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 28.02.2017 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като на
основание чл. 58а, ал. 1 НК на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което да се изтърпи ефективно. Относно кумулативната санкция по
чл. 343г от НК, прокурорът предлага подс. Я. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от четири години.
Повереникът на частните
обвинители Г.Д., С.Д. и Г.Д. – адв. П.Д. от БАК, поддържа обвинението, повдигнато
с обвинителния акт, и пледира за постановяване на осъдителна присъда, като на
подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода в размер определен към
средния, предвиден в закона за престъплението, предмет на обвинението, а именно
девет години лишаване от свобода, като след редукцията по чл. 58а НК с една
трета да се наложи наказание шест години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно. Относно санкцията по чл. 343г от НК, повереникът моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
години.
Частните
обвинители Г.Д., С.Д. и Г.Д. се присъединяват изцяло към
казаното от повереника им.
Защитникът на подсъдимия Г.Я. –
адвокат С.К. ***, на първо място реливира доводи, че поведението на
пострадалия пешеходец Д. не е било в съответствие с разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, поради което и счита, че то е довело до съпричиняване на вредоносния
резултат. На второ място оспорва наличието на квалифициращия признак „след
употреба на наркотични вещества“, тъй като от извършената съдебно
токсикологичната експертиза става ясно, че установеното в кръвта на подсъдимия наличие
на метаболит на тетрахидроканабинол няма фармакологична активност и не оказва
влияние върху психиката, поведението и двигателните функции на лицето. По
отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия, защитникът
застъпва становище, че е налице значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което и пледира наказанието да се определи към
предвидения от законодателя минимум, което да бъде редуцирано по реда на чл.
58а, ал.1 НК и то да бъде в размер не по-голям от три години лишаване от
свобода с приложение
на института на условното осъждане по чл. 66 от НК.
Подсъдимият Г.Ж.Я. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, заявява, че подкрепя казаното от
защитника му и изразява съжаление за случилото се. Посочва, че се надява да му
бъде дадена възможност да продължи образованието си и да бъде полезен на
обществото.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Ж.Я. е роден на ***
***. Същият живее в гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 6, вх. 1, ет. 3, ап. 5. Той е
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, и е
с ЕГН **********. Понастоящем е студент четвърти курс в Икономически
университет - Варна, Финансово – счетоводен факултет, специалност Финанси.
Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС от 2012 г. с категории „В М АМ” и се води на отчет в сектор ПП КАТ Бургас.
Притежава СУМПС №*********, издадено на 06.07.2012г., валидно до 06.07.2022г.
Преди извършване на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, подс. Я.
е бил санкциониран седем пъти по административен ред за допуснати нарушения по
ЗДвП, от които два пъти с наказателни постановления и четири пъти с фиш.
На 29.11.2015 г. след обяд подс. Г.Я.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен“ модел „С 3“ с
рег. № А 8924 КМ, собственост на майка му св. А.С.Я., в посока от гр. Несебър
към центъра на к.к. „Слънчев бряг“, област Бургас. До него, на предна дясна
седалка стояла св. Полина П., а на задната седалка стояли свидетелите Младен
Димов и Теодора Стоянова.
Около 16.40 часа автомобилът наближил
Те-образно кръстовище на главната алея в к.к. „Слънчев бряг“ до магазин „Перла“
и ресторант „Чучура“. Подсъдимият се движел в дясната лента на пътя, който в
този участък бил с обща ширина 10 метра и се състоял от три ленти за движение -
две по посоката му на движение и една в обратна посока (гр. Несебър).
Асфалтовата настилка била суха и без неравности. Пътния светофар, разположен на
метален стълб вдясно от пътя, подавал жълта мигаща светлина. На металния стълб
бил поставен и пътен знак „Д 17“-„Пешеходна пътека“. По линията на светофарната
уредба имало и напречна пътна маркировка - пешеходна пътека тип М 8.2.
В този момент пешеходците Д.Х. Д.
с ЕГН ********** и съпругата му св. Г.Д. предприели пресичане на пътя по
пешеходната пътека, като се движели отляво - надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Двамата слезли от разделителния остров, на който се
намирали и стъпили на пътното платно. Изчакали да премине лек автомобил, движещ
се в най - лявата лента (в посока на движение гр. Несебър) и продължили напред.
Пресекли тази лента за движение и навлезли в средната лента на движение.
Двамата се огледали отново, при което забелязали движещия се срещу тях
автомобил „Ситроен“ с peг. № А 8924 КМ. Свидетелката Д. останала на място, в
средната част на пътя, а пострадалия Димитър Д. продължил движението си напред
по пешеходната пътека, като рязко ускорил ход.
Междувременно подс. Я., който
управлявал автомобила със скорост от около 79 км./час, също възприел
преминаването на пешеходците по пешеходната пътека. Подсъдимият продължил
движението си напред, като забелязвайки, че пострадалия Димитър Д. също не
преустановява предвижването си, на разстояние на около 39.20 метра от
пешеходната пътека, задействал спирачната система на автомобила, извивайки
волана косо в дясно. Въпреки предприетото спиране, направленията на предвижване
на пешеходеца и моторното превозно средство се пресекли, и на около един метър
след металния стълб, на който бил разположен пътния светофар и на седем метра
от разделителния остров, автомобилът влязъл в съприкосновение с дясната
половина на тялото на Димитър Д.. В резултат на удара, тялото на пострадалия било
отхвърлено нагоре, главата му се ударила в предното панорамно стъкло на
автомобила и тялото било изхвърлено напред, като паднало на пътното платно, на
разстояние около 18 метра от линията на стълба, по посоката на движение на
автомобила. Автомобилът преустановил движението си на разстояние 16.20 метра от
стълба.
В резултат на съприкосновението
на пешеходеца с моторното превозно средство било счупено стъклото на предния му
ляв фар, огънали се предната броня пред фара, предния ляв калник, предното
панорамно стъкло се напукало, а страничното огледало се откъртило.
Подсъдимият заедно с пътуващите с
него свидетели, както и св. Д. се приближили до пострадалия, който лежал по
лице на пътя неподвижен и в кръв. Свидетелката Полина П. се доближила до тялото
му и след като установила, че Д. няма пулс набрала от мобилния си телефон номер
за спешни повиквания 112, на който св. Теодора Стоянова съобщила за инцидента.
На мястото на произшествието
пристигнал екип на РУ – Несебър - свидетелите Коста Д. и Захари Столев, а малко
по-късно и екип на ФСМП Несебър, който констатирал смъртта на пострадалия.
Подсъдимият бил тестван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ за употреба на алкохол, като пробата
му била отрицателна (л. 172 – 173, том ІІ от ДП).
Впоследствие подс. Г.Я. бил
откаран от служителите на РУ Несебър във ФСМП Несебър, където му била взета
кръвна проба от св. Стефка Тодорова - медицинска сестра в центъра. Към момента
на вземане на кръвната проба подсъдимият бил адекватен, с добра координация и не
излъчвал мирис на алкохол. Свидетелят Марио Харалампиев - дежурен лекар във
ФСМП Несебър попълнил Протокол за медицинско изследване (л. 90, том I от ДП), в
който отразил предоставената от страна на подсъдимия информация.
От заключението на извършената в
хода на разследването съдебномедицинска експертиза № 381/2015 г., изпълнена от
вещото лице д-р Галина Милева (л. 99 – 101, том І от ДП) е видно, че при огледа
и аутопсията на Д.Х. Д. са били установени тежка черепно-мозъчна травма, тъмна
течна кръв, многофрагментно счупване на черепните кости и основата на черепа,
тежка контузия на мозъка и белите дробове, счупване на ребра двустранно по една
фрактурна ивица, охлузвания и кръвонасядания по лицето и крайниците, разкъсно -
контузна рана на лицето и фрактура на дясна подбедрица. Експертното становище
на вещото лице е, че непосредствената причина за смъртта на Димитър Д. е
тежката черепно-мозъчна травма - многофрагментното счупване на черепа и
основата му с тежката контузия на структурите му, довели до блокиране функциите
на мозъка. Уврежданията отговарят да са получени от удар с твърд предмет с
ограничена повърхност, като удара е попаднал в дясната половина на тялото с
последващо отхвърляне на тялото върху автомобила и падане на неравен терен.
Няма данни и увреждания по тялото на пострадалия, които да не могат да се
обяснят с настъпилото ПТП.
С протокол за доброволно
предаване от 30.11.2015 г. (л. 105 - 106, том І от ДП) св. Мартин Богданов -
специалист компютърни системи в „Слънчев бряг“ АД предал на Пламен Митев –
служител в РУ – Несебър оптичен носител, съдържащ записи от охранителна камера
за видеонаблюдение на дружеството, монтирана на стълб в района на кръстовището.
От извършения оглед на предоставените записи - Протокол за оглед на веществени
доказателства от 08.12.2015 г. и албум към него (л. 107 – 118, том І от ДП) и от
заключението на извършената техническа експертиза на тези записи - протокол
№106/16.03.2016 г.*** (л. 121 – 126, том I от ДП) се установява, че
настъпването на пътнотранспортното произшествие е било заснето от едната
камера, като годните за изследване изображения са били извлечени по
хронологичен ред.
Видно от заключението на извършената
в хода на разследването автотехническа експертиза (л. 157 – 170, том ІІ от ДП)
скоростта на движение на л.а „Ситроен“ преди пътнотранспортното произшествие е била
около 79 км/час, а в момента на удара с пешеходеца, скоростта на движение на
автомобила била около 61 км/час. Опасната зона за спиране при скорост от 79
км/час е около 58 метра и се изминава за около 4.12 секунди. Към момента, в
който пешеходците са предприели пресичането от острова, л.а. „Ситроен“ се е
намирал на разстояние 65 – 66 метра от мястото на удара. Разстоянието от 7 метра
от разделителния остров до мястото на удара пострадалият е изминал за 4.71
секунди, със средна скорост около 7.4 км/час. Когато водачът е реагирал с
аварийно спиране, лекият автомобил се е намирал на разстояние 39.32 метра от
мястото на удара. Вещото лице е дало заключение, че автомобилът е можел да спре
ако скоростта му на движение не е била по-голяма от 69 км/час.
От заключението на извършената на
досъдебното производство химическа експертиза - Протокол № 1191/01.12.2015 г. (л.
94, том І от ДП) се установява, че в пробите кръв, взети от трупа на Димитър Д.,
не е доказано наличие на етилов алкохол. Такъв обаче в количество 7.65 промила
бил констатиран в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. Г.Я.,
видно от Протокол за химическа експертиза № 1190/2015 г.*** (л. 89, том І от ДП).
При извършената физикохимична експертиза - Протокол № 15/ФЗХ-417/16.12.2015 г.
на Център за експертни криминалистични изследвания към НИКК – МВР (л. 130 –
131, том ІІ от ДП), количеството етилов алкохол в представената за изследване
кръв, иззета от подс. Я., било установено в концентрация 9.20 промила.
Предвид констатираните високи
стойности на алкохол в кръвта на подсъдимия, в хода на разследването била
назначена и извършена съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза (л. 141 –
149, том ІІ от ДП), изпълнена от вещо лице – съдебен токсиколог при
Военномедицинска академия София. Съгласно експертното заключение установената
при извършените експертизи стойност на алкохол в кръвта на Г.Я. е неприемливо
висока, като по никакъв начин не може да бъде токсикологично аргументирана и следва
да се дължи единствено на възникнала груба /случайна/ грешка при пробовземането
- най-вероятно от замърсен контейнер (стъклено шише). В резултат на изложените
констатации, вещото лице е заключило, че не са налице обективни данни за
употреба на алкохол и наличие на алкохол в кръвта на подс. Г.Я. към момента на
възникване на пътнотранспортното произшествие.
Видно от извършеното изследване
по назначената на досъдебното производство токсикологична експертиза – Протокол
№ 16/БТМ-6 от 18.01.2016 г. на ЦЕКИ към НИКК – МВР (л. 136 – 138, том ІІ от ДП),
в кръвта на подс. Г.Я. е установено наличие на метаболит на
тетрахидроканабинола в количество над 50 ng/ml.
От заключенията на извършените по
делото първоначална съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза (л. 141 –
149, том ІІ от ДП) и допълнителна токсикологична експертиза (л. 151 – 152, том ІІ
от ДП) се изяснява, че установеното наличие на метаболит на тетрахидроканабинол
в кръвта на подсъдимия, а именно карбокси – ∆ 9 - тетрахидроканабинол
доказва употребата на наркотичното вещество тетрахидроканабинол (или съдържащи
го растителни дроги - канабис, марихуана) в предходен период от време, както и,
че установяването на метаболита на тетрахидроканабинол в биологични проби доказва
еднозначна употреба от изследваното лице на ТНС съдържащ продукт - марихуана,
хашиш, хашишово масло или части на растението коноп (канабис), съдържащи
тетрахидроканабинол, като всички посочени продукти са класифицирани в Списък 1
на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични. При
употребата на всяко едно от тях се приема наркотичното вещество
тетрахидроканабинол, метаболизиращо до специфичен метаболит – карбокси-делта-9-тетрахидроканабинол.
От посочените експертни заключения се установява също така, че този метаболит няма
фармакологична активност и не оказва влияние върху психиката, поведението и двигателните
функции на лицето. Изяснено е и, че установеният метаболит по никакъв начин не
може да повлияе на измерването на алкохола, тъй като не се отчита при
ползваните аналитични методи за анализ на алкохол и е в концентрация близо 200 000
пъти по-ниска от концентрацията на алкохола, измерена в настоящия случая. Вещото
лице е дало експертно становище, че при посочената в протокола за експертиза
методология следва да се приеме за среден период на употреба на наркотичното
вещество времеви интервал около 12 – 20 часа преди вземането на кръвната проба.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.Д.,
Младен Димов, Теодора Стоянова, Полина П., Стефка Тодорова, Марио Харалампиев,
Мартин Богданов, Коста Д., Захари Столев и Ана Явашева; в писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015
г. (л. 4 - 7, том І от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства от
08.12.2015 г. (л. 107 – 108, том І от ДП); в писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство – справка за съдимост на подсъдимия (л. 51, том І
от ДП), протокол за медицинско изследване (л. 90, том І от ДП), протокол за
доброволно предаване от 30.11.2015 г. и разписка от 30.11.2015 г. (л. 105 - 106
и л. 103, том І от ДП), писмо рег. № 304р-20720 от 02.08.2016 г. от РУ –
Несебър с приложена заверена разпечатка на техническо средство „Алкотест Дрегер
7410 +“ с № 0325 за дата 29.11.2015 г. (л. 172 – 173, том ІІ от ДП), заверени
копия на свидетелство за управление на МПС на подс. Я., свидетелство за
регистрация на МПС с рег. № А 8924 КМ, контролен талон № 5027168, удостоверение
за техническа изправност на ППС и контролен талон за застраховка „Гражданска
отговорност“ (л. 176 – 177, том ІІ от ДП), справка за нарушител/водач (л. 178 –
179, том ІІ от ДП), удостоверение за наследници на починалия Д.Х. Д. и препис –
извлечение от Акт за смърт (л. 181 – 182, том ІІ от ДП), както и в приетите в
хода на съдебното производство писмени доказателства – извлечение от студентска
книжка на подс. Я. и уверение № 2-88853/2017-02-02, издадено от Икономически
университет - Варна, Финансово – счетоводен факултет; в експертните заключения
на извършените по делото химическа експертиза - протокол № 1190/01.12.2015 г.
(л. 89, том І от ДП), химическа експертиза - протокол № 1191/01.12.2015 г. (л.
94, том І от ДП), съдебномедицинска експертиза № 381/2015 г. (л. 99 – 101, том І
от ДП), техническа експертиза – протокол № 106/16.03.2016 г. (121 – 126, том І
от ДП), физикохимична експертиза – протокол № 15/ФЗХ-417 от 16.12.2015 г. (л.
130 – 131, том ІІ от ДП), токсикохимична експертиза – протокол № 16/БТМ – 6 от
18.01.2016 г. (л. 136 – 138, том ІІ от ДП), първоначална съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза (л. 141 – 149, том ІІ от ДП) и допълнителна
токсикологична експертиза (л. 151 – 152, том ІІ от ДП) и автотехническа
експертиза (л. 157 – 170, том ІІ от ДП); както и във веществените
доказателствени средства – фотоснимки, направени при извършения оглед на
местопроизшествието (л. 12 – 33, том І от ДП) и при извършения оглед на
веществени доказателства (л. 109 – 118, том І от ДП), и оптичен носител марка
„Verbatim“ CD-R, предаден с протокол за доброволно предаване от 30.11.2015 г.,
съдържащ видеозаписи от охранителни камери от к.к. „Слънчев бряг“, к-ще Камелия
.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост и посока на движение
на автомобила, управляван от подсъдимия, мястото на удара, механизмът на
пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му, както и
характера на нараняванията на пострадалия/ са установени в хода на
разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвеното
в хода на досъдебното производство експертно заключение на автотехническата
експертиза, като пълно, ясно, точно и обосновано. Вещото лице инж. Тодор Илиев
е обосновал научно изводите си относно причината за настъпилото ПТП и
механизма на същото, като ги е аргументирал с обективните данни от огледния протокол, приложените по
делото фотоалбуми и приобщените по делото видеозаписи от охранителни камери от
к.к. „Слънчев бряг“. От заключението се установява по несъмнен начин, че
произшествието е било предотвратимо, ако скоростта на движение на л.а.
„Ситроен“, управляван от подсъдимия, не е била по-голяма от 69 км/ч.
Съдът възприема в пълнота и
заключенията на извършените по делото съдебномедицинска експертиза № 381/2015
г., токсикохимична експертиза – протокол № 16/БТМ – 6 от 18.01.2016г.,
първоначална съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза и допълнителна
токсикологична експертиза, тъй като счита, че вещите лица, изготвили същите, са
дали компетентни и професионални отговор на всички поставени въпроси, като
заключенията им са обосновани и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Я. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ и последно, б.
„б“, предл. първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 29.11.2015 г., около 16.40
часа, на главната алея в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър, област Бургас, в
района на те-образно кръстовище до магазин „Перла“ и ресторант „Чучура“, при
управление в посока от гр. Несебър към центъра на к.к. „Слънчев бряг“ на
моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен“ модел „С 3“ с рег. № А 8924
КМ, собственост на А.С.Я., нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за
пътно превозно средство от категория „В“ в населено място – 50 km/h“ и в чл.
119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“,
като управлявал моторното превозно средство със скорост от 79 км/час, при което
приближавайки към пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка тип М 8.2 и с
пътен знак „Д 17“, не пропуснал преминаващия по нея Д.Х. Д. с ЕГН ********** и
не спрял, с което по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието е
извършено след употреба на високорисково наркотично вещество и на пешеходна
пътека.
Установените по делото факти
несъмнено указват на допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 21,
ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил „Ситроен”
с peг. № А 8924 КМ – подс. Я.. Нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се
обосновава със становището, застъпено от вещото лице по автотехническата
експертиза, че ударът е бил предотвратим, ако подсъдимият е управлявал
автомобила си със скорост по-малка от 69 км/ч, т.е. в рамките на нормативно
установената и визирана в текста на чл. 21, ал. 1
от НК. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да
превишават скоростта на движение на пътното превозно средство в рамките на
населеното място над 50 км/ч. Нарушавайки тази разпоредба, като водач на МПС и
движейки се със скорост 79 км/ч, подсъдимият недопустимо е превишил
максималната позволена скорост за леки автомобили в населено място. Като се е
движел с превишена скорост в населено място, в район на кръстовище и
приближавайки пешеходна пътека, подсъдимият сам се е поставил в положение на
създаващ опасност за живота и здравето на хората. Движейки се с тази скорост,
той е нарушил специалното правило относно скоростта, визирано в разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Наред с това в конкретната ситуация, подсъдимият е бил длъжен,
приближавайки към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което той
не е сторил, и с което е нарушил и разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В
резултат на несъответстващото на задълженията по чл. 21, ал. 1
и по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП поведение на подсъдимия Я. е причинено
произшествието, при което е настъпил удар между управлявания от него автомобил
и пострадалия Д., вследствие на което е настъпила смъртта на последния. Предвид
на това съдът приема, че допуснатите от подсъдимия нарушения на чл. 21, ал. 1 и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат.
Съдът намира за неоснователни
доводите, изложени от защитата, че пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал.
1, т. 1 ЗДвП, задължаваща го да се съобрази с разстоянието и
скоростта на движение на наближаващия към пешеходната пътека автомобил,
управляван от подсъдимия, и съответно, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Тези доводи не държат сметка за ограниченията, които налага
проведеното съкратено съдебно следствие, че „съдът в мотивите на присъдата
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт“ (чл. 373,
ал. 3 от НПК). Избраният от подсъдимия ред за разглеждане на делото изключва
последващи възражения за приемане на нови фактически положения. Съгласявайки се
на съкратено съдебно следствие подсъдимият се отказва от общите правила на
състезателния наказателен процес, но получава привилегията на чл. 373, ал.
2 от НПК за размера на санкцията. След като е предпочел пътя на
защита по глава
двадесет и седма от НПК подсъдимият вече е длъжен да съобрази
неговите ограничения. В обвинителния акт не се съдържа никаква информация за
съпричиняване на общественоопасния резултат от починалия пешеходец Димитър Д.. Ето
защо с оглед проведеното по реда на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК
съдебно следствие е недопустимо съдът да приема за установени факти, различни
от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От обективна страна в конкретния
казус са налице квалифициращите обстоятелства по чл. 343, ал. 3, предл. второ и
последно от НК, тъй като деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества и на пешеходна пътека.
Видно от заключенията на
експертите по извършените по делото токсикологична експертиза – Протокол №
16/БТМ-6 от 18.01.2016 г., първоначална съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза и допълнителна токсикологична експертиза, в кръвта на подс. Г.Я. е
установено наличие на метаболит на тетрахидроканабинола, а именно карбокси –
∆ 9 – тетрахидроканабинол. Това доказва еднозначна употреба от изследваното
лице на ТНС съдържащ продукт - марихуана, хашиш, хашишово масло или части на
растението коноп (канабис), съдържащи тетрахидроканабинол, като всички посочени
продукти са класифицирани като наркотични. Според посочените заключения,
употребата е била в интервал 12 – 20 часа преди вземането на кръвната проба.
Наличието на метаболит на тетрахидроканабинола в кръвта на подсъдимия е
надлежно установено съгласно предвидения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
ред за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС. Позовавайки се на експертното заключение на токсикологичната
експертиза, че този метаболит не оказва влияние върху психиката, поведението и
двигателните функции на лицето, защита оспорва наличието на квалифициращото
обстоятелство „деянието да е извършено след употреба на
наркотични вещества“, тъй като счита, че подсъдимият не е бил повлиян при
управлението на МПС от употребата на посоченото наркотично вещество. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни тези възражения на защитата, тъй като
счита, че за да е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал.
3, предл. второ НК е достатъчно установяването на употреба на
наркотични вещества в кръвта на причинилия ПТП водач, като не се изисква
наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или
доказване на неспособност за управление на МПС. Този извод се обосновава и от
формулирането в закона на този квалифициращ признак - докато управляването на
МПС е забранено в „пияно състояние“, то и особеното състояние, в което се
намира водачът „след употреба на наркотични
вещества или техни аналози“ е също толкова общественоопасно и
по-сериозно наказуемо, без да е необходимо изследване на причинно-следствената
му връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП със
съответния престъпен резултат. От друга страна съдът приема, че с оглед
установеното, че употребата на наркотичното вещество от подсъдимия е в
сравнително кратък времеви интервал от 12 – 20 часа преди произшествието, то
той несъмнено е знаел този факт, но въпреки това е предприел управление на МПС.
Наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл. 343, ал. 3, предл. последно от НК – „деянието е извършено
на пешеходна пътека“ се извежда от заключението на извършената по делото
автотехническа експертиза, от което се установява по категоричен начин, че мястото
на удара между л.а. „Ситроен“, управляван от подсъдимия, и пешеходеца Д. е на
пешеходната пътека. Съгласно разпоредбата на т. 54 от § 6
на ДР на ЗДвП, „Пешеходна
пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение“. В настоящия случай на процесното
кръстовище пешеходната пътека е била очертана по изискуемия се начин и е била
видима. Предвид на това съдът приема, че пешеходецът Д. е бил увреден при
пресичане на пътното платно „на пешеходна
пътека“.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/
по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще настъпи смъртта на Димитър Д.. Подсъдимият обаче е бил
длъжен /съгласно чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП/ и е могъл да ги
предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая са налице и двата признака от
съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като подсъдимият е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният
- тъй като е могъл да ги предвиди.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ и последно,
б. „б“, предл. първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
оцени чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и положителните
характеристични данни – същият е студент четвърти курс в Икономически
университет - Варна. Като допълнително смекчаващо вината обстоятелство съдът
оцени изразеното от подсъдимия в съдебното производство искрено разкаяние и
критичност.
Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете наличието на два квалифициращи признака, нарушаването на две
правила за движението, които са в пряка причинна връзка с причинения
съставомерен резултат, както и предходните наказания, наложени на подсъдимия по
административен ред за нарушения на ЗДвП, характеризиращи го като
недисциплиниран водач на МПС. Същевременно при оценката на тежестта на
допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, съдът оценява
като грубо такова това по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при ограничение от 50
км/ч. за движение в населено място, подсъдимият е управлявал автомобила със
скорост от 79 км/ч, което е значително превишение от 29 км/ч.
В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при
условията на чл. 55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а и при наличието на
отегчаващи такива, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на
подсъдимия, за извършеното от него престъпление, следва да се определи при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от
четири години. Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК,
следва да бъде намалено с една трета (в случая с шестнадесет месеца), при което
окончателният размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за срок
от две години и осем месеца.
В конкретния случай съдът
възприе, че така определеното по размер наказание лишаване от свобода следва да
се изтърпи ефективно от подсъдимия, тъй като счита, че липсва една от
предпоставките за приложение на чл. 66 от НК,
позволяваща на дееца възможност да бъде поправен и превъзпитан чрез условно
осъждане, без да е необходимо реално да изтърпи наказание лишаване от свобода.
Данните по делото недвусмислено сочат, че наложените множество административни
наказания за предходни нарушения на ЗДвП не са постигнали целения върху
личността на подсъдимия ефект и той не е успял да коригира поведение си като
водач на МПС към спазване на правилата за движение. Същевременно в рамките на
общата висока степен на обществена опасност на деянията от този вид, процесното
деяние разкрива по-висока степен на обществена опасност, тъй като престъплението
е извършено при наличието на две квалифициращи обстоятелства – след употреба на
наркотични вещества и на пешеходна пътека.
Действително разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но тя не
игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една
санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото, то трябва да я възприеме като справедлива, т.е. обемът наказателна
принуда, приложена по отношение на подсъдимия да съответства на неговата и на
извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Условното
осъждане, по мнение на настоящия съдебен състав, в конкретния казус не би
съдействало за постигане целите на наказанието поради ограниченият му
принудителен и предупредителен потенциал.
По тези съображения и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и
осем месеца да се изтърпи от подсъдимия Г.Ж.Я. при първоначален общ
режим.
Съдът, като съобрази, че
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от свобода
и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
наложи наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвиденото в чл.
343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, като счете, че
справедлив размер за това наказание е за срок от четири години. С отнемането на
възможността на подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от време,
какъвто е срокът от четири години, ще се отнеме възможността той да извърши
ново нарушение на правилата за движение.
По отношение на веществените доказателства по делото, съдът постанови след влизане в сила на присъдата,
веществените доказателства: лек
автомобил Ситроен „С 3“ с peг. № А 8924 КМ, 1 бр. ключ за лекия автомобил, 1
бр. счупен тас, 1 бр. пластмасов корпус от странично огледало на лек автомобил,
1 бр. парче от пластмасов тас за лек автомобил, 1 бр. счупено стъкло с
неправилна форма и 1 бр. пластмасов счупен кръгъл елемент, всички намиращи се
на съхранение в РУ на МВР - Несебър, да се върнат на собственика им А.С.Я., а
приложения по делото оптичен носител, съдържащ записи от камера за
видеонаблюдение – да се остави към делото.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3
от НПК осъди подсъдимия Г.Я. да заплати на частните обвинители Г.Г.Д., ЕГН **********, С.Д.Д., ЕГН **********
и Г.Д.Д., ЕГН **********, сума в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направените от частните обвинители разноски по
делото (заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред първа
инстанция), както и да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР –
гр. Бургас сума в размер на 1391.34 (хиляда триста деветдесет и един лева и
тридесет и четири стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски в
досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: