РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201530 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.-Т. Л. и С.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, представлявано
от управителя Д.А.Д., против Наказателно постановление № 36-
0000737/20.09.2021 г., издадено от Д.Р.С. - Началник на Отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на
жалбоподателя „Т.-Т. Л. и С.“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл.
104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за извършено
административно нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006
във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и е
формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
не изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено
1
становище, в което излага съображения за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Моли наказателното постановление
да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на
материалните и процесуалните правила.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка, изразява становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.08.2021 г. в офиса на „Т.-Т. Л. и С.“ ЕООД, находящ се в с. К.,
обл. П., ул. „**“ №**, била извършена комплексна проверка на дружеството –
жалбоподател от свидетелите И. Г. С. – старши инспектор и И.Д.М. – главен
инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив.
В хода на проверката, от предоставените от превозвача данни от дигиталната
карта на водача С.А., било установено, че на 02.10.2020 г., около 09:03 часа, в
гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, превозвачът „Т.-Т. Л. и С.“ ЕООД, притежаващ
лиценз № 22191 за международен превоз на товари, не е организирал работата
на водача С.А. по такъв начин, че той да спазва изискванията на Регламент
(ЕО) 561/2006. За период от 30 часа, след края на предхождащата го дневна
почивка, при извършване на екипно управление, водачът С.А. не бил ползвал
дневна почивка от поне девет часа, тъй като за 30-часовия период, започващ
на 01.10.2020 г. в 13:53 часа, водачът ползвал почивка с продължителност 5
часа и 54 минути, която била със 186 минути по-кратка от изискуемото.
Установеното било преценено от проверяващите органи – свидетелите
И. Г. С. и И.Д.М., и двамата служители в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, като нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО)
561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. За констатираното нарушение
свид. И. Г. СТ. съставил срещу Т.-Т. Л. и С.“ ЕООД АУАН № 290309 от
2
27.08.2021 г., екземпляр от който бил връчен на А.Н.Д. - упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател. АУАН бил подписан с
изявлението „имам възражения“, без да са изложени конкретни такива. В
законоустановения срок не били подадени писмени възражения по АУАН,
съгласно чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), което било връчено на дружеството-
жалбоподател, чрез управителя му Д.А.Д., на 29.09.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и останалите гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят И. Г. С.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Свидетелят И.Д.М., присъствал при установяването на нарушението, разказва
подробно за случая, като изложеното от него кореспондира с показанията на
актосъставителя и събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свидетелите И.С. и И.М., тъй като същите са последователни,
логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предвид обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по
същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната,
така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
обжалваното НП, както и на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което го опорочава. Видно от
съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието
3
на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно
цитираните разпоредби сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953 г., съгласно които
всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден
правен субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако
в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за
дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на
вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния
резултат).
4
В теорията и съдебната практика е изведен следният практически
критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за
съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай че се приемат
за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената
правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност
за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не
са предявени на дееца. Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността
му.
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр при извършване на превози на
пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса
над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата
по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
Т., за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Съгласно чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета, Т.ното предприятие организира работата на водачите,
посочена в § 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Т.ното
предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки
за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент.
В процесния случай в обстоятелствената част на АУАН и НП не е
посочено в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Изпълнителното деяние е формулирано с израза „не е организирал работата
5
на водача... “, като е посочено името на водача, без данни за управлявания от
него автомобил и е отразена продължителността на дневната почивка, която
водачът е ползвал за 30-часовия период, започващ на 01.10.2020 г. в 13:53
часа. При това положение не се разбира в какво точно се изразява липсата на
организиция от страна на дружеството-жалбоподател на работата на водача
С.А., назначен във фирмата – в непровеждането на надлежен инструктаж на
водача или неизвършването на редовни периодични проверки за осигуряване
на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, или и в двете, което
несъмнено накърнява правото на защита на санкционираното лице да разбере
кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му.
Административнонаказващият орган не е посочил в какво се състои
бездействието на жалбоподателя, с което е нарушил правото му на защита.
На следващо място, не е установен автомобила, който е управлявал
С.А., както и товароносимостта на същия. Неизясняването на обстоятелството
относно допустимата максимална маса на превозното средство, което е
управлявал водача С.А. се явява съществена пречка да се прецени дали е
налице извършено нарушение по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, в който е
предвидено задължение за превозвачите и водачите при извършване на
превози на товари с автомобили да спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета в случай че
автомобилът, самостоятелно или в състав от пътни превозни средства, има
допустима максимална маса над 3,5 тона.
Отделно от това, от съдържанието на АУАН и НП се установява, че е
налице противоречие относно описанието на нарушението. Установената в
АУАН фактическа обстановка не е възпроизведена по идентичен начин в НП.
В АУАН е посочено, че водачът С.А. е ползвал дневна почивка с
продължителност 5 часа и 54 минути, а в НП е отразено, че е ползвал дневна
почивка от 52 часа и 54 минути. Разпитаните свидетели И.С. и И.М.
категорично заявяват, че в НП погрешно е посочено, че С.А. е ползвал дневна
почивка с продължителност 52 часа и 54 минути, което е и логично,
доколкото един ден е 24 часа и няма как дневната почивка да е с
продължителност 52 часа и 54 минути. При това положение съдът счита, че е
накърнено правото на защита на жалбоподателя да разбере кои са
фактическите положения, за които е ангажирана отговорността му.
6
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. В този смисъл съдът
намира, че липсата на минимален обем от факти, относим към състава на
вмененото нарушение, представлява съществено нарушение на изискванията
относно съдържанието на АУАН и НП, визирани в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от
ЗАНН. Същото води до невъзможност да бъде извършена преценка за
законосъобразността на атакуваното НП и несъмнено възпрепятства
жалбоподателя да организира в пълна степен защитата си.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият не е направил
своевременно искане за присъждане на разноски и не е ангажирал
доказателства за реалното извършване на такива, поради което разноски
не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000737/20.09.2021 г.,
издадено от Д.Р.С. - Началник на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя „Т.-Т. Л.
и С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.“
№ **, ет. *, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, за
извършено административно нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8