№ 16182
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110155323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 15.04.2024 г. (на лист
34 от делото) на Е. Д. М. срещу Административен съд – София-град, с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца 20 000
лева – обезщетение за това, че ответникът третирал различно ответника по
признак обществено положение – като социално слаб и затворник, спрямо
останалите лица, поискали освобождаване от държавни такси, което било
отказано на ищеца с Определение № 7579/30.09.2022 г. по адм. дело №
8281/2022 г. на Административен съд – София-град, 65. състав.
Ищецът твърди, че бил образувал адм. дело № 8281/2022 г. на
Административен съд – София-град, 65. състав, по което поискал
освобождаване от такси, тъй като е лишен от свобода от много години, като
няма доходи. С оспореното в настоящия процес определение се твърди, че
ответникът е третиран различно, тъй като е в затвора и е социално слаб, и му
било отказано освобождаване от такса, а по предходни дела бил
освобождаван. Поради това загубил вярата си в правосъдието, претърпял
стрес и физически и психически тормоз. Иска обезщетение за тези вреди,
което оценява на 20 000 лева.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
Административен съд – София-град, с който предявеният иск се оспорва като
неподсъден на съда, нередовен и неоснователен. Поддържа се, че искът бил за
вреди от неприлагане на правото на Европейския съюз и следвало да се гледа
от административен съд, и бил нередовен – имало неяснота относно размера
на претенцията, представителя на ответника и основанието на иска. Поддържа
се и недопустимост на иска, тъй като се целяло ревизиране на влязъл в сила
съдебен акт. По същество се поддържа, че не се установявало достатъчно
сериозно нарушение на правото на Европейския съюз от изложеното в
молбата, а исканията за освобождаване от такси се преценявали отделно по
всяко дело, като това било направено правилно в конкретния случай, и нямало
данни да е отказано освобождаване поради вида на наказанието, което ищецът
1
изтърпявал. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3
ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1, предл. първо, алт. 12 ЗЗДискр, като
разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на
чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че с Определение № 7579/30.09.2022 г. по адм. дело №
8281/2022 г. на Административен съд – София-град, 65. състав, на ищеца е
отказано освобождаване от такси по делото; че ищецът изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ към датата на определението. Съдът посочва на
страните, че му е известно служебно, че Определение № 7579/30.09.2022 г. по
адм. дело № 8281/2022 г. на Административен съд – София-град, 65. състав, е
оставено в сила с Определение № 9923/16.12.2022 г. по касационно
административно дело № 9884/2022 г., на Административен съд – София-град,
XVIII касационен състав.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, и служебно изискани от съда и
получени с писмо от ответника от 11.01.2024 г.; един свидетел на ответника за
вреди – М.Г.Ц.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: втори свидетел на ищца и психологическа и
медицинска експертиза, тъй като същите не необходими на този етап за
правилно разрешаване на делото.
По възражението на ответника, че делото не е подсъдно на настоящия
съд, тъй като се отнасяло до иск за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз по чл. 2в ЗОДОВ, който бил подсъден на
административните съдилища съгласно ал. 1, т. 1 от същата разпоредба. В
случая ищецът е посочил разпоредби от правото на Европейския съюз в
исковата си молба, но от изложените от него факти и предмет на засягането –
твърдения за различно третиране при освобождаване от държавна такса по
административно дело, не се установява от настоящия съд, който е
компетентен да определи правилната правна квалификация на претенциите,
искът да е за вреди от неприлагане на разпоредба от правото на Съюза.
Ищецът цитира разпоредби, уреждащи общи принципи на това право, които
настоящият съд следва да спазва и прилага при разглеждане на въпросите в
обхвата му, но искът следва да се квалифицира по националния Закон за
защита от дискриминация, който дава по-широко поле за защита и предвижда
редица облекчения за ищците по такива дела, вкл. освобождаване от държавни
такси съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. Подсъдността обаче се определя по чл.
71, ал. 1 ЗЗДискр, която изрично определя родова подсъдност на районния съд
– в този смисъл е и вторият диспозитив от Тълкувателно постановление №
2
1/2016 г. от 16.01.2019 г. на общото събрание на Гражданската колегия на ВКС
и Първа колегия и Втора колегия на ВАС. Неоснователни са възраженията за
недопустимост на иска, тъй като се целяло преразглеждане на съдебен акт –
ищецът не твърди неправилност на съдебния акт, а че същият е бил приет по
дискриминационни мотиви, което е различен вид правонарушение – особено
при възможност за преценка на факти (упражняване на дискреция)
държавните органи биха могли да приемат иначе законосъобразен акт, но да
третират субектите по различен начин, поради което това е въпрос на
преценка по съществото на иска, а не по допустимост.
Възраженията за нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 2 и 4
ГПК, направени от ответника, заради това, че ищецът не бил посочил
представляващият ответника и обстоятелствата, на които основава иска си. На
първо място, представляващите държавни учреждения не е необходимо да се
посочват изрично, тъй като са общоизвестни от страниците им в интернет или
обнародваните актове за назначаването или избора им, поради което съдът на
основание чл. 155 ГПК не е нужно да събира информация за тях. Що се отнася
до основанието на иска, същото е ясно изложено – ищецът твърди, че не е
освободен от държавна такса, защото е беден и е затворник, като твърди, че
тези групи системно са третирани по по-неблагоприятен начин от ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 119, ал. 1 ГПК на
ответника за неподсъдност на настоящия съд с искане за прекратяване на
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 215062/12.10.2022 г.
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца Е. Д. М. в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане да
уточни с писмена молба с препис за насрещната страна, а ако е подадена
електронно – с платена такса за копиране по чл. 102з, ал. 3 ГПК според броя
на страниците, каква е сумата на исковата му претенция – дали 10 000 лева
или 20 000 лева.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, а делото –
прекратено.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 55323 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 28
май 2025 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, и
допуснатия свидетел.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по
чл. 146 ГПК:
3
Предявен е иск за присъждане на обезщетение за вреди от пряка
дискриминация по признак „обществено положение“ – поради присъда с
наказания лишаване от свобода и липса на доходи, чрез отказ за
освобождаване от такси на ищеца, а на други лица в същото положение не са
отказва освобождаване, с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр във
връзка с чл. 4, ал. 1, предл. първо, алт. 12 ЗЗДискр.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът установи, че друго
лице, лишено от свобода, което е представило данни за недвижимо
имущество, макар и да няма доходи, е било освободено от такси по дело пред
Административен съд – София-град, като от това действие е претърпял болки
и страдания, които са в причинна връзка с отказа да бъде освободен от такси.
Въпреки това искът ще бъде отхвърлен, ако ответникът съгласно чл. 9
ЗЗДискр установи, че и на други лица, лишени от свобода, е било отказано
освобождаване от такси.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че с Определение № 7579/30.09.2022 г. по адм. дело
№ 8281/2022 г. на Административен съд – София-град, 65. състав, на ищеца е
отказано освобождаване от такси по делото; че ищецът изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ към датата на определението.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за ОБЩОИЗВЕСТНИ /
СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА СЪДА следните обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: че Определение № 7579/30.09.2022 г. по адм. дело №
8281/2022 г. на Административен съд – София-град, 65. състав, е оставено в
сила с Определение № 9923/16.12.2022 г. по касационно административно
дело № 9884/2022 г., на Административен съд – София-град, XVIII
касационен състав.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 9 ЗЗДискр, ако ищецът докаже
различно третиране на затворник е, че поведението на ответника е
дискриминационно и се презумира да е неправомерно.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че друго лице, лишено от свобода, което е представило данни за
недвижимо имущество, макар и да няма доходи, е било освободено от такси по
дело пред Административен съд – София-град, като от това действие е
претърпял болки и страдания, които са в причинна връзка с отказа да бъде
освободен от такси.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че на други лица, лишени от свобода, е било отказано
освобождаване от такси по дела на Административен съд – София-град.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
4
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 2 май 2025 г., като срокът не е преклузивен, но
при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне
на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не
посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето
на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ЕДИН
СВИДЕТЕЛ на ищеца при режим на призоваване за установяване на
обстоятелствата относно претърпените от него болки и страдания от отказа да
бъде освободен от такса.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят М.Г.Ц от Централния софийски затвор
за насроченото заседание по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК исканията
на ищеца за разпит на втори свидетел и експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Е. Д. М., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца – лично
и чрез адв. Ю.!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението може да се обжалва в частта относно възражението за
неподсъдност на делото с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата си част то
5
не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6