№ 808
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507438 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20093657/06.01.2020 г., на СРС, 39 с - в по гр. д. № 56599/2019 г.,
по иск, с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от В. В. С., ЕГН ********** и
Е. В. С., ЕГН ********** (конституирани на място на починалия в хода на делото
ищец Л.П.Б.) срещу Етажните собственици в етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. София, ж.к. „****", ****, **, е отменено Решение по т. 2
на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „****",
****, **, по Протокол от 02.09.2019 г., с което е избран „Д.“ ООД за фирма за
управление на входа с пакет услуги „Старт“, определено е общото дължимо
възнаграждение възлизащо на 162 лв. без ДДС, като е решено договорът да се сключел
за една година и е упълномощен председателя на УС на входа да подпише договор е
новоизбраната фирма в срок до 10.09.2019 г., а фирмата да започне да изпълнява своите
задължения от 03.09.2019 г., като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение Общото събрание на Етажната собственост по т. 3 от
Протокол от 02.09.2019 г., според което таксите за управление и поддръжка да бъдат в
размер на 9 лв. на месец на човек, без значение на кой етаж живее, като същите такси
щели да се прилагат и за кучетата отглеждани във входа и апартаментите, които били
необитаеми за повече от 30 последователни дни в рамките на една календарна година и
които са уведомили писмено УС и/или фирмата домоуправител да заплащат от
стандартната такса за управление и поддръжка. Страните са осъдени съразмерно за
заплащане на разноски.
Срещу решението в частта, в която е отменено решението на ОС на ЕС по т. 2, е
1
подадена въззивна жалба от етажните собственици в Етажна собственост на сграда с
адрес: гр. София, ж. к. „****“, ****, **, чрез представителя им, с доводи за неговата
неправилност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът е игнорирал факта, че по т.
2 от протокола, присъстващите са избрали „Д.“ ООД за фирма за управление на входа
въз основа на пакет услуги „Старт“, като не е обсъдил съдържанието на офертата,
което е процесуално нарушение. Съдът неправилно е отъждествил фирмата за
управление на ЕС с възлагане на правомощия на управителя на ЕС и правомощията по
техническа поддръжка на ЕС. Сочи, че правомощията на „Д.“ ЕООД се изчерпват с
обективираното в одобрената оферта за услуги „Старт“. Неоснователен е извода на
съда, че с подписания договора на това дружество е възложено изготвянето на бюджет
на ЕС. Според договора дружеството ще осъществява само консултиране при
подготовка и изготвяне на бюджет. Оспорват се изводите на съда, че на дружеството е
възложено организиране изпълнението на решенията на ОС, тъй като, според договора,
дружеството поддържа само актуалност на регистъра на собственици (т. н. домова
книга) и съдейства на управителя при нови вписвания в нея. На това дружество не са
възложени и функции по поддържане на общите части. Сочи, че подписания договор с
„Д.“ ООД по своето съдържание не представлява договор по смисъла на чл. 17, ал. 2, т.
7 или по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Поддържа още, че интереса от отмяна на решението по т. 2
от Протокола от ОС на ЕС от 02.09.2019 г. е отпаднал, тъй като, на проведено на
30.09.2020 г. ОС на ЕС, отново е взето решение за подписване на нов договор на ЕС с
„Д.“ ООД от 16.11.2020 г. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
оспорената част, а искът отхвърлен. Претендира разноски по делото.
Въззиваемите – ищците В. В. С. и Е. В. С., чрез представителя си, оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Поддържат, че решението в обжалваната от
ответника част, е съобразено с материалния закон. Считат, че СРС е обсъдил подробно
писмените и гласни доказателства, приети пред него и установената от тях фактическа
обстановка. Правилно съдът е приел, че според Протокола на проведеното ОС на
02.09.2019 г. и сключения по-късно договор от 09.09.2019 г., между ЕС с адрес гр.
София, ж.к. „****", ****, **, като възложител и „Д.“ ООД, като изпълнител, е
възложено изготвянето на бюджета, поддържането на книга на етажната собственост,
организиране изпълнението решенията на общото събрание, представителство на
етажната собственост в отношенията с административните органи, които правомощия
са от компетентността на УС на ЕС - арг. от чл. 23, ал. 1 от ЗУЕС. Според съдебната
практика за сключване на договор, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС и
предметния му обхват, ОС приема решение на собствениците в ЕС за възлагане
дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо (физическо
лице) срещу възнаграждение, като ОС следва да определи конкретни правомощия на
управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на
тези ЮЛ или ФЛ. Поддържат, че по смисъла на закона, след решението на ОС
управителят (управителният съвет) могат да сключат договор с избраното ФЛ или ЮЛ.
Неоснователно е възражението на ответника, че решението на ОС по т. 2 за "избор на
фирма за управление в етажната собственост" не попада в хипотезата на чл. 17, ал. 2, т.
7 ЗУЕС или на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Оспорват липсата на правен интерес от
обжалване на решението поради проведено ново общо събрание на ЕС от 30.09.2020 г.
и подписаният нов договор от 16.11.2020 г. между дружеството „Д." ООД и ЕС.
Поддържат, че на проведеното на 30.09.2020 г. ОС, не е разглеждан въпроса за
подписване на нов договор с „Д." ООД, като отново не е спазено изискването за
кворум и мнозинство за вземане на решението. Молят решението да бъде потвърдено.
2
Претендират разноски във въззивното производство.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от доводите на страната по въззивната жалба. Съдът се произнася и без
довод на страните относно установените нарушения на императивни
материалноправни норми.
Решението е валидно и допустимо в оспорената част, в която е уважен иск по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС – за отмяна решение на ОС на ЕС. Неоснователно е възражението на
ответника за недопустимост на производството, поради неспазен срок по чл. 40, ал. 2
от ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата за отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
В случая общото събрание е проведено на 02.09.2019 г., а исковата молба е
подадена на 02.10.2019 г., с оглед на което срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е спазен,
както е приел и СРС.
При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. Решението е влязло в сила в неоспорената от ищците част.
СРС е обсъдил подробно събраните пред нето писмени и гласни доказателства,
както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към
поставените във въззивното производство въпроси.
Като съобрази доводите на страните във въззивното производство, въззивният
съд намира следното :
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС СРС разпределил в съответствие
с процесуалния закон доказателствената тежест на страните, като е указал, че в тежест
на ищеца е да установи кумулативно качеството собственик на обект в сградата в
режим на ЕС и посочените в исковата молба законови нарушения при вземане на
атакуваното решение от ОС. В тежест на ответника е било да установи факта, че е
спазена процедура по свикване и провеждане на ОС и че решенията от ОС на ЕС са
законосъобразно взети.
С определение от 02.11.2020 г. на СРС, на мястото на починалия в хода на
делото ищец Л.П.Б. са конституирани наследниците й по закон, а именно В. В. С. и Е.
В. С.. В производството не е спорно и от доказателствата се установява, че ищците
притежават самостоятелен обект в жилищната сграда с адрес гр. София, ж. к. „****“,
****, **, поради което са активно материалноправно легитимирани да предявят иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
Безспорно е и обстоятелството, че на 02.09.2019 г. е проведено Общо събрание
на Етажната собственост но посочения по – горе адрес.
По отношение спазване на процедурата за свикване на ОС пред СРС е
представена обява за свикване на събранието, на основание чл. 12, ал. 5, предл. 2 от
ЗУЕС, в която е посочено, че ще се проведе на 02.09.2019 г. при определен в поканата
дневен ред.
3
Представен е и протокол по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, за залепване на покана за
свикване на ОС на ЕС с адрес гр. София, ж. к. „****", ****, **, в който е посочено, че
на 20.08.2019 г. в 20.00 ч., М.В. собственик на ап. 2 и **** собственик на ап. 18, са
залепили на мястото за обяви във **, покана за свикване на ОС, което било насрочено
за 02.09.2019 г. от 20. 00 часа.
За проведеното на 02.09.2019 г. ОС на ЕС на собствениците и обитателите на
самостоятелно правно основание на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „****",
****, **, в 20 часа, е съставен Протокол от същата дата.
В т. 2 от протокола е взето решение за избор на фирма „Д." ООД за фирма за
управление на входа (ЕС) с пакет услуги „Старт“, като общото дължимо
възнаграждение възлизало на 162 лв. без ДДС и договорът следвало да се сключи за
срок от една година. Събранието е упълномощило новоизбраният председател на УС
на входа да подпише договор с избраната фирма в срок до 10.09.2019 г., а фирмата
следва да започне да изпълнява своите задължения от 03.09.2019 г. По т. 3 от дневния
ред - определяне на размера на паричните вноски за разходите за управление и
поддържане на общите части на входа - включително при отсъствието на собственик,
ползвател и/или домашен любимец за период повече от 1 месец, е взето решение
таксите за управление и поддръжка да бъдат в размер на 9 лв. на месец на човек, без
значение на кой етаж живее, като същите такси щели да се прилагат и за кучетата
отглеждани във входа. Взето е още решение апартаментите, които са необитаеми за
повече от 30 последователни дни в рамките на една календарна година и които са
уведомили писмено УС и/или фирмата домоуправител да заплащат процент от таксата
за управление и поддръжка.
От представения протокол по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се установява, че на
09.09.2019 г. в 20. 00 часа М.В., собственик на ап. 2, която е избрана за председател на
УС на ЕС и ****, собственик на ап. 18, са залепили на мястото за обяви във **,
съобщение за изготвен протокол, във връзка с проведено ОС на етажната собственост
насрочено за 02.09.2019 г. от 20.00 часа.
По съществото на спора, въззивният състав споделя извода на СРС, че за
уважаване на конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС следва да се установи, че
атакуваното решението на Общото събрание на ЕС противоречи на императивни
правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред
на ЕС, че решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника
процедури, взето е при нарушен ред за свикването на общото събрание или по въпрос,
извън компетентността на Общото събрание на ЕС, според чл. 11 ЗУЕС.
Като съобрази данните по делото, въззивният състав намира, че при свикване на
процесното ОС е спазена процедурата по ЗУЕС.
В случая е представена обява за свикване на общо събрание на основание чл. 12,
ал. 5, предл. 2 от ЗУЕС, подписана от М.В. (собственик на ап. 2), в която е посочено, че
събранието ще се проведе на 02.09.2019 г. Обявата за свикване на ОС на ЕС, с адрес гр.
София, ж. к. „****“, ****, ** е залепена на 20.08.2019 г. в 20.00 часа на мястото за
обяви във **.
Обстоятелство, че е имало съобщение за свикване на събранието на таблото във
входа на което се поставят съобщенията се установява и от показанията на свидетелите
М.Х. и М.В..
Основателно СРС е приел също така, че Общото събрание е свикано на
основание чл. 12, ал. 5, предл. 2 ЗУЕС поради това, че е изминала повече от една
4
година от последното проведено общо събрание. В този случай инициативата за
свикване може да е на всеки един собственик или ползвател. Следователно е спазено и
изискването на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС - да се постави на видно място покана най - малко 7 -
дни преди датата на събранието.
Законосъобразен е и извода на СРС, че дори да се установи нарушение на
процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС - за предоставяне на протокола от общото събрание
на етажните собственици, това обстоятелство не влияе на законосъобразността на
взетите решения от Общото събрание.
Спазено е и изискването по чл. 15, ал. 1 и 2 ЗУЕС, според които общото
събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на
най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с
изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7, а ако не може да се проведе в
посочения в поканата час, поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с
един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако
на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост.
Съгласно приложения и неоспорен списък на присъстващи собственици
събранието се е провело 1 час след обявения първоначален час, при присъстващи
собствениците на 64, 78 % идеални части от общите части.
По отношение незаконосъобразността на решението по т. 2 от процесния
протокол - за липсата на изискуемото в ЗУЕС мнозинство от 67 % от идеални части от
общите части на етажната собственост, въззивният състав споделя изводите на СРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС, ОС на ЕС за вземане на
решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридически или физически лица, които не са собственици (в случая на дружеството
„Д.“ ООД) – се изисква квалифицирано мнозинство - повече от 67 % идеални части от
общите части на етажната собственост.
Според чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с
мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат
да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са
собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето
с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две
години.
От приложения по делото договор от 09.09.2019 г., сключен между ЕС, като
възложител и „Д." ООД, като изпълнител става ясно, че е с предмет извършване на
действия по управлението на етажна собственост. В която и от двете хипотези да се
приеме, че са възложени функции на „Д.“ ООД, дружество, което не е етажен
собственик, в решението по т. 2 от протокола от 02.09.2019 г., не е спорно, че
решението е взето с мнозинство от 60. 216 % от идеалните части на ЕС.
Обоснован и в съответствие със закона е извода на СРС, че по т. 2 от протокола
на избраната фирма „Д." ООД се възлагат и функции управление, свързани с
поддържане на общите части, за които законът поставя императивно изискване да се
вземе с 67 % идеални части от общите части на етажната собственост.
Предвид направените изводи до момента основателно СРС приема, че
решението на ОС от 02.09.2019 г. по т. 2 от дневния ред, е взето в противоречие с
5
императивните изисквания на ЗУЕС, както по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС, така и по чл. 19,
ал. 8 ЗУЕС и на това основание следва да бъде отменено.
Ирелевантно за настоящият спор е обстоятелството, че на 30.09.2020 г. е
проведено ново общо събрание, на което отново е взето решение за сключване на
договор за управление, в какъвто смисъл за възраженията в жалбата.
В останалата част решението не се оспорва, влязло е в законна сила и не е
предмет на проверка от въззивния съд.
Доколкото крайните правни изводи на СГС съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да се потвърди в оспорената част, включително в частта по
разноските, присъдени в тежест на ответника.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, право на разноски имат
въззиваемите страни - ищците. Пред СГС са представени доказателства за направени от
ищците реално разноски за адвокат в размер на 400 лв., които следва да се присъдят в
тяхна полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20093657/06.01.2020 г., на СРС, 39 с - в по гр. д.
№ 56599/2019 г., в частта, в която, по иск с основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от
В. В. С., ЕГН ********** и Е. В. С., ЕГН ********** (конституирани на място на
починалия в хода на делото ищец Л.П.Б.) срещу Етажните собственици в етажна
собственост на сграда с адрес: гр. София, ж.к. „****", ****, **, е отменено решение на
Общото събрание на етажната собственост, по т. 2 от Протокола от 02.09.2019 г. и
ответникът е осъден за заплащане на разноски, по чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Етажните собственици в етажна собственост на сграда с адрес: гр.
София, ж.к. „****", ****, ** да заплатят на В. В. С., ЕГН ********** и Е. В. С., ЕГН
**********, двамата с адрес по делото : гр. София, ул. ****, чрез адв. М., на основание
чл. 78. ал. 1 от ГПК, 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6