Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. П.***, 19.05.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова
административно дело № 111 по описа за 2021 година на Административен съд –
П.***, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Р.М.А. с ЕГН **********
и адрес: ***/3, адрес за призоваване: гр. П.***, против Акт за установяване на
задължение № 19-1500-1/25.08.2020 г., издаден от С.В.А.*** – гл.експерт в отдел
„Ревизии и проверки“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П.***,
потвърден с Решение № 20/ММО-3343/5/09.12.2020 г. на директора на дирекция МДТ
при Община П..
Жалбоподателката моли за отмяна на акта за установяване на
задължения, потвърден с решението на директора на ДМДТ при община П.***. Излага
аргументи за незаконосъобразност на същия. Твърди, че е узнала за издаването му
от ЧСИ С. Д.*** на 10.08.2020 г. когато е получила запорно съобщение, а с
невръчването му по надлежния ред е била лишена от възможността да възрази срещу
установените с него задължения. Сочи, че АУЗ съдържа данни за недвижим имот,
който не е нейна собственост, поради което не дължи каквито й да е данъци и
такси за него, както и че не е ясно каква е данъчната основа, по която са
изчислени задълженията за другия имот, находящ се в гр. П.***, ул. .***№ 58, от
който тя притежава ½ ид.ч. Твърди, че решаващият орган е подходил
повърхностно, незадълбочено и некомпетентно, тъй като е издал акта без да е
правилно изяснена фактическата и правна обстановка, при нарушение на законните
му права и при явно неспазване на процесуалните правила.
В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява, но се представлява от адв. В., който поддържа
жалбата и доразвива доводите в нея. Прави искане за отмяна на АУЗ и присъждане
на направените по делото разноски като представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата -
директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при община П.***, редовно
призован, за представител изпраща адв. Р.К.. Оспорва жалбата и пледира същата
да се отхвърли като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на разноски.
Административен съд – П.***,
като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235,
ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от
надлежна страна - адресат на акта. Депозирана е в законоустановения преклузивен
срок, отговаря на изискванията на чл.149, вр. чл.145 от ДОПК и е процесуално
допустима. Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално
допустима и се дължи разглеждането й по същество.
От фактическа страна:
Оспореният Акт за установяване на задължение № 19-1500-1/25.08.2020 г. е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, по инициатива на органа по приходите. С него са установени невнесени в
срок задължения на жалбоподателката Р.М.А. за данък върху недвижимите имоти,
такса битови отпадъци и лихви за забава, както следва:
- данък върху недвижимите
имоти в размер на 139,49 лв. и лихва за просрочие, изчислена към 25.09.2019 г.
в размер на 43,45 лв., т.е. общо: 182,94 лв.;
- такса за битови отпадъци в
размер на 436,87 лв. и лихва за просрочие, изчислена към 25.09.2019 г. в размер
на 130,35 лв., т.е. общо: 567,22 лв.
Задълженията са определени въз
основа на данни от подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ:
- Декларация по чл.14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 62133/22.03.1998 г.,
отнасяща се за недвижим имот с партиден № 3202063802002 и адрес: гр. П.***, ул.
.***№ 58, представляващ земя и сграда: земя с площ 400,00 кв.м и застроена площ
28,00 кв.м, с данъчна оценка на земята към 2020 г.: 6514,60 лв., и данъчна
оценка: 3257,30 лв. за притежаваната от Р.М.А. ½ идеална част,
декларирана от нея в качеството й на собственик;
За жилището, с година на
построяване 1958 г., с конструкция ПН – паянтова, и с РЗП общо 28,00 кв.м, в
това число РЗП на обекта 28,00 кв.м, РЗП на мазе 0,00 кв.м, РЗП на таван 0,00
кв.м, с данъчна оценка на обекта към 2020 г.: 1272,40 лв. и данъчна оценка:
636,20 лв. за притежаваната от жалбоподателката ½ идеална част,
декларирана от нея в качеството й на собственик.
- Декларация по чл.14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № ДК14002446/28.05.2013 г.,
отнасяща се за недвижим имот с партиден № 7303313810004 и адрес: гр. П.***, ул.
*** бл.***, вх.*** ап.***, ет.***, представляващ жилище – апартамент № ***, в
това число: РЗП на обекта 75,15 кв.м, РЗП на мазе 15,49 кв.м, РЗП на таван
15,37 кв.м, с данъчна оценка на обекта към 2020 г.: 40 233,90 лв., и данъчна оценка: 40 233,90 лв. за притежаваната от А. 1/1 идеална
част, основно жилище, ТЕЛК декларирана от лицето в качеството на ползвател.
Акт за
установяване на задължение № 19-1500-1/25.08.2020 г. е издаден от С.В.А.*** на длъжност главен експерт в
дирекция „Местни данъци и такси“, оправомощена със Заповед № 392/25.03.2020 г.
на кмета на община П.***, която е приложена по делото.
АУЗ е връчен на внука на жалбоподателката на 04.09.2019 г., което е
видно от известие
за доставяне на л.47. Срещу констатациите в него е подадена Жалба вх. №
20/ММО-3343/21.08.2020 г., в която са изложени доводи за незаконосъобразност на
акта и нарушение на процесуалните правила за връчването му.
С Писмо изх. №
20/ММО-3343-1/14.09.2020 г. директорът на ДМДТ при община П.*** оставя Жалба
вх. № 20/ММО-3343/21.08.2020 г. без разглеждане и прекратява производството.
Административен съд – П.***, с
Определение № 265/05.11.2020 г., постановено по административно дело № 700/2020
г. по описа на съда, е отменил Писмо изх. № 20/ММО-3343-1/14.09.2020 г. на
директора на ДМДТ при община П.*** и е изпратил Жалба вх. №
20/ММО-3343/21.08.2020 г. за произнасяне съобразно указанията, дадени в
определението.
С Решение № 20/ММО-3343/5/09.12.2020 г. директорът на ДМДТ при Община П.*** е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил
изцяло Акт за установяване на задължение №
19-1500-1/25.08.2020 г.,
касаещ задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и
2018 г.
По делото са представени и
приети доказателства, намиращи се административната преписка, както и
представените такива с жалбата. Присъединено е и административно дело № 700/2020 по описа на
Административен съд – П.***. Приети са и такива, свързани с установяването
и начисляването на задълженията по подадени по чл.14 от ЗМДТ - декларации за
облагане с данък върху недвижимите имоти. Представен е Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № ***,
том ***, рег. № ***, дело *** от 2000 г., от който е видно, че на 14.07.2000 г.
Т.Е.А.***и Р.М.А. са продали на В.Е.Г..***2/4 ид.ч., на М.Е.Г..***1/4 ид.ч. и
на Т.Е.Г..***1/4 ид.ч. от своя недвижим
имот: жилище – апартамент № ***, находящ се в гр. П.***, ул. ***, в жилищната
сграда – блок № ***, на първи етаж, като са запазили вещното право на ползване
върху същия недвижим имот заедно и поотделно, безвъзмездно и до края на живота
си.
В доказателствения материал се
съдържат: Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Р.М.А. с ЕГН **********;
Препис-извлечение от Акт за смърт ***/22.08.2011 г.; Удостоверение за
наследници на Т.Е.А.***с ЕГН **********, починал на 21.08.2011 г.;
Удостоверение за наследници на В.Е.Г..***с ЕГН **********, починала на
19.03.2013 г., Удостоверение за наследници на Р.Т.Г..***с ЕГН **********,
починала на 18.05.2020 г., ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № *** от ***/13.05.2010
г. на Р.М.А., с което са определени 94,5 % ТНР, със срок на инвалидността до
01.05.2013 г. /за три години/, както и доказателства, относими към връчването
на АУЗ № 19-1500-1/25.08.2020 г., Решение №
20/ММО-3343/5/09.12.2020 г. на директора на ДМДТ при Община П.***, документи по изпълнително дело №
20207520400121 по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № 752 и с район на действие Окръжен
съд – П.***.
На съда са служебно известни и други доказателства, относими към
настоящия спор, сред които: договори за третиране на битови отпадъци и
доказателства за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО,
Решение № 695/25.01.2011 г. и Решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет - П.***
за определяне размера на ТБО, както и заповедите по чл.63 от ЗМДТ на кмета на
община П.*** за процесните години.
От правна страна:
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - П.***,
като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Жалбоподателката е
съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. П.***, ул. .***№***представляващ
земя и сграда: земя с площ 400,00 кв.м и застроена площ 28,00 кв.м. Подала е
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №
62133/22.03.1998 г., отнасяща се за същия недвижим имот с партиден №
3202063802002. В Таблица 1 като собственици фигурират Р.М.А. и съпругът й Т.Е.Г..***.
Последният е починал на 21.08.2011 г. Оставил е като наследници съпругата си и
двете си дъщери: В.Е.Г..***и Р.Т.Г..***. Последната е починала на 18.05.2000 г.
и е наследена от М. Е. Т.*** и Т. Е.Г.***. В.Е.Г..***е починала на 19.03.2013
г. и нейн наследник е И.И.Б.К..***.
Жалбоподателката е и ползвател
на недвижим имот, представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. П.***,
ул. ***. Той е деклариран с Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх. № ДК14002446/28.05.2013 г. Като собственици на
имота са вписани И.И.Б.К..***, М.Е.Г..***/Търговска/ и Т.Е.Г.***. Р.М.А. е
вписана като ползвател, тъй като по силата на представения по делото Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване №
***, том ***, рег. № ***, дело *** от 2000 г., тя и съпругът й Т.Е.А.***са
продали имота на В.Т.Е.***, М.Е.Г..***и Т.Е.Г.***, като са запазили вещното
право на ползване върху същия недвижим имот заедно и поотделно, безвъзмездно и
до края на живота си. След смъртта на Т. А. на 21.08.2011 г., единствен
ползвател е останала жалбоподателката.
Едната съсобственичка - В.Е.Г..***с
ЕГН **********, е починала на 19.03.2013 г. и е оставила като наследник И.И.Б.К..***
– вписана в декларацията по чл.14 от ЗМДТ като съсобственик.
Не се спори по делото, че
задълженията за ДНИ и ТБО не са заплатени в срок. С оглед на това и съгласно
чл.107, ал.3 от ДОПК, органът по приходите може да инициира производство за
установяване размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови
отпадъци за периода от 2014 г. до 2028 г.
Предмет на съдебен контрол е
установяване на задължения за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци, отразени в Акт за установяване на задължения по Декларация вх. №
62133/22.03.1998 г., отнасяща се за недвижим имот с партиден № 3202063802002, и
Декларация вх. № ДК14002446/28.05.2013 г., отнасяща се за недвижим имот с партиден
№ 7303313810004.
Акт за установяване на задължение № 19-1500-1/25.08.2020 г. е постановен в писмена форма и има
необходимото съдържание, посочено в чл.59 от АПК. Произхожда от лице,
определено със Заповед № 245/13.02.2017 г. на кмета на община П.***, а потвърдителното
решение е постановено от компетентния по-горестоящ административен орган - в
случая директора на ДМДТ при община П.***, действащ като териториален директор
на НАП и изрично посочен и в Заповед № 392/25.03.2020 г. на кмета на община П.***.
Поради това АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.9б от ЗМДТ във
вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Оспореният акт е мотивиран в
обстоятелствената си част, позовава се на правнорелевантни факти, които са
установени от писмените доказателства, приложени по делото. Административните
актове са мотивирани от правна и фактическа страна. За да изготви оспорения
акт, административният орган в частта за ДНИ на двата имота се е позовал на
чл.14 и чл.22 от ЗМДТ и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община П.***, а за ТБО - на чл.62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.***,
както и на подадените от жалбоподателката декларации по чл.14 от ЗМДТ –
съответно от 22.03.1998 г. и 28.05.2013 г. В акта не са посочени отделните
компоненти, участващи при формиране на ТБО, но този порок не е от вида на
съществените и поради това не води до отмяна на акта.
В хода на административното
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице
отменителни основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
По отношение на ДНИ:
Първият имот, находящ се в гр.
П.***, ул. .***№ ***, представляващ земя и сграда, е бил съсобствен между
жалбоподателката и съпругът й при равни части. След смъртта на последния,
притежаваните от него ½ идеални части са преминали в патримониума на
наследниците му, в т.ч. и на жалбоподателката. Определените с акта размери на
ДНИ и ТБО за този имот са съобразени с декларираната от М. собственост на
½ идеални части от имота, съгласно чл.12, ал.1 от ЗМДТ. Имотът не попада
в кръга на изрично посочените такива в чл.24, ал.1 от ЗМДТ, които се
освобождават от данък, нито представлява основно жилище на жалбоподателката, за
да се ползва тя /като лице с 94,5 % ТНР/
с облекчението по чл.25, ал.2 от ЗМДТ.
Вторият имот, находящ се в гр.
П.***, ул. ***, представляващ жилище – апартамент, е деклариран от
жалбоподателката като ползвател и е заявен като нейно основно жилище. Предвид
тези данни, както и с оглед обстоятелството, че А. е лице с 94,5 % ТНР, ДНИ за
него е изчислен при отчитане разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗМДТ като
задължението за плащането му е възложено на нея съгласно чл.11, ал.3 от ЗМДТ, в
качеството й на лице, в полза на което е учредено вещно право на ползване по
силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на
ползване № ***, том ***, рег. № ***, дело ***от 2000 г.
И двата имота попадат в
строителните граници на населеното място на гр. П.***. Те са облагаеми по
смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, тъй като попадат в урбанизирана територия, имат
предназначението по чл.8, ал.1 от ЗУТ /жилищна зона/ и за тях се дължи ДНИ. По
аргумент на чл.13 от ЗМДТ дължимостта на данъка не зависи от ползването или
неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. И двата имота не попадат
в изключенията по чл.10, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.24 от ЗМДТ.
Размерът на задълженията за ДНИ и за двата имот е определен в размер на 2 на
хиляда върху данъчната оценка на имота, съгласно чл.15, ал.1 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община П.*** и чл.22 от ЗМДТ. Съгласно чл.15 от наредбата Общински съвет – П.*** е
определил с наредбата по чл.2, ал.2, т.1 размера на данъка на 2 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот. Данъчната оценка на процесните
имоти е както следва:
- за имота в гр. П.***, ул. .***№
58, представляващ земя и сграда, е определена обща данъчна оценка към 2020 г.:
7787 лв., включваща данъчна оценка на земята: 6514,60 лв., и данъчна оценка на
сградата: 1272,40 лв.;
- за имота в гр. П.***, ул. ***,
е определена данъчна оценка към 2020 г.: 40 233,90 лв.
За заявената от
жалбоподателката ½ идеална част от първия имот органът е установил ДНИ
за 2014 и 2015 г. по 7,79 лв., а за 2016, 2017 и 2018 г. по 7,78 лв. При
елементарно математическо пресмятане на данъка се установява, че същият е
правилно определен, тъй като 2 на хиляда /т.е. 2 ‰/ от 7787 лв. се равняват на
7,79 лв. За последните три години от периода се установява несъществена разлика
от 1 стотинка в полза на жалбоподателката.
За втория имот органът е
установил ДНИ за 2014 и 2015 г. в размер на 20,12 лв., а за 2016, 2017 и 2018
г. – 20,11 лв. Размерът съответства на този, определен от съда въз основа на
математическо пресмятане, като е взето предвид намалението от 75 %, от което А.
се ползва по силата на чл.25, ал.2 от ЗМДТ. Следва да се отбележи, че след
закръгление, отново се констатира разлика от 1 стотинка в полза на
жалбоподателката за 2016, 2017 и 2018 г.
От горното следва, че
размерите на ДНИ са определени в съответствие с нормативната база. Същите са
дължими в установения от органа общ размер на 139,49 лв. за годините от 2014 до
2018 г. вкл.
По отношение на установените
лихви за ДНИ в АУЗД се приема, че невнесените в срок местни данъци и такси, по
силата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.9б от ЗМДТ, се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК,
според която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса
битови отпадъци представляват публично вземане по смисъла на чл.162,
ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентирания срок,
данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва, която е начислена за
посочения имот на жалбоподателя с акта. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни вноски в сроковете до 30 юни и до 30 октомври
на годината за която е дължим, като за невнесените в срок задължения се
начислява лихва, съгласно чл.1 от ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да сочат на недължимост на лихвите. Въз основа на това се
приема, че административният орган правилно е начислил размера на дължимите
лихви, към дата на установяване на задълженията. С оглед на
изложеното АУЗД в частта за ДНИ е правилен и законосъобразен, а жалбата е
неоснователна.
По отношение на ТБО:
Данъчнозадължените лица за
такса битови отпадъци са определени в чл.11 от ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.1
такива са собествениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгл. ал.3 „При учредено вещно право на
ползване данъчно задължен е ползвателят“.
Жалбоподателката е декларирала
два имота като и двата се намират в границите на гр. П.***. На единия е
съсобственик, а на втория – ползвател. И двата имота подлежат на облагане с
ТБО. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
На съда са служебно известни
издадените по реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ от кмета на община П.*** Заповеди № №
1663/28.10.2014 г., 1931/28.10.2015 г., 2368/28.10.2016 г., 1882/26.10.2017 г.
и 1738/30.10.2018 г., в които са определени границите на районите, видът на
предлаганите услуги, както и честотата на
сметоизвозване. В тях, в т.3, са посочени изрично и изчерпателно
райони, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. Имотите на жалбоподателката не попадат в изключенията.
Съгласно разпоредбата на чл.62
от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
От анализа на приложимата
нормативна уредба следва, че не се събира такса за първата услуга -
сметосъбиране и сметоизвозване, когато тази услуга не се предоставя от
общината. Конкретният случай не е такъв. Първият имот на жалбоподателката
представлява земя и сграда /т.е. застроен/, а вторият жилище – апартамент, и
поради това че се намират на в гр. П.***, където тази услуга се извършва, то и
жалбоподателката дължи нейното заплащане и начисляването й в АУЗД е
законосъобразно.
За втората услуга: поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира
такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането
на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. На територията на
община П.*** е изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване
и депониране на отпадъци и се извършва услугата по почистване на територии за
обществено ползване по отношение на населените места, в това число и гр. П.***.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ,
такса битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, такса битови
отпадъци се заплаща от лицата по чл.11.
Размерът на ТБО за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. е определен съгласно Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.***,
както и въз основа на Решение № 695/25.01.2011 г. на Общински съвет - П.***. С
последното е приета основа за определяне на ТБО и промилите за съответните
услуги. Съгласно решението за жилищните и вилни имоти на гражданите ТБО е в
промил върху данъчната оценка и е общо 1,8 на хиляда, в т.ч. 0,8 на хиляда за
сметосъбиране и сметоизвозване; 0,2 на хиляда за обезвреждане на битови
отпадъци в депа и 0,8 на хиляда за чистота на териториите за обществено
ползване.
С оглед извода, че по
отношение на двата имота размерът на ТБО следва да се формира от трите компонента,
то при данъчна оценка на първия имот: 6514,60 /за земята/ и 1272,40 лв. /за
сградата/ - т.е. общо за земя и сграда: 7787 лв., задължението за ТБО за 2014
г. е 14,02 лв., от които за декларираната от жалбоподателката ½ ид.ч.
дължимата сума е 7,01 лв.
Данъчната оценка на втория
имот е 40 233,90 лв. В полза на жалбоподателката е учредено вещно право на
ползване, поради което именно тя, по силата на чл.11, ал.3 от ЗМДТ, е
данъчнозадължена за заплащане на ТБО за него. Формирана на база трите компонента,
конкретният размер на задълженията е по 72,42 лв. за всяка от годините 2014,
2015 и 2016.
ТБО за 2017 и 2018 г. е
определена съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията на община П.***, както и въз основа на
Решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет - П.***. С последното е приета
основа за определяне на ТБО и промилите за съответните услуги. Съгласно
решението за жилищните и вилни имоти на гражданите, ТБО е в промил върху
данъчната оценка и е общо 2,25 на хиляда, в т.ч. 0,8 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0,45
на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване.
За първия имот, при данъчна
оценка 7787 лв., дължимата сума за ТБО е по 17,521 лв., от които
жалбоподателката следва да заплати половината /съответно на декларираните от
нея 1/2 идеални части/, т.е. по 8,76 лв. за всяка от годините.
За втория имот дължимата сума
за ТБО е по 90,53 лв., както е изчислил и органът по приходите.
За направените по-горе
елементарни математически пресмятания не са необходими специални знания.
Същите почиват на правите основания, посочени от органа и се
подкрепят и от събраните по делото доказателства. Точно такива размери по
отношение на ТБО е установил и органът, видно от АУЗД.
Въз основа на изложеното
настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. Административният
орган правилно е установил размерите на ДНИ за 2014, 2015, 2016,
2017 г. и 2018 г. и и сумата, дължима от жалбоподателката за двата имота, която
е в общ размер на 139,49 лв., както и лихвите за забава в размер на 43,45 лв.,
изчислени към 25.09.2019 г.
Административния орган
правилно е установил размерите на ТБО за горепосочените години,
дължима от жалбоподателката в общ размер на 436,87 лв., както и дължимите лихви
към датата на издаване на АУЗД - 25.09.2019 г., които са в размер на 130,87
лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателна и следва да бъде уважена. Същият е заплатил адвокатски
хонорар на процесуалният си представител в размер на 200,00 лв. /двеста лева/,
поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати сума в същия
размер.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд – П.***,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Р.М.А. с ЕГН ********** и адрес: ***/3, с адрес
за призоваване: гр. П.***, против Акт за установяване на задължение №
19-1500-1/25.08.2020 г., издаден от С.В.А.*** – гл.експерт в отдел „Ревизии и
проверки“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П.***, потвърден с
Решение № 20/ММО-3343/5/09.12.2020 г. на директора на ДМДТ
при Община П.***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Р.М.А. с ЕГН **********
и адрес: ***/3, с адрес
за призоваване: гр. П.***, ДА ЗАПЛАТИ на община
П.*** направените по делото разноски в размер на 200,00 лв. /двеста лева/,
представляващи платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл.160, ал.7 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/