РЕШЕНИЕ
№ 30
Гр. Перник, 09.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание на 21.06.2018г.
година, при участие на секретаря Емилия Павлова в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Ковачев
като разгледа
докладваното от председателя търг. дело № 90 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК. С исковата молба Д.В.П. иска да се признае
за установено по отношение на ответника “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, че не дължи поради
погасяване по давност сумите по Договор за банков кредит № *** и Анекс от
20.12.2008 г. както следва: главница 240975,46 лева; лихви 14805,03 за
периода от 20.06.2010г. до 12.12.2010г.; 643,13 лева – такса за управление и
администриране на кредита; 5128,47 лева - разноски за държавна такса за ч.гр.д.
11764/2010г. на РС Перник, за които суми са издадени срещу нея в качеството на
солидарен длъжник Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК номер
8582/13.12.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 11764/2010 г. по описа на
РС –Перник и са образувани изп. дело 20118130400418 по описа на ЧСИ А.В. с рег.
N. *** на КЧСИ и изп. дело № 20177510400247 по описа на
ЧСИ Е. Д. с рег. № *** на КЧСИ.
Изложени са твърдения, че по посочените изпълнителни
дела не са предприети срещу нея никакви действия годни да прекъснат
погасителната давност, която за главницата е пет години, а за лихвите три
години. Позовава се на нормите на ЗЗД, уреждащи отделно течене на давностните
срокове за всеки от солидарните длъжници. Твърди, че към 12.06.2017г., когато е
образувано второто изп. дело давността вече е изтекла на 13.12.2015г., считано
от датата на издаване на изпълнителния лист (13.12.2010г.).
Ответника оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Искът бил предявен след като ищцата е получила ПДИ с препис от
заповедта и не е депозирала възражение по чл. 414 ГПК. Това водело до
недопустимост на иска и не били налице новоткрити обстоятелства или писмени
доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК.
Твърди, че по
двете изпълнителни дела са извършвани действия прекъсващи давността, както и че
извършените спрямо другите солидарни длъжници по изпълнителния лист действия на
изпълнение имат сила и срещу ищцата. Посочва, че по първото изп. дело на ЧСИ В.
са наложени възбрани върху пет недвижими имота, които били описани и изнесени
на публична продан като последната продан била до 03.07.2014г. На 04.08.2016г.
била подадена молба от взискателя ответник за нов опис и ПП на два от
непродадените имоти. На 12.06.2017г. била образувано новото изп.дело (след
прекратяване на предходното на 05.08.2016г.). С молбата за образуване на новото
дело било поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците,
трудови възнаграждения, запор на МПС и възбрани. Твърди, че на 18.10.2017г.
били наложени запори върху вземания на длъжниците и възбрани. Позовава се на
чл. 122 ЗЗД. Признава, че ищецът не е собственик и не е ипотекарен длъжник на
петте недвижими имота. Признава, че принудително изпълнение не е насочвано
върху личното имущество на солидарните длъжници поради преценка, че публичната
продан на ипотекираните имоти щяла да бъде достатъчна. В съдебно заседание от
08.05.2018г. излага обратното твърдение – че е искал изпълнение срещу Ищцата по
изп. д. 418/2011г. на ЧСИ В.. Твърди, че давността е започнала да тече на
04.07.2014г. когато е приключила последната публична продан по изп. дело на ЧСИ
В. и не е изтекла, а освен това твърди, че с молбата за образуване на второ
изп. дело е прекъсната давността поради поискани запори и др. действия.
ПОС
след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният
иск е допустим.
Твърденията в исковата молба, че давността е изтекла в периода от издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до 13.12.2015г. обуславят
извод за иск, с който се оспорва изпълнението основан на факти (изтичане на
давностен срок), които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството
по което е издадено изпълнителното основание, чиято правна квалификация е по
чл. 439 ГПК, който съгласно трайната практика на ВКС е приложим и за вземания
предмет на заповедно производство (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение №
956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I ТО; Определение
№ 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о., ГК и мн. др.).
Разгледан по същество искът е изцяло
основателен по следните съображения:
За уважаване на иска е необходимо да се
установи, че след издаване на заповедта за изпълнение е изтекъл предвидения в
закона давностен срок като не са настъпили факти или предприети от
заявителя-кредитор действия водещи до прекъсване на давността.
Не се спори между страните, че ищцата е
солидарен длъжник по договор за банков инвестиционен кредит *** и анекс към него от 20.12.2008г., както
и че е била издадена на 13.12.2010г. заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на банката ответник срещу солидарните длъжници по
договора и е образувано изп. д. 418/2011г. на ЧСИ А.В. и изп. д. 274/2017г.на
ЧСИ Е. Д.. Това се установява и от приетите писмени доказателства и приетите
заверени копия от двете изпълнителни дела.
В случая заповедта е издадена на 13.12.2010
г., а е била връчена на
ищцата-длъжник на 12.07.2011г., което се установява от ПДИ на л. 140 от
копието на изп. д. 418/2011 на ЧСИ А. В. с отбелязване за лично връчване и
приложени към ПДИ заповед и изп.лист. Срокът за възражение по реда на чл. 414 ГПК е изтекъл на 26.07.2011г. и такова не се установява да е подадено, а не се
и твърди от ищцата.
Следователно
на 27.07.2011г. заповедта е влязла в сила по отношение на ищцата. От тази дата
започва да тече и погасителната давност за вземанията по заповедта, защото
всички възражения, които длъжникът е могъл да релевира към момента на изтичане
на срока по чл. 414 ГПК са преклудирани, включително изтеклия до този момент
период от време разгледан като част от давностен срок. От влизане в сила на заповедта започва нова давност. Тази нова давност е винаги петгодишна
включително за акцесорните вземания за лихва на основание чл. 117 ЗЗД. Това
е така защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване
на следното: Характерно
за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между
страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават
спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на
отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са
настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е
положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на
ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на
факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат
известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно
влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Осъдителните
решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл.
410 ГПК (след влизането им в сила) и тези по чл. 417 ГПК. Както при съдебните
решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на
съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания
- по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или
чл. 439 ГПК. Реда по чл. 439 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства,
които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са
настъпили след приключване на устните състезания и съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в
сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Изрично в Определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“ В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК) и съдилищата (Решение № 791 на САС по
в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно обжалване;
Решение № 36 от 23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до касационен контрол; Решение
от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС Сливен-недопуснато до касационен
контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д. 1040/2017г. на ОС Ст. Загора;
Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на ОС Враца и др.).
Следователно изложените в исковата молба
твърдения за тригодишен давностен срок по отношение вземанията за лихви са
неоснователни, но това не променя
крайния извод за основателност на иска, тъй като е изтекла и петгодишна давност
преди молбата на ответника за образуване на второ изпълнително делото от
12.06.2017г. с която е искан запор, което искане по принцип прекъсва давността.
Изводът за изтекла погасителна давност
следва от факта, че в периода от влизането в сила на заповедта за изпълнение на
27.07.2011г. до 27.07.2016г. не са поискани от взискателя –ответник, нито са
предприети от ЧСИ В. по изп.д. 418/2011г. никакви действия на изпълнение годни
да прекъснат давността.
В ТР 2/2013г. т. 10 на ОСГТК на ВКС е
посочено подробно кои действия в хода на изпълнително дело прекъсват давността.
Самата молба за образуване е посочено, че не прекъсва давност. С нея би могло
да се прекъсне давност ако съдържа искане за изпълнително действие.
В конкретния случай с молбата от
12.06.2011г. до ЧСИ В. за образуване на дело е поискано насочване на
изпълнението само срещу ипотекираните имоти описани в нея, но ищцата няма никакви
собственически права върху тях, което се установява от приложените нотариални
актове за ипотека, а и изрично се признава в отговора на исковата молба. При
това положение с тази молба не се прекъсва давността, защото не е поискано
действие на изпълнение върху имуществото на длъжника-ищец. Поискването и
извършването на действия на изпълнение срещу другите солидарни длъжни по
заповедта не произвежда действие спрямо ищцата. Възраженията на ответника в
тази връзка основани на чл. 122 ЗЗД са напълно несъстоятелни, защото са в пряко
противоречие с нормата на чл. 125 ЗЗД, според която прекъсването или спирането
на давността спрямо един от солидарните длъжници НЕ ПРОИЗВЕЖДА ДЕЙСТВИЕ спрямо
останалите.
След посочената молба до 12.06.2013г.
няма предприети, нито поискани действия срещу ищцата по изпълнителното дело.
Следователно на 13.06.2013г. изпълнително дело 418/2011г. на ЧСИ А.В. се е
прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на ищцата. Срокът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 тече поотделно за всеки длъжник по изпълнителното дело
с оглед различното им материално и процесуално - правно положение и по аргумент
за по-силното основание от чл. 125 ЗЗД.
Различните справки за имущества и
изисквани от ЧСИ документи от държавни и общински органи и учреждения нямат
такова действие съгласно посоченото по – горе ТР на ВКС, а и те не касаят ищцата,
а другите длъжници.
Връчването на ПДИ също не е такова
действие съгласно ТР на ВКС.
Молбата на ответника до ЧСИ от
05.10.2011г. съдържа само искане за нова дата на опис на ипотекираните имоти и
за евентуално назначаване на особен представител. Тези действия отново не се
отнасят до ищеца-длъжник. Също без значение като неотнасящи се до имущество на
ищеца-длъжник са: призовка за принудително изпълнение от 02.11.2011г. за –опис
на имот, собствен на друг длъжник; съобщение за насрочване на ПП от 17.04.2012г.;
съобщения за насрочване на ПП от 08.12.2012г.-за чужди имоти са; съобщения за
насрочване на ПП от 17.05.2013г.-за чужди имоти; уведомление за изготвено
постановление за възлагане от 17.07.2012г.; уведомление за изготвено
постановление за възлагане от 02.08.2012г.; молбите от 09.12.2011г. и
12.11.2012г. до ЧСИ, с които взискателя прави възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ- тази
молба не е действие прекъсващо давността; молбата за нова продан на ипотекиран
имот от 15.11.2012г-не касае имот на ищеца; молбата за нова продан на
ипотекиран имот от 15.05.2013г-не касае имот на ищеца; извършените публични
продани на имоти на които ищеца не е собственик.
Действия след 13.06.2013г. са без правно
значение като извършени по липсващ срещу ищеца - длъжник изпълнителен процес,
който се е прекратил по силата на закона съгласно трайната тълкувателна
практика на ВКС.
Второто изпълнително дело е образувано
пред ЧСИ Д. с молба от 12.06.2017г. като до тази молба след прекратяването по
силата на закона на предходното изпълнително дело по отношение на ищцата няма
твърдения и доказателства да са извършени действия, прекъсващи давността и тя е
изтекла на 27.07.2016г., считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение
на 27.07.2011г.
Последващото искане за налагане на запор
направено с молбата за образуване на второто изп. дело до ЧСИ Д., както и
каквито и да било действия по това изп. дело са без правно значение за
основателността на иска, защото тяхното предприемане не лишава длъжника от
възможността да се позове на вече изтеклата в негова полза погасителна давност
(изтекъл срок не може да се прекъсне).
Предвид гореизложеното иска е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото на ответника
разноски не се дължат.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените за настоящото дело разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар-реално платен видно от договора за правна помощ на л.89 от
делото.
Водим от гореизложено съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал.
1 във връзка с ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 110 от ЗЗД, че Д.В.П. с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ НА „УникредитБулбанк“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление в гр. София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“7 поради погасяване по давност, изтекла в
периода 27.07.2011г. - 27.07.2016г. сумите
по Договор за банков кредит № *** и
Анекс от 20.12.2008 г. както следва: главница в размер на 240975,46
лева; лихви в размер на 14805,03 за периода от 20.06.2010г. до 12.12.2010г.; 643,13
лева – такса за управление и администриране на кредита; законна лихва върху
главницата от 13.12.2010г.; 5128,47 лева - разноски за държавна такса за
ч.гр.д. 11764/2010г. на РС Перник, за
които суми са издадени срещу нея в качеството на солидарен длъжник Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК номер 8582/13.12.2010г. и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 11764/2010 г. по описа на РС –Перник и са
образувани изп. дело 20118130400418 по описа на ЧСИ А.В. с рег. N. *** на КЧСИ и изп. дело № 20177510400247 по описа
на ЧСИ Е. Д. с рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА „УникредитБулбанк“АД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление в гр. София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“7 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.В.П. с ЕГН ********** и адрес *** разноски за настоящото дело за
държавна такса в размер на 10256,95 /десет хиляди двеста петдесет и шест лева и
95 ст./ лева и за адвокатски хонорар в размер на 8400,00 /осем хиляди и
четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: