№ 466
гр. гр.Несебър, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100606 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От ищцата Н. М. М. е предявен иск срещу „**********” ЕАД с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2080,36 лв. –
главница за доставена топлинна енергия, сумата от 397,32 лв. – лихва за периода 31.08.2013г. –
26.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2016г., до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 366,26 лв. – разноски. Ищцата излага, че в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 14.07.2017г. за посочените суми – по ч.гр.д. №
46219/2016г. по описа на Софийски районен съд. Твърди, че е образувано изпълнително дело №
20177860401783 на ЧСИ М. – по молба от 22.08.2017г. Сочи, че на 02.09.2017г. е наложен запор
върху трудовото й възнаграждение, без да са правени удръжки от същото. Намира, че това
представлява последното изпълнително действие. Развива подробни съображения в тази насока.
Счита, че подадена от ответника молба от 2019г. по изпълнителното дело е бланкетна и не е
прекъснала давност. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника „**********” ЕАД е
депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва. Излага се, че неподаване на възражение по
заповедното производство от страна на ищцата е равнозначно на признаване на вземането по чл.
116, б. „а“ от ЗЗД. Счита, че давността в такъв случай е 5 годишна. Намира, че е прекъсната още на
22.08.2017г. Развива доводи и цитира съдебна практика в тази насока. Обръща внимание, че
ответникът е подавал молби за изпълнителни действия през 2017г., 2019г., 2021г. и 2023г., с които
е прекъсвал давността. Обръща внимание, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. е било спряно
течението на давностните срокове. С тези доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Отправя възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата
страна.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищцата по предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е да
докаже, че са настъпили факти, след приключване на производството, по което е издаден
изпълнителният лист, които са довели до погасяване на вземанията по него – в конкретния случай,
че е изтекъл предвиденият давностен срок за събиране на вземанията по изпълнителния лист.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че давността е прекъсвана.
В полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 14.07.2017г. по ч.гр.д. № 46219/2016г.
по описа на СРС (на л. 7 от първоначалното образуваното гр.д. № 13499/2023г. по описа на
Софийски районен съд) за сумата от 2080,36 лв. – главница за доставена топлинна енергия, сумата
от 397,32 лв. – лихва за периода 31.08.2013г. – 26.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.08.2016г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от
366,26 лв. – разноски. Съгласно трайната практика на ВКС – напр. Определение № 1910 от
29.06.2023г. по гр.д. № 4029/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както
когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение. Няма спор по делото, че по молба на „**********“ ЕАД и въз основа на цитирания
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20177860401783 от 2017г. по описа на ЧСИ
М. с район на действия СГС с рег. № 786. По това изпълнително дело е изготвена покана за
доброволно изпълнение изх. № 17495 от 02.09.2017г. (на л. 8 от първоначалното образуваното гр.д.
№ 13499/2023г. по описа на Софийски районен съд), с която е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Н. М..
Съдът намира, че това е последното доказано валидно изпълнително действие, насочено
срещу ищцата. В съдебната практика – т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Това разбиране е възприето и в последващата практика на ВКС – Решение
№ 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на IV гр.о. на ВКС и Решение № 127 от
12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021г. по описа на III гр.о. на ВКС, според които „ В чл. 116, б. „в“
ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е
свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето
от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
2
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Разпределението не е изпълнителен способ, то следва осребряването на имуществото или
плащането от третото задължено лице, но то може да влезе в сила и въз основа на него да
бъдат извършени плащания, дори да е изтекъл давностния срок, считано от влизането в сила на
постановлението за възлагане или плащането по запора, тъй като кредиторът, нито може да
наложи влизането в сила на разпределението, нито може да наложи на съдебния изпълнител да
извърши плащането.“
През призмата на посоченото тълкуване, за доказване на валидно прекъсване на давността
след 02.09.2017г. е било необходимо ответникът (както му е указано изрично с изготвения доклад
по делото) да докаже твърденията си, че е направил валидни искания, респ. са осъществени
действия по съдебното изпълнение, прекъсващи давността. От ответника не са ангажирани
никакви доказателства за твърденията му, че е предприел валидни действия – чрез искания за нови
изпълнителни действия - през 2019г., 2021г. и 2023г. Единственото, което се установява (от
твърденията и на ищцата) е, че през 2019г. от „**********“ ЕАД е постъпила молба по
изпълнителното дело, с която са поискани изпълнителни действия. Не се представят обаче
доказателства от ответника, че чрез тази молба от него е направено искане за предприемане на
валидни изпълнителни действия (запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения), които не са извършени от ЧСИ по
причина, независеща от кредитора. При липсата на доказателства, че молбата от 2019г.
представлява искане от ответника за предприемане на валидни изпълнителни действия (при
единствените наведени твърдения, че същата е била с бланкетен характер), съдът намира, че
ответникът, в рамките на разпределената му доказателствена тежест – да докаже твърденията си,
че давността е прекъсвана, не е доказал прекъсване на давността след 02.09.2017г. Принципно е
вярно становището на ответника, че по арг. от чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците за срока - от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение е отменено на 13.05.2020г.
Следователно давностният срок е спрял да тече в периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г., но е текъл в
периода 02.09.2017г. – 12.03.2020г. и остатъкът от срока е продължил да тече след 14.05.2020г. При
това положение давностният срок от 5 години е изтекъл на 02.11.2022г. и считано от 03.11.2022г.
вземането на ответника спрямо ищеца за сумите по цитирания изпълнителния лист е било
погасено по давност. Касае се за изминал период от време – ново обстоятелство по смисъла на чл.
439 ГПК, което е било настъпило към момента на подаване на исковата молба – 15.03.2023г.
По изложените съображения съдът намира, че искът за установяване на недължимостта на
сумите по посочения изпълнителен лист е основателен, тъй като вземанията на ответника по него
са погасени по давност и като такъв - следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 603,21 лв., от които 420 лв. – платено възнаграждение за един адвокат (няма основания
за намаляването му въпреки възражението на ответника, тъй като е към предвидения минимум) и
183,21 лв. – платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
Н. М. М., ЕГН **********, с актуален към момента настоящ адрес в гр. ********, НЕ ДЪЛЖИ на
„**********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *************,
сумата от 2080,36 лв. – главница за доставена топлинна енергия, сумата от 397,32 лв. – лихва за
периода 31.08.2013г. – 26.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2016г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 366,26 лв. – разноски, за
които е издаден изпълнителен лист от 14.07.2017г. по ч.гр.д. № 46219/2016г. по описа на
Софийски районен съд и е образувано изпълнително дело № 20177860401783 по описа на ЧСИ М.,
с рег. № 786 и район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**********” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *************, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. М., ЕГН **********,
с актуален към момента настоящ адрес в гр. ********, сумата от 603,21 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 420 лв. – платено възнаграждение за един адвокат и
183,21 лв. – платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4