№ 591
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 472/23.08.2021 г., постановено по ЧНД № 4883/2021 г.,
Пловдивският районен съд, XXI-ви н.с., е оставил без разглеждане, като недопустима,
депозираната от обвиняемия С.Д.Д., чрез упълномощения му защитник – адв. С.К.,
жалба, против Постановление на Районна прокуратура – гр. Пловдив от 20.05.2021 г., с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
582/2020 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – гр. Пловдив, образувано и водено за
престъпление по чл. 319 от НК и е прекратил съдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна частна жалба от
адв. С.К. – защитник на обвиняемия Д., с която се изразява несъгласие с изводите на
съда. Твърди се, че правомощията на първоинстанционния съд в контрола по
отношение на постановлението за прекратяване на наказателното производство, са
очертани в разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК, като произнасянето по
допустимостта на жалбата срещу прокурорския акт, не е сред тях. Сочи се, че
обвиняемият разполага с правото да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство, дори и само по отношение на изложените в същото
мотиви. Акцентира се върху направени в хода на досъдебното производство
доказателствени искания, които не са били уважени, но са били от значение за
установяване на релевантни факти. Твърди се, че в интерес на обв. Д., е наказателното
производство да приключи с извод, че същият не е извършил противоправно деяние.
Иска се обжалваното Определение да бъде отменено и въззивният съд да разгледа
жалбата по същество.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди събраните в хода на
разследването доказателства и доказателствени средства, взе предвид доводите в
жалбата, извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на атакуваното
определение, прие следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК,
от процесуално легитимирано лице, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
Досъдебно производство № 582/2020 г. е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от
1
НПК, след извършена проверка по чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, като е започнато
разследване за извършено престъпление по чл. 319 от НК, за това, че през месец май
2020 г., в гр. Пловдив, е скрил пет броя международни товарителници /ЧМР/,
собственост на „Ви Палос Транс“ ООД, с цел да причини на дружеството вреда. С
Постановление от 21.12.2020 г. С.Д.Д. е привлечен като обвиняем, за това, че на
31.05.2020 г. е скрил чужди документи, а именно: международна товарителница /CMR/
№ 1. B-3074/2020/SE, международна товарителница /CMR/ №2.B-3074/2020/SE,
международна товарителница /CMR/ №3. B-3074/2020/SE международна
товарителница /CMR/ №4.B-3074/2020/SE и международна товарителница /CMR/
№5.B-3074/2020/SE, принадлежащи на „Ви Палос Транс“ ООД, гр. Пловдив, с цел да
причини вреда на дружеството – престъпление по чл. 319 от НК.
С Постановление от 20.05.2021 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК, наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура – гр. Пловдив, е
прекратил наказателното производство по ДП № 582/2020 г. по описа на Второ РУ при
ОДМВР – гр. Пловдив, като е приел, че от приобщените доказателства се установява,
че формално са налице обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл. 319 от НК. Доколкото обаче, деецът е върнал международните
товарителници на дружеството и не са настъпили вреди, представителят на държавното
обвинение е счел, че в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и
е прекратил Досъдебното производство.
С Определението си, предмет на настоящата въззивна проверка,
първостепенният съд е приел, че депозираната жалба е недопустима, поради липса на
правен интерес у жалбоподателя. Изложени са аргументи, че с жалбата не се оспорва
приложеното от прокурора правно основание за прекратяване на наказателното
производство, а се изразява несъгласие с мотивите, с които е обосновано
прекратяването. Според първия съд, правният интерес от обжалване може да
съществува само при конкуренция между реабилитиращо и нереабилитиращо
основание, каквото в случая не е налице, доколкото наказателното производство е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и като резултат от обжалването
обвиняемият не би могъл да постигне по-благоприятно развитие на наказателното
производство. Прието е, че чрез обжалването, обвиняемият се домогва до изключване
на възможността непровереното по съдебен ред Постановление, да бъде отменено от
прокурор от по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.
При разглеждане на въпроса, кои са легитимираните лица, притежаващи право
на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство,
следва да се отбележи, че обвиняемият винаги попада в този кръг на лица.
Привлеченото към наказателна отговорност лице, разполага с правото да поиска
изменение дори и само на мотивите на Постановлението. В този смисъл, изводът на
първостепенния съд за липса на правен интерес за обв. Д. да обжалва прокурорския
акт, не се споделя от въззивния съд. В действителност, прекратителното основание по
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е от групата на т. нар „реабилитиращи основания“ и то, като
краен резултат, се явява благоприятно за обвиняемия, доколкото в случая е прието, че
извършеното деяние не съставлява престъпление. Независимо от това обаче,
обвиняемият не може да бъде лишен от правото си да обжалва акт, който според него
засяга пряко законните му интереси – да бъде изключена напълно причастността му
към деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Не се споделя и изложеното от първия съд, че в случая обв. Д. цели единствено
постигането на стабилитет на Постановлението и ако жалбата му бъде разгледана по
същество, би се стигнало до неправомерен резултат. Вярно е, че нормата на чл. 243, ал.
10 предвижда възможност постановление за прекратяване на наказателното
2
производство, което не е обжалвано пред съд, да бъде проверено от прокурор от по-
горестоящата прокуратура, до изтичане на давностния срок за наказателно преследване
за престъплението, за което е водено разследването. Право на обвиняемия е обаче, да
прецени дали да се възползва от възможността за проверка на прокурорския акт пред
съд, или чрез способите на инстанционен и служебен контрол в системата на
прокуратурата. Да се твърди, че упражняването на правото на жалба по реда на чл. 243,
ал. 4 от НПК, представлява преследване на неправомерен резултат, е всъщност
нарушаване на гарантирано от Конституцията, основно право, на всяко привлечено към
наказателна отговорност лице, а именно – да получи защита на накърнените си права и
законни интереси в състезателно съдебно производство.
Независимо от направеното от защитата искане, съответно на правомощията на
въззивната инстанция по чл. 243, ал. 8 от НПК, настоящият съдебен състав счита, че е
в интерес на жалбоподателя, делото да бъде върнато на същия състав на Пловдивския
районен съд, за произнасяне по съществото на направените искания, което произнасяне
също ще подлежи на последващ въззивен контрол по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от
НПК. Не би било възможно да се упражни такъв контрол, ако настоящият съдебен
състав се произнесе по съществото на жалбата.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 472/23.08.2021 г., постановено по ЧНД № 4883/2021 г.
по описа на Пловдивския районен съд, XXI-ви н.с.
ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивския районен съд за разглеждане на
жалбата по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3