№ 28884
гр. София, 06.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110174475 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Ищцата Р. В. В. твърди, че на 10.07.2024 г. е сключила Договор за паричен заем №
5168855 с „И.А.М.“ АД за сумата от 350 лева, при срок на погасяване 12 седмици, ГЛП 50
%, ГПР 64,64 % и обща подлежаща на връщане сума в размер на 372,24 лв. В чл. 4 от
договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
две физически лица, поръчители; банкова гаранция или поръчителство от одобрено от
заемодателя дружество – гарант. На 10.07.2024 г. ищцата сключила с „Ф България“ ЕООД
договор за предоставяне на гаранция № 5168855, по силата на който посоченото дружество
се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М.“ АД срещу възнаграждение
в размер на 119,76 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска
по договора за кредит. Твърди, че е погасила предсрочно задълженията си на 17.07.2024 г. в
размер на 371,45 лв. Оспорва двата договора като нищожни поради противоречие със
закона. Аргументира, че правоотношенията по двата договора са тясно свързани помежду
си, като освен това сочи, че двете дружества са свързани лица. Излага, че изискванията за
предоставяне на обезпечение са били на практика неизпълними, поради което единствената
възможност за ищеца била сключване на договор за предоставяне на гаранция с ответника
„Ф България” ЕООД. Счита, че възнаграждението по договора за гаранция също трябва да се
включи в размера на ГПР, като при включването му, подробно излага, че размерът на ГПР
надвишава допустимия по закон. Счита, че нищожността на договора за заем влече
нищожност и на договора за предоставяне на гаранция, като сочи още и че последният е
лишен от основание. С оглед изложеното счита, че дължи връщане само на чистата стойност
по договора за кредит.
Въз основа на изложеното ищецът прави искане: 1/ за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен с „И.А.М.“ АД поради
противоречие със закона и за осъждане на ответника „И.А.М.“ АД да заплати на ищеца
сумата от 11,47 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за
паричен заем, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
13.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 2/ за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен с „Ф България”
ЕООД поради противоречие със закона и за осъждане на ответника „Ф България” ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 9,98 лв., представляваща платена без основание сума по
нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба 13.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира
1
разноски.
Ответникът „И.А.М.“ АД оспорва предявените установителни искове като
недопустими, а осъдителния като неоснователен. Развива подробни съображения в насока,
че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания, респ. че
същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща задължение за предоставяне
на обезпечение. Твърди, че разхода за поръчителство не бил включен в ГПР, тъй като той
възникнал след сключването на договора за кредит и на следващо място – законовата
регламентация не изисквала неговото включване. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски, включително за процесуално представителство в размер на
360 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата /ЗА/. Не възразява делото да се гледа в отсъствието на представител на
дружеството.
Ответникът „Ф България“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.
Ответникът излага твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Развива подробни съображения в
насока, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, респ. че същият е
действителен. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което счита, че
му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски, включително за процесуално представителство в размер на 360 лв. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Оспорва наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Не възразява делото да се
гледа в отсъствието на представител на дружеството.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото за открито съдебно заседание за дата 25.11.2025 г.
от 10.00 ч., за която дата и час страните се считат уведомени с получаване на препис от
настоящето съобщение.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на ССчЕ поради
липсата на необходимост от ползването на специални знания на експерт.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между ищеца и „И.А.М.“ АД е сключен договор за кредит със соченото от
ищеца съдържание; че между ищеца и „Ф България“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство със соченото от ищеца съдържание.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договори /Договор за
паричен заем № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен с „И.А.М.“ АД и Договор за предоставяне
на гаранция № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен с „Ф България” ЕООД/ с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че е заплатил в полза на „И.А.М.“ АД сумата от 11,47
лв., а в полза на „Ф България” ЕООД сумата от 9,98 лв.
В тежест на ответника „И.А.М.“ АД е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването/ задържането на
сумата.
В тежест на ответника „Ф България“ ЕООД е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, размера и изискуемостта на
2
вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича
процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за
получаването/ задържането на сумата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3