РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Ямбол, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20242300600172 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 4/14.03.2024г. по НЧХД № 86/2023 г. по описа на Районен съд Тополовград,
съдът е признал подсъдимия И. К. Й. от С.****, обл.******, ЕГН:********** за виновен в
това ,че на **.**.**** г. около 21.30 часа, в село ****, общ.*****, на ул.“Г. Д.“, до дом №
**, в лек автомобил, марка „ ****** *****“ с ДК№ **** **, собственост на тъжителя Г. Д.
Ж., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лява
скулна област на лицето и външния нос.Оток и кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по
горната устна на устата.Контузия на горна зъбна редица.Оток и кръвонасядане по дясна
ушна мида и лявата подбедрица, като тези увреждания са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като телесната повреда е нанесена чрез
нанасяне на удар с дървена бухалка в главата на пострадалия, поради което на основание
чл.78а от НК e освободен от наказателна отговорност и на същия е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Със същата присъда, подсъдимият И. К. Й. е осъден да заплати на Г. Д. Ж. сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 130,ал.1 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от **.**.****г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 12 лв.
1
държавна такса .
Също така, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, подсъдимия И. К. Й. е осъден да заплати по сметка на ТРС сумата от 80 лева,
представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу присъдата е била депозирана жалба от адв.П. М.-АК-*** ,действащ в качеството
му на упълномощен процесуален представител на подсъдимия, с която се иска отмяна на
постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд .В условията на алтернативност се
правят две искания- постановяване на нова присъда , с която подсъдимият да бъде признат
за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл.130,ал.1 от НК, - намаляне на
размера на присъденото обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя – адвокат П. М. оспорва жалбата като
предлага присъдата на РС-Тополовград даа бъде потвърдена изцяло, включителнов частта,
касаеща гражданския иск, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Й. - адвокат М. поддържа жалбата .Намира ,че от събраните
по делото доказателства не е установен и доказан механизмът на извършване на
престъплението . Обръща внимание , че подсъдимият е признат за виновен за причиняване
на лека телесна повреда на пострадалия , чрез нанасяне на един удар с бухалка по различни
части на главата и лявата подбедрица, което е невъзможно . Посочва ,че съдът не е обсъдил
възраженията им и не е направил анализ на събраните по делото доказателства.Обръща
също и внимание ,че преди деянието, описано в тъжбата е имало друго сбИ.е между
подсъдимия и тъжителя , при което последния е получил многобройни телесни увреждания,
които не са обсъдени в мотивите на съда .Излага ,че с неуважаване на доказателствените
искания на защитата и необсъждане на събраните доказателства съдът е допуснал
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия.Предлага първоинсанционнатаа присъдата да бъде отменена и делото да бъде
върнато за разглеждане от друг състав.
Подсъдимият Й. сочи, че е съгласен с казаното от защитника си.
В последната си дума заявява, че е невинен.
ЯОС, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на
страните и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –петнадесетдневен от обявяването
на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – от страна по делото – чрез
адвокат, действащ като упълномощен процесуален представител на подсъдимия, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество се прие за основателна.
ЯОС намира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните
основания за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, по следните правни
2
съображения:
След прочитането на тъжбата и докладването на гражданския иск, съдът е длъжен да
прикани подсъдимия да даде обяснения и в случай, че той заяви, че ще реализира това си
право на по-късен етап – например в края на съдебното следствие както е в случая , е
длъжен преди приключване на съдебното следствие отново да прикани подсъдимия да даде
обяснения. Подсъдимият има право да дава обяснения във всеки един момент на съдебното
следствие и съдът е длъжен да осигури реализирането на това право.
В случая съдът е пропуснал да разпита подсъдимия и респективно не е имал възможност
да анализира обясненията му в мотивите си и да ги съпоставя с показанията на свидетелите.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебното следствие на 22.02.2024г. след като
съдът приканил подсъдимия да даде обяснения,същият е заявил ,че ще даде обяснения в
края на съдебното следствие. Съдебното следствие е приключило в съдебно заседание на
14.03.2024г. с разпит на свидетеля М. И. , но съдът е пропуснал да прикани подсъдимия
отново да даде обяснения, след като е имало изрично изявление от негова страна/ при липса
на отказ от даване на обяснения/, че след събиране на гласните доказателства, той ще
упражни това свое право. . Неизпълнението на това задължение ограничава правото на
защита на подсъдимия, защото той е възпрепятстван да реализира правото си да даде
обяснения, които са изгодни за него. Освен това след приключване на съдебното
следствие в хода на съдебните прения подсъдимият е бил лишен и от право на лична
защита.
При наличието на такъв порок, първоинстанционният съд се е лишил от възможността да
обсъди всички доказателства и да постанови един обоснован съдебен акт. Респективно за
въззивният съд не е възможно да се проверят обосноваността и законосъобразността на
присъдата, както и справедливостта на наложеното наказание.
Нещо повече , първоинстанционния съд е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК,изразяващо се
в пороци в процесуалната дейност на съда, свързани с мотивирането, анализа и оценката на
събрани по делото доказателства.
В мотивите на първоинстанционната присъда липсват аргументи защо съдът кредитира
с доверие събраните по делото гласни доказателства. От мотивите на съда не става ясно
и от кои конкретно доказателства извежда извод ,че подсъдимият Й. е нанесъл удар с
бухалка в областта на главата на тъжителя, при положение ,че никой от разпитаните по
делото свидетели не сочи този факт.Липсва и анализ на твърденията на разпитаните
свидетели ,че на тъжителя са причинени телесни увреждания при друг инцидент,като
същите не са съпоставени със съдебномедицинското удостоверение .Съдът също така не е
обсъдил и възражението на защитата ,че соченият от тъжителя механизъм на причиняване
на телесните увреждания е обективно невъзможен- както по отношение на мястото, където
е бил тъжителя, когато е ударен, така и ,че уврежданията му са причинени от един удар,
предвид на това ,че са в различни части на главата.
3
Налице е и противоречие между фактическите изводи на съда и диапозитива на
присъдата. Съдът от фактическа страна е приел ,че подсъдимият е слязъл от автомобила си
, отворил предната дясна врата на автомобила на тъжителя и му нанесъл удар в главата с
дървена бухалка.В диспозитива на присъдата обаче съдът е приел ,че освен отоците и
кръвонасяданията в областта на главата на тъжителя е причинен и оток и кръвонасядане
на лявата подбедрица, като липсва обяснение в мотивите за механизма на причиняването
му, макар и такова обвинение да не е въздигнато с тъжбата.
Поради всичко изложено по- горе , въззивния съд не е в състояние да провери обжалвания
съдебен акт и съответно да даде отговори на възраженията на защитата , и т. к. това
нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция ,следва присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато на първонистанционния съд-Тополовградския районен
съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед на естеството на посочените съществени процесуални нарушения ,липсва
необходимост от обсъждане на релевираните в жалбата оплаквания по същество.
Предвид горното и на основание чл.334,т.1,вр. чл.335,ал.2 от НПК , ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 4. по НЧХД №86/2023г. по описа на РС-Тополовград,
постановена на 14.03.2024г и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първовоинстанционния съд-РС-Тополовград от
друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4