М
О Т И
В И :
Против подс. М.О.Г. е повдигнато обвинение
за това,че На ***., около 16:30ч. в с.***, обл.П.на улица „***“, в качеството си на длъжностно лице - полицейски
орган-„*** в РУ на МВР – град Н.,“, поискал и приел дар – сумата от 10 евро от
лицето Р.К.К., който дар не му следва, за да не извърши действие по служба –
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, като деянието е
осъществено от М.Г. чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното си
положение - престъпление по чл.302, т.1
и т.2, б.“а“ във вр. с чл.301,
ал.1 от НК.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвинението против подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия развива доводи, че обвинението не е доказано и моли съда да
оправдае подзащитния му.
Подсъдимият разбира в какво се
състои повдигнатото против него обвинение, заявява че не е извършил вмененото
му деяние и дава обяснения съобразно защитната си позиция. Моли съда да го
оправдае по повдигнатото обвинение.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. М.Г. бил полицейски орган, като със Заповед на директора на ОДМВР – П.с № УРИ:***. бил преназначен от длъжност *** – П.на младша изпълнителска
длъжност - *** – П.
Съгласно типова длъжностна
характеристика за длъжността „***, утвърдена със Заповед № ***. на Директор
„ГДНП“ – гл. комисар Х. Т., част от основните длъжностни задължения на *** М.Г.
били:
-
Да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и
обществения ред;
-
Да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и
техническата изправност на МПС;
-
Да изготвя документи свързани с административнонаказателната дейност и
разследване на пътно-транспортни произшествия;
-
Самостоятелно да взема процесуални решения в рамките на своите правомощия,
като носи лична отговорност за тях;
-
Да познава основните нормативни документи, регламентиращи дейността и
функциите на полицията;
-
Да познава Закона за движение по пътищата и издадените на негова основа
поднормативни актове;
-
Да познава нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния
транспорт и безопасността;
Подсъдимият,
като длъжностно лице от Министерство на вътрешните работи разполагал с
правомощията по чл. 14, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от Закона за МВР
(патрулно-постова дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България) и по чл. 30, ал.
1, т. 5 от Закона за МВР (контролна дейност по проверка за спазване правилата
за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните
превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при
пътнотранспортните произшествия) и по чл.31, ал.1, т.1 и 2 от с.з. (установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания;2. прилагане на принудителни административни мерки).
По
Закона за движение по пътищата Г. имал следните правомощия като представител на
службите за контрол:
Чл. 165. (1) Определени от министъра на
вътрешните работи служби:
1.
контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението,
техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат
проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост;
7.
извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните
произшествия и последиците от тях;
(2) При
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби:
1. имат
право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със
заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата;
2. имат
право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с
регистрационен номер в допустимите от закона случаи;
4. не
допускат движение на пътно превозно средство, което има някоя от повредите или
неизправностите, посочени в закона;
Чл. 170. (1) Контролът по спазване на
правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз
основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази
глава. Същите налагат и предвидените в този закон наказания.
Чл. 171. За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки:
2. временно спиране от движение
на пътно превозно средство:
а) до отстраняване на неизправността,
когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;
Чл. 172. (2) Налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез:
1.
недопускане управлението на моторното превозно средство;
2.
спиране от движение на моторното превозно средство;
4.
поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи,
върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от
движение по чл. 171, т. 2;
На ***. по предварително утвърден
график и с разпореждане за ППД на МВР, в обслужваната от РУ на МВР-гр. Н.
територия, през денонощието на ***., М.Г. бил определен в екип с Г.Г. – ***.
Същите започнали да осъществяват служебните си задължения, ползвайки лек
автомобил „***“, който бил без монтирани средства за звуков и видео запис. През
деня, около 13 ч. към тях се присъединил и инспектор И.Х..*** и предприели
действия по контрол на движещите се МПС.
На същия ден – ***.,във времето
около 16.20ч.-16.25ч., при влизане в село ***, Р.К.К., шофьор във фирма „***“
ЕООД с. ***, докато управлявал камион ***
с рег. № ***, бил спрян за проверка от полицай М.Г.. След като изискал и получил
документите на превозното средство Г. извършил визуален оглед на камиона. В
това време към превозното средство се приближил свид. Г.Г., за да окаже
съдействие на младши-автоконтрольор М.Г.. Подсъдимият му споделил, че камионът май
изпуска въздух. Свид Г.Г. разпоредил на водача на МПС да изгаси двигателя и да
натисне няколко пъти крачната спирачка с командите „Натисни!“ и „Отпусни!“,
след което заявил на всеослушание, че спирачната система на автомобила изпуска
въздух. След това се върнал към служебния автомобил – „***“, с рег. № ***, заедно
с полицай Х.. Подс. М.Г. и свид. Р.К.
останали насаме. М.Г. заявил на К., че следва да състави акт за установяване на административно
нарушение, поради установена техническа неизправност на спирачната система. Р.К.,
изненадан от това възразил, че камионът му е изправен и не следва да му се
съставя АУАН. Като чул това подс. Г. заявил, че ако К. не иска да му бъде
съставен АУАН трябва да „почерпи“. Р.К. възприел ситуацията като изнудване и
заплаха да бъде санкциониран, ако не предостави облага на полицай М.Г., която
не му следва, тъй като разчел смисъла, който обвиняемият влага в думата
„почерпи“. Свид. К. съзнавал, че всичко по управляваното от него МПС било
изправно, но от страх да не бъде привлечен към административно-наказателна
отговорност и да не бъде забавен допълнително, решил да даде пари на подсъдимия.
Извадил една банкнота от 10 евро и я подал на подсъдимия. С оглед преминаването
на друг автомобил в този момент и обстоятелството, че подс. Г. не искал
вземането на банкнотата да бъде забелязано от случайни свидетели, същият заявил
на Р.К., че трябва да изчака отминаването на автомобила. След това, подсъдимият
взел банкнотата от 10 евро, върнал документите на К. и го освободил, с думите
„Приятно пътуване!“, без да състави АУАН за твърдяната неизправност. Свид. Р.К.
потеглил и след като се отдалечил, от мястото на проверката, се обадил на
телефон 112 и подал сигнал за извършеното от М.Г. престъпно деяние.
Горната фактическа обстановка се установява отчасти
от обясненията на подсъдимия, от показаниятао на свид. Р.К. /както тези
депозирани пред първоинстанционния съд, така и тези дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК/,
от показанията на свид. Г.К.Г. /както тези депозирани пред
първоинстанционния съд, така и тези дадени в хода на досъдебното производство
пред съдия и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн. чл.281, ал.1,
т.2 от НПК/, от показанията на свид. И.Х., от показанията на свид. В.Г. /както
тези депозирани пред първоинстанционния съд, така и тези дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК/, от показанията на свид. С.П., А.Н., П.Н.,
Д.Ч. и Е.П., от заключенията на ВЛ по назначените експертизи и от приложените
към делото писмени доказателства.
В обясненията си, дадени в хода на съдебното
следстви пред първоинстанционния съд, подсъдимият отрича по време на
дежурството на ***. след обяд между 14 и 17 ч. да е спирал друг товарен
автомобил освен автомобил с *** регистрация, отрича да е спирал автомобила
управляван от свид. Р.К., да е коментирал с него, че автомобилът изпуска въдух,
да е искал и взимал от него пари. Заявява, че противно на това което твърди за
външния му вид свид. Р.К. през целия ден е бил с шапка, а не гологлав.
Тези му обяснения съдът оцени внимателно и
съпостави с останалите доказателства по делото, имайки предвид двояката им
природа-те са доказателствени средства, но и следство за защита. При техния
нянализ съотнесени към останалите данни по делото съдът достигна до извода, че
те не следва да бъдат кридитирани по следните съображения:
На първо място обясненията на подсъдимия
противоречат с показанията на свид.Р.К.. Същият е разпитан както в досъдебната,
така и в съдебната фаза на процеса, като показанията му относно главния факт на
доказване не се различават съществено, но тези депозирани пред орган на
досъдебното производство са по-детайлни и съдържат повече подробности относно
фактическата обстановка, което стана причина да бъдат прочетени на етапа на
съдебното следствие на осн. чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК. Логично е
показанията дадени в досъдебната фаза на процеса да са с по-висока степен на
анформатевност, предвед факта, че разпитът пред следователя е проведен по-малко
от месец след извършване на престъплението, а разпитът пред съда-години след
това. В показанията дадени на досъдебното производство свидетелят твърди, че на
***. е управлявал т.а. “***“, с рег.№ ***, като сутринта е натоварил в
Република Р., около 16 ч. е навлязъл на територията на Република България и е
продължил да се движи към южната граница на страната с Република Г.. Заявява,
че около *** ч. е бил спрян за проверка в с.*** от униформен служител на МВР
със зелена светлоотразителна жилетка, който му поискал свидетелството за
управление на МПС и регистрационния талон на камиона, които му предосдтавил.
Посочва, че проверката е била извършена от общо трима служители на МВР, единият
от които е бил този със светлоотразителната жилетка, който е бил нисок около
180-183 см. с кръгло и бузесто лице, другият е бил по-нисък и слаб, а третият
едър и силен, който е огледал предното стъкло на камиона, но не е говорил с
него. Според показанията на свид. К. и тримата служители на МВР са били
облечени с униформа, но само един от тях-този който го е спрял е носил
светлоотразителна жилетка. Свид К. твърди, че по-ниският полицай се приближил
до този със светлоотразителната жилетка и последният му споделил, че автомобила
май изпуска въздух. Посочва, че по-ниският поличай се обърнал към него грубо и
му казал да изгаси двигателя и да натисне няколко пъти крачна спирачка с
команди „Натисни!“ и „Пусни!“, придвижил се по дължината на композицията и
заявил на висок глас, че камиона изпуска въздух, след което двамата полицаи без
светлоотразителни жилетки се отдалачили в посока към патрулчния автомобил и при
свид К. останал само този със светлоотразителна жилетка. Той му заявил, че
трябва да му състави акт, свид. К. го попитал „Защо?“, а служителят на МВР
отговорил: „Защото камиона изпуска въздух.“. Свид. К. настоял, че камионът е
технически изправен и няма причина да му бъде съставен акт и тогава служителят
на МВР със светлоотразителната жилетка му казал: „Тогава ще почерпиш.“. Свид. К.
заявява, че според него това е изнудване и проверката и констатирането на
неизравност са били единствено с цел да бъде заставен да даде подкуп. На етапа
на съдебното следствие на изрично зададен въпрос от защитата как рабира израза
„Да почерпиш“ свид. К. отговори , че е разбрал, че служителят на МВР иска от
него пари. Според показанията на свид. К. именно така се е развила впоследствие
ситуацията. Същият заявява, че въпреки убедеността си, че камионът му е
технически зправен е преценил, че съставянето на акта и проверката ще го
забавят допълнително, поради което извадил от чантичката си банкнота от 10
/десет/ евро и я подал на полицая със светлоотразителната жилетка, който му
казал да изчака, защото наблизо реминава друг автомобил взел парите, скрил зе
за малко от погледа му пред кабината на автомобила, след което се върнал, дал
му документите и му пожелал приятно пътуване. Посочва, че не му бил съставен
акт за установяване на административмно нарушение.. Свид. К. твърди, че
потеглил и на излизане от с.*** се обадил на тел 112, представил се, обяснил за
къде пътува и казал, че полицаи са му взели 10 евро подкуп. Според свидетеля
това е станало около 16:35 ч., а в 16:37 ч. непозната жена му се обадила от
забранен номер и го разпитала за дадения подкуп. В тази си част изявленията на
сивд. К. коредпондират с посоченото в писмо рег. № *** г. от Началника на
Регионален център-М. към Дирекция „Национална система 112“ при МВР. В него е
заисано, че на *** в 16:32:02 ч. на ЕЕНСП 112 е постъпило обаждане от мобилен
телефон *** от лице представило се като Р.К., инцидентът е предаден на ОДЧ на
ОДМВР-П.в 16:45:28 ч. и на дежурен ГДНП в 16:54:45 ч., а в 16:40:18 ч. е
направена обратна връзка от дежурен координатор с цел получаване на
допълнителна информация. Действително прави впечатление незначителното
разминаване във времето твърдяно от свидетеля и времето на провеждане на
разговорите, но последният посочва времето ориентировъчно /ползва
обстоятелственото пояснение за време „около“/, без да става ясно кокво
времеизмервателно устройство е ползвал, а времето регистрирано от ЕЕНСП 112 би
трябвало да отговаря на астрономическото време в страната.
Относно идентификацията на лицето поискало и взело
подкупа прави впечатление, че описанието от свид К. на служителите на МВР, с
които е разговарял относно техническото състояние на МПС съвпада с установеното
при извършените няколко часа по-късно на същия ден обиски на свид. Г.Г. и подс.
М.Г.. От фотоалбумите съставени при извършването на тези процесуално-следствени
действия е видно че снид. Г.Г. е по-нисък и с по-слабо телосложение и лице от
подс.М.Г., както и че свид. Г.Г. е облечен с унифолма на МВР, но не носи
светлоотразителна жилетка, а подс. М.Г. е облечен с униформа на МВР и
светлоотразителна жилетка. Единствената разлика е, че по време на обиска подс. М.Г.
е с шапка на главата /подсъдимият твърди, че през цялото време на носене на
службата през този ден е бил с шапка/, а свид. К. твърди, че полицаят, който го
е спрял за проверка и е поискал и взел подкуп е бил без шапка, но тази част от
облеклото се слага и снема лесно.
Обясненията на подсъдимия противоречат и с
показанията на свид. Г.Г.. Този свидетел също е разпитван и в досъдебната и
съдебната фаза на процеса, като показанията му са идентични, но с ремарката, че
тези депозирани пред съдия в хода на досъдебното производство са по-подробни и
по-детайлни, което както и при свид. Р.К. се обяснява с времето на провеждане
на разпитите /по време на досъдебното производство свид. Г.Г. е разпитан пред
съдия в деня последващ извършването на престъплението, а разпитът на етапа на
съдебното следствие е години след това/. Този свидетел твърди, че на 18.12.2018
г. след 13 ч. той, подс. М.Г. и свид. И.Х. са изпълнявали служебните си
задължения в с. ***, като са извършвали проверки на автомобили. Посочва, че
тогава е бил облечен със зимно, бойно униформено облекло и шапка с козирка,
подс. М.Г. е бил облечен с униформа, черна, текстилна шапка с надпис „Полиция“
и светлоотразителна жилетка в зелен цвят, а свид Х. е бил със зимна, бойна
униформа, като и тримата са били разпознаваеми като служители на МВР. Заявява,
че като записани автомобили в журналите са отразили за деня общо 7 броя.
Твърди, че са извършвали проверка на т.а. „***“ с полуремарки с българска
регистрация, чиито шофьор е говорил на български език и е бил мъж на видима
възраст около *** години /към онзи момент свид К. е бил на *** г./. Заявява, че
са установили теч на въздух от спирачната система, разпоредил е на водача да натисне
крачната спирачка и се е чул силен шум от свистене на въздух. Според свид. Г.Г.
това е техническа неизправност и при установяването й автоконтрольора /подс. Г./
е трябвало да състави акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
дори може превозното средство да бъде спряно от движение, а ако се прецени може
да се придвижи само до следващия сервиз, но във всички случаи трябва да се
състави АУАН. Твърди, че след като е костатирал техническата неизправност
оставил автоконтрольора да вземе отношение по случая, защото той е компетентен,
върнал се към служебния автомобил и до кабината на камиона останали подсъдимия
и водача. Изложеното относно проверката от свид. Г.Г. кореспондира с
показанията на свид. Р.К.. Заявява, че след няколко минути подсъдимият е
освободил камиона и се върнал при него /при свид. Г.Г./. Направило му
впечатление, че подсъдимият не е съставил АУАН, не го попитал защо, тъй като
това било извън правомощията му, а освен това по принцип не го питал защото той
се сърди. Твърди, че от своя страна подсъдимият не обяснил защо е освободил
шофьора. Не чул някой от колегите му да диктува за проверката на камиона на
дежурния и той самия не го направил, но е категоричен, че всяка проверка на транспортно
средство трябва да се диктува в дежурната стая и да се опише. По-нататък в
показанията си заявява, че малко преди 17 ч. свид Х. *** с друг автомобил, а
около 17 ч. той и подсъдимият напуснали с. ***, потеглили в посока към гр. Н.,
но спрели в с. ***, като подсъдимият му казал, че по телефона са му наредели да
спрат и да изчакат защото ще има проверка от П. Свид. Г.Г. сочи, че след като
спрели в с. ***, излязъл от служебния автомобил и видял подсъдимия да вади от
джоба си банкноти. Твърди, че е бил на разстояние около един метър от колата и
е виждал добре какво прави подсъдимия, сигурен е че е различил, че това са
банкноти, повече от една и сгънати. Твърди, че цветът им е бил оранжево-кафяв и
според него това е било чуждестранна валута. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума към него парите в намерения плик са сгънати, част
от тях са банкноти от 10 евро /каквато свид. Р.К. твърди, че е дал на подсъдимия/
и те имат червеникаво-кафяв цвят. По-нататък в показанията си свид. Г.Г.
заявява, че не е питал за това подсъдимия, махнал се настрани, защото не искал
да има нищо общо, тъй като му минала през главата мисълта за корупционни
действия от страна на подсъдимия. Свид. Г.Г. твърди, че проверяващите от П.са
дошли на мястото, където са били спрели в с. *** около десетина минути
по-късно, като преди това подсъдимият ходил един или два пъти до тоалетна към
оградата на къщата под № ***, но като виждал че подсъдимият ходи до тоалетна се
облръщал настрани е не наблюдавал действията му внимателно, а по-късно след
пристигането на проверявашите подсъдимият ходил до тоалетна още веднъж в същата
посока, но никой не го съпровождал и никой не го следял внимателно какво прави.
Свид. Г.Г. твърди, че малко по-късно пристигнали служители на
криминалистическата лаборатория и служители на Вътрешна сигурност и са били
извършени лични обиски и претърсвания на служебния автомобил. Сочи, че един от
служителите на вътрешна сигурност намерил плик с пари бял на цвят хвърлен в
снега към оградата на къщата под № *** в същата посока, където преди това
подсъдимият ходил до тоалетна, като между парите имало банкноти, които
съответствали на цвета на банкнотите, които видял по рано в подсъдимия. В тази
му част показанията на този свидетел напълно съответстват с установеното при
огледа на местопроизшествието. Свид Г.Г. твърди, че и проверяващите от П.са
ходили до тоалетна, но единствено свид.В.Г. е ходил в посоката, където преди
това е ходил подсъдимият, но не е видял свид.В.Г. да подхвърля нищо там.
Относно установения след извършването на ДНК експертиза генетичен материал от
него самия върху плика, в който са били банкнотите, намерени при огледа свид Г.Г.
заявява, че същия ден е видял на задната седабка на служебния автомобил, с
който са изпълнявали задълженията си бял плик, който според него е бил празен,
взел го оттам и го преместил върху кората зад задната седалка, за да сложи
чантата си на задната седалка и да не смачка плика.
От показанията на свид. И.Х. /бивш служител на
МВР/ се установява, че през м. декември 2018 г. е бил изпратен с колегите си М.Г.
и Г.Г. да изпълнява службата си, установили са КПП в с. *** и бивщите му колеги
са спирали за проверки МПС, той самият не е правил това защото няма провомощия
и след като са ги спирали и проверявали
бивщите му колеги са докладвали в дежурната оперативна част. Твърди, че
си е тръгнал около 17 ч. към гр. П.със свид С.П., който го взел с личния си
автомобил. Последното се потвърждава от показанията на свид. С.П..
Свид В.Г. твърди, че на *** г. около 17 ч. получил
заповед да установи трима служители на МВР със служебен автомобил. Тръгнал с
колегата си И. И. и след известни лутания в с. *** локализирали подс. М.Г. и
свид. Г.Г., които били със служебен автомобил бял на цвят със заличени надписи
„Полиция“. Разбрал, че с тях е бил и свид. И.Х., който си е тръгнал. Посочва,
че огледал доколкото може района около автомобила, но не го обходил защото не
искал да прави стъпки в снега, а се постарал да запази местопроизшествието,
през това време подсъдимият ходил до тоалетна, наблюдавал го и не видял да
изхвърля някакъв предмет отишъл по стъпките му и не открил нищо. По-късно дошла
следствената група и започнали оглед и претърсвания /обиски/ на подс. М.Г. и
свид. Г.Г. и автомобила , с който носели службата си, но не открили нищо.
Той и колегата му си тръгнали, но по
телефона получили заповед да се върнат. След като се върнали им показали в
близост до стъпките които били насочени към оградата на близката къща / в
същата посока свид. Г.Г. твърди, че се е придвижвал подсъдимия след като е
спряв в с. ***/ бял хартиев плик, в който се виждали банкноти в чуждестраннна
валута и в лева. Колегата му-свид. П.Н. му споделил, че забелязал плика при
обход.
Показанията на свид. В.Г. кореспондират с
показанията на свид. П.Н.. Той сочи, че през м. декември 2018г., няколко дни
преди Коледа в ОДМВР-П.се получил сигнал от шофьор на *** за даден на служители
на МВР подкуп от пет или десет евро /свидетелят не си спомня конкретната сума/.
Зяявява, че е била сформирана група и патрулния автомобил със служителите бил
локализиран в с. ***, като на място са били служителите на МВР В.Г. и И.И.. Там
били и подс. М.Г. и свид. Г.Г. със служебен автомобил „***“. Участващият в
групата следовател говорил с тях и започнал процесуално-следствени действия, а
той самият /свид. П.Н./ огледал местопроизшествието, като в това време свид. В.Г.
му казал, че подсъдимият М.Г. ходил в близост по малка нужда. Свид П.Н. твърди,
че рещил да обходи района около автомобила и тези му действия доста притеснили
подсъдимия, което го накарало да заостри вниманието си. Посочва че при
извършения обход в близост до задна
дясна част на автомобила /ако се глеза от задната към предната му част/, с
който подс. М.Г. и свид. Г.Г. изпълнявали задълженията си забелязал бяла
хартия, за което уведомил следователя извършващ огледа и се установило, че е
плик с пари. Спред свид П.Н. е бил пуснат в снега.
От своя страна свид. А.Н. заявява, че пред 2018 г.
е работил като *** и част от задълженията му е било записването на проверените
водачи на МПС в нарочен дневник. Твърди, че са му се обаждали колеги, които са
на КПП на определени места диктували са му данни за автомобили и водачи и той
ги е записвал, като това се прави независимо дали има установено нарушение или
не. Посочва, че никога не е пропускал да запише съобщени му данни. При
предявяване на заверено ксерокопие на списъка на спрени водачи на МПС за ***.,
находящо се на л.15 от том 5 на следственото дело свид. А.Н. потвърди, че
документът е попълнен с неговия почерк и отново заяви, че е изключено ако са му
продиктувани данни за проверка той да не ги запище. От този списък е видно, че
на 18.12.2018г. в промеждутъка от 15:46 ч. до 21:30 ч. не са записани МПС и
водачи.
Свид Д.Ч. участвал като поемно
лице при извършването на неотложните процесуално следствени действия на
18.12.2018 г. в показанията си убедено твърди, че на 18.12.2018 г. е бил
поканен да участва като поемно лице при извършване на процесуално-следствени
действия, като тогава са били извършени два обиска, едно претърсване и един
оглед на местност. Заявява, че през цялото време е присъствал при осъществяване
на действията, като първо са извършени обиските на служителите на МВР и
претърсване на служебния автомобил и се е пристъпило към оглед, като в това
време един от оперативните служители на МВР е наблюдаал накъде гледат двамата
заподозрени и след като приключили обиските и претърсването този служител извикал
следователят и нещо му казал /тази част от показанията на свидетеля съвпада с
показанията на свид. П.Н./. При извършването на огледа отстрани до автомобила в
снега е бил намерен бял хартиен плик, който е описан в протокола за оглед,
фиксиран и иззет. Според показанията на свид. Д.Ч. в плика имало банкноти евро
и левове. Свидетелят твърди, че по време на извършване на огледа следователят е
съставил на ръка протокол, който той /свид. Ч./ прочел на глас и подписал.
В същия смисъл, макар и не толкова
подробни са показанията на свид. Е.П. също участвал като поемно лице при
извършването на неотложните процесуално следствени действия на *** г. Твърди,
че те са били извърщвани на 20-30 м. от дома му в с. *** и е бил извикан от служители
на МВР да участва като поемно лице. Участвал е при обиск на двама служители на
МВР, служебен автомобил на полицията. Но
зад автомобила бил намерен хартиен плик в снега. Един от полицаите извикал
всички отворили плика и намерили в него банкноти-български пари и чуждестранна
валута. Свидетелит сочи, че докато са извършвани действията извършващият ги е
писал протокол, заявява категорично, че е прочел протокола за оглед и го е
подписал. При предявяване на протоколите за обиск, за претърсване и за оглед
извършени на 18.12.2018г. свид. П. потвърди, че е положил върху тях подпис като
поемно лице.
В смисъла на изложеното по-горе
съдът счита, че изложената от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка се доказва от съэбраните в хода на
процеса доказателства и затова се споделя и от първоинстанционния съд.
Безспорно е, че именно
подсъдимият е спрял за проверка свид. Р.К., който е управлявал т.а. „***“. Това
се установява не само от показанията на този свидетел, който сочи, че е бил
спрян за проверка от служител на МВР със зелена светлоотразителна жилетка, а и
както бе изяснено по-горе в мотивите от показанията на свид. Г.Г. и от
фотоалбумите към протоколите за обиск е видно, че такава е носил единствено подсъдимия.
Освен това свид. К. описва и двамата служители на МВР, с които е контактувал
вербално и описанието му съвпада със снимковия материал към протоколите за
обиск. Фактът на спирането на камиона, управляван от свид. К. се установява и
от показанията на свид. Г.Г., който твърди, че на *** г. той и колегите му са
извършили проверка на т.а. „Ман“ с българска регистрация, с водач български
гражданин на възраст около *** години /както бе изяснено по-горе към онзи
момент свид К. е бил на *** години/. Освен това за спирането на автомобила
данни се съдържат и в заключението на ВЛ по назначената в хода на
производството пред настоящата инстанция техническа експертиза на тохографа на
камиона управляван от свид. Р.К.. В нея ВЛ на първо място отбелязва, че
разликата между времето записано от апарата и астрономическото време в РБ през
този период от годината е два часа. В такъв случай в графиката снета при
изследване на устройството се забелазва около 16:30 ч. на 18.12.2018г. кратък период
в жълто, който според ВЛ не значи кормуване, което се отразява в зелено или
престой със загасен двигател, който се отразява с червено. Според ВЛ този
период в жълто означава, че камионът е бил на място с работещ двигател /според
показанията на свид. Р.К. и свид Г.Г., след като е бил спрян за проверка т.а.
не е бил със загасен двигател и това е станало чак след отдаване на
разпореждане за това/. ВЛ уточнява, че много кратък отрязък от време, в който двигателят
не е работел не може да се отрази от тахографа. Според съда именно краткия
период в жълто около 16:30 ч. отразен на графиката е времето на извършване на
проверката за която говорят свид. Р.К. и Г.Г..
По-нататък идентични са
показанията на последните двема свидетели и относно процедурата на контрол и
установяването на теч на въздух от спирачната система на автомобила. И двамата
свидетели твърдят, че Г. Г. е отдал разпореждане за спиране на двигателя на
камиона, натискане на крачната спирачка и констатирал на висок глас техническата
неизправност /прочее същата, ако е съществувала, очевидно не е попречила на
водача да продължи движението си през същия ден за дълъг период от време, което
е видно от показанията му и СТЕ на тахографа, т.е. пътвърждават се показанията
му, че това е било по-скоро повод да бъде изнуден да даде подкуп/. За пореден
път и двамата свидетели единодушно твърдят, че след това свид. Г.Г. се отправил
към патрулния автомобил и при камиона останали само водачът и подсъдимия.
В показанията си свид. Р.К.
подробно описва проведения с подсъдимя разговор, направеният му намек, че няма
да му бъде съставен АУАН ако „почерпи“, който явно е бил изтълкуван в
действителния му смисъл от свидетеля /да даде подкуп според неговите показания/,
защото той дал на подсъдимия банкнота от 10 евро която последният взел, като
преди това дори му казал да изчака, защото преминава друг автомобил и се
страхувал корупционните действия да не станат достояние на трети лица. Действително
освен от показанията на свид. Р.К. не могат да се черпят преки доказателства за
даването и приемането на подкупа, което не създава затруднение при събирането,
проверката и оценката на данните по делото, доколкото на позитивното българско
право е чужда максимата от времето на Римската юриспруденция „Testis unus, testis nulus.“ /“Един свидетел не е свидетел.“/.
От друга страна следва да се
ценят всички останали косвени доказателства, изводими от доказателствените
средства, за поведението на подсъдимия непосредствено след проверката на МПС
управлявано от свид. Р.К.. Свид. Г.Г. твърди, че подсъдимият позволил на водача
да продължи пътуването си без да му състави АУАН за управление на технически
неизправно МПС, въпреки че имал задължение да направи това. Безспорно
проверката извършена на свид. Р.К. и управлявания от него автомобил не е
докладвана в дежурната част, видно от съдържанието на цитирания по-горе списък
и показанията на свидетелят, който го попълвал на съответния ден. Отново според
показанията на свид. Г.Г., след като им било наредено да спрат, защото ще им
бъде извършена проверка и преди пристигането на проверяващите, подсъдимият от
джоба си извадил сгънати банкноти с оранжево-кафяв цвят, според него
чуждестранна варута. По-нагоре в мотивите бе изяснено, че от протокола за оглед
на местопроизшествието и фотоалбума към него е видно, че парите в намерения
плик са сгънати, част от тях са банкноти от 10 евро и те имат червеникаво-кафяв
цвят. Свид Р.К. твърди, че е дал на подсъдимия именно банкнота от 10 евро. По-нататък
в показанията си свид. Г. твърди, че един или два пъти преди пристигането на
проверяващите подсъдимият е ходил до тоалетна към оградата на къщата под № 40,
където впоследствие е намерен плика с банкнотите, но се е обръщал настрани и не
го е гледал какво прави. Безспорно върху плика има ДНК маериал от свид. Г.Г.,
но същият обяснава как той е попаднал там. Това от друга страна означава, че
подсъдимият също е имал достъп до плика, който е бил в купето на автомобила,
който е управлявал. На следващо масто трабва да се вземат предвид и показанията
на свид. П.Н., който твърди, че когато рещил да обходи района около автомобила,
тези му действия доста притеснили подсъдимия. Единственото логично обаснение за
това поведение е, знанието на подсъдимия, че там е изхвърлил вещта, предвмет на
престъплението.
В този ред на мисли съпоставяйки
доказателствата по делото съдът намира, че същите кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, давайки възможност да се изгради пълна и детайлна картина
за описаната по-горе в мотивите фактическа обстановка. Обясненията на
подсъдимия, че не е спирал за проверка свид. Р.К., не е говорил с него и не е
поискал и приел от него подкуп са изолирани от останалия доказателствен
материал и са израз единствено на желанието му да създаде удобна за себе си
защитна теза.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема за установено от правна страна,че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на следното престъпление:
На ***., около 16:30 ч. в с.***, обл.П.на улица „***“, в качеството си на длъжностно лице - полицейски
орган-„***” в РУ на МВР
– Н., поискал и приел дар – сумата
от 10 евро от лицето Р.К.К., който дар не му се следва, за да не извърши
действие по служба – съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение, като деянието е осъществено от М.Г. чрез изнудване, посредством
злоупотреба със служебното си положение-престъпление по чл.302, т.1 и т.2, б.“а“,
във вр. с
чл.301, ал.1 от НК.
Деянието е извършенио от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл-същият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Причини за
извършване на престъплението са несъобразяването с установения в държавата
обществен ред и намерението на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен
начин.
При определяне
на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът съобрази отегчаващите и смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се има предвид тежестта на
престъплението, извършено при условията на няколко квалифициращи обстоятелства.
Смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство е чистото му съдебно минало и
фактът,че е не е бил наказван, като служител на МВР.
Съобразявайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
намира, че в конкретния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.55
от НК. Цитираният текст изисква наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или наличието на такова, което е изключително. И двете хипотези
не са налице, поради което наказанието на дееца следва да се определи при
съобразяване на разпоредбата на чл.54 от НК.
Съдът намира,че наказание три
години лишаване от свобода, е съответно на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на този подсъдим обстоятелства.
Наказанието лишаване от свобода
не следва да бъде реално изтърпяно, защото в конкретния случай са налице
условията за прилагане на института на условното осъждане, предвидени в
разпоредбата на чл.66 от НК. Ето защо съдът счита,че изпълнението на
наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Освен това на осн.чл.37,ал.1,т.6
и 7 от НК подсъдимия следва да бъде лишен от
право да заема длъжността
«Служител на МВР» за срок от три години.
На подсъдимия следва да се наложи
и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер 1 000 лв.
След
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства:
- - Банкнота с номинал 20 лева с № ***;
- Банкнота с номинал 10 лева с № ***;
- Банкнота с номинал 10 лева с № ***;
- Банкнота с номинал 10 евро с № ***;
- Банкнота с номинал 10 евро с № ***;
- Банкнота с номинал 10 евро с № ***;
- Банкнота с номинал 10 евро с № ***;
- Банкнота с номинал 50 евро с № ***;
- Банкнота с номинал 5 евро с № ***;
- Банкнота с номинал 5 евро с № ***; да се отнемат
в полза на държавата, веществените
доказателства 6 бр. фрагменти от банкноти с номинал 50 евро да се унищожат.
При този изход на процеса и на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати деловодни
разноски както следва:
- По сметка на ОП-П.сумата от 2096,78 лв.
-
По сметка на Окръжен съд-П.сумата от 2 648 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: