Решение по дело №893/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ……….гр. Варна, ………….2020година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Варна,  XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:                                                    

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева  административно дело № 893/2020г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

По жалба на „Ес Инвест Варна“ ЕООД, ЕИК *****, гр.Варна, представлявано от Х.А.Д, се оспорва Ревизионен акт № Р-03000318006607-091-001/24.01.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №62/13.04.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който са определени задължения по ДДС за д.п.м.10.,11,12.2017г. и 01, 02,03,04,05 и 06. 2018г. в общ размер на 13906,10лв. и лихва в размер на 2978,74лв.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Изложени са подробни съображения за допуснати съществени нарушения на установените процесуални правила и принципи. Това е довело до неправилно прилагане разпоредбите на материалния закон. Считат, че облагането е осъществено неправилно и при неизяснена фактическа обстановка. Ревизиращият екип не е установил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното производство. Не са изследвани и анализирани всички представени от страните доказателства, както и тези, събрани в хода на насрещните проверки, за обстоятелства, които имат значение за обективно определяне на правата, задълженията и отговорността на ревизираното лице, по реда на чл.3 от ДОПК. Облагането е осъществено в резултат на неправилно прилагане разпоредбите на материалния закон.

Иска се от съда да отмени Ревизионен акт, като претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна, Директор на Дирекция „ОДОП”  – Варна при ЦУ на НАП,  чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Представени са подробни писмени бележки.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд констатира:

Ревизионното производство е образувано с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000318006607-020- 001/02.11.2018г. и последващите я заповеди за изменение, спиране и възобновяване на жалбоподателя е извършена ревизия за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2017г.-31.07.2018г., приключила с оспорените РД и РА.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е осъществявал дейност - търговия с мобилни телефони iPhone втора употреба, които се закупуват от държави- членки на ЕС, от Япония и САЩ и се продават на територията на страната и на ЕС.

Във връзка с връчени два броя искане за представяне на документи и писмени обяснения /л. 1628, 163/ от жалбоподателя са представени доказателства. Извършено е посещение в офиса на фирмата, която счетоводно обслужва жалбоподателя. С нарочни протоколи /л. 15, 23 и 31/ са приобщени доказателства от извършен обмен на информация по реда на Регламент /ЕС/ 904/2010 с компетентните органи на Великобритания и Холандия.

Въз основа на събраните доказателства органите по приходи са установили следната фактическа обстановка и са извели следните изводи:

Жалбоподателят е представил рамкови договори за доставка/покупка на стоки втора употреба с доставчици „GADGETDELIRIO LDA“ с VIN № РТ513534733, с „DRUMMOND CORPORATIONS LTD" с VIN № GB236371902 и с „ENTERPRISE GROUP INTERNATIONAL LTD“ c VIN № GB264021340 /л. 1607/.

Жалбоподателят е декларирал извършени продажби на стоки втора употреба, за които е приложил разпоредбите на чл. 143 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба доставката на стоки втора употреба е доставка, извършена от дилър, на стоки-втора употреба, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава-членка от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Мястото на изпълнение на тези доставки съгласно чл. 144. ал. 1 от ЗДДС е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на дилъра, от който той извършва тези доставки.

Жалбоподателят е декларирал вътреобщностни придобивания, за които е съставил протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

1. За дан. период м. 11/2017г. жалбоподателят декларира в дневник за продажбите и в дневник за покупките протокол по чл. 117 от ЗДДС № 19/06.11.2017г. със стойност 3308,03 лв. и ДДС в размер 661,61 лв. за осъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки /400 бр. „batteries iPhoneSG“/ от „ENTERPRISE GROUP INTERNATIONAL“ c VIN № GB264021340 по фактура № 2006/06.11.2017г., на обща стойност 1495 GBP/ 1699,29 евро. C искане /л. 163/ от жалбоподателя са изискани всички документи/в т.ч. поръчки, транспортни документи/пътни листи, товарителници, договори за транспортни услуги, фактури, приемо-предавателни протоколи, писмени потвърждения във връзка с декларираните ВОП. Жалбоподателят не е представил доказателства, удостоверяващи мястото, от което започва транспорта и мястото, на което завършва транспорта на процесиите стоки, не е представил доказателства, че стоките, придобити с фактура № 2006/06.11.2017г. са придобити на територията на Р. България.

Органите по приходи приемат, че на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП е Р.България и същото е облагаемо с 20% ДДС. Данъчно задълженото лице, което е осъществило ВОП на стоки под идентификационен номер, издаден в държава-членка, различна от държавата-членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва и не доказва, че придобиването е обложено в тази държава-членка, няма право незабавно да приспадне начисления ДДС по получено вътреобщностно придобиване. Жалбоподателят не е представил доказателства, че придобиването е обложено в държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превоза им. Предвид установеното органите по приходи са приели, че на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит в размер на 661,61 лв. по протокол по чл. 117 от ЗДДС № 19/06.11.2017г., във връзка с придобиване на стоки /ВОП/ от „ENTERPRISE GROUP INTERNATIONAL“ с VIN № GB264021340 по фактура № 2006/06.11.2017г.

2. Жалбоподателят е получил доставки на стоки от „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU“ с VIN № ES B98815608, обективирани c инвойс-фактури и е издал протоколи за ВОП по чл. 117 от ЗДДС, както следва:

От жалбоподателя са изискани всички документи за извършените доставки: поръчки, транспортни услуги, фактури, приемо-предавателни протоколи, писмени потвърждения и пр./ във връзка с декларираните ВОП. Жалбоподателят не е представил доказателства, удостоверяващи мястото, от което започва транспорта и мястото, на което завършва транспорта на процесиите стоки, не е представил доказателства, че стоките, придобити с посочените фактури са придобити на територията на Р.България. Органите по приходи са приели, че на основание чл.62, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е Р.България и същата е облагаема с 20% ДДС. Данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава-членка, различна от държавата-членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държава-членка, няма право да приспадне незабавно начисления ДДС по получено вътреобщностно придобиване. Жалбоподателят не е представил доказателства, че придобиването е обложено в държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превоза им. Предвид установеното органите по приходи са приели, че на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит по горепосочените протоколи по чл. 117 от ЗДДС във връзка с придобиване на стоки /ВОП/ от „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU", както следва:

-         За дан. период м. 10/2017г. в общ размер 2120,25 лв.

-         За дан. период м. 11/2017г. в общ размер 1946,42 лв.

-         За дан. период м. 12/2017г. в общ размер 876,87 лв.

-         За дан. период м. 01/2018г. в общ размер 1302,52 лв.

-         За дан. период м. 03/2018г. в общ размер 1504,79 лв.

-         За дан. период м. 04/2018г. в размер на 1303,87 лв.

-         За дан. период м. 05/2018г. в размер на 536,75 лв.

-         За дан. период м. 06/2018г. в размер на /- 540,67 лв./

 

В преписката са приложени копие на инвойс-фактура № 2006/06.11.2017г., издадена от „ENTERPRISE GROUP INTERNATIONAL“ с VIN № GB264021340, по която получател е жалбоподателя с VIN № BG***** /л. 1294/. Предмет на доставка са батерии и аксесоари за iPhone. Във фактурата не е начислен ДДС. От жалбоподателя не са представени писмени обяснения и доказателства по каква дестинация са транспортирани стоките, в коя държава започва и в коя държава приключва превоза на стоките, т.е. не е доказано получаването на стоките на територията на страната. Във връзка с доставката жалбоподателят е съставил протокол № 19/06.11.2017г. /л. 133/, с който е начислил ДДС в размер на 661,61 лв. Протоколът е отразен в дневник за продажбите и в дневник за покупките за дан. период м. 11/2017г.

Органите по приходи са коментирали, че жалбоподателят е представил инвойс-фактури и съставените от него протоколи по чл. 117 от ЗДДС. В представените инвойс-фактури няма начислен ДДС от доставчиците; не е вписан реквизит, сочещ че стоките са втора употреба и се реализират от доставчик - дилър; вписан е българският идентификационен номер на жалбоподателя като получател.

Данъчните органи приемат, че жалбоподателят не е представил доказателства, удостоверяващи мястото, от което започва транспорта и мястото, на което завършва транспорта на процесиите стоки, не е представил доказателства, че стоките, придобити с посочените фактури са придобити на територията на Р.България. Т.е. жалбоподателят придобива стоки под българския си идентификационен номер, но не представя доказателства за мястото, от което започва транспорта, както и за мястото, на което завършва транспорта/пристига стоката.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 20 от Директивата за ДДС, вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиването на правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка. Видно от цитираната разпоредба, за да е приложим режимът за ВОП следва да са налице кумулативно следните условия:

-         доставчикът да е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на Д ДС в друга държава членка - в конкретния случай това не е спорно.

На следващо място органите по приходи се позовават на получен отговор по обмен на информация с приходната администрация на Великобритания, от който е установено, че „ENTERPRISE GROUP INTERNATIONAL“ с VIN № GB264021340 е било регистрирано за целите на ДДС от 01.06.2017г. до 02.12.2018г., когато е дерегистрирано. В хода на извършената проверка от английското дружество не са представени исканите документи. Данъчните органи са установили, че счетоводителите на дружеството са липсващи, а банковите сметки на английския търговец не са активни.

Предвид изложеното органите по приходи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за дан. период м. 11/2017г. в размер 661,61 лв. по фактура, издадена от „ENTERPRISE GROUP INTERNATIONAL“ с VIN № GB264021340 и за дан. период м. 10/2017г. в общ размер 2120,25 лв., за дан. период м.11/2017г. в общ размер 1946,42 лв., за дан. период м. 12/2017г. в общ размер 876,87 лв., за дан. период м. 01/2018г. в общ размер 1302,52 лв., за дан. период м. 03/2018г. в общ размер 1504,79 лв., за дан. период м. 04/2018г. в размер 1303,87 лв., за дан. период м. 05/2018г. в размер 536,75 лв., за дан. период м. 06/2018г. в размер /- 540,67 лв./ по фактури, издадени от „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU“.

3.       Жалбоподателят е декларирал в дневник за покупките и в дневник за продажбите за дан. период м.10/2017г. отрицателен ВОП на стоки в размер на 243 евро /левова равностойност 475,27 лв./ от доставчик „PHOENIX CELLULAR LIMITED“ с VIN № GB ********* въз основа на документ Credit note № CN-00003386/13.10.2017г. /л. 881 гръб/. Предмет на доставка е един бр. мобилен телефон „iPhone“. Съставен е протокол по чл. 117 от ЗДДС № 17/13Л0.2017г,, в който е начислен ДДС в размер /- 95,05 лв./ /л. 881/. Представена е проформа фактура № 00002726/27.09.2017г. /л. 29 и л. 111/, въз основа на която е извършено плащане към доставчика в размер 24329 евро /левова равностойност 47583,39 лв./ на 27.09.2017г. /л. 909/. В счетоводството не е отразена фактура за получена доставка по проформа фактурата, а е отразено само кредитното известие.

Представена е товарителница от 29.09.2017г. за куриерска пратка /л. 107/, по която изпращач е „PHOENIX CELLULAR LIMITED“, Великобритания, получател е жалбоподателят и е посочено място на получаване - Валенсия, Испания. Представено е потвърждение за получена стока от „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU“, с VIN № ESB98815608 на 29.09.2017 г. на 45 броя „iPhone 6 64G“ /л. 107 гръб/. Приложена е товарителница от 10.10.2017г. за куриерска пратка, изпратена от „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU“, Испания до „PHOENIX CELLULAR LIMITED“ Великобритания /л. 108/, към която е приложено Потвърждение за върната стока - един брой „iPhone 6 64G“ от „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU“ /експедитор е USP SAVER/ /л. 113/.

При извършена проверка във VIES системата органите по приходи са установили, че „PHOENIX CELLULAR LIMITE“ не е декларирал ВОД на стоки към жалбоподателя.

В резултат на обмен на информация  съгл. чл.7 от Регламент /ЕС/ 904/2010 _ от администрацията на Великобритания е получен отговор, съгласно който: „PHOENIX CELLULAR LIMITED“ е регистриран за ДДС цели; извършва дейност-търговия на едро с електронно и телекомуникационно оборудване и части. Английският търговец е специализиран в продажба на употребявани мобилни телефони, които се купуват и продават по схемата на маржа. Българският търговец е направил поръчка на 27.09.2017 г. и е платил изцяло на 27.09.2017 г. сума в размер на 24320,87 евро. Поръчките са направени от Т.Д по отворена сметка с британския търговец, след което се поставя проформа поръчка, която е потвърдена, чрез защитен DocuSign. Контактът е установен онлайн и по имейл. Английският търговец не е успял да изпълни поръчката и същата е била ревизирана като е издадена фактура на стойност 10964,00 евро. Било е издадено допълнително и кредитно известие на стойност 243 евро за дефектен телефон. Всички стоки са били продадени по схема за обратно начисляване на ДДС. Британският търговец не е декларирал правилно тази доставка и това е записано като счетоводна грешка. Всички телефони продадени на българския търговец са били произведени от Carphone Warehouse, Brightstar Corporation Redeem UK.

Към отговора от администрацията на Великобритания са приложени документи, приобщени за целите на ревизията с протокол. /л. 31/: Proforma Invoice № 00002726/27.09.2017г. /л. 29/; Sales Invoice № SI-00006783/29.09.2017r. с обща сума на доставката 10964 евро, няма начислен ДДС и е вписано основание „обратно начисляване на ДДС върху продажбите” /л. 28/; Справка - опис на стоките по Sales Invoice /л. 27/; New Customer Account Form от 27.09.2017г., подписан от Т.Д/л. 26/.

Въз основа на гореописаните факти, обстоятелства и доказателства, органите по приходи са приели, че за жалбоподателя за дан. период м. 09/2017 г. е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, представляващо доставката по фактура № SI- 00006783/29.09.2017г. от доставчик „PHOENIX CELLULAR LIMITED“, Великобритания, на стойност 10964 евро /левова равностойност 21443,72 лв./, предмет - 45 бр. мобилни телефони „iPhone 6 64G“ Жалбоподателят не е начислил ДДС в размер 4288,74 лв. за осъществения ВОП, не е съставил протокол по чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС до 13.10.2017г. и не е отразил такъв в СД за ДДС за дан. период м. 10/2017г. Органите по приходи са се позовали на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2, чл. 26, ал. 1 и 6, чл. 62, ал. 1 и 2 и чл. 63 от ЗДДС, вр. чл. 64, ал. 1, чл. 84, 86 и чл. 117 от с.з. и са приели, че жалбоподателят дължи ДДС в размер 4288,74 лв. за дан. период м. 10/2017г. за осъществения ВОП, тъй като стоките не пристигат на територията на страната, а са транспортирани от Великобритания до Испания.

В хода на съдебното производство са извършени следните процесуални действия:

СЪДЪТ на осн. чл.170, ал.3 от АПК във вр. § 2 от ДОПК  е указал на жалбоподателя, че следва да установи, че придобиването на стоките по процесните доставки е обложено в друга държава членка. В  тази връзка жалбоподателят носи доказателствена тежест да представи доказателства, че ДДС е начислено и платено в държавата членка, където стоките са пристигнали или извършен престоя, в случая- Испания.

По делото е назначена ССЕ- основна и допълнителна. В с.з. от 29.09.2020г. в.л. К. дава обяснения, че не може да се установи, дали ДДС е платено от испанското дружество. Относно фактура № 6783/29.09.2017. заявява, че фактурата не съдържа реквизити за стоки втора употреба като дава пояснения, че за да съдържа предмет на доставка „стоки втора употреба“ в самата фактура трябва да се запише „на осн.чл…“,  в зависимост от държавата, която издава, фактурата съгласно Директивата на ЕС . Т.е в случая английското дружество трябва да посочи във фактурата специалния код, че се доставят стоки втора употреба, което не е направено.  Според данните във фактура № 175/28.09.2017г. жалбоподателят продава 100 броя телефони на испанското дружество „Евромедия инвестмънт груп“ООД, като в тази фактура също не е посочено основанието, че се продават стоки втора употреба, за да бъде приложена нулева ставка.

В с.з. от 27.10.20г. в.л. К. заявява отново, че от наличните документи за проверки на испанското дружество се вижда, че то е начислявало ДДС по сделки за този данъчен период, но не може да се установи, дали това начислено ДДС включва и ДДС по процесните стоки. Формата, в която са представени документите на испанското дружество, не позволява на отделен ред да бъдат посочени данните за всяка сделка.

Съдът е приел представените от жалбоподателя документи, с които е работило в.л., приложени с молба с.д № 13831/06.11.2020г. от жалбоподателя.

По допустимостта на жалбата:

Видно от съдържанието на постъпилата жалба се обжалва Ревизионен акт № Ревизионен акт № Р-03000318006607-091-001/24.01.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който са определени задължения по ДДС за д.п.м.10.,11,12.2017г. и 01, 02,03,04,05 и 06. 2018г. в общ размер на 13906,10лв. и лихва в размер на 2978,74лв.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред като РА е изцяло потвърден с Решение №62/13.04.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По валидността на РА:

Ревизионното производство е образувано с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000318006607-020- 001/02.11.2018г. и последващите я заповеди за изменение, спиране и възобновяване на жалбоподателя е извършена ревизия за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2017г.-31.07.2018г.,

Фактическите и правните изводи на органа по приходите са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000318006607-092-001/16.12.2019г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на дружеството на 02.01.2020г. По реда на чл. 119 от ДОПК е издаден обжалвания PA № Р-03000318006607-091- 001/24.01.2020г., с който на „Ес Инвест Варна“ ЕООД гр.Варна са установени задължения по ДДС за д.п.м.10.,11,12.2017г. и 01, 02,03,04,05 и 06. 2018г. в общ размер на 13906,10лв. и лихва в размер на 2978,74лв.

Настоящата съдебна инстанция приема, че ревизионният акт е издаден от компетентни орган като е спазена разпоредбата на чл.119 ал.2 ДОПК. 

След преценка на приложените към административната преписка и събраните в съдебното производство доказателства и становищата на страните по делото, се установява следното от фактическа и правна страна:

В хода на ревизията са извършени процесуални действия, описани от органа по приходите в констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал.2 от ДОПК.

Основният спор по жалбата е дали процесните доставки са между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки, т.е. тристранна операция по см. на чл. 15 от ЗДДС. Съдът приема, че отговорът на поставени въпрос  е отрицателен.

Другият въпрос е дали се касае за стоки втора употреба, за да се приложи т.н. марж в цената. Тъй като във фактурата, издадена от Phoenix Cellular липсва задължителния реквизит при доставки на стоки втора употреба от лица, прилагащи режима на марж, за Великобритания „Input tax deduction has not been dnd will not be claimed by me in respect of the goods sold on this invoice“, следователно съдът приема, че  доставчикът е приложил общия ред за ВОД.

В чл. 114, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че когато регистрирано лице- посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 141 2006/112/ ЕО". Аналогично и в чл. 79, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС е посочено, че фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на стоки като посредник в тристранна операция с място на изпълнение на територията на друга държава членка като във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "чл. 141 2006/112/ЕО". В издадената от жалбоподателя фактура № 30000175/28.09.2017г. /л. 94 гръб/ за последваща продажба липсва посочения текст. Жалбоподателят не се е легитимирал като   посредник при тристранна операция. Ф-ра № 3000... 175/28.09.2017г. с получател „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU“ е отразена в дневник за продажбите на жалбоподателя като ВОД, а не в колона 25 от дневник за продажбите, където се отразяват фактурите, издадени от посредник при тристранни операции. Тези констатации се потвърдиха и от в.л. при проведения разпит в с.з.

 На следващо място жалбоподателят твърди, че придобиващият „EUROMEDIA INVESTMENT GROUP SLU“ е начислил ДДС, но не представя доказателства за това твърдение. Представените към жалбата доказателства не удостоверяват по категоричен начин начисляване на ДДС от придобиващото испанско дружество по конкретната спорна доставка. Липсата на начислено ДДС и невъзможността с категоричност да се установи дали ДДС е начислено  от испанското дружество се доказа и от в.л. по приетата от съда основна ССЕ, както и от проведения разпит на в.л. в с.з. от 29.09.20г. и в с.з. от 27.10.20г.

Съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК, в случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено подробно искане /л. 163/, с което от него са изискани всички документи /в т.ч. поръчки, транспортни документи/пътни листи, товарителници, договори за транспорт. Правната норма, на която се позовават органите по приходи, за да откажат правото на приспадане за процесните ВОП е чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, т.е. доказателствената тежест отново е на задълженото лице, т.е. на жалбоподателя. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 3 от закона, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Сред представените към жалбата доказателства не се открива документ, произхождащ от съответната компетентна администрация на друга държава членка и удостоверяващ, че процесните ВОП са обложени от жалбоподателя в друга държава членка, респективно водещ до неприложимост на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. От цитираните норми е видно, че в тежест на жалбоподателя е да опровергае констатациите и изводите на органите по приходи, което той не е сторил.

Съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗДДС в случаите, когато вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2 по реда за корекция, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ППЗДДС /чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен, без да се издава нов протокол/. Разпоредбите на чл. 62, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 от ППЗДДС представляват механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, позволяващ да се коригира двойното данъчно облагане.

От изложеното по-горе следва извода, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по ВОП, когато стоката не пристига в страната. Предоставянето на право на приспадане по общия ред в тези случаи лишава чл. 62, ал. 4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като лицето, след като е ползвало право на приспадане в страната или държавата членка, издала идентификационния му номер, вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Това в крайна сметка застрашава прилагането на основното правило на системата на ДДС, според което при вътреобщностно придобиване мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление.

В случаите, когато стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация), не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. Ако лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка по пристигане на стоката, приложение намира специалният режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, разписан в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДЦС), който се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3 от ППЗДЦС, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане. Предоставянето на право на приспадане по общия ред в този случай би могло да лиши чл. 62, ал. 4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като лицето, след като се е ползвало от право на приспадане в страната (държавата членка, издала идентификационния номер), вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта.

Не е налице право да приспадне данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност по вътреобщностно придобиване, при което стоките не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната. В същият смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, С-536/08 и С-539/08 от 22 април 2010 година, съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държавата членка, няма право да приспадне незабавно начисления ДДС по получено вътреобщностно придобиване. Правно релевантно според съда е дали стоката е пристигнала в държавата членка, издала идентификационния номер, предоставен от лицето, което придобива стоките, като съдът не е отдавал значение на обстоятелството къде е пристигнала тази стока.

Предвид обстоятелството, че в случаите при трансгранични операции, които имат усложнен характер и при които възможностите за осъществяване на фискален контрол на държавите членки и облагането на реалната крайна доставка са затруднени, чл. 62, ал. 2 от ЗДДС има роля на „защитна мрежа“, осигуряваща функционирането на механизма на ДДС, като елиминира възможността крайното потребление на стоката или услугата да не бъде обложена, като при начисляването на данъка при вътреобщностно придобиване на основание на цитираната норма приспадане на данъчен кредит не се следва, в който смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, С-536/08 и С-539/08 от 22 април 2010 година.

Ако бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната и не е налице последваща облагаема доставка на тези стоки както на територията на страната, така и извън нея, механизмът на облагане с ДДС би бил нарушен. В тези случаи, когато лицето, което придобива стоките се е идентифицирало за целите на вътреобщностното придобиване с идентификационния си номер за данъка върху добавената стойност, издаден в страната, и същото не е доказало, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, е налице загуба на данък върху добавената стойност в тази държава членка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС санкционира неспазването на задължението за начисляване на данък върху добавената стойност в друга държава членка при вътреобщностно придобиване, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на тази друга държава членка.

Съгласно диспозитива на Решение на СЕС по съединени дела Facet, С-536/08 и С- 539/08 от 22 април 2010 година член 17, параграфи 2 и 3, както и член 286, А, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, в редакцията й, произтичаща от Директива 92/111/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което се намира в положението, посочено в член 286, А, параграф 2, първа алинея, няма право да приспадне незабавно начисления по получено вътреобщностно придобиване ДДС.

От изложеното следва извода, че оспореният Ревизионен акт № Р-03000318006607-091-001/24.01.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №62/13.04.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени задължения по ДДС за д.п.м.10.,11,12.2017г. и 01, 02,03,04,05 и 06. 2018г. в общ размер на 13906,10лв. и лихва в размер на 2978,74лв., е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според  материалния интерес разноските пред настоящата инстанция се определят на 1036,55лв. Посоченият размер съответства на разпоредбата на чл. 161 ал.1 от ДОПК.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Ес Инвест Варна“ ЕООД, ЕИК *****, гр.Варна, представлявано от Х.А.Д, против Ревизионен акт № Р-03000318006607-091-001/ 24.01.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №62/13.04.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който са определени задължения по ДДС за д.п.м.10.,11,12.2017г. и 01, 02,03,04,05 и 06. 2018г. в общ размер на 13906,10лв. и лихва в размер на 2978,74лв.

ОСЪЖДА „Ес Инвест Варна“ ЕООД, ЕИК *****, гр.Варна, представлявано от Х. Д.да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1036,55лв. /хиляда тридесет и шест лева и 55ст./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.              

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: