№ 29
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450100696 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
“ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, /преди “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ”/ ЕИК *********, гр. София, п. к.1784, район “Младост”, бул.
“Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, чрез
пълномощник Александър Василев – юрисконсулт, е предявило иск против П.
Д. А., ЕГН **********, с адрес: ................................... с който ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи
изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 426/2021 г. на МзРС Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 260200/30.03.2021 г., за сумата от 957,54 лв.
представляваща незаплатена главница по фактура № **********/23.02.2018 г;
ведно със законната лихва върху главницата начиная от 29.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 285.15 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 17.03.2021 г. Претендират се
разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който оспорва иска.
твърди, че към момента на извършване на проверката не е бил собственик на
жилището, същото е било продадено, а новия собственик не е променил
партидата. Не оспорва методиката на изчисление на едностранната корекция
1
и констатираното незаконно присъединяване след 2013 г.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК вр. 415
ал. 1 ГПК.
Събрани са писемени и гласни доказателства. Приложено е ч. гр. д.
№426/2021 г. на МзРС.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
съдът е издал такава, като е разпоредил длъжникът П. Д. А., ЕГН **********,
да заплати на кредитора “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
гр.София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл.
Бенч Марк, Бизнес Център, сумата от 957,54 лв. представляваща незаплатена
главница по фактура № **********/23.02.2018г; ведно със законната лихва
върху главницата начиная от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 285.15 лв. представляваща мораторна лихва за периода
от 10.03.2018 г. до 17.03.2021 г., и разноски.
Издадената по приложеното ч. гражданско дело №1426/2021 г. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника,
който е подал възражение по образец, и на заявителя е указано да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му,
съгласно чл. 415 ал. 4 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия
иск.
Ответникът не оспорва методиката на изчисление на едностранната
корекция и констатираното незаконно присъединяване след 2013 г., но
твърди, че не дължи сумата, посочена в заповедта по чл. 410 ГПК, поради
това, че през 2013 год. е прехвърлил електроснабдения имот, описан в
исковата молба, на трето лице, с Нотариален акт №50 том III, нот. дело
№197/2013 год. на Нотариус Христина А.а, с рег. № 614 в НК, с район на
действие Районен съд Мездра, който е представен по делото – л. 46 – 47.
С оглед горното, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е, че ищеца е доставчик (краен снабдител) на електрическа
енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът,
за който се отнася вземането, респ. съгласно чл. 97 от Закона за
енергетиката тези правоотношения са при регулирани цени от Комисия за
2
енергийно и водно регулиране / преди ДКЕВР/ .
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като ал.
4 на същата разпоредба предвижда, че публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от
общите. По делото няма доказателства, че между страните има постигнати
договорености за условия, различни от посочените Общи условия, съобразно
разпоредбите на чл. 16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, поради което съдът приема, че
същите са приложими в отношенията между страните по делото - предвид и
липсата на писмен договор, за наличието на какъвто липсват данни и
твърдения.
При анализа на визираните по-горе разпоредби следва извод, че за да са
налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови
нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, каквато възможност
съществува само факултативно, което е видно и от разпоредбата на чл. 98в от
ЗЕ. Следователно отношенията между страните възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството "клиент". Това
качество е определено в разпоредбата на § 1, т. 27г от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката - "краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Не се спори, че доставената електроенергия е такава за битови нужди.
Затова същевременно ответникът следва да има качеството на битов
потребител(клиент) по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на
чл. 97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните
от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско
напрежение. Предвид на това същите трябва да са собственици или носители
на ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти.
Качеството "потребител" е дефинирано в чл. 4 ал. 2 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро
България" АД / л. 13 от делото/ и е свързано с притежаването на правото на
3
собственост или на ограничено вещно право върху даден имот, тъй като
съгласно разпоредбата потребител на електрическа енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на съответното право на ползване на
електрифицирания имот.
В тежест на търговското дружество в случая е да докаже, че за
процесния период ответника по делото П. Д. А. е бил клиент, на когото е
доставяна за битови нужди електрическа енергия от дружеството и че същото
му е доставило електрическа енергия именно за посочения електроснабден
обект, находящ се в гр. ..........................
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че по отношение на
ответника липсва качеството „клиент” по смисъла на закона и Общите
условия – при липсата на право на собственост върху обекта, друго право (на
ползване), в т. ч. дори и фактическо такова, респ. не се установява и
собственикът да е представил изрично писмено съгласие пред продавача -
респ. по реда, предвиден в чл. 4 ал. 3 от ОУ друго лице (въззивника) да бъде
потребител на ел.енергия за обекта, и то за определен срок, съвпадащ с
исковия период.
Доколкото въпросът относно материално-правната легитимация е
спорен, при което качеството „потребител” обуславя персоналния състав на
облигационното правоотношение с предмет доставка на електрическа
енергия, в случая - за битов клиент, и изложеното по-горе, съдът намира,
че между страните няма валидно учредено договорно правоотношение в
рамките на исковия период, като правопораждащ вземането на търговското
дружество юридически факт, което вземане се отрича от ответника.
Установи се от представения по делото нот. акт, че в момент, далеч
предхождащ по време исковия период, ответникът се е разпоредил с правото
на собственост върху имота в полза на юридическо лице, което не е страна в
процеса, като след този момент не е установено за ответника качеството на
собственик на имота, нито на ползвател на същия, или на друго лице по
смисъла на чл. 4 ал. 3 от ОУ.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
неизпълнението на вмененото от Общите условия – чл. 15 т. 6 /л. 16 втора
страница от делото/ задължение на потребителя за уведомяване на продавача
за настъпилите промени, свързани със собствеността /доколкото може да се
4
твърди, че същото не е изпълнено или не е своевременно/, не създава
задължение да заплащане на електроенергия, която реално ответника не е
потребил. Липсва уговорка в Общите условия, която да обвързва
неизпълнението на това задължение със задължение за плащане стойността на
електрическа енергия за посочения период.
По горните съображения, съдът намира, че иска следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
При това положение съдът намира, че не следва да обсъжда фактите,
посочени в исковата молба, и останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
На ответника се следват направените деловодни разноски в размер на
300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД,
/преди “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”/ ЕИК *********, гр. София, п. к.1784,
район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес
Център, иск против П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ................................... с
който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело №
426/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
260200/30.03.2021 г., за сумата от 957,54 лв. представляваща незаплатена
главница по фактура № **********/23.02.2018 г; ведно със законната лихва
върху главницата начиная от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 285.15 лв. представляваща мораторна лихва за периода
от 10.03.2018 г. до 17.03.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.
София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес Център, да заплати на П. Д. А., ЕГН **********, направените
деловодни разноски в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6