№ 293 / 12.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
12.08.2020 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание Н. четиринадесети юли през две хиляди и. двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и. в присъствието Н. прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2632 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и. ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът „А. ЗА С. Н. В.” АД – град София твърди в исковата молба, че Н. 11.07.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 11.07.2018 г. към Рамков договор за покупко-продажба Н. В. (цесия) от 11.04.2018 г. между „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК 1218З0616 и. „А. за С. Н. В.” АД, ЕИК *********, по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 269842 от 08.06.2017 г. между „Б. Д.“ ЕАД и. Петьр С.Т., е прехвърлено в полза Н. „А. за С. Н. В." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви, такси, комисионни и. други разноски Н. дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г. към Допълнително споразумение от 11.07.2018 г. за цедиране Н. В. към Рамков договор за продажба и. прехвърляне Н. В. /цесия/ от 11.04.2018 г.
Твърди, че съгласно чл.6.5. от рамковия договора за цесия, А. за С. Н. В., в качеството Н. цесионер се е задължила от името Н. цедента и. за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А. за С. Н. В. има изрично пълномощно от „Б. Д." ЕАД. В изпълнение Н. поетите договорни задължения и. Н. изискванията Н. закона Н. ответника е изпратено по реда Н. чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна Н. „Б. Д.“ ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-Д./269842 от 26.07.2018 г. посредством „Български пощи" ЕАД с известие за доставяне, като същото се върна в цялост като неполучено. Поддържа, че изпратил повторно уведомително писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-Д./269842 от 30.09.2019 г., като същото се върнало отново в цялост като неполучено. В случая следва да се има предвид, че съгласно чл.4.3. от рамковия договора за цесия, А. за С. Н. В., в качеството Н. цесионер се е задължила от името Н. цедента и. за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А. за С. Н. В. има изрично пълномощно от „Б. Д.” ЕАД.
Ищецът твърди и. това, че процесното вземане произтича от сключен Н. 08.06.2017 г. между „Б. Д.“ ЕАД /кредитодател/ и. П.С.Т. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 269842 /Договора/, при спазване Н. разпоредбите Н. Закона за потребителския кредиТ. С подписването Н. Договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла Н. чл.5 от ЗПК и. общи условия, с оглед вземане Н. информирано решение за сключване Н. договора за кредит /Т. 9 от Договора/. Твърди, че съгласно Т.1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне Н. кредитополучателя стоков кредит в размер Н. 1 494,46 лева за закупуването от Технополис България ЕАД /Търговец/ Н.: кафемашина ЅАЕСO - 1 /един/ бр. с цена 1 249,00 лв.; гаранция - 1 /един/ бр. с цена 108,00 лв.; както и. за сключване Н. застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер Н. 137,46 лв.. В Т.З от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна Н. кредитора сума за закупуване Н. стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод Н. сумата по банковата сметка Н. Търговеца, а сумата Н. кредита, предоставена за финансирането Н. застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка Н. Застрахователя. За сключения договор за кредит Б. Д. е издала Уведомително писмо до Търговеца, в което е посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването Н. стоката, предмет Н. Договора за кредит, а ответникът е декларирал че е получил от Търговеца стоката, описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредиТ. С извършването Н. плащанията към Търговеца и. Застрахователя, Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави Н. кредитополучателя кредита, предмет Н. договора, като за потвърждаването Н. плащането Търговецът е издал Фактура № ********** от 08.06.2017 г. Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължава да изплаща Н. Кредитодателя, съставляват изплащане Н. главницата по кредита, ведно с годишен процент Н. разходите, който изразява общите разходи като годишен процент от общия размер Н. предоставения кредиТ. Годишният процент Н. разходите е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и. включва лихви и. такси, които Кредитополучателят дължи Н. Кредитора. Страните са постигнали съгласие за срока Н. договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент, който е посочен в него, като лихвата се начислява върху усвоената и. непогасена част от кредита и. се заплаща месечно. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер Н. 371,19 лв., а общата стойност Н. плащанията по кредита е договорена в размер Н. 1865,65 лв. Поддържа, че Н. основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 08.12.2018 г., Н. 18 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежа Н. всяка отделна погасителна вноска, като първите 17 броя вноски са в размер Н. 103,95 лв., всяка, а последната погасителна вноска е в размер Н. 98,50 лв. Срокът Н. договора е изтекъл Н. 8.12.2018 г. с последната погасителна вноска и. не е обявяван за предсрочно изискуем. Поддържа, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и. комисионните, които „Б. Д.” ЕАД прилага по извършвани услуги Н. клиенти физически лица, като едновременно с това е декларирал, че е запознат с действащата към датата Н. сключване Н. договора Тарифа. Съгласно Общите условия към договора за стоков кредит, при забава в плащането Н. месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер Н. 10 (десет) процентни пункта. Н. посоченото основание Н. Кредитополучателя е начислена лихва за забава за периода от 5.12.2017 г. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда. Общият размер Н. начислената лихва е 135,21 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер Н. 543,21 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 166,32 лв., главница: 376,89 лв. Твърди, че предвид изложеното за А. за С. Н. В. ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед Н. което е входирано Заявление за издаване Н. Заповед за изпълнение и. Изпълнителен лист по реда Н. чл.410 от ГПК срещу П.С.Т. в деловодството Н. Районен съд - Монтана. Съдът е образувал ч.гр.д.№ 1735/2019 г., издал е Заповед за изпълнение и. е връчил същата Н. длъжника, съгласно разпоредбите Н. ГПК. Длъжникът не е намерен заявените от него адреси, което обуславя и. правния интерес от подаването Н. настоящата искова молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата Н. което да признае за установено, че Петьр С.Т., като Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 269842 от 08.06.2017 г., дължи Н. „А. за С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми: 1 117,57 лева – представляваща главница по 13 бр. неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.12.2017 г. до 08.12.2018 г.; 204,87 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.12.2017 г. до 08.12.2018 г.; 135,21 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 05.12.2017 г. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда; законната лихва върху главницата, считано от датата Н. подаване Н. Заявлението за издаване Н. Заповед за изпълнение и. Изпълнителен лист до окончателно погасяване Н. дълга, както и. да осъди ответника да му заплати и. разноските в заповедното и. настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.С.Т. xxx, чрез назначения му особен представител адвокат Е.А.-xxx е депозирал отговор Н. исковата молба, в който заявява, че оспорва исковите претенции и. счита същите за неоснователни. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява липса Н. надлежно уведомление за извършеното прехвърляне Н. вземането по отношение Н. длъжника, поради което и. договора за цесия няма действие спрямо него, за което прави възражение. За да има действие извършеното прехвърляне Н. вземането по отношение Н. длъжника, законодателят е посочил, че договорът за цесия следва да бъде съобщен Н. същия от предишния кредитор/цедента/. Действително законът не урежда изрично начина, по който следва да бъде извършено уведомяването Н. длъжника по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а само установява, че това е задължение Н. предишния кредитор/цедент/. Основателността Н. предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, включващ следните императивно необходими предпоставки: съществуване Н. облигационно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен договор за банков кредит; усвояване Н. отпуснатия кредит от страна Н. ответника; размерът Н. усвоените суми и. настъпила предсрочна изискуемост Н. задължението Н. ответника. Поддържа, че за първите три предпоставки са представени писмени доказателства.
Твърди, че съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. Н. ВКС по Т.д.№ 4/2013г., в хипотезата Н. предявен иск по чл.422 ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. От доказателствата по делото не се установява, изявлението Н. кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до адресата. След като този факт не е осъществен, не е настъпила правната последица - изгубване Н. преимуществото Н. срока, договорен с банката. Изискуеми са само падежираните вноски - до 08.12.2018год. само като главница, а разликата до предявения размер да се отхвърли като неоснователна претенция. Твърди, че в договора за стоков кредит е посочен лихвен процент по заема, който е фиксиран, както и. годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и. приемането Н. методика, налагаща изчисляване Н. разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително Н. основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, Т.10 ЗПК и. като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата Н. чл.23 от ЗПК, при недействителност Н. договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови Н. кредитора чистата стойност Н. предоставения финансов ресурс, а именно размера Н. вноските по главницата за срока по договора.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и. е прието заключение Н. вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите Н. страните по свое убеждение и. при условията Н. чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване Н. заповед за изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу П.С.Т., която заповед е връчена при условията Н. чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат Н. което за ищеца е налице правен интерес от предявяване Н. настоящия иск. Обстоятелството, въз основа Н. което е издадена заповед за изпълнение е сключен Н. 08.06.2017 г. между „Б. Д.“ ЕАД /кредитодател/ и. П.С.Т. /кредитополучател/ Договор за стоков кредит № 269842 /Договора/, по който кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла Н. чл.5 от ЗПК и. общи условия, с оглед вземане Н. информирано решение за сключване Н. договора за кредит /Т. 9 от Договора/. Съгласно Т.1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне Н. кредитополучателя стоков кредит в размер Н. 1 494,46 лева за закупуването от Технополис България ЕАД /Търговец/ Н.: кафемашина ЅАЕСO - 1 /един/ бр. с цена 1 249,00 лв.; гаранция - 1 /един/ бр. с цена 108,00 лв.; както и. за сключване Н. застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер Н. 137,46 лв.. В Т.3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна Н. кредитора сума за закупуване Н. стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод Н. сумата по банковата сметка Н. Търговеца, а сумата Н. кредита, предоставена за финансирането Н. застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка Н. Застрахователя. За сключения договор за кредит Б. Д. е издала Уведомително писмо до Търговеца, в което е посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването Н. стоката, предмет Н. Договора за кредит, а ответникът е декларирал че е получил от Търговеца стоката, описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредиТ. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 08.12.2018 година, Н. 18 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежа Н. всяка отделна погасителна вноска, като първите 17 броя вноски са в размер Н. 103,95 лв., всяка, а последната погасителна вноска е в размер Н. 98,50 лв. Срокът Н. договора е изтекъл Н. 8.12.2018 г. с последната погасителна вноска и. не е обявяван за предсрочно изискуем.
Основанието, Н. което Заявлението и. настоящата искова молба са подадени е Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 11.07.2018 г. към Рамков договор за покупко-продажба Н. В. (цесия) от 11.04.2018 г. между „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК 1218З0616 и. „А. за С. Н. В.” АД, ЕИК *********, по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 269842 от 08.06.2017 г. между „Б. Д.“ ЕАД и. Петьр С.Т., е прехвърлено в полза Н. „А. за С. Н. В." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви, такси, комисионни и. други разноски Н. дружеството – кредитор.
От заключението Н. вещото лице В.П.Т. се установява, че Петьр С.Т. е внесъл по кредита 579,43 лева за погасяване Н. договорните си задължения.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и. от заключението Н. вещото лице по допуснатата и. назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и. компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че Н. 08.06.2017 г. между „Б. Д.“ ЕАД /кредитодател/ и. П.С.Т. /кредитополучател/ е сключен Договор за стоков кредит № 269842, по силата Н. който е отпуснат Н. ответника кредит в размер Н. 1 494,46 лева за закупуването от Технополис България ЕАД /Търговец/ Н.: кафемашина ЅАЕСO - 1 /един/ бр. с цена 1 249,00 лв.; гаранция - 1 /един/ бр. с цена 108,00 лв.; както и. за сключване Н. застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер Н. 137,46 лв.
Установено е също така, че по силата Н. Договор за цесия от 11.04.2018 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК 1218З0616 и. „А. за С. Н. В.” АД, ЕИК *********, е прехвърлено вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 269842 от 08.06.2017 г. между „Б. Д.“ ЕАД и. Петьр С.Т., в полза Н. „А. за С. Н. В." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви, такси, комисионни и. други разноски Н. дружеството – кредитор.
От заключението Н. вещото лице В.П.Т. се установява, че ответникът е изплатил сумата от 579,43 лева. По делото няма доказателства, от които да е видно, че останалата част от главницата до размер от 1 117,57 лева е изплатена. В тежест Н. ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да върне получената сума в уговорения в договора за заем срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане Н. останалата част от кредита, която видно от заключението Н. вещото лице Т. е в размер Н. 1117,57 лева.
По отношение Н. останалите претенции Н. ищеца, съдът намира същите за неоснователни.
Видно от сключения между страните договор в същия е посочено, че договорената между тях дата Н. първа погасителна вноска е 05.07.2017 година. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент – 29,77 % и. годишен процент Н. разходите – 34,24 %.
Съгласно разпоредбата Н. чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тежестта за установяване Н. това обстоятелството, е върху кредитора. В процесния случай ответникът като потребител не е имал възможност да влияе върху формирането Н. годишния лихвен процент по заема и. върху годишния процент Н. разходите. Същите са многократно завишени. В тази част договорените годишния лихвен процент и. годишния процент Н. разходите са нищожни като противоречащи Н. добрите нрави по смисъла Н. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В настоящия случай размерът Н. годишната възнаградителна лихва от 29,77 % надхвърля многократно размера Н. законната лихва. Тази клауза нарушава принципа Н. справедливост, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване Н. ищеца. Същото важи и. за уговорения ГПР от 34,24 %. Данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето Н. ГЛП и. ГПР по процесния договор в такъв висок размер. Това води до нееквивалентност Н. насрещните престации при конкретната стойност Н. потребителския кредиТ.
С оглед изложеното и. предвид разпоредбата Н. чл. чл.23 от ЗПК, съдът намира, че в този случай потребителят дължи само чистата стойност по кредита, която към момента, видно от заключението Н. вещото лице Т., е 1 117,57 лева, но не дължи лихва и. други разходи по кредита.
Претенцията за лихва за забава върху непогасената част от главницата се явява основателна до размера, посочен от вещото лице – 126,78 лева, като за разликата над уважения до заявения размер от 135,21 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход Н. делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати Н. ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 152,93 лева – разноски в заповедното производство и. 607,12 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването Н. вземане от „А. ЗА С. Н. В.” ЕАД, XXXX , със седалище и. адрес Н. управление: г. б. П. Д. № 25, офис – сграда Л., еТ.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. – Изпълнителни директори към П.С.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо Н. сумата от 1 117,57 лева – представляваща главница по Договор за стоков кредит № 269842 от 08.06.2017 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД и. П.С.Т., сумата от 126,78 лева - обезщетение за забава от 05.12.2017 г. до 02.07.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване Н. заявлението за издаване Н. Заповед за изпълнение – 02.07.2019 година до окончателното изплащане Н. вземането, за което е издадена заповед за изпълнение Н. парично задължение по ч.гр.д.№ 1735/2019 година по описа Н. Районен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда Н. чл.422 от ГПК от „А. ЗА С. Н. В.” ЕАД, XXXX , със седалище и. адрес Н. управление: г. б. П. Д. № 25, офис – сграда Л., еТ.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. – Изпълнителни директори срещу П.С.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искове за установяване Н. В. в размер Н. 204,87 лева - договорна лихва и. обезщетение за забава над уважения размер от 126,78 лева до заявения от 135,21 лева, по Договор за стоков кредит № 269842 от 08.06.2017 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД и. П.С.Т., предмет Н. заповед за изпълнение Н. парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.07.2019 година, издадена по ч.гр.д.№ 1735/2019 година по описа Н. Районен съд – Монтана, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.С.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати Н. „А. ЗА С. Н. В.” ЕАД, XXXX , със седалище и. адрес Н. управление: г. б. П. Д. № 25, офис – сграда Л., еТ.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. – Изпълнителни директори сумата от 152,93 лева – разноски в заповедното производство и. 607,12 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :