№ 13891
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20251110102249 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т. А. П. е предявила отрицателен установителен иск срещу ответника „Т С“
ЕАД с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 1850, 82 лв., представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2012 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от
317 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2013 г. до 10.08.2015 г.., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2018 г. по гр.д. № 56696/2015 г„ по описа на
СРС, 90 състав, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело №
20188630402411/2018 г. по опис на ЧСИ С Х, рег. №... на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд.
Ищцата твърди, че ответникът е взискател по изпълнително дело № 2411/2018 г. по
описа на ЧСИ С Х, по което тя е длъжник. Посоченото изпълнително производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2018 г. по гр.д. № 56696/2015 г„ по
описа на СРС, 90 състав, съгласно който ищцата е била осъдена да заплати на ответника
сумата от 1850, 82 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.12.2012 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 317 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 31.01.2013 г. до 10.08.2015 г. Сочи, че за период от повече от пет години по
изпълнителното дело не са били извършвани действия, които да прекъсват погасителната
давност, като е налице и двегодишно бездействие от страна на взискателя, поради което
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, както и при липса на секвестируемо имущество по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради
изтекла погасителна давност поддържа и че не дължи сумите по изпълнителния лист. С
оглед гореизложеното ищцата моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че процесното
изпълнително производство е било прекратено още през 2021 г., поради което предявеният
иск се явява недопустим с оглед липсата на висящност на произодството. По същество,
излага доводи, че по делото са били извършвани множество изпълнителни действия и не е
налице изтекла петгодишна давност. Позовава се и на обстоятелството, че по време на
1
обявеното извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителна
давност не е текла.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.07.2018 г. е бил
издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 56696/2015 г. по описа на СРС, 90 състав, в полза на „Т С“ ЕАД срещу Т. А. П. за
следните суми: 1850, 82 лв., представляваща главница за топлинна енергия за перида от м.
12.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 18.09.2015 г. до изплащане
на вземането и лихва в размер на 317 лв. за периода от 31.01.2013 г. до 10.08.2015 г.
На 15.10.2018 г. „Т С“ ЕАД е подало молба до ЧСИ С Х за образуване на
изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист, като на основание чл.
18 ЗЧСИ е възложило на съдебния изпълнител извършване на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ изпълнителен способ. По
молбата е било образувано изп.д. № 2411/2018 г. по описа на ЧСИ С Х.
На 17.10.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца
по банкови сметки.
На 16.01.2019 г. е била вписана възбрана върху притежаван от ищцата недвижим
имот.
На 29.03.2019 г. е била вписана възбрана върху друг притежаван от ищцата
недвижим имот.
На 21.11.2019 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал присъединяване по изпълнителното дело на още един изпълнителен лист срещу
същия длъжник.
На 09.09.2021 г. с постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие оригиналът на
изпълнителния лист му е бил върнат.
От правна страна
Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист. В тази
връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
2
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е
посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със
своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането
на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се
счита за прекратено с изтичането на две години, в продължение на които взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел
такива по силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В разглеждания случай последното
изпълнително действие е било извършено на 29.03.2019 г., когато е вписана втората възбрана
върху недвижим имот. В рамките на две години след тази дата не са поискани от взискателя,
нито извършени от съдебния изпълнител други изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Същевременно, съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2013 г
от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС нова петгодишна давност за процесните вземания е
започнала да тече от последното по време валидно изпълнително действие, т.е. отново от
29.03.2019 г. Подадената на 21.11.2019 г. молба от взискателя за присъединяване на вземания
по друг изпълнителен лист не съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия,
нито съдебният изпълнител впоследствие е предприел такива действия, поради което съдът
приема, че тя не прекъсва и погасителната давност. Следва да бъде взето предвид и
обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
(първоначална редакция от обн. ДВ. бр.28/24.03.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Разпоредбата е прецизирана с § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.), според който от
сроковете, които подлежат на спиране, отпадат другите срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, различни от давностните. Според § 13 от ПЗР към
ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) спрелите срокове по време
на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Предвид извършеното обнародване на
09.05.2020 г., спрените срокове продължават да текат от 21.05.2020 г., а се считат за спрени
през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., вкл., т.е. за общо 69 дни. Следователно,
петгодишната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекла на
06.06.2024 г., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
3
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за държавна такса в размер на 86, 71 лв. и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. И. А. Н. адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. А. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, жк „М“, бл. ..., срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „Я“ № 23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Т.
А. П., ЕГН **********, не дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 1850, 82 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2012 г. до
30.04.2014 г., както и сумата от 317 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.01.2013 г. до 10.08.2015 г.., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2018 г. по
гр.д. № 56696/2015 г„ по описа на СРС, 90 състав, за принудителното събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20188630402411/2018 г. по опис на ЧСИ С Х, рег. №... на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“
№ 23Б, да заплати на Т. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „М“, бл. ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 86, 71 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“
№ 23Б, да заплати на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес: гр. Б, ул. „С“ № 3В, ет. 1, офис 6, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана на ищеца безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4