Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР А.
При
участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 4909/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 3243/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 1883/03.08.2018 г. по
ч. гр. дело № 3243/2018 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ *** с
ЕГН ******, като заемодател по Задължение по Договор за стоков кредит № *** г.,
сключен с ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, в качеството му на цесионер по
сключен Договор за цесия от 18.12.2018 г., с което е прехвърлено процесното
вземане в полза на ***, следните суми: 711,25
лв. /седемстотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща дължима главница по посочения договор по двадесет броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2017 г. до 21.12.2018 г., заедно
със законната лихва върху нея от 31.07.2018 г. до окончателното плащане; 105,68 лв. /сто и пет лева и шестдесет
и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017
г. до 18.12.2017 г.; 44,75 лв.
/четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 21.05.2017 г. до 31.07.2018 г.; 135 лв. /сто тридесет и
пет лева/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от която: 25
лв. – платена държавна такса, 50 лв. – възнаграждение за упълномощения
юрисконсулт, и 60 лв. – разноски за връчване на уведомително писмо до
длъжника.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу посочената заповед за изпълнение.
Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 12.10.2018
г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си
в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса
/след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 3243/2018 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
4909/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно посочените по-горе суми.
В условията на евентуалност
ищецът е предявил и осъдителни искове за процесните суми.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК ***, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба,
според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Сочи се, че
процесният договор е нищожен, тъй като не е подписан от ответника, респ. не е
породил за него правни последици.
В условията на евентуалност ответникът прави
възражение за унищожаемост на процесния договор, поради сключването му след
принуда или измама, упражнена над *** от трети лица.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 17.12.2016 г. между *** и ***, е сключен Договор
за стоков кредит №*** г., според който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 770,00 лв. /седемстотин и седемдесет
лева/, като отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца на дата
17.12.2016 г., с което кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора.
В тази връзка е представеният по делото дубликат от Фактура № *** г., издадена
от търговеца ***, за закупуването на порцесната стока предмет на процесния
Договор за кредит. В същата фактура ответникът се е подписал, че е получил
стоката предмет на договора.
Съгласно сключения Договор страните са постигнали
съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 839,48 лв. /осемстотин
тридесет и девет лева и 48 ст./, която включва цена на стоката от 770,00 лв.
/седемстотин и седемдесет лева/ и еднократна застрахователна премия в размер на
69,48 лв. /шестдесет и девет лева и 48 ст./. Подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне в срока на договора ведно с начислените лихви и разноски на
кредитодателя.
Страните са уговорили, че усвоената парична сума за
срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния
размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от
датата на покупката на стоката от търговския обект, като годишният лихвен
процент е в размер на 30,00 % /тридесет процента/. Така, подписвайки договора,
страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да
бъде в общ размер на 287,08 лв. /двеста осемдесет и седем лева и 08 ст./.
Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на
договора за кредит е в размер на 1126,56 лв. /хиляда сто двадесет и шест лева и
56 ст./.
Според договора посочената сума следва да бъде
платена на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
46,94 лв., а в Погасителния план към договора са посочени и датите, на конто
следва да се погаси всяка една от вноските - първата погасителна вноска е с
падеж на 21.01.2017 г., а последната е с падеж на 21.12.2018 г., като всяка месечна погасителна вноска
включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, съответната част от
застрахователната премия и договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата
към момента на предоставяне на кредита.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а” от
Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатьчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/.
По делото е представено Уведомление
за цесия, изпратено от *** по реда на чл. 99 от ЗЗД до ответника, в което е
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора кредиторът го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако
не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни
действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението
изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.
На 18.12.2017 г.
е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между *** и *** с ***, по силата на което
вземането на кредитора срещу ***,
произтичащо от процесния Договор за потребителски кредит, е прехвърлено
в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Не се спори по делото, че Договорът за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правота на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Установено е, че
*** е упълномощило ***,
в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията на дължимите
от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 /триста и шестдесет/ дни, за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На длъжника е
начислено обезщетение за забава върху незаплатените дължими суми в общ размер
на 51,06 лв. /петдесет и един лева и 06 ст./ за периода от 21.05.2017 г. до датата на входиране на задължението
в съда.
Установено е по делото, че е подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата
дата, слючен на основание чл. 2.1. от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени между ***, и ***,
по силата на които вземането на произтичащо от процесния Договор за стоков
кредит е прехвърлено в собственост на ***, ведно с всички привилегии и
обезпечения словията на Договора и ОУ, езпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -кредитор,
което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 18.12.2017 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.12.2017 г.
На ответника е изпратено и Уведомително писмо с изх.
№ ****, което е получено лично от ответника ***, видно от приложеното от *** г.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към кредитора. Не се спори между страните, че сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 232,82 лв. /двеста тридесет и два лева и 82
ст./, с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва: 98,28 лв.,
главница: 128,23 лв. и лихва за забава 6,31 лв.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Договорът за потребителски кредит
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора е нужно да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност е оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
В тази връзка следва да се
посочи, че по делото е прието и изслушано заключението на в.л. ***, във връзка
с назначената по искане на ответника съдебно-графическа експертиза, че Договор за стоков кредит от 17.12.2016 год.,
сключен между *** и ***, Общи условия към Договор за стоков кредит от
17.12.2016 г., Декларация за съгласие на лични данни и Фактура № *** год. с
издател *** изследваните подписи са положени от ответника ***.
По отношение на сключения между
ищеца и *** Договор за цесия, същият е
двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона
случаи/, с вещно-облигаторно действие. Този договор е каузален, т.е. неговата
валидност зависи от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й
липсва правно основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е
сключена в заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането.Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане следва да
бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009
г. по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело
№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело №
2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която Дарина Д. дава заключение, което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според
същото от приложените и
предоставете от ищеца счетоводни документа по отношение на процесния договор за
потребителски кредит се установява, че платените от кредитополучателя
суми са в размер на 232.82лВ., от които:
·
Редовна главница – 128,23 лв.;
·
Редовна лихва – 98,28 лв.;
·
Възнаградителна лихва – 4,71 лв.;
·
Наказателна лихва – 1,60 лв.
По счетоводни
данни на банката общото задължение по погасителен план е 1 126 лв., като общо
внесените суми от клиента са в размер
на 232,82 лв. Общо внесените суми за лихви
за просрочие са 6,31 лв.; внесените 83,12 лв. са използвани за погасяване на
начислените редовни лихви.
Според в.л. остатъкът
от задължението на ответника е в размер на 816.93 лв. от които:
·
Главница – 711,25 лв.;
·
Договорна лихва – 105,68 лв.;
·
Лихва за забава – 27,59 лв.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени.
По отношение възражението на
ответника, че процесният договор е унищожаем, тъй като е сключен от ответника
след като е бил въведен в заблуждение.
Съгласно чл. 29 от ЗЗД, измамата
е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. При измамата
невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. При
измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който
сключва /в случая упълномощаване за разпореждане/, но действа под влиянието на
невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят.
Принципно, грешката в съображенията, мотивите на едно лице, които са
въздействали върху волята му при вземане на решение и са го подбудили да
извърши определено правно действие, са без значение за валидността на това
действие. Но ако тази грешка се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение с цел
да се подтикне едно лице към сключване на определена сделка, тогава е налице
порок на волята, основание за унищожаване поради сключването й при измама.
В случая ответникът твърди, че е
бил измамен от свидетеля К.К.П. да сключи процесния договор, като последният е
обещал той да плаща дължимите вноски по кредита. Уговорката между двамата била М.И.
да „услужи” с личната си карта, за да може П. да получи средства, за да си
закупи моторен трион, след което свидетелят ще погасява задължението по
стоковия кредит.
Когато страната има невярна
представа за съдържанието на сделката, каквито фактическите твърдения са
наведени от ответника в съдебно заседание, независимо от това дали тази невярна
представа е относно елемент от съдържанието на сделката е или не е предизвикана
от поведението на другата страна, налице е грешка в самата сделка /в
съдържанието на волеизявлението/, а не измама.
Фактическият състав на
основанието за унищожаване на сделки по чл.
29 от ЗЗД – измама включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2.
едната страна по сделката - измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да
е предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка
– от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от
трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката,
съответно адресатът на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е
могла да не знае за това, 4. сделката да е сключена поради заблуждението.
Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване
и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице
умишлено е изопачило могат да са елементи от фактическия състав на сделката и в
този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно
вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което
разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то
обикновено и най-вече при формалните сделки е наясно какви са видът, характерът
и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните
последици, които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено
предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е
подтикнало, мотивирало – „подвело” да сключи сделката, това лице погрешно
счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще
настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие
правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са
последица от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно
правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от
третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези
мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била
въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.
В настоящия случай не е налице
елемент от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно се установява
по делото, а не са налице и такива твърдения, а именно наличие на знание у
кредитора за измамливите действия от трето лице спрямо ответника, които
действия са го мотивирали да се сключи договора.
Изложените съображения налагат
извода, че процесния договор не страда от сочения от ответника порок, поради
което същият е валиден и годен да породи предвидените от закона правни
последици, респ. не са налице предпоставки за унищожаване на процесния договор
поради измама.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за посочените от вещото лице суми.
По отношение на исковата
претенция по чл. 86 от ЗЗД за горницата от 27,59 лв. до заявените 44,75
лв.предявят иск подлежи на отхвърляне.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 308,73
лв. /триста и осем лева и седемдесет и три стотинки/. По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на 132,31 лв. /сто тридесет и два лева и тридесет и една стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът *** с ЕГН ******, заемодател по
Задължение по Договор за стоков кредит № *** г., сключен с ***, ДЪЛЖИ по
издадената от Добричкия районен съд заповед № 1883/03.08.2018 г. по ч. гр. дело
№ 3243/2018 г. в полза на кредитора ***, ***, в качеството му на цесионер по
сключен Договор за цесия от 18.12.2018 г., с което е прехвърлено процесното
вземане в полза на ***, следните суми:
1) 711,25 лв. /седемстотин и единадесет лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща дължима главница по посочения договор по двадесет
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2017 г. до
21.12.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от 31.07.2018 г. до
окончателното плащане;
2) 105,68 лв. /сто и пет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017 г. до 18.12.2017
г.;
3) 27,59 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 21.05.2017 г. до 31.07.2018 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 27,59 лв. до 44,75 лв.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ****** да
заплати на ***, ***, сумите от: 308,73
лв. /триста и осем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
сторените по гр. дело № 4909/2018 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни
разноски; 132,31 лв. /сто тридесет и
два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело №
4909/2018 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: