РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. ****, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101274 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против Г. В. Г., ЕГН
**********.
Навежда се в молбата, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит № FL786324 от 09.10.2015 г.,
сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , от една страна и от друга страна — ***** Г.ЕВ, ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и
*****, ЕГН **********, Банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на 13 958,00 лв. (тринадесет хиляди лева
деветстотин петдесет и осем ст.), като Кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. Твърди се, че в съответствие с договора,
Кредитополучателите са усвоили предоставените от Банката парични средства в размер 13 958,00 лв. (тринадесет хиляди деветстотин
петдесет и осем лв.), от разплащателна сметка с IBAN: ******, разкрита на името на ***** Г.ЕВ при „Юробанк България” АД, като
видно от представеното към настоящата молба банково бордеро № 641336/09.10.2015 г., средствата по кредита са усвоени на 09.10.2015
г., изцяло.
Поддържа се, че по силата на чл. 3 от Договора, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката променлива лихва
за първите девет месеца от срока на издължаване на кредита, в размер на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 4,019 % (четири цяло и деветнадесет хилядни процентни пункта). Страните уговарят, че за референтен
лихвен процент ще се ползва 6-месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР), приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по
методика, определена съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите от процесния договор. За всяка периода след първите девет месеца до крайния
срок на издължаване на кредита Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 13,019 % (тринадесет цяло и деветнадесет хилядни процентни
пункта). В Договора подробно е изложено и какво представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се изготвя, като е посочено и
мястото, на което се публикува ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка: www.bnb.bg. Към момента на сключване на
Договора размерът на референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е 0,981 % (нула цяло и триста тридесет и четири хилядни процентни
пункта).
Навежда се, че съгласно чл. 3 от Договора за потребителски кредит, приложимата лихва се определя първоначално и след това
се актуализира два пъти годишно, като при определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани
на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на кредита. В случай, че на съответната дата
няма публикувана стойност, за такава ще се ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката
обявява в банковите си салони и на своя интернет сайт (www.postbank.bg) актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР,
както и всяка последваща негова стойност. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора за потребителски кредит, при всяко публикуване на нова
стройност на 6М СОФИБОР, Банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата
стойност на 6М СОФИБОР е в сила и ще се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен
период от срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на
публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР. 2
Поддържа се, че по аргумент от чл. 3, ал. 7 от процесния договор, дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от договора.
Твърди се, че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисиони,
във връзка с процесния кредит. Съгласно чл. 3, ал. 8 от Договора страните се съгласяват, че Годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита е в размер на 14,93 % (четиринадесет цяло деветдесет и три стотни процентни пункта) процента.
Твърди се, че с подписването на договора, Кредитополучателите са се задължили да погасяват кредита съгласно чл. 4, чл. 6, 7 и
1
8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от Договор за потребителски кредит FL786324 от 09.10.2015 г.. Според договореното в чл. 4, ал. 3 от Договора за
потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната
падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден,
тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа.
Навежда се, че по аргумент от чл. 6 от Договора, вноските се заплащат съгласно погасителен план до 09-то число на месеца,
като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 09.10.2025 г., видно от договореното в чл. 6 от
Договора. Общият брой на погасителните вноски е 120, като погасителният план е подписан от страните по Договора за потребителски
кредит, и е неразделна част от него, съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора за потребителски кредит. При просрочие на дължимите месечни
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забава
(мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по
арг. от чл. 8 от Договора за потребителски кредит). Твърди се, че на 26.08.2021 г., кредитополучателят ***** Г.ЕВ, ЕГН ********** е
починал. За да установи наследниците на починалия длъжник, „Юробанк България“ АД инициира пред Районен съд — ****
производство с правно основание чл. 530 3 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 от Закон за наследството. В хода на образуваното ч.гр.д. № 2429/2022
г., по описа на Районен съд-**** се установява, че законен наследник на кредитополучателя е Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ****** — дъщеря на починалия, поставена под запрещение и действаща чрез своята майка, настойник и законен представител
- ***** Г. ******. В хода на охранителното производство, наследникът - Г. В. Г., ЕГН **********, Ч., е приела в хода на воденото
производство по гр.д. 496/2023 г., по описа на РС _ ****, на основание чл.61, ал. 1 от ЗН по опис оставеното след смъртта на починалия
***** Г.ев наследство, като тези обстоятелства са вписани в особената книга на РС **** по чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Навежда се, че на основание чл. 60 от Закона за наследството Г. В. Г., ЕГН **********, Ч. отговаря за задълженията на своя
наследодател към „Юробанк България“ АД, произлизащи от процесния договор за кредит. В изпълнение на разпоредбата на чл. 84 ЗЗД,
длъжникът[1]наследник е уведомен за наличието на непогасено изискуемо наследствено задължение по процесния договор, с нарочна
Покана чрез ЧСИ **** в регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС- ****, която представяме като доказателство към заявлението. В
дадения с поканата едноседмичен срок задължението не е погасено, което изяснява правния интерес на заявителя от предявяване на
настоящото производство. Твърди се, че срещу съкредитополучателя ***** е водено Заповедно произдводство, издаден е Изпълнителен
лист по ч.гр. дело 2205/ 2022 г., по описа на РС ****, по силата на който същата е осъдена да заплати изискуемото задължение. Навежда
се, че длъжникът-наследник отговаря солидарно със съкредитополучателя *****, ЕГН ********** за всички задължения, произлизащи
от процесния договор за кредит, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
2429/2022 г., по описа на РС ****. 4 Поддържа се, че претендираната от заявителя сума в общ размер на 837,00 лв. — разходи на
Банката, във връзка с водене на производство по чл. 530 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 от Закон за наследството, както и връчване на покани до
починалия длъжник и длъжника - наследник за наличието на непогасено изискуемо наследствено задължение, приложена като
доказателство към заявлението, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите са действително заплатени
от Банката, като към заявлението са приложени доказателства, удостоверяващи извършените плащания към връчителя. Предвид
разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че
предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта настъпва, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи
доказателства заедно с извлечението от сметка, считаме че съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост е
необходимо условие за защита правата на кредитора и стартиране на настоящото съдебно производство по издаване заповед за
изпълнение. Предвид това, намираме че разходите по това необходимо уведомяване на длъжника за обявяването на изискуемостта
следва да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника, поради което същите се претендират в депозираното от заявителя
заявление по чл. 417 ГПК. Твърди се, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения по чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във вр. с чл. 2, 3 и
5 от Договор за потребителски кредит FL786324 от 09.10.2015 г. а именно: - Не са заплатили на „Юробанк България” АД всички
месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж — съгласно погасителния план към процесния договор; - Не са
заплатили дължимите на Банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава, съгласно чл. 8; - Не са заплатили дължимите на Банката по процесния договор такси. Навежда се, че по силата
на чл. 15 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право
да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Съгласно договореното в
чл. 20 от процесния Договор, всички уведомления и 5 изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с
куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. Твърди се, че на основание чл. 15,
вр. чл. 20 от Договора за банков кредит, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 09.10.2021 г. , съгласно
погасителния план към Договор за кредит FL786324 от 09.10.2015 г. Банката изпраща до длъжника на адреса, посочен в началото на
договора, Покана чрез ЧСИ **** в регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС- **** за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредитното задължение, връчена на длъжника *****, ЕГН **********, лично на 10.05.2022 г.
Твърди се, че на 18.12.2023 г. „Юробанк България” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. д.
2824/2023 г., по описа на Районен съд - ****, ГК. С Разпореждане № 119 от 16.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. 2824/2023 г., по описа
на Районен съд - ****, ГК и потвърдено от ОС **** с Определение от 03.04.2024 г. по (В) ч. гр. д. №315/2024 г., е ОТХВЪРЛЕНО
заявлението на „Юробанк България” АД срещу ответника Г. В. Г., ЕГН **********, Ч.. Поддържа се, че поради неизплатеното
задължение от Кредитополучателя - наследник Г. В. Г., ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит FL786324 от 09.10.2015 г.
и предвид отхвърлената част от заявените в заявлението по чл. 417 ГПК суми, на основание чл. 124 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във
2
вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, за „Юробанк България” АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Прави искане пред съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: - 8218,63 лв. (осем хиляди двеста и
осемнадесет лева и шестдесет и три ст.) — главница по Договор за потребителски кредит 6 FL786324 от 09.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху него считано от датата на подаване на заявлението в съда — 18.12.2023 г. д оокончателното плащане; - 596,59 лв.
(петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и девет ст.) — непогасена възнаградителна лихва за периода от 09.11.2021 г. до 31.03.2023
г.; сумата от 675,06 лв. (шестстотин седемдесет и пет лева и шест ст.)— непогасена мораторна лихва за периода от 09.10.2021 г. до
04.12.2023 г., както и сумата от 837,00 лв. (осемстотин тридесет и седем лева.) — непогасени такси за периода от 03.05.2022 г. до
21.04.2023 г. във връзка с процесния договор, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, представя отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва се твърдението, че е
налице основание за начисляване на т.нар. възнаградителна лихва, такси, както и на лихва за забава от 18.12.2023 год. насетне. Сочи се,
че възнаградителна лихва не е изрично договорена с договора, поради което претендираната сума е без правно основание и същата е
недължима на това основание. Поддържа се, че ответника Г. не дължи претендираната законна лихва за посочения период, тъй като
срещу нея не е бил издаден положителен съдебен акт по заповедното производство. Навежда се, че възнаградителната лихва в размер на
596.59 лв. е недължима, тъй като същата не е договорена. Мораторна лихва /лихва за забава/ се претендира в размер на 675.06 лв. за
период от 09.10.2021 г. до 04.12.2023 г. без да става ясно върху каква сума е начислена /за кои вноски/ и защо се претендира за
посочения период, тъй като такъв вид лихва се дължи от момента на забавата, до датата на подаване на ИМ в съда. В случая, от така
посочените дати не става ясно какъв период фиксират. Твърди се, че на 09.10.2021 г. ответника не е изпаднала в забава. В този смисъл и
предвид липсата на коректно посочен период на забава, както и сумата върху която се претендира мораторна лихва, задължението е
недължимо. Навежда се, че сумата от 837.00 лв. претендирана като непогасени такси за периода от 03.05.2022 г. до 21.04.2023 г. не се
дължи. Твърди се, че такава сума не е договорена от страните по договора за потребителски кредит от 09.10.2015 г. Отделно от това, в
обстоятелствената част на исковата молба, същата сума се претендира и като разноски за ищеца, във връзка с друго съдебно
производство, което категорично оспорва да се дължи от ответника.
Навежда се, че са недължими и претендираните за заплащане суми по ч. гр. д. № 2824/ 2023 г. по описа на БРС, тъй като на
първо място, настоящото 8 производство не е такова по 422 от ГПК, т.е. не се явява продължение на предходно заповедно такова. На
самостоятелно основание и без връзка с горните доводи, заявява ответника, че оспорва като цяло твърденията, на които се основава
исковата претенция, вкл. твърдяното наличие на неизплатени суми по договора за потребителски кредит, сключен от наследодателя на
ответницата, както и останалите твърдени по иска обстоятелства.
Прави възражение възражение за нищожност на клаузите на договора за потребителски кредит № FL786324 от 09.10.2015 г.
Такива са, но и не само: Чл. 2, ал. 2 от договора, визиращ дължимост на такси и комисиони, без да става ясно за какво се дължат и в
какъв размер. Тоест, банката сама решава размера на тези такси и комисиони, което е нарушение на закона; Чл. 3 с всичките му 9 алинеи.
Съобразно съдържанието на клаузата промяната на базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценка на банката без в
договора да са посочени конкретни параметри на изменение във факторите, формиращи променливата годишна лихва и с колко всеки
един от тях участва при образуването и, което налага евентуалното изменение на посочената компонента на лихвата. Липсва
обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, поради което не може да се счете, че
кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да
промени цената на предоставената финансова услуга. Съответно създава се възможност за субективна преценка на кредитора,
несъответстваща на изискването за добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора
за банков кредит, поради което е изпълнено общото изискване по чл. 143 от ЗЗП. Поддържа се, че съгласно чл. 143, т. 10 от ЗЗП -
съобразно формулировката на горепосочената клауза промяната в договорната лихва би настъпила при промяна на 6-месечен
СОФИБОР, без в съдържанието на договора да е включена методиката за това изменение, т.е. на „непредвидено в него“ по смисъла на
чл. 143, т. 10 от ЗЗП основание. Липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за едностранна
промяна на лихвения процент, а оттук и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да се обоснове
„основателна причина“ по 9 смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП или външни фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по
смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, следователно и прилагане на изключенията от потребителска защита. Нищожността на чл. 3 от
договора за кредит води до извод за нищожност и на акцесорната клауза по чл. 6, ал. 2 от същия договор относно променените
анюитетни вноски, а оттук и на размера на целия дълг. Навежда се, че е нищожна и клаузата на чл. 3. ал.8 от договора за кредит, поради
прекомерният си размер, същата е в противоречие на добрите нрави и на закона. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит
предвиждаща, че банката може едностранно да променя размерът на вноските, се явява неравноправна по см. на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и
за нея не се прилагат изключенията по чл. 144 от ЗЗП. Сочи се, че в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит №
FL786324/09.10.2015 г. е недействителен. Оспорва ответника предсрочна изискуемост на кредита или на част от него да е била обявена
на ответника Г..
Твърди се, че такова уведомление до нея от страна на ищеца банка не е отправено, поради което невярно и некоректно се
твърди в ИМ, че последната е била уведомена за наличието на непогасено изискуемо наследствено задължение по процесния договор.
Доказателства в подкрепа на това твърдение от страна на банката не са представени по делото. Ето защо недължими са вноските с
ненастъпил падеж, поради което и исковата претенция се явява неоснователна на това основание. Навежда се, се прави и възражение за
погасяване на евентуалните вземания на ищеца по давност - както по отношение на главниците, така и по отношение на всички лихви,
вкл. на претендираните такси. По отношение на последната вземането се погасява с изтичане на тригодишен срок и към датата на
образуване на заповедното производство, респ. на исковото, същото е изцяло погасено. Сочи се, че ответника е приела наследството от
***** Г.ев по опис, за което е било образувано гр.д. № 496/2023 г на БРС, 10 поради което същата може да отговаря по процесния
3
кредит само до размера на получените активи.
Претендира ответникът разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява законният представител, не се представлява, като с писмено
становище поддържа изцяло исковата молба, считайки я за доказана по основание и размер.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не делегира процесуален представител.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че е сключен Договор за потребителски кредит №
FL786324 от 09.10.2015 г., между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , от една страна и от друга страна — ***** Г.ЕВ, ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** и *****, ЕГН **********, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на 13
958,00 лв. (тринадесет хиляди лева деветстотин петдесет и осем ст.), като Кредитополучателите се задължават да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора.
Установява се, че Кредитополучателите са усвоили предоставените от Банката парични средства в размер 13 958,00 лв.
(тринадесет хиляди деветстотин петдесет и осем лв.), от разплащателна сметка с IBAN:******, разкрита на името на ***** Г.ЕВ при
„Юробанк България” АД, като видно от представеното към настоящата молба банково бордеро № 641336/09.10.2015 г., средствата по
кредита са усвоени на 09.10.2015 г., изцяло.
В чл. 3 от Договора, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката променлива лихва за първите девет месеца от
срока на издължаване на кредита, в размер на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
4,019 % (четири цяло и деветнадесет хилядни процентни пункта). Страните уговарят, че за референтен лихвен процент ще се ползва 6-
месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР), приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно чл.
3, ал. 2 и следващите от процесния договор. За всеки период след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита
Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс
договорна надбавка в размер на 13,019 % (тринадесет цяло и деветнадесет хилядни процентни пункта). В Договора подробно е
изложено и какво представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се изготвя, като е посочено и мястото, на което се публикува
ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка: www.bnb.bg. Към момента на сключване на Договора размерът на
референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е 0,981 % (нула цяло и триста тридесет и четири хилядни процентни пункта).
В чл. 3 от Договора за потребителски кредит, приложимата лихва се определя първоначално и след това се актуализира два
пъти годишно, като при определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на интернет сайта
на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана
стойност, за такава ще се ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява в банковите си
салони и на своя интернет сайт (www.postbank.bg) актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР, както и всяка последваща
негова стойност. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора за потребителски кредит, при всяко публикуване на нова стройност на 6М
СОФИБОР, Банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6М
СОФИБОР е в сила и ще се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от
срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на
публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР. Видно от чл. 3, ал. 7 от процесния договор, дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1
от договора.
В чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисиони, във връзка с
процесния кредит. Съгласно чл. 3, ал. 8 от Договора страните се съгласяват, че Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в
размер на 14,93 % (четиринадесет цяло деветдесет и три стотни процентни пункта) процента.
С подписването на договора, Кредитополучателите са се задължили да погасяват кредита съгласно чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във вр. с
чл. 2, 3 и 5 от Договор за потребителски кредит FL786324 от 09.10.2015 г.. Според договореното в чл. 4, ал. 3 от Договора за
потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната
падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден,
тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа.
Съгласно чл. 6 от Договора, вноските се заплащат съгласно погасителен план до 09-то число на месеца, като крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 09.10.2025 г., видно от договореното в чл. 6 от Договора. Общият брой на
погасителните вноски е 120, като погасителният план е подписан от страните по Договора за потребителски кредит, и е неразделна част
от него, съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора за потребителски кредит. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 8 от Договора
за потребителски кредит).
Установява се от писмените доказателства, че на 26.08.2021 г., кредитополучателят ***** Г.ЕВ, ЕГН ********** е починал,
като за установяване наследниците на починалия длъжник, „Юробанк България“ АД инициирала пред Районен съд — ****
производство с правно основание чл. 530 3 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 от Закон за наследството, в хода на което е образувано ч. гр. д. № 2429/
2022 г., по описа на Районен съд-****. Видно от материалите по делото, законен наследник на кредитополучателя е Г. В. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ****** — дъщеря на починалия, поставена под запрещение и действаща чрез своята майка,
4
настойник и законен представител - ***** Г. ******.
Установява се от писмените доказателства, че наследникът - Г. В. Г., ЕГН **********, Ч., е приела в хода на воденото
производство по гр. д. 496/ 2023 г., по описа на РС _ ****, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН по опис оставеното след смъртта на
починалия ***** Г.ев наследство, като тези обстоятелства са вписани в особената книга на РС **** по чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Установява се от писмените доказателства, че, длъжникът[1]наследник е уведомен за наличието на непогасено изискуемо
наследствено задължение по процесния договор, с нарочна Покана чрез ЧСИ **** в регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС- ****.
Видно от писмените доказателства, срещу съкредитополучателя ***** е водено Заповедно произдводство, издаден е
Изпълнителен лист по ч. гр. дело 2205/ 2022 г., по описа на РС ****, по силата на който същата е осъдена да заплати изискуемото
задължение.
Видно от писмените доказателства, че длъжникът-наследник отговаря солидарно със съкредитополучателя *****, ЕГН
********** за всички задължения, произлизащи от процесния договор за кредит, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 2429/2022 г., по описа на РС ****.
Видно от чл. 15 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита,
Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
Съгласно договореното в чл. 20 от процесния Договор, всички уведомления и 5 изявления във връзка с договора трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на
договора.
Видно от писмените доказателства, че Банката е изпратила до длъжника на адреса, посочен в началото на договора, Покана
чрез ЧСИ **** в регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС- **** за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното
задължение, връчена на длъжника *****, ЕГН **********, лично на 10.05.2022 г.
Установява се от писмените доказателства, че на 18.12.2023 г. „Юробанк България” АД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен
лист, по което е образувано ч. гр. д. 2824/2023 г., по описа на Районен съд - ****, ГК. С Разпореждане № 119 от 16.01.2024 г.,
постановено по ч. гр. д. 2824/2023 г., по описа на Районен съд - ****, ГК и потвърдено от ОС **** с Определение от 03.04.2024 г. по (В)
ч. гр. д. №315/2024 г., е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на „Юробанк България” АД срещу ответника Г. В. Г., ЕГН **********, Ч..
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение
съдът цени като ясно, всестранно и обективно. Вещото лице е констатирало, че съгласно банково бордеро № 641336 / 09.10.2015г. и
банково извлечение, на 09.10.2015г. по Разплащателна сметка в лева с IBAN: ***** с титуляр ***** Г.ев е получена сума в размер на 13
958,00лв. с основание — „Усвояване на кредит“. Установено е че извършените плащания по Договор за потребителски кредит №
FL786324 / 09.10.2015г. са в общ размер на 14 126,85лв., в това число по компоненти: погасена главница – 5 739.37 лв., погасена
възнаградителна лихва – 8 341.28 лв. и заплатена наказателна лихва – 46.20 лв.
Установено е, че неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит № FL 786324 е в общ размер на 9
161,27лв. в т.ч. - неизплатената главница по Договора е в размер на 8 218,63лв.; неизплатената възнаградителна лихва е в размер на
596,59 лв. и неизплатената наказателна лихва е в размер на 346,05лв.
Установява се, че позовавайки се на чл. 8 от Договора за потребителски кредит № FL786324 / 09.10.2015г., съгласно
извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД, начислените и дължими мораторни лихви от 09.10.2021г. до
04.12.2023г. са в общ размер на 675.06лв.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
5
Осъдителните искове са с правно основание, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното
материално право – правото на вземане на банката да получи връщане на главница по договор за кредитна карта, която правна
квалификация е чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, по втория иск е правото на вземане на
кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. В тази връзка предявеният осъдителен като целта му е продължаване на производството по
делото при отказ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и да се снабди с
изпълнителен титул по съдебен ред в исково производство, без да се губи правното действия на предявеното заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и заплатените държавни такси за производството.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на
следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и
усвояването на паричните средства от страна на ответника. Ищецът следва да установи и че съдържанието на договора отговаря на
изискванията на ЗЗП и ЗПК, а претендираните суми, извън главницата, са начислени въз основа на валидни договорни клаузи.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен в изискуемата се писмена
форма. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение. В договора се съдържа
информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (9-то число на
съответния месец), брой на вноските, сумата на кредита, годишен лихвен процент, размерът на всяка вноска /82. 83 лева/, посочени са
допълнителните разходи по кредита и условията за пресрочното му погасяване, както и последиците от неплащане на вноските в срок.
Горното налага извод, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Съдът намира и че ответницата действително е изпаднала в забава при плащане на вноските по кредита, доколкото видно от
ССчет. Е и приложението към договора, че извършените плащания по Договор за потребителски кредит № FL786324 / 09.10.2015г. са в
общ размер на 14 126,85лв., в това число по компоненти: погасена главница – 5 739.37 лв., погасена възнаградителна лихва – 8 341.28
лв. и заплатена наказателна лихва – 46.20 лв., като неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит № FL 786324 е в
общ размер на 9 161,27лв. в т.ч. - неизплатената главница по Договора е в размер на 8 218,63лв.; неизплатената възнаградителна лихва е
в размер на 596,59 лв. и неизплатената наказателна лихва е в размер на 346,05лв.
В тази връзка и в настоящия случай основния спорен по делото въпрос е дали процесните суми са погасени по давност.
Преди да обсъди този въпрос обаче съдът намира, че следва да се произнесе по възражението за нищожност - за наличие на
неравноправни клаузи в същия.
В тази връзка и настоящият състав счита, че сумата от - 596,59 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и девет ст.) —
непогасена възнаградителна лихва за периода от 09.11.2021 г. до 31.03.2023 г., поначално не се дължи от ответника. Това е така,
доколкото уговорката за възнаградителна лихва се явява нищожна. Посоченият извод се обосновава от обстоятелството, че съгласно чл.
3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката променлива лихва за първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита, в размер на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,019 %
(четири цяло и деветнадесет хилядни процентни пункта), като страните уговарят, че за референтен лихвен процент ще се ползва 6-
месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР), приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно чл.
3, ал. 4 и следващите от процесния договор. За всяка периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита
Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс
договорна надбавка в размер на 13,019 % (тринадесет цяло и деветнадесет хилядни процентни пункта). В чл. 3, ал. 4 е предвидено, че
приложимата лихва по кредита се определя първоначално и в последствие се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на интернет сайта на БНБ съответно на 15-
ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана стойност, за такава ще се
ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява в банковите си салони и на своя интернет
сайт (www.postbank.bg) актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР, както и всяка последваща негова стойност. Съгласно
чл. 3, ал. 5 от Договора за потребителски кредит, при всяко публикуване на нова стройност на 6М СОФИБОР, Банката извършва
съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР е в сила и ще се ползва за
определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от
датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР.
Нищожността следва от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 ЗПК, кредиторът прилага референтен лихвен процент по
определена от него методика. Алинея 2 от чл. 33а ЗПК предвижда, че методиката по ал. 1 съдържа ясна и разписана изчислителна
процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни
индекси и/или индикатори), като алинея 3 на цитираната разпоредба изисква методиката по ал. 1 да се описва в договора за
потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му. В случая няма разписана
6
изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните
компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
Нищожността е на основание чл. 22 ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На следващо място, нищожността е на основание чл. 143, т. 10 и т. 12 във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, според които нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание и като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Според съда предпоставките на цитираните хипотези са налице, защото с клаузата на чл. 3, ал. 1 банката си е
запазила правото едностранно да променя БЛП по кредита, използвайки термина променлива годишна лихва, без да посочи в договора
ясна методика с изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на
отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори) - тоест при какви условия може да стори това и без да е предвидено
реципрочно право за ответника, в качеството й на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, да се откаже от договора. Тази
уговорка е във вреда на ответника, защото в резултат на нея банката вероятно е променяла едностранно договорния лихвен процент, без
да е ясно защо го е направила, по какъв механизъм, при какви условия, а това не отговаря на изискванията за добросъвестност и е
довело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката. Поради това съдът приема, че клаузата е
нищожна като неравноправна, в резултат на което банката не е имала договорно основание едностранно да начислява възнаградителния
лихвен процент.
На следващо място, настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава и други норми
от ЗПК.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК са визирани хипотезите, при които договорът за потребителски кредит е недействителен, а именно
при неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2.
В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съобразно установената съдебна практика,
целта на визираната разпоредба е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита. Това служи за
съпоставка на кредитните продукти и предоставя възможност на потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното
изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено негово условие.
Когато ГПР е посочен като процент, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска
практика“ – така Решение от 15.03.2012 г. по дело С453/10 на СЕС. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този
процент. Санкцията за това е обявяване неговата нищожност.
Действително посоченият ГПР – чл. 3, ал. 8 от договора, от 14.93% сам по себе си, като абсолютна процентна стойност е под
предвидения максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но неяснотата относно начина, по който същият е формиран, води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК), като се имат предвид и посочените параметри, в т. ч. такса ангажимент. Следва да се отбележи, че
при главница по кредита от 13 958.00 лв., при 120 месеца, общата сума по кредита, която следва да се върне, съгласно вноските, е
25 488.24 лв. – още един път размера на главницата. Няма правило в договора, което да дава отговор на въпроса как се стига до
този краен резултат.
Според буква Ж на Член 3 от Директива 2008/48, озаглавен "Определения", "Общи разходи по кредита на потребителя" са
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват. В Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-714/2022 г. се сочи, че Член 10,
параграф 2, буква Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 "трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в Член 3, буква Ж от тази директива разходи, посочените
разпоредбите допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен фиксиран процент на ГПР 14.93 %, т. е. формално е изпълнено изискването на
7
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не става ясно как от кредит от 13 958.00 лв., при 120 месеца, общата сума по кредита, която следва да се върне,
съгласно вноските, е 25 488.24 лв. – още един път размера на главницата.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
При така установеното, съдът счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с
оглед което същият е недействителен.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което доводите на ищеца в обратен смисъл се явяват неоснователни.
След като е недействителен договора за кредит, то неоснователно е искането и за сумата от 837,00 лв. (осемстотин тридесет и
седем лева.) — непогасени такси за периода от 03.05.2022 г. до 21.04.2023 г. във връзка с процесния договор, тъй като е нищожен.
Относно исковата претенция за главница в размер на 8218,63 лв., съобразявайки разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съдът намира за
неоснователна, тъй като видно от заключението на вещото лице, че длъжникът е извършил плащания по Договор за потребителски
кредит № FL786324 / 09.10.2015г. в общ размер на 14 126,85лв., в това число по компоненти: погасена главница – 5 739.37 лв.,
погасена възнаградителна лихва – 8 341.28 лв. и заплатена наказателна лихва – 46.20 лв., което надвишава размера на чистата главница в
размер на 13 958.00 лв..
Предявената искова претенция се явява изцяло неоснователна, поради невъзможността на кредитора да ангажира
отговорността на ответника.
С извода за неоснователност на главния иск, то се явяват и неоснователни и акцесорните такива за лихви.
Предвид гореизложените правни изводи, съдът намира за несъстоятелно обсъждането на останалите, релевирани в писмения
отговор, възражения.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, който предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В хода на настоящото производство ответникът представи доказателства за направени такива, поради което искането е
основателно. Досежно направеното възражение за прекомерност, съдът намира за основателно. Съобразявайки, че делото не се
отличава с фактическата сложност, а с по-висока от обичайната правна сложност, съобразявайки извършените процесуални действия
от процесуалния представител – изготвяне на отговор на искова молба и писмено становище по делото, без явяване на същото, съдът
намира, че следва да се заплати възнаграждение в размер на 300 лв..
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против Г. В. Г., ЕГН **********, осъдителни искове -
ответника да заплати на ищеца следните суми: - 8218,63 лв. (осем хиляди двеста и осемнадесет лева и шестдесет и три ст.) — главница
по Договор за потребителски кредит 6 FL786324 от 09.10.2015 г., ведно със законната лихва върху него считано от датата на подаване на
заявлението в съда — 18.12.2023 г. д оокончателното плащане; - 596,59 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и девет ст.) —
непогасена възнаградителна лихва за периода от 09.11.2021 г. до 31.03.2023 г.; сумата от 675,06 лв. (шестстотин седемдесет и пет лева и
шест ст.)— непогасена мораторна лихва за периода от 09.10.2021 г. до 04.12.2023 г., както и сумата от 837,00 лв. (осемстотин тридесет и
седем лева.) — непогасени такси за периода от 03.05.2022 г. до 21.04.2023 г. във връзка с процесния договор, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 300.00
(триста лева) лв., представляваща разноски за адвокат, като ОТХВЪРЛЯ искането над този размер, до претендирания от 1500 лв., като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – **** в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
8