№ 70
гр. Велико Търново, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20234000600139 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е
по искане на осъдената Д. И. А., направено чрез изрично упълномощения й за
това производство защитник адв.А. С. Ч., за възобновяване на ВНОХД №
295/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново /НОХД №
1905/2020год. по описа на Районен съд-гр.Велико Търново/.
От съдържанието на искането се извежда, че с него е заявено
основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Твърди се, че Районен съд-Велико Търново, а в последствие
Окръжен съд-Велико Търново са достигнали до погрешни изводи, като не са
обсъдили подробно събраните по делото доказателства, което е довело до
постановяването на неправилна, необоснована, несправедлива и
незаконосъобразна присъда. Настоява се, че са налице нарушение на закона,
1
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават
процесуалните права на подсъдимата, а наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност
на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
Излага се довод, че ОС-Велико Търново не е обсъдил нито едно от
наведените във въззивната жалба възражения и оспорвания, както е
постановил бланкетно решение без никакви мотиви.
Твърди се, че изводите на съда са продиктувани от грешното
тълкуване на събраните по делото доказателства, неправилно изяснената
фактическа обстановка относно процесното ПТП и липсата на адекватно
събран доказателствен материал в досъдебното производство.
Излагат се съображения, че от събраните в хода на производството
доказателства се установява по безспорен начин, че пострадалият водач на
каруцата не е спазил правилата за движение по пътищата, не е спрял на знак
„Стоп“, отнел е предимството на Д. А. и е налице случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК. В тази връзка се оспорват и изводите на вещите лица по
назначените в хода на производството автотехнически експертизи, като се
излагат съображения за необоснованост на експертните заключения.
Иска се Великотърновският апелативен съд да допусне
възобновяване на наказателното производство, след което да се извърши
задълбочено разглеждане на наведените възражения и оспорвания, като при
доказване на твърденията на защитата, Д. И. А. да бъде призната за невинна
по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание осъдената Д. И. А. и защитника й адв.А. Ч.
поддържат искането за възобновяване на делото по изложените в него
съображения и молят Великотърновския апелативен съд да признае осъдената
Д. И. А. за невинна по обвинението, за което е осъдена.
В последната си дума осъдената Д. И. А. заявява, че не е виновна.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в
пределите съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намери за установено
следното:
2
Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт
от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по
жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от
процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от
съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за
възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени
нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е
подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда № 32 от 27.06.2022год., постановена по НОХД №
1905/2020год. по описа на Районен съд-гр.Велико Търново, подсъдимата Д. И.
А. е призната за виновна в това, че на 13.08.2018год. в гр.Полски Тръмбеш,
при управление на МПС-л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ВТ 72 ****, нарушила
правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на T. K. T. от гр.Полски Тръмбеш, поради
което и на основание чл.343 ал.1 б. „б“ бр.2 вр. с чл.342 ал.1 пр.3 вр. с чл.129
ал.2 пр.2 алт.2 хип.2 и пр.5 алт.2 вр. с ал.1 от НК и чл.36, чл.54 и чл.57 ал.1 от
НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен
срок от три години.
На основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, на подсъдимата А. е
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати и направените
деловодни разноски по делото.
Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба от
защитника на подсъдимата Д. И. А.. По жалбата е образувано ВНОХД №
295/2022год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново и с постановено по
него решение № 54 от 03.04.2023год. въззивният съд потвърдил присъда № 32
от 27.06.2022год., постановена по НОХД № 1905/2020год. по описа на
Районен съд-гр.Велико Търново, а освен това осъдил подсъдимата А. да
заплати на частния обвинител Русанка Трифонова направените от нея
разноски за повереник във въззивната инстанция.
3
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка
по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила
от момента на постановяването му. На същата дата е влязла в сила и
потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния съд.
Следва да се посочи, че когато в рамките на едно наказателно
производство са постановени актове на първоинстанционен и въззивен съд,
какъвто е настоящият случай, на проверка по реда на глава тридесет и трета
от НПК подлежи въззивният съдебен акт. Освен това необосноваността на
съдебните актове не е сред визираните касационни основания по чл.348 ал.1
т.1-3 от НПК, респ. не е основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от
НПК. В производството по възобновяване съдът няма правомощие да
установява различни фактически положения от приетите от инстанциите по
фактите, а само да извърши проверка дали тези факти са били установени при
спазване на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и
анализа на доказателствата и дали при същите факти материалния закон е
приложен правилно. В производството по възобновяване съдът може да
оправдае подсъдимия упражнявайки правомощието си по чл.425 ал.1 т.3 от
НПК, само в случая на чл.24 ал.1 т.1 от НПК- в рамките на фактическите
положения по влязлата в сила присъда.
Приоритетно следва да се разгледа оплакването за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите
относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието
могат да бъдат решени само, ако фактите по делото са установени при
спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на
доказателствените материали и не са налице съществени процесуални
нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2
от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали
незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство.
В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК
първоинстанционният съд е допуснал и събрал всички доказателства
4
необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на
обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от
НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и на въззивното
решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съд,
относно приетите за установени фактически положения, е формирано при
стриктно спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК, въз
основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на присъдата на
първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз
основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения
за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в доказателствените
материали и е изложил убедителни съображения защо приема и кредитира
някой от тях, а други отхвърля. Въззивният съд проверил изцяло
правилността на първинстанционната присъда в пределите съгласно чл.314 от
НПК.
Възражението в искането за възобновяване за липсата на мотиви на
въззивното решение е неоснователно. В конкретния случай мотивите на
въззивното решение действително не се отличават с особена юридическа
прецизност, тъй като в него има в прекалено голяма степен препращане към
фактическите изводи и анализа на доказателствените материали извършен от
първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, с които въззивният съд се
е солидаризирал изцяло. Въпреки това в мотивите на въззивното решение
има отговори на наведените възражения и доводи във въззивната жалба и
може да се приеме, че съдържанието на решението на въззивния съд
удовлетворява изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, като се има предвид и
това, че мотивите на първоинстанционната присъда, с които въззивният съд
се е солидаризирал, се отличават с юридическа прецизност и напълно
съответстват на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, както и на тези по чл.14
ал.1 от НПК.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд не намери да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да разкриват
наличие на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2
от НПК.
5
Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено
нарушение на закона и наличие на основание за възобновяване на делото по
чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 от НПК. При приетите за установени
фактически положения, първоинстанционният и въззивният съд правилно са
квалифицирали извършеното от Д. И. А. деяние като престъпление по чл.343
ал.1 б. „б“ бр.2 вр. с чл.342 ал.1 пр.3 вр. с чл.129 ал.2 пр.2 алт.2 хип.2 и пр.5
алт.2 вр. с ал.1 от НК. Липсва основание за оправдаване на осъдената или за
обмислянето на различна правна квалификация на извършеното от нея
деяние. В конкретния случай не е налице случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, тъй като причината осъдената А. да не може да предотврати
процесното ПТП и общественоопасните последици е това, че в нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е управлявала автомобила в населено място със скорост
60,7 км/ч. Допуснато нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от
ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпването на престъпния резултат, тъй
като ако А. е управлявала автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, тя е
щяла да може да предотврати произшествието чрез предприемането на
аварийно спиране. Обстоятелството, че А. се е движила по път с предимство и
пострадалият също е нарушил правилата за движение и е допринесъл за
настъпването на престъпния резултат, не може да изключи наказателната
отговорност на Д. А. за извършеното деяние, а е от значение само за
индивидуализацията на наказанието й. Ето защо не е налице основание за
възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Съгласно чл.348 ал.5 т.1 от НПК,
наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК.
Такова очевидно несъответствие в случая не е налице. В искането за
възобновяване и в съдебното заседание във ВТАС осъдената и защитникът й
не са изложили конкретни доводи във връзка с оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание, на които настоящият състав да
дължи отговор. Наложеното наказание е съответно на обществената опасност
на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, които правилно са отчетени и съобразени от
6
първоинстанционния и въззивния съд, както и на целите по чл.36 от НК. Ето
защо не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр.
с чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането
на осъдената следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Д. И. А.,
направено чрез изрично упълномощения й за това производство защитник
адв.А. С. Ч., за възобновяване на ВНОХД № 295/2022год. по описа на
Окръжен съд-гр.Велико Търново /НОХД № 1905/2020год. по описа на
Районен съд-гр.Велико Търново/.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7