РЕШЕНИЕ  

 

№                               13.07.2020 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - Пазарджик, 12-ти  граждански състав

  На  дванадесети  юни, две хиляди и  двадесета   година

  В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №4146  по описа за   2019  година.

 

 

 

         Съдът е сезиран с искова молба  с правно основание  чл.422  във  вр.  с  чл.415 от ГПК, от  Агенция „Митници“ – гр. София, ул. „Г.С. Раковски“№47, представлявана от Г. К. - директор, против И.П.Ч., ЕГН- **********,***,  с цена на иска – 2 448.97 лева.

 С  подадената исковата молба се твърди, че  на 23.11.2012 г. между Агенция „Митници“ и И.П.Ч. бил сключен Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници“ с peг. № 1603/262/23.11.2012 г. на Централно митническо управление (ЦМУ). съгласно който И.П.Ч. се задължава да завърши успешно базов курс за обучение на митнически служители, провеждан в периода 12 ноември 2012 г. до 10 май 2013 г. Съгласно чл. 5 от цитирания договор. И.П.Ч. се задължава да завърши успешно базовия курс за обучение на митнически служители, да посещава редовно определените присъствени учебни дни. да положи успешно тестовете и изпитите, съгласно програмата на базовия курс за обучение, както и да работи в Агенция „Митници" за период от три години след завършването на курса.

Твърди се, че при неизпълнение на описаните по-горе задължения. Ч. се е задължил да възстанови на Агенция „Митници" разходите по обучението съответно на неизпълнението. Сочи се, че съгласно чл. 2, т. 3 от договора, средствата за обучението са в размер на 1800 лв.  С чл. 7, ал. 1 от договора е включена клауза за неустойка при неизпълнение на предвидените в договора задължения.

Твърди се, че в Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници“, peг. № 1603/262/23.11.2012 г. на ЦМУ. изрично е предвидено задължение служителят да завърши длъжност изисква преминаването на специализирано обучение, успешното му завършване и получаване на удостоверение за това. При неизпълнението на това задължение, е предвидено да се заплати неустойка, като в процесния случай целта на така уговорената неустойка е да гарантира на органа по назначаване, че служителят ще притежава необходимите професионални знания за изпълнение на служебните си задължения. Съгласно т. VI от Заповед № 3AM-601/03.07.2013 г. на директора на Агенция „Митници", за издържали успешно изпита се считат курсистите, показали среден успех не по-нисък от Добър (4.00). Органът по назначаване, в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от ЗДСл. е осигурил обучението на Ч. за придобиване на нужната му професионална квалификация. Видно от сключения между страните договор, разходите по обучението са за сметка на органа по назначаване. Правна последица от неизпълнението на задължението на служителя да завърши успешно курса за обучение, е възникване на задължение за възстановяване на сторените разходи.

Твърди се, че на 12.07.2013 г., е проведен финален изпит - писмен и устен, за което е съставен Протокол № 6 от 12.07.2013 г. Видно от фактите отразени в него. изпитващата комисия е поставила на Ч. следните оценки: писмен изпит - 3.55. устен изпит - 3.80. средна оценка - 3.68. При получена средна оценка 3.68 на финалния изпит, служителят не е завършил успешно обучението за митнически служители, задължение произтичащо от чл. 5. т. 1 от процесния договор. С подписването на Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници”, рег. № 1603/262/23.11.2012 г. Ч. изрично се е договорил да заплати неустойка в размер на разходите по обучението, съответно па неизпълнението, кои го съгласно чл. 2, т. 3 от договора са в размер на 1 800 лв.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84. ал. 2 от ЗЗД, ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като длъжникът бъде поканен от кредитора. Началният момент на забавата е обусловен от поканата от кредитора. С писмо. peг. № 94ИИ/41 от 19.07.2013 г., до Ч. е изпратена покана за доброволно плащане. Видно от отбелязването върху нея. Същата е получена на 31.07.2013 г., следователно Ч. е изпаднал в забава на 08.08.2013 г.

Твърди се, че за периода от 08.08.2013 г. до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда на 23.02.2017 г. Ч. дължи законна лихва.

Във връзка с горното, спрямо И.П.Ч. са предприети действия по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. В резултат на което са издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 12.10.2017 г. по гр. д. № 2113/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.

В Районен съд - гр. Пазарджик е регистрирано възражение, подадено от страна на И.П.Ч., с което заявява, че счита, че не дължи изпълнението на вземането по издадената заповед.

Сочи се, че със съобщение, получено в Агенция „Митници" на 26.09.2019 г. са дадени указания от председателя на гражданска колегия XI състав по ч.гр.д. № 2113/2017 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. В съобщението се посочва, че в едномесечен срок от получаването му. Агенция „Митници“ може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства, че е предявен иска в посочения срок.

Във връзка с гореизложеното, за Агенция „Митници" е налице правен интерес от завеждането на настоящата искова молба. Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че И.П.Ч. дължи на Агенция „Митници" сума в размер на 1 800.00 лева, ведно със законна лихва върху нея за периода от 24.02.2017 г. до датата на погасяване на вземането, произтичащи от неизпълнението на Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници“ с peг. № 1603/262/23.11.2012 г.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощникът му – адв. Я. , с който заявява, че така предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Посочва кои от описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, счита, че не отговарят на действителното положение между страните, а именно: че задължението е възникнало, считано от дата на прекратяване на служебното правоотношение, а именно от 22.07.2013год. и пет годишния давностен срок е изтекъл в полза на ответника на 22.07.2018год.

Твърди се, че не е спорно, че между ответника и ищеца е съществувало служебно правоотношение, което е било прекратено със Заповед №3703/19.07.2013год. считано от 22.07.2013год. на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл. - „Прекратяване на служебното правоотношение в срока на изпитване без предизвестие от органа по назначението". В цитираната заповед за прекратяване на служебното правоотношение изрично не е упоменато, че ответникът дължи връщане на сума проведеното му обучение от органа по назначението.

Твърди се, че при назначението си ответникът е сключил Договор за базов курс за обучение №1603/262/23.11.2012год.. Видно от чл.5 от съшия Договор, обучението е продължило от 12 ноември 2012 год. до 10 май 2013 год.. Изпитът се е провел на датите 09,10,11 и 12 юли 2013 год. видно от Заповед №ЗАМ-601/03.07.2013год. и от Протокол №6/12.07.2013год. за обявяване на резултатите от изпита. Видно, своевременно е изготвена Заповед №3703/19.07.2013 год. за прекратяването на служебното му правоотношение и заедно с писмо с изх.№ 94ИИ141/19.07.2013год. са връчени на ответника на 31.07.2013год. В писмото с изх.№ 94ИИ141/19.07.2013год. е записано, че „Неизпълнението е налице от момента на прекратяване на служебното Ви правоотношение", т.е. от дата 22.07.2013 год., така както е записано в самата заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Датата от която е възникнало задължението за ответника е 22.07.2013год.

Сочи се, че съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ГР№2/2015 на ВКС по т.д.№2/2013г. в т. 14 - новият ГПК урежда заповедното производство, като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Давността се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Но ако иска не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал. 4 от ГПК, давността не се счита за прекъсната със заявлението.

Твърди се, че по изричната разпоредба на закона чл.116в от ЗЗД, която изключва каквото и да било разширително тълкуване, давността се прекъсва само при предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Твърди се че, с TP №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г. е прието, че в изпълнителният процес не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото TP е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността -„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дати прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18. ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор и на възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица".

Сочи се, че съгласно TP №2/26.06.2015 на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ .

Твърди се, че в настоящият случай ищеца е подал Заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на дата 23.02.2017год., т.е. след две години и няколко месеца след прекратяването на служебното правоотношение и възникване на вземането. Образувано е ГД№2113/2017год. и на 12.10.2017год. са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. Въз основа на тях и подадена молба от ищеца до ДСИ при Софийски PC е образувано изпълнително дело №251/2019год.. ПДИ е връчено на 08.04.2019год. и в законоустановеният срок ответника е подал възражение. Ищеца е подал искова молба с вх.№24363/18.10.2019год. за установяване на вземането си с която е образувано настоящето ГД№4146/2019год.

В отговора на исковата молба се прави извод, с оглед разпоредбата на чл.114. ал.1 от ЗЗД и чл.116в от ЗЗД и задължителната съдебна практика на ВКС, началният момент, от който е започнала да тече общата петгодишна погасителна давност за вземанията на ищеца е 22.07.2013год., когато е възникнало вземането. Пет годишната погасителна давност е изтекла на 22.07.2018год. в полза на ответника.

Сочи, че по материалноправния въпрос прекъсвана ли е давността по време на изпълнителното производство, след издаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителният лист 12.10.2017год. се установи, че няма данни да е било образувано изпълнително дело по този изпълнителен лист, до момента на представянето му пред ДСИ при РС-София в началото на 2019год„ въз основа който е образувано изпълнително дело №20191110400251.

Твърди се, че изпълнителното дело е образувано след изтичането на пет годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Ето защо, предприетите но това изпълнително дело действия не са прекъснали вече изтеклата погасителна давност.

Счита, че с изтичане на пет годишната давност на 22.07.2018 год., правото на вземане за главница е погасено на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.110 ЗЗД, а съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху главницата и за заплащане на извършени разноски.

Твърди се, че вземането на ищеца Агенция „Митници“ срещу ответника  за главница в размер на 1800 лева, законова лихва за периода от 08.08.2013 год. до 23.02.2017год. в размер на 648,97 лева и законова лихва от 24.02.2017год. до окончателното изплащане на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаден изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна давност и не се дължи от него. Претендират се разноски.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

  От представеният с исковата молба Договор за базов курс за обучение в Агенция „ Митници“,  е видно, че  на 23.11.2012 г. между Агенция „Митници“ и  ответникът И.П.Ч. е  бил сключен Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници“ с peг. № 1603/262/23.11.2012 г. на Централно митническо управление (ЦМУ). съгласно който И.П.Ч. се е задължил да завърши успешно базов курс за обучение на митнически служители, провеждан в периода 12 ноември 2012 г. до 10 май 2013 г. Съгласно чл. 5 от цитирания договор. И.П.Ч. се задължава да завърши успешно базовия курс за обучение на митнически служители, да посещава редовно определените присъствени учебни дни. да положи успешно тестовете и изпитите, съгласно програмата на базовия курс за обучение, както и да работи в Агенция „Митници" за период от три години след завършването на курса. Съгласно уговореното в подписаният между страните договор, при неизпълнение на описаните по-горе задължения. Ч. се е задължил да възстанови на Агенция „Митници" разходите по обучението съответно на неизпълнението. Съгласно чл. 2, т. 3 от договора, средствата за обучението са в размер на 1800 лв.  С чл. 7, ал. 1 от договора е включена клауза за неустойка при неизпълнение на предвидените в договора задължения, съгласно която, при неизпълнение на установените в чл.5,т.1,2 и 3 от този договор задължения, обучаемият възстановява на ищеца разходите по обучението съответно на неизпълнението.

 

 

  Със Заповед № 3AM-601/03.07.2013 г. на директора на Агенция „Митници" /приложена по делото/, е било наредено провеждането на изпит на служителите, преминали базовия курс за обучение, в периода от 09.07.2013г. до 12.07.2013г. Съгласно т.6 от Заповедта,  за издържали успешно изпита се считат курсистите, показали среден успех не по-нисък от Добър (4.00). Органът по назначаване, в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от ЗДСл. е осигурил обучението на Ч. за придобиване на нужната му професионална квалификация.

От приетия по делото Протокол №6 от 12.07.2013г. се установява, че на 12.07.2013 г., е бил  проведен финален изпит - писмен и устен, за което е съставен  съответният протокол. Видно от фактите, отразени в него, изпитващата комисия е поставила на ответника  Ч. следните оценки: писмен изпит - 3.55. устен изпит - 3.80. средна оценка - 3.68. При получена средна оценка 3.68 на финалния изпит, служителят не е завършил успешно обучението за митнически служители.

Със Заповед за прекратяване на служебно правоотношение №3703 от 19.07.2013г., на Директора на Агенция „Митници" /приложена по делото/, служебното правоотношение с ответника И.П.Ч., ЕГН- **********,*** е било прекратено, считано от 22.07.2013г. Правоотношението е било прекратено в срока за изпитване без предизвестие от органа по назначаването.

С писмо с  peг. № 94ИИ/41 от 19.07.2013 г.,адресирано  до Ч., е била изпратена покана за доброволно плащане на ответника за сумата от 1800.00лв . Видно от отбелязването върху нея, същата е била получена на 31.07.2013 г. лично от ответника Ч..

Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №2113/2017г. по описа на Районен съд Пазарджик,  ищецът е подал Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело №2113/2017г. по описа на Районен съд Пазарджик. Срещу издадената по делото  заповед за изпълнение №2521 от 12.10.2017г.  е постъпило възражение от ответника по реда на чл.414 ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск в законоустановените срокове.

Същевременно, въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело №2113/2017г. по описа на Районен съд Пазарджик, е било образувано изпълнително дело №251/2019г. по описа на ДСИ при СРС. Покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело е била връчена на ответника Ч. на 08.04.2019г. , като в законоустановеният срок Ч. е подал възражение.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

Налице е правен интерес за заявителя от предявения иск, като този интерес не отпада дори и при извършено от длъжника плащане в хода на производството.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е  се за специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно, което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението.

  Предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок, но   неоснователен, по следните съображения:

  Не се спори между страните по делото, а и от приложените доказателства безспорно се установява, че между страните е  бил  сключен Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници“ с peг. № 1603/262/23.11.2012 г. на Централно митническо управление (ЦМУ), по силата на който ответникът  И.П.Ч. се е задължил да завърши успешно базов курс за обучение на митнически служители, провеждан в периода 12 ноември 2012 г. до 10 май 2013 г.  Ответникът Ч. е поел задължение  да завърши успешно  базовият курс за обучение на митнически служители, да посещава редовно определените присъствени учебни дни. да положи успешно тестовете и изпитите, съгласно програмата на базовия курс за обучение, както и да работи в Агенция „Митници" за период от три години след завършването на курса. Съгласно уговореното в подписаният между страните договор, при неизпълнение на описаните по-горе задължения. Ч. се е задължил да възстанови на Агенция „Митници" разходите по обучението съответно на неизпълнението. Съгласно чл. 2, т. 3 от договора, средствата за обучението са в размер на 1800 лв.  С чл. 7, ал. 1 от договора е включена клауза за неустойка при неизпълнение на предвидените в договора задължения, съгласно която, при неизпълнение на установените в чл.5,т.1,2 и 3 от този договор задължения, обучаемият възстановява на ищеца разходите по обучението съответно на неизпълнението.

 Безспорно е установено от приетите по делото доказателства  също така, че ответникът не е изпълнил задължението си, в качеството си на  „обучаем“, да завърши успешно курса, тъй като след провеждането на финалния тест той е получил средна оценка от писмения и устен изпит  3,68. Установено е и че директорът на Агенция „Митници"е  прекратил служебното правоотношение с него, считано от 22.07.2013 г.

Следва да бъде посочено, че при направено от ответника изрично  възражение за давност, с изтичането на предвидения в закона срок се погасява не материалното право, а възможността за принудителното му упражняване, в частност - погасява се правото на иск. Институтът на погасителната давност, като юридически факт, представлява изрично регламентиран в закон период от време, след изтичането на който се погасява правото на иск за защита на конкретно материално право. В настоящия случай  съдът счита, че с бездействието на  Агенция „Митници” като титуляр на вземането за обезщетение  в законоустановения тригодишен срок и надлежното упражняване на възражението  за погасителна давност на ответника Ч., като носител на задължението, е погасено правото на агенцията да  иска съдебна защита на вземането си срещу Ч..

В случая е приложима именно разпоредбата на чл.111,б.“б“ от ЗЗД, съгласно която , с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, какъвто е настоящият случай.  Претенциите на ищеца са основават на неизпълнение от страна на ответника на договорни задължения и на включената в чл.7,ал.1 от договора клауза за неустойка при неизпълнение на предвидените в договора задължения, поради което неминуемо следва да намери приложение предвидената в чл.111 от ЗЗД по-кратка тригодишна давност.  В този смисъл е и трайната съдебна практика /Решение №25 от 13.02.2018г., постановено по в.гр. дело №564/2017г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил/.

            Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД,  погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая поради неуспешното  завършване на базовият курс на обучение за митнически служители, видно от Заповед за прекратяване на служебно правоотношение №3703 от 19.07.2013г., на Директора на Агенция „Митници" /приложена по делото/, служебното правоотношение с ответника И.П.Ч., ЕГН- **********,*** е било прекратено, считано от 22.07.2013г. Следователно от тази дата, вземането за обезщетение е станало изискуемо. Тригодишният давностен срок по чл.111, б.”б” от ЗЗД е изтекъл на 22.07.2016 г., а  заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е постъпило в съда едва  на 24.02.2017 г., т.е. след изтичането на давностния срок.

          Не са налице данни, в периода от 22.07.2013г. до 22.07.2016г.  да са били предприети действия от страна на ищеца, които да са от естество да прекъснат погасителната давност. Предприетите по изпълнително дело №251/2019г. по описа на ДСИ при СРС принудителни изпълнителни действия са били извършени след изтичане на погасителната давност.

 Предвид гореизложеното, с изтичане на предвидената в закона три годишната давност, правото на вземане за главница е погасено,а предявеният установителен иск следва да се отхвърли на това основание.

По отношение на разноските - На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски за производството, които са в общ размер на 500.00лв.– заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, доказателствата събрани по делото, включително и обсъжданите въпроси, делото се явява сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че заплатеното от ответника  възнаграждение се явява  справедливо и не е прекомерно

 

 Воден от горното    Районен съд - Пазарджик,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Митници“ , с адрес - гр. София, ул. „Г.С. Раковски“№47, представлявана от Г. К. - директор, против И.П.Ч., ЕГН- **********,***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на Агенция „Митници“ – гр. София, за следните суми: сумата от 1800.00лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща неустойка по Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници“ с peг. № 1603/262/23.11.2012 г. на Централно митническо управление (ЦМУ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /24.02.2017г./ до окончателното й изплащане, за които суми е била  издадена Заповед №2521 от 12.10.2017г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №2113/2017 г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ , с адрес - гр. София, ул. „Г.С. Раковски“№47, представлявана от Г. К. - директор , ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Ч., ЕГН- **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски  по производството в размер на 500.00 лева /петстотин лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК

 

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.

 

        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: