Присъда по дело №2112/2021 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД № 2112 по описа за 2021г. на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от СВ. Б. М. с постоянен
адрес в гр. Шумен, срещу подсъдимата В. Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш.
********************************************* за извършено от нея престъпление от
частен характер, наказуемо по чл. 182, ал. 2 от НК вр. чл. 26 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на тъжбата е посочено, че в периода 28.05.2021 г. – 20.11.2021г. в гр. Шумен, при
условията на продължавано престъпление не изпълнила съдебно решение №
454/16.05.2018г., постановено по гр. д. № 1180/2018г. по описа на Районен съд гр. Шумен, с
което е увреден режим на лични контакти между СВ. Б. М. и В. Й. П. по отношение на
роденото от брака им дете – Б.С. М. ЕГН **********.
Пострадалото лице с тъжбата си моли съда да осъди подсъдимата справедливо, като
претендира и направените разноски. Граждански иск не предявява.
В съдебно заседание процесуалният представител на частният тъжител поддържа
така възведеното обвинение и предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по
повдигнатото с частната тъжба обвинение, като в пледоарията си излага подробни мотиви в
тази насока.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимата П. не се признава за виновна по
повдигнатото и обвинение, като дава подробни обяснения. Процесуалния представител на
подсъдимата моли съда да оправдае подсъдимата, тъй като от материалите по делото, а и от
събраните гласни и писмени доказателства се виждало, че причина за неосъществяване на
връзката между детето и бащата, не е подсъдимата, а самия тъжител, поради своята
незаинтересованост. Също така моли да им бъдат заплатени направените разноски.
Подсъдимата П. не присъства на последното съдебно заседание и не изказва становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата
В.П. и тъжителя Б. М. по време на сключения между тях граждански брак имат син – Б.С. М.
ЕГН **********. С Решение № 454/16.05.2018г., постановено по гр. дело № 1180/2018г. на
ШРС, е утвърдено постигнато споразумение, като по смисъла на чл. 127 ал.1 от СК,
родителските права над детето са възложени на подсъдимата П., като на тъжителя М. е
определен режим на лични отношения със сина си както следва: „всяка седмица за времето
от 19.00 часа в петък до 20.00 часа в събота, с преспиване и по 30 /тридесет/ дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Претенцията на тъжителя е, че подс.
П. е извършила престъпление с това, че не е изпълнила задължението си да предостави
детето Б. да осъществи личен контакт с родителя си или е осуетила възможността на
тъжителя да осъществява родителските си права. Тези твърдения посочени в тъжбата по
делото въобще не се установиха. От фактическа страна се установи, че детето Б., заедно със
майка си и със знанието и съгласието на тъжителя живеят в гр. София, това е решено със
взаимното съгласие на родителите с оглед бъдещото развитие и обучение на Б.. Това е акт,
който е взет между двамата, като не се оспорва и по делото. Установи се и, че тъжителят е
пребивавал в наетия апартамент, когато му се е налагало. Установи, се също така, че детето
Б. е разполагал с мобилен телефон и тъжителят по всяко време е можел да установи контакт
с него. Установи се също така, че по време на ваканциите си Б. е пребивавал в гр. Шумен,
при родителите на подсъдимата, като е посещавал лятно училище. Видно от показанията на
свид. Морис Мей, в правилника на лятното училище е записано, че тъжителят, като баща на
детето е имал право по всяко време да комуникира с него, да го взема когато пожелае, стига
да има такова желание Същата свидетелка, заявява, че тъжителят само през 2018 г. е идвал
да вижда и взема детето си. През останалите годи и през инкриминирания период това не се
е случвало. По делото не можа да се установи, че в посочения от тъжителя инкриминиран
период, той е правил някакви опити да се срещне със сина си и това е осуетено от страна на
1

подсъдимата. По делото се установи също, така, че детето Б., не желае да се среща с баща
си, но не е работа на съдебния състав да изследва причините за това поведение на детето.
Това е факт, който съда констатира. От подробните обяснения на подсъдимата П., които
съда няма основания да не цени става ясно, че самата тя желае детето Б., да комуникира с
баща си, предвид факта, че той му е биологичен родител, който му е най-близък родител
освен майката.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В.Б.М., Д.Д.Д.-П. М.Д.М.
показанията на подсъдимата В.П., както и от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението.
Изявленията му в съдебно заседание не са източник на доказателства. Изложените от него
твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. В настоящото наказателно производство, нищо от посоченото в тъжбата не се
доказа.
С тъжбата е предявено и прието за разглеждане от съда, обвинение срещу
подсъдимата за деяние, наказуемо по чл. 182 ал.2 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл. 182 ал.2 от НК предвижда две алтернативни възможности –
неизпълнение или осуетяване на изпълнение на съдебно решение във връзка с личните
контакти на родителя. В настоящия случай никоя от двете възможности не е нарушена от
страна на подсъдимата.
В хода на съдебното следствие не се доказа, че тъжителят е правил някакви опити за
среща с детето си и това му е било отказано от страна на подсъдимата. Напротив, доказа се,
че тя е правила опити за среща на детето Б. с баща си но, той по една или друга причина е
отказвал тези срещи, а и от своя страна не е предприел нищо в тази връзка, макар да е имал
тази възможност.
В случая не е налице неизпълнение на съдебно решение, тъй като подсъдимата не е
създала обстановка за да не може същото да се изпълни.
Съдът, след като прецени всички релевантни по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че с вмененото и като престъпление деяние, подсъдимата не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл. 182 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 т.2 от НК, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта на доказване на
обстоятелствата свързани с обвиненията по дела от частен характер е върху частния
тъжител. По отношение на подсъдимата не се доказа съставомерност от обективна и
субективна страна за възведеното с частната тъжба обвинение. Предвид на това съдът
намира, че обвинението не би могло да бъде прието за доказано, тъй като това би почивало
на съмнения и липса на доказателства. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му на основание
чл.304 от НПК. След изслушване на свидетелите, подсъдимата даде показания в които
разяснява причините за воденето на настоящото дело отстрана на тъжителя, тъй като той го
приема като наказателна репресия срещу нея по повод воденото от нея дело за издръжка на
детето и Б.. Тези обяснения на подсъдимата се споделят и от настоящия съдебен състав.
Доказателство за това е и, че детето Б. вече самото то не желае среща с тъжителя. При така
изяснената и прието от съда фактическа обстановка, същият намира, че подсъдимата следва
да бъде оправдана по повдигнатото с частната тъжба обвинение, тъй като евентуално
постановена осъдителна присъда по отношение на нея би била в противоречие с чл.303 ал.1
от НПК, тъй като би почивала на предположения. Именно поради това и на основание
чл.304 от НПК подсъдимата следва да бъде призната по така възведеното обвинение за
2

невинна и оправдана.
На осн. чл. 190 от НПК, съдът възложи направените от страна на подсъдимата
разходи за водене на делото в тежест на тъжителя.
Водим от горното и на основание чл.304 от НПК, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	7
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Кръстев

Дело:	20213630202112
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 ноември 2021 г.

Присъда по дело №2112/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите