Определение по дело №546/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от СД “С. – к”, ЕИК , представлявано от А С. срещу решение № 6302/02.08.2012 г. по гр. дело № 4158/2011 г. по описа на Районен съд Б. в частта, с която е признато за установено в правоотношенията между “И.” О., ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., Р. О., ул. “С. С.” № 17, представлявано от Е, и “С.-.” СД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “М. К.” № 1, вх. Б, .2, ап.5, представлявано от А С., че “С.- К” СД дължи на “И.” О. следните парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6656/09.09.2011 г. по частно гражданско дело № 2569/2011 г. на Районен съд Б., а именно - главница от общо 3344.76 лв., дължима по фактури с № 81/16.08.2007 г., 399/21.12.2007 г. и 461/25.01.2008 г. за продадени и доставени изолационни материали, законната лихва върху тази главница, считано от подаването на заявлението – 07.09.2011 г., както и внесената по заповедното производство държавна такса в размер на 85 лв., както и разноски в производството пред районния съд в размер на 263,79 лв. В жалбата се сочи, че районният съд неправилно е приел, че ищцовото дружество е доказало наличието на всички предпоставки за съществуването на вземане по чл.422 ГПК по отношение на размера от 3344,76 лв. Твърди се, че ищецът не е доказал, че е изправна страна по облигационното отношение. От въззивния съд се иска да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и необосновано.

В предвидения по чл.263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея- “С.- К” СД чрез процесуалния си представител юриск. С е депозирала такъв. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност ведно със становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Пред Районен съд Б. е предявен иск по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК. Последният е обусловен от предхождащото го заповедно производство (ч. гр. дело № 2569/2011 г. на Районен съд Б.).

С атакуваното решение районният съд е признал за установено в правоотношенията между “И.” О., ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., Р. О., ул. “С. С.” № 17, представлявано от ЕК М и “С. – К” СД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “М. К.” № 1, вх. Б, .2, ап.5, представлявано от А С., че “С. – К” СД дължи на “И.” О. следните парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6656/09.09.2011 г. по частно гражданско дело № 2569/2011 г. на Районен съд Б., а именно - главница от общо 3344.76 лв., дължима по фактури с № 81/16.08.2007 г., 399/21.12.2007 г. и 461/25.01.2008 г. за продадени и доставени изолационни материали, законната лихва върху тази главница, считано от подаването на заявлението – 07.09.2011 г., както и внесената по заповедното производство държавна такса в размер на 85 лв. и е осъдил “С. – К” СД да заплати на “И.” О. разноски по делото, изчислени съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 263.79 лв.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК досежно претенцията за неустойка за забава в размер на 893.05 лв. за периода 06.12.2010 г. - 29.08.2011 г., дължима съгласно чл.3 от споразумението - спогодба от 11.11.2010 г. Решението на районния съд в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

Страните по делото са търговци. През периода м.08.2007 г. – м.01.2008 г. ищцовото дружество доставило на ответното дружество изолационни материали. За доставените материали ищцовото дружество издало фактури № 81/16.08.2007 г. за доставени материали на стойност 456,41 лв. с ДДС, № 399/21.12.2007 г. за доставени материали на стойност 2303,28 лв. с ДДС и № 461/25.01.2008 г. за доставени материали на стойност 585,07 лв. с ДДС. Дължимите суми в размер на 3344,76 лв. за доставените материали не били заплатени от ответното дружество. С цел уреждане на задължението по процесните фактури между страните било сключено споразумение – спогодба, по силата на което било уговорено задължението на ответното дружество да бъде погасено на шест вноски в срок до 31.03.2011 г. Споразумението е подписано от представители на двете дружества. След изтичане на уговорения срок за плащане, с нотариална покана, връчена на 17.08.2011 г., ищецът “И.” О. е поканил ответното дружество в седемдневен срок от връчване на поканата да заплати сумите за доставените материали по процесните фактури.

По делото е допусната и изпълнена съдебно- счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество. Същите са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС за месеците на издаването им, като по тях ищецът е начислил и внесъл дължимия ДДС. Цялата фактурна стойност е налична като вземане от клиенти. В счетоводството на ответното дружество фактурите също са осчетоводени. Включени са в дневниците за покупките за съответния период и е ползвано правото на данъчен кредит. Също така получените материали са заприходени като актив на дружеството. В счетоводството на ответното дружество фактурите фигурират като задължение към доставчици.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява, че между страните са съществували търговски отношения. По сключените между страните търговски сделки ищцовото дружество е извършило продажба на жалбоподателя на материали в количества и на стойност съгласно описаните фактури. Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая жалбоподателят е следвало да заплати цената на получените стоки след доставянето им. Същият не е заплатил в посочените срокове.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, която се споделя от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

По отношение на възраженията във въззвината жалба:

Неоснователно е възражението, че не са доказани от страна на ищеца наличието на облигационна връзка, изпълнение на поетите от ищеца задължения, неизпълнение от страна на ответника, както и размера на претендираната сума. От представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената и изпълнена съдебно- икономическа експертиза се установява по безспорен начин, че ищцовото дружество е доставило на ответното дружество материалите, описани във фактура № 81/16.08.2007 г., № 399/21.12.2007 г. и № 461/25.01.2008 г. Доставените материали са подробно описани в посочените фактури по вид, количество и са включени в активите на ответното дружество. Ищцовата претенция е доказана както по основание, така и по размер.

Възражението на жалбоподателя, че ищцовото дружество не е доказало, че е изправна страна в облигационното отношение, както и че не са установени вида на стоката, нито количеството, е неоснователно. От заключението на вещото лице се установява, че ответното дружество е заприходило доставените материали по процесните фактури в счетоводна сметка материали, приети са в състава на собствените активи и като материални запаси са включени в счетоводния баланс. В случая ответното дружество с конклудентни действия е потвърдило доставянето на описаните материали.

Неоснователно е и възражението, че въз основа на процесните фактури не може да се направи извод, че е дължима от ответника сума- цена на по договор за търговска продажба. Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване /Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК/.

С оглед на изложеното, съдът счита, че като правилно и законосъобразно, решението на Районен съд Б. в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6302/02.08.2012 г., постановено по гр. д. № 4158/2011 г. по описа на Районен съд Б. в обжалваната част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :