Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 562
08.08.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №246 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.И.Н. ***, подадена чрез
пълномощник, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. № 01-6500/2384#4 от 15.02.2022г., издаден от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Административният акт се оспорва на основанията по
чл.146, т.1-4 от АПК. В тази връзка на първо място в жалбата се релевират
доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на издаването му – липса на
данни за възлагане на проверка по случая и нарушение на процедурата по издаване
на оспорения акт. От съдържанието на акта не можело да се установи дали били
извършени само административни проверки или проверки на място. Не се
установявало и кога били извършени тези проверки, какви документи били
проверени и въз основа на тях до какви факти и данни достигнал
административният орган. Предвид факта, че част от заявените през 2019г. площи
били угар, то следвало да се извърши проверка на място. При извършената в
случая проверка Н. не бил уведомен предварително, не бил уведомяван за
извършването на каквато и да е проверка. Въпреки задължението за извършване на
проверка на място, предвид площите с угар, такава не била извършена. На
следващо място, оспореният акт не отговарял на изискванията за форма по чл.59,
ал.2 от АПК. От съдържанието му не можело да се установи фактическото основание
за неговото издаването. Не ставало ясно по отношение на кой биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ се прилагала мярката
прекратяване. Освен това, актът не съдържал дата на издаване. Имал изходящ
номер, различен от номера на АУПДВ, като липсвали данни относно това, на коя
дата органът обективирал волята си. Не ставало ясно кога било открито производството.
Също така, посоченият изходящ номер не съответствал на номера на акта, за да се
приемело че двата били от една и съща дата. На трето място, административният
акт бил издаден от лице без правомощия за това. Компетентен да го издаде бил
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“. Актът за прекратяване на
биологичен ангажимент не отговарял и на материалния закон. В случая Н. бил
подал заявления през 2015г. и 2016г. и не можело да се установи по отношения на
кое заявление бил издаден процесния акт. Следвало да се има предвид също, че
производството по издаване акта било открито преди изтичане на 5-годишния срок
по чл.30, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. Към момента на откриване на
производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт не
била настъпила дата 30.10 на петата година. Друго нарушение било това, че за
първи път с оспорения акт се твърдяло,
че не била спазена разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2
от Наредба № 4 от 24.02.2015г., това не било ясно от писмото за откриване на
административното производство, където било посочено, че представеният от Н. документ, удостоверяващ съответствие на
произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното
производство, не отговарял на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от наредбата.
Така било нарушено правото му на защита. Необосновани били твърденията в
оспорения акт, че представеният от Н. сертификат не отговаря на изискванията на
чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. За периода 2015/2016 - 2018г.,
имотите му в с.Сладун – 67146, и с.Маточина – 47468, били преминали периода на
преход, но следвало да се има предвид, че този в с.Маточина до 2018г. бил
засаден с орехови фиданки, които поради лошите атмосферни условия и биологичния
метод на отглеждане през лятото на 2019г., погинали. Именно и поради тази
причина имот 47468-122-2-1 с площ от 1.52 ха, бил разоран и за него бил издаден
сертификат, през годината бил ползван като угар. Имотът в с.Сладун
67146-184-4-1, с площ от 0.34 ха, бил предназначен за отглеждане на люцерна, но
поради пропадане на площите през летния сезон 2019г., люцерната не се развила,
именно поради тази причина имотът бил определен като угар. В случая от „Агенция
за биологична сертификация“ ЕООД на жалбоподателя било сертификационно писмо
към Сертификат, валиден от 07.10.2019г. до 07.10.2020г. От приложението към
него било видно, че в съответствие с чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. от подпомаганите парцели била произведена биологична продукция,
която се представяла обобщено за тях съгласно чл.33, ал.1, т.1 от същата
наредба, като бил налице добив за 2019г.
Предвид обстоятелството, че част описаната в сертификационното писмо земя била
оставена за угар през 2019г., на Н. било издадено и приложение от „Кю Сертификейшън“
АД, от което било видно, че Сертификат за съответствие No02/BG741/00126/18, с
кодов номер BG-BIO-03, валиден от 06.11.2018г. до 03.06.2019г., бил за 14 броя
недвижими имоти, за които било издадено и самото сертификационно писмо от
„Агенция за биологична сертификация“ ЕООД. В този смисъл, всички земи, посочени
в представеното пред ДФЗ приложение, били преминали през периода на преход и в
тях била произведена земеделска продукция, като изключение правили описаните в
т.13 и т.14 от сертификационното писмо - угар, но по отношение на тях следвало
да се има предвид, че за да бъде поставена земята под угар означавало да се
поддържа изорана и чиста от плевели, незасята с нищо и да не се наторява нито с
изкуствен, нито с оборски тор, поради което и нямало как в рамките на
календарната 2019 г. да се реализира продукция от земеделска земя. Освен това,
съгласно чл.34, ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015г., в блока на земеделското
стопанство по направление „Биологично растениевъдство” можело да бъдат оставяни
парцели под угар, за които имало сключен договор с контролиращо лице, каквато
била настоящата ситуация. Обстоятелството, че част от декларираните земи били оставени
за угар през 2019г. не обосновавало наличието на основания за издадена на акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019г., а единствено за
подпомагане по отношение на площите с угар. Твърди се, че от жалбоподателя били
представени всички необходими документи и помощта следвало да му бъде
изплатена.
По изложените в жалбата съображения оспорващият
претендира отмяна на административния акт и присъждане на разноски по делото.
Допълнителни доводи за незаконосъобразност на акта се
навеждат в съдебно заседание и писмена защита, чрез пълномощник.
Ответникът - Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител
навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С общо Заявление
за подпомагане за кампания 2019г., форма за физически лица, УИН 26/230519/90327
(л.102), жалбоподателят Н.И.Н., с УРН ******, заявил подпомагане по мерки и
схеми, сред които и мярка „Биологично земеделие“ (мярка 11), направление
„Биологично растениевъдство (л.154), като по отношение на тази мярка
заявлението за подпомагане е и заявление за плащане. Заявлението е подадено на
19.04.2019г. под вх.19007926 (л.46).
В „Таблица на ползваните парцели 2019“ (л.106
и сл.) от заявлението, в колона „Биологично растениевъдство“ (мярка 11), са
заявени кодове на дейността: БР 10 - биологично растениевъдство – за полски
култури, включително фуражни, с код на култура 132021 - люцерна (р.36, 37, 85,
86, 89, 90, 101, 102, 115, 124, 151), БР
0 - биологично растениевъдство – угар, с код 190000 (за имоти 47468-122-2-1, р.111 и 67146-184-4-1,
р.225) и БР12 – биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и
маслодайна роза, с код на култура 223010 (орехи, р.246). Общо заявените по мярката
площи са 20.32 ха - по посочените дейности БР 10, БР 0 и БР12 (вж.л.169).
Представена пред
ДФЗ е и „Таблица на ползваните парцели 2018“ (л.47 и сл.), в т. ч. „Таблица за
отглежданите животни 2018“; Договор за контрол и сертификация №466/29.03.2019г.
(л.81), сключен на 29.03.2019г. между Н.И.Н. и „АГЕНЦИЯ ЗА БИЛОГИЧНА
СЕРТИФИКАЦИЯ“ ЕООД, за срок от 5 години; Приложение №1 към договора (л.87);
Справка по чл.8, т.2 от договор за контрол и сертификация изх.№491-08/21.05.2019г.
(л.88) за площите, включени в система за контрол на биологичното производство; Служебна
бележка изх.№491-05/02.04.2019г.
(л.90); Договор за контрол и сертификация на биологично производство
№076684/04.12.2018г. от 04.12.2018г. (л.92), сключен Н.И.Н. и „Кю сертификейшън“
АД и др.
Във връзка с
подаденото заявление са били извършени административни проверки, резултатите от
които са отразени във форма „Резултати от автоматични проверки на въведените
данни в заявление за директни плащания за кампания 2019“ (л.163 и сл.). В
същата по отношение парцел 47468-122-2-1 е посочена нередност в графа „вид
грешка“ – „Площта заявена по Натура 2000 е заявена с култура различен тип от
типа земя“, като е посочено, че площта е заявена с угари (л.164).
Като част от
преписката е представен Сертификат № BG-BIO-17-491-C-01 и Сертификационно писмо
към Сертификат № BG-BIO-17-491-C-01, издаден на
07.10.2019г., валиден до 07.10.2020г. (л.293, 294), които жалбоподателят е
представил за кампания 2019г. с писмо вх.№02-260-6500/5630/17.10.2019г.
(л.292).
Проверката на
подаденото заявление е завършила на 24.01.2020г., видно от данните за проверка
от ИСАК – регистър „Директни плащания“ (л.309).
С Уведомително
писмо изх.№01-6500/2384 от 12.05.2021г. на заместник- изпълнителния директор на
ДФЗ (л.25), Н.И.Н. е бил уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ
открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент за кампания 2019, тъй като при извършените административни
проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. било
установено, че представеният документ, удостоверяващ съответствие на
произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство не
отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. –
всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща
размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа.
С писмото е предоставена възможност в 7-дневен срок да бъдат направени
възражения и представени допълнителни доказателства.
Към
уведомителното писмо е налице Приложение №1, в което е посочена общо
декларирана по мярката през последно заявената (2019) година площ – 20.31 ха,
обединената площ със сертификати – 18.80 ха, пресечена площ – 18.80 ха. В колона
5 от Таблица 1 от приложението е отразено, че не са представени сертификати за
цялата площ, удостоверяващи произведени биологични растителни продукти. В колона 6 от Таблица 2 от приложението
е отразено, че не е представен
сертификат за кампания 2019г. за парцел 47468-122-2-1, с площ 1.52 ха. В
пояснението на колона 6 на Таблица 2 е записано, че „за всеки един от парцелите се визуализира площ, която географски
не попада в обединената геометрия на парцелите с предоставени сертификати“.
Уведомително
писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г. е било получено от съпругата на жалбоподателя
на 02.06.2021г. (л.29).
На 09.06.2021г.
в ДФЗ е било заведено Възражение №01-6500-2384#1 (л.30) срещу Уведомително
писмо изх.№01-6500/2384 от 12.05.2021г., в което Н.Н. изложил възраженията си
срещу предстоящото прекратяване на ангажимента по мярката. С възражението се
представят доказателства (л.34-40).
С оспорения Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019
изх.№01-6500/2384#4 от 15.02.2022г., издаден от заместник-изпълнителен директор
на ДФЗ, на основание чл.15,
ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и в съответствие с чл.63, т.1 във вр. с
чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013г. относно функционирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика е
прекратен поетият от Н.И.Н. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“. Посочено е, че прекратяването на
ангажимента е поради неизпълнение на задълженията по чл.15, ал.3, т.3 от
Наредба №4/24.02.2015г. – не били спазени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и
5. От фактическа страна е посочено, че представеният документ (сертификат/писмени
доказателства) не отговаря на условията по чл.33, ал.1, т.2 и §7 от Наредба
№4/24.02.2015г., чл.36 от Регламент №889/2008 на Съвета и чл.48, ал.9 от
Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за
последващ официален надзор върху контролиращите лица – всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща
размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката
парцели, в годината на издаването на документа - изискване съществувало
при възникването на многогодишния ангажимент.
Актът е бил
получен от съпругата на жалбоподателя на 25.02.2022г. (л.23).
По делото беше
назначена съдебно-техническа и агрономическа експертиза със задача да даде
отговор на конкретно поставени въпроси. В изпълнение на поставената задача,
експертът посочва, че до март 2019г. на парцел 67146-184-4-1 (ред 225 от
заявлението) имало засята люцерна, която
в последствие била разорана. До април 2019г. на парцел 47468-122-2-1 (ред
111 от заявлението) имало засадени орехи, които
впоследствие били разорани. Двата имота представлявали самостоятелни БЗС
(блокове на земеделски стопанства). Правилата за биологично земеделие за цялата
площ на одобрените парцели по марка 11 били спазени. През пролетта на 2019г.
визираните парцели били разорани и това била причината за кампания 2019г. да се
заявят като угар. През 2019г. не било възможно от парцелите да се реколтира
биологична продукция, тъй като били разорани и оставени под угар.
В съдебно
заседание вещото лице посочва, че в инспекторските доклади на контролиращото
лице има данни, че в част от парцелите на жалбоподателя е имало пропадане –
значителна част от растенията са загинали и нямало смисъл да се отглеждат.
С писмото, с
което административната преписка е постъпила в съда е представено и Уведомително писмо изх.№02-260-6500/18707
от 15.12.2016г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. (л.41), адресирано до жалбоподателя, с което същият е бил уведомен,
че е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“. Одобрените
площи са посочени в Таблица № 1 на писмото. Видно от таблицата сред парцелите по направлението
е и парцел 47468-122-1-2, одобрен със заявена култура орехи (код 223010), с
площ 1.52 ха (цялата одобрена площ е 20.32 ха).
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния акт е подадена до Административен
съд – Хасково чрез ДФЗ на 10.03.2022г.,
а оспореният акт е бил съобщен на 25.02.2022г. Следователно, същата се
явява подадена в рамките на преклузивния 14-днвен срок за оспорване.
Оспорването е направено от лице с правен
интерес и насочено срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустимо.
Разгледана по
същество, е жалбата неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган -
зам.изпълнителен директор на ДФЗ П.С., на която със Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. (л.6) на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4, 5 предл. първо във
вр. с ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.10,
т.1, т.2, т.7 и т.13, и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие”, Решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие” по т. 6.2. от
протокол №114 от 15.06.2017г., изпълнителният директор на ДФЗ надлежно е
делегирал свои правомощия, сред които и това по т.7 - да издава и подписва актове
за прекратяване на ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Заповедта за
делегиране на правомощия е основана на съответните нормативни разпоредби,
съответно компетентността на издателя на оспорения акт не подлежи на съмнение,
каквото твърдение се релевира в жалбата.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ
“Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява
същата. Съгласно §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Уведомителното
писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на
издателя си. В същия са посочени както правни, така и фактически основания за
издаване. Не се споделя твърдението, че от съдържанието не може да се установи
фактическото основание за издаване на акта. Ясно в него е посочено, че представеният
документ (в случая сертификат и другите
писмени доказателства) не отговаря на условията по чл.33, ал.1, т.2 и §7 от Наредба
№4/24.02.2015г., чл.36 от Регламент №889/2008 на Съвета и чл.48, ал.9 от
Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за
последващ официален надзор върху контролиращите лица – всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на
документа - изискване съществувало при възникването на многогодишния
ангажимент.
Не се споделят и
доводите за липса на дата на оспорения акт, както и за яснота относно началото
на производството по издаване на същия. Както обжалвания акт, така и
уведомителното писмо са с конкретно посочени в тях дати на изходящите номера,
поради което обективираното в актовете съдържание се приема за формирано именно
на дата на извеждането им от съответната институция.
Не се установи
да са били допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
издаване на оспорения акт. Не е налице неспазване на изискванията на чл.35 и
чл.36 от АПК. Административният орган е събрал всички относими по случая
писмени доказателства и до жалбоподателя е било изпратено Уведомително писмо
№01-260-6500/2384 от 12.05.2021г., с което същият е бил информиран, че
ангажиментът му по мярката ще бъде прекратен. Даден е 7-дневен срок за даване
на обяснения и представяне на писмени доказателства, като безспорно писмото е
било надлежно получено от оспорващия. Следователно, в административното
производство не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, като същият е
бил уведомен за образуването му и извършените административни проверки, дадена
му е била възможност да направи съответните възражения, както и да представи
доказателства.
Неоснователно се
твърди в жалбата, че от съдържанието на акта не може да се установи дали
били извършени само административни проверки
или проверки на място. Несъмнено от процесния акт става ясно, че в случая са
били извършени административни проверки при подаване на заявлението по мярка 11
за кампания 2019. Съгласно чл.37, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, Интегрираната система за контрол включва административни
проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. Според
ал.2 на същия член, Разплащателната агенция извършва административни проверки
на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като
съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните
проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само
в административния акт, с който се взема решение по чл.11а, ал.1, т.1 по заявленията
за подпомагане. Според чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г., Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането
на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и
проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.
Според ал.3 на чл.46 от същата наредба, при извършване на административните
проверки по ал.1 по направление „биологично животновъдство“ ДФЗ – РА, използва
наличната информация в ИИС на БАБХ – ВетИс към датата на подаване на заявление
от кандидата, както и информацията към 80 дни след последния ден за подаване на
заявленията за подпомагане съгласно чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г.
Изводите от
визираните разпоредби са, че административният орган няма задължение да
отразява резултатите от извършени административни проверки в актове,
предшестващи издаването на този, с който се слага край на съответно
административно производство (какъвто е процесния), на второ място
административните проверки на органа по подадено заявление не се изчерпват само
с автоматичните такива, генерирани при въвеждане на съответните данни от
заявлението в ИСАК (или ИСУН), а включват и други административни проверки,
вкл. и в ИИС на БАБХ – ВетИс. Резултатите от автоматичните проверки при
подаване на заявлението, обективирани във форма „Резултати от автоматични
проверки на въведените данни в заявление за директни плащания за кампания 2019“
се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни по заявените
мерки и схеми и не представляват административни проверки по смисъла на чл.37
от ЗПЗП (така в Решение № 3004 от 31.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 980/2022г.,
V о.). Следователно административните проверки могат да бъдат и различни от автоматичните.
Освен това, от една страна в Приложение №1 към Уведомително писмо
изх.№01-6500/2384 от 12.05.2021г., в колона 6 от Таблица 2, изрично е посочено
не е представен сертификат за кампания 2019г. за парцел 47468-122-2-1, с площ
1.52 ха, а от друга е ясно, че през 2016 този парцел е бил заявен за отглеждане
на биологична култура орехи, а през 2019г. се заявява като угар. Ето защо е
ясно, че е налице заявяване на парцел през 2019г. за който предвид първоначално
поетия ангажимент за биологично производство е следвало да е представен
сертификат/писмено доказателство за първоначално заявената култура.
Предвид факта на
деклариране на парцел 47468-122-2-1 като угар, то напълно неоснователно се
твърди, че следвало в случая да се извърши проверка на място.
Оспореният акт е
издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.9а,
т.2 от ЗПЗП, министърът на земеделието, храните и горите след предварително
съгласуване със заинтересованите ведомства издава наредби по прилагането на
мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, буква „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33,
34, 39б и 39в от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г. С съответствие с това указание на
закона, министърът на земеделието и храните е издал Наредба №4 от 24.02.2015г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г., с която уредени условията и редът за
подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности,
насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. Съгласно чл.6, ал. 1 от Наредба №4
от 24.02.2015г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват
за период от пет последователни години,
като в ал.2 на същата разпоредба (доп.ДВ, бр.21 от 2021г., в сила от
12.03.2021г.) е предвидено, че „срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от
началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“,
което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През
всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 и 4 кандидатите за
подпомагане подават „Заявление за плащане".
В разпоредбите
на чл.15, ал.1–3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. са посочени основанията и
условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, а съгласно чл.15,
ал.3, т.3 - правното основание за издаване на оспорения административен акт,
ДФЗ прекратява поетия биологичен ангажимент в случаите, когато подпомаганите
лица не са спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5. Последните сочат
задължението на подпомаганите: по т.2 - до 30 октомври на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление
за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват
произведена биологична продукция; по т.3 - да предоставят документите по т.2 и
5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на
издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е
поет ангажимент; по т.5 /в сила от 12.03.2021г./ - за
площите/животните/пчелните семейства по чл.6, ал.4 до края на ангажимента поне
веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция.
Цитираните
разпоредби безспорно предвиждат като материалноправна предпоставка за
прекратяване на поет от земеделския стопанин биологичен ангажимент - в случая
по направление „Биологично растениевъдство“, когато в рамките на периода на
ангажимента – от първото одобрено
заявление до 30.10. на петата година,
бенефициерът не получи или не представи сертификат или писмено доказателство за
съответствие с правилата на биологично производство, удостоверяващо произведена
биологична продукция. Задължението за получаване на сертификата/писменото
доказателство е това да стане „най-малко веднъж“ и „поне“ веднъж до края на ангажимента, а задължението
за представяне по т.3 е относимо към годината на издаване на самите документи.
Съгласно § 1,
т.7 от ДР на Наредба №4 от 24.05.2015г., в редакцията му както към 2015г., така
и към датата на издаване на оспореният акт, „Сертификат“ или „Писмено
доказателство“ е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител
или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент
(ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта
на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в
приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
Кампания 2019г. безспорно
попада в обхвата на петгодишния период на поетия от жалбоподателя ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. В
тази връзка по силата на разпоредбите на Наредба №4 от 24.02.2015г. за него е
налице задължение да спазва съответния ангажимент, така като е бил поет в
началото на периода. От изложеното следва извод, че, първоначално заявените по
направлението на мярката видове
култури не трябва да се променят до края на ангажимента и съответно за същите е
необходимо представяне на сертификат или писмено доказателство за съответствие
на произведените продукти с правилата на биологичното производство, респ. за произвеждането
на продукция.
В случая, във
връзка с подадено от Н.Н. заявление за кампания 2019г, от същия пред ДФЗ е бил
представен сертификат, сертификационно писмо, Приложение №1 към договора, Справка
по чл.8, т.2 от договор за контрол и сертификация изх.№491-08/21.05.2019г., като
с подаване на възражението за откриване на производството по издаване на
оспорения акт е било приложение към сертификационно писмо за добиви за 2019г.,
приложение, (съответно л.293, 294, 87, 88, 36, 38). В същите обаче, противно на
твърдението в жалбата, не е вписана произведена, съотв. налична биологична
продукция за 2019г. от вида на заявената в началото на биологичния ангажимент
култура от орехи от парцел 47468-122-2-1.
Изрично следва
да се подчертае, че спазването на поетия ангажимент в случая е било
задължително за целия нормативно
предвиден петгодишен период, поради което, за да се приеме, че е бил представен
сертификат за биологична продукция или писмено доказателство, то същите следва
да съдържат информация за произведена/налична продукция от заявената за
отглеждане по биологичен начин култура, в процения случай орехи от визирания по
горе парцел (или поне за наличието на посев/растения). В конкретната хипотеза,
лошите атмосферни условия и биологичния метод на отглеждане, както се посочва в
жалбата, не могат да обосноват твърденията за материална незаконосъобразност на
оспорения акт.
Ето защо
правилно и законосъобразно административният орган е приел, че представеният
документ (сертификат/писмени доказателства) не отговаря на условията - всички
одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход, да удостоверяват
съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното
производство, респ. да е произведена
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за
всички площи, в годината на издаването на документа. От това следва извод, че
предвидената в Наредба №4 от 24.02.2015г. последица, а именно прекратяване на
ангажимента е настъпила с издаването на оспорения административния акт.
Изискването по
чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015г. е съществувало още към датата на
приемане на подзаконовия нормативен акт, следователно и през 2016г. – годината
на одобряване на заявлението на жалбоподателя. Разликата в съдържанието на
предходната редакция на разпоредбата, в сравнение с действаща към датата на
издаване на акта (ДВ, бр.76 от 2019г., в сила от 27.09.2019г.), е срокът до
който е предвидено снабдяване на подпомаганото лице с писменото
доказателство/сертификат, като е предвиден по-благоприятен за подпомаганите
лица режим - срокът от 30.09. е удължен до 30.10. Съгласно чл.33, ал.1, т.3 от
Наредба №4 от 24.02.2015г., документите по т.2, удостоверяващи състоянието на
парцелите и продукцията (биологично или в преход), следва да се предоставят за
всеки от одобрените за подпомагане парцели, преминали периода на преход към
биологично производство по чл.11, ал.4. Цитираната разпоредба е в сила от
28.02.2017г., т.е. е действала към 2019г. и е приложима и спрямо жалбоподателя.
Посочените в
оспорения акт норми на чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5
от Наредба №4 от 24.02.2015г. отговарят на описаните в акта фактически
основания, поради което не е налице неправилно приложение на материалния закон.
Действително, условието за спазване на изискванията на Наредба №5 от
03.09.2018г. за прилагане правилата на биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата
на биологично производство, както и за последващ официален надзор върху
контролиращите лица, е въведено в Наредба №4 от 24.02.2015г. едва през 2020г.
(обн.ДВ бр. 38 от 2020г., в сила от 24.04.2020г.) и не е имало как
жалбоподателят да съобразява поведението си с разпоредбите ѝ към датата
на представяне на сертификата. Това обстоятелство обаче в случая е без правно
значение, доколкото изискването за получаване на сертификат, в които да е
удостоверено количество произведена/налична биологична продукция (или поне за
наличието на посев/растения) е съществувало и към момента на поемане на
ангажимента.
Следва да се
отбележи и че е налице нарушение на задължението за представяне на документите
в годината им на издаване, т.е. налице е нарушение на чл.33, ал.1, т.3 от
Наредба №4/24.02.2015г., тъй като до края на съответната година няма
представяне на документ за съответствие на произведени продукти с правилата на
биологичното производство, респ. за произвеждане на продукция от парцел 47468-122-2-1,
с площ 1.52 ха. Представянето на такъв документ с посочване в него, че
първоначално заявената площ за биологично производство, към годината на
подаване на текущото заявление е с угар, респ. е с нулеви количества на
произведена продукция (съотв. и липса на орехови растения) не изпълнява нормативните
изисквания, за да може да се приеме, че поетият ангажимент е изпълнен. Фактът,
посочен в жалбата, че ореховите растения са погинали не променя извода за
неизпълнение на поетия ангажимент, тъй като наличието на посочените обстоятелства
е следвало да бъде установено в процедурата по издаване на съответния
сертификат/писмено доказателство.
След преценка на
представените по делото доказателства и анализ на относимата правна уредба,
съдът не приема извода на вещото лице по т.4 от изготвената съдебно-техническа и
агрономическа експертиза, а имено, че правилата за биологично земеделие за
цялата площ на одобрените парцели по марка 11, са спазени.
Предвид гореизложеното
съдът приема, че обжалваният акт не страда от пороци, обосноваващи отмяната му
на основанията по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода
на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Н. ***, подадена чрез
пълномощник, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. №
01-6500/2384#4 от 15.02.2022г., издаден от зам.изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.И.Н. ***, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ – София, разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: