№ 192
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506924 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 2266 от 17.03.2022 г., СРС, 78-ми състав, постановено по гр.дело
№54327/2021 г. е осъден „С.И.” ООД, ЕИК: *******, адрес гр. София, бул. *******, ап.
2 да заплати на ищеца Д. Б. А., ЕГН: **********, адрес с. Кралев дол, ул. „*******, на
основание чл.200, ал. 1 от КТ, сумата от 2 000.00 лева- обезщетение за понесени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука станала на 10.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 10.04.2021 г. , до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 12 000.00 лв.
Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявения иск от страна
на ищеца Д. Б. А. с изложени доводи за неправилност при определяне на дължимото
обезщетение по размер, който не е съответен на указанията на чл.52 ЗЗД за определяне
по справедливост. Съдът не съобразил събраните по делото доказателства, че болките и
страданията, които ищецът е понесъл в резултат на трудовата злополука са
продължили за период около 2-3 месеца, както и че ищецът не е възстановен напълно и
към настоящия момент.
Моли, да се отмени атакуваното решение в обжалваната част и да се постанови
друго, с което предявените искове се уважат изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
1
ответника „С.И.” ООД, в която изразява становище за нейната неоснователност. Счита,
че първоинстанционното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и моли
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Срещу определение № 10737/28.04.2022 г., с което на основание чл.248 ГПК
съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта
на разноските е подадена частна жалба от ищеца, в която са изложени доводи, за това
че същото е неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. на 28.11.2022 г. ответникът е изразил становище за неоснователност на
частната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Във
връзка с релевираните в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира
следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания
и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
2
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при
умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма
на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина "груба небрежност") отговорността
на работодателя може само да бъде намалена.
В конкретния случай не е спорен между страните фактът на настъпване на
злополуката, както и нейният трудов характер (издадено е разпореждане за приемане
на злополуката за трудова - № 30526/13.07.2021 г. на НОИ ТП София град – л.50, л.51
от делото на СРС и същото е влязло в сила, поради необжалването му от страните).
Чрез представената пред първата инстанция медицинска документация,
констатациите на СМЕ, приета пред СРС, която настоящия състав кредитира по реда
на чл.202 ГПК, както и чрез показанията на свидетелите Д. и А. разпитани пред
първата инстанция се установява, че в резултат на трудовата злополука ищецът е
получил навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен, което е довело до
консервативно - неоперативно лечение с гипсова шина, носена от ищеца 20 дни и
провеждане на рехабилитация в продължение на 84 дни. Установява се от показанията
на свидетелите Д. и А., че ищецът е изпитвал болки и страдания в резултат на травмите
в продължение на 2-3 месеца. Доводите на въззивника, че пострадалия не се е
възстановил все още от травмите въпреки проведеното лечение, съдът намира за
недоказани и съответно- неоснователни. В производството не са ангажирани
доказателства за настъпване на трайни негативни изменения с необратим характер във
връзка с понесената травма. Същевременно в своето експертно становище по СМЕ
вещото лице е заключило, че предвид характера на травмата и възрастта на ищеца, то,
не се очаква неблагоприятна перспектива, а напротив - напълно възстановяване.
Сочената констатация е направена от експерта с изрично указване, че пострадалия не
се е явил за личен преглед въпреки дадените му указания в тази насока. Същевременно
настоящата инстанция констатира, че за проведената от ищеца рехабилитация в
продължение на 84 дни не са ангажирани надлежни медицински документи. С оглед
това и провеждането й не е установено при пълно и главно доказване, т.е. без
съмнение.
Същевременно в проведеното производство не са ангажирани от ищеца
доказателства за дадени конкретни предписания и противопоказания към пострадалия
във връзка с изпълняваната от него работа или заемането на конкретна трудова
3
функция. С оглед това, съдът намира доводите на жалбоподателя за необоснованост на
съдебното решение за неоснователни.
При спазване на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, съдът
счита, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 2 000.00 лв. За да
достигне до този извод, съдът съобрази възрастта на ищеца – 22 години, характера и
тежестта на увреждането -навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен
довело до консервативно - неоперативно лечение с гипсова шина за 20 дни; липсата на
трайни негативни и необратими последици за здравето на ищеца и наличието на
констатация за пълно оздравяване, както и икономическото състояние в страната и
жизнения стандарт.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По частната жалба:
Подадената от ищеца частна жалба срещу постановеното на 28.04.2022 г.
определение по реда на чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.5 ГПК съдът
правилно е присъдил в полза на ищеца разноски за първата инстанция в размер на
207.50 лв. Тези разходи касаят договорено и заплатено адвокатска възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция, както и заплатена държавна
такса, поради което доводите в обратен смисъл изложени в подадената частна жалба
съдът намира за неоснователни. При постановяване на обжалваното определение съдът
е съобразил и дадените разяснения с ТР № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012
Г., ОСГТК НА ВКС.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на
1300.00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2266 от 17.03.2022 г., СРС, 78-ми състав, постановено
по гр.дело №54327/2021 г.
ОСЪЖДА Д. Б. А., ЕГН: **********, адр. с. Кралев дол, ул. „******* да заплати на
ответника „С.И.” ООД, ЕИК: *******, адр. гр. София, бул. *******, ап. 2, на основание
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1300.00 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.
4
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на Д. Б. А., ЕГН: ********** срещу
определение № 10737 от 28.04.2022 г. на СРС постановено на основание чл.248 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5