Р Е Ш Е Н И Е
Номер 52 14.01.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1286 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.107,
ал.3 от ДОПК, вр. с чл.156 и сл. от ДОПК; чл.9б от ЗМДТ и чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят М.Г.С. с адрес: ***, е оспорила Акт за поправка на Акт за
установяване на задължения по декларация (АП на АУЗД) № МДТ-179П от
12.03.2021г., издаден
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при община Несебър, за
който акт се твърди, че е мълчаливо потвърден от горестоящия административен
орган – началник на отдел „МДТ“ при община Несебър, с оглед направеното
уточнение на оспорването с молба с вх.№
7390/05.07.2021 г./л.14-15 от делото/
на жалбоподателя за уточняване предмета на делото.
С второ допълнително изявление на оспорващата страна, направено след
получаване на определението на съда за конституиране на страните и
проекто-доклада по делото е потвърдена волята на оспорващата страна, че оспорва
в настоящото производство пред съда само Акт за поправка на АУЗД № МДТ-179П от
12.03.2021г., издаден
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при община Несебър, „мълчаливо
потвърден“ от началника на отдел „МДТ“
при община Несебър /вх.№ 9913 от
29.09.2021г.- л.87 от делото/.
Жалбоподателят описва, че с АП на АУЗД № МДТ-179П от 12.03.2021 г. се
коригират задължения, установени с АУЗД № 179/16.02.2021 г. за периоди: 2016
г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., след подадена коригираща данъчна
декларация, поради наличие на ново обстоятелство – изменение в РЗП на един
декларираните имоти и решение на ТЕЛК. Изложени са възражения в няколко насоки:
Твърди се, че при издаване на обжалвания акт не е взето
предвид обстоятелството, че С. е подала коригираща декларация по чл.14, чл.27 и
§ 2 от ПЗР на ЗМДТ, с която е променена площта на декларирания обект бира-скара
„Джембо”, намиращ се в имот на адрес гр. Обзор, ул. „Васил Левски” № 12. Сочи
се, че с декларацията е извършена корекция на площта от 126 кв.м. на 77 кв.м. Според
С. това налага коригиране на размера на ДНИ и ТБО занапред, вкл. за целия
период, визиран в обжалвания АУЗД (ведно с главниците и лихвите). Такава
корекция не е била извършена, което довело до завишаване размера на ДНИ и ТБО за
процесиите данъчни периоди – главница и лихви.
От оспореният акт не ставало ясно за кои
от обектите, регистрирани в процесния имот на адрес гр. Обзор, ул. „Васил
Левски“ № 12, са установените задължения. В имота са декларирани както жилищен
имот, така и търговски обект.
Установените с обжалвания Акт за
поправка на АУЗД задължения за ДНИ и ТБО – главница и лихви, за всички процесни
периоди са неправилно изчислени към завишаване.
Установените с обжалвания Акт за
поправка /АП/ на АУЗД задължения за ДНИ
и ТБО – главница и лихви за 2019 г. и 2020 г. са неправилно определени и
завишени, тъй като не било взето предвид наличието на обстоятелство, което било
законно основание за намаляване на размерите на тези задължения – решение на ТЕЛК,
с което от 02.12.2019г. на жалбоподателя е определена 70 %
неработоспособност/степен на увреждане.
Твърди се, че въпреки, че органът взел
предвид представеното решение на ТЕЛК, не са изложени мотиви от коя дата са корекциите
в размера на задълженията. Според жалбоподателя корекциите следва да се отнасят
за 2019 г. и за 2020 г., считано от датата на инвалидността – 02.12.2019 г., а
не от датата на издаване на ТЕЛК решението.
Иска се цялостна отмяна на обжалвания Акт за поправка /АП/ на АУЗД и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира
писмена молба, с която поддържа жалбата и прави доказателствени искания, вкл.
относно извършването на СИЕ. Твърди, че в административното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на
правото на защита. Не се установявало какъв е размерът на задълженията за ДНИ и
ТБО за всеки един от обектите на процесния административен адрес — гр.Обзор,
ул. „Васил Левски“ № 12. Задълженията били посочени в общ размер, без разбивка за всеки
от имотите. С декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ били декларирани два
имота: О 1-жилище и О 2-тьрговски обект. Според С. в обжалвания акт би следвало
да е установено и посочено какъв е размерът на главниците за всеки един от
обектите.
С друга писмена молба / вх.№ 12757 от
14.12.2021г.- л.116 от делото/ иска да бъде прието заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Поддържа искането за
отмяна на обжалвания индивидуален административен акт и искането за присъждане
на разноски.
Ответникът – Началник на отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър,
редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба, по
електронна поща, с вх.№ 9878/28.09.2021 г. от процесуалния представител на
ответника – юрк.Митошка Великова, надлежно упълномощена, уведомява съда, че не
възразява по хода на делото. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа
предходното становище на гл.експерт МДТ по жалба на М.С., изпратено до съда с
придружително писмо изх.№ Н4-МДТ-1712-002/20.07.2021г. Няма други
доказателствени искания и не сочи нови доказателства.
Административен съд – Бургас, като обсъди доводите и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:
По
фактите:
Между страните не
се спори, а и от писмените доказателства /л.44 от делото/ се установява, че
жалбоподателят М.Г.С. и В. Г.С. са съсобственици, при квоти – ¾ ид.ч. за
М.С. и ¼ за В. С. на следните недвижими имоти, находящи се на адрес гр.
Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12:
- Земя от 640 кв.м., в т.ч. застроена площ от 132 кв.м. е дата на придобиване 1990 г.;
- Жилищна сграда/жилище с РЗП от 264 кв.м.,
както и обслужващи части от 126 кв.м. и таван от 136 кв.м., общо 526 кв.м.
Сградата е с 4 надземни етажа - височина от 10м. и дата на придобиване – 1990
г.;
- Търговски
обект с РЗП от 126 кв.м. и дата на придобиване 1990 г., височина 3 м.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх. №
01-14564/24.09.2004г, М.С. декларирала посочените имоти пред община Несебър.
С коригираща декларация с вх. № ДК 14044968/10.11.2016
г., жалбоподателя декларирала корекция единствено по отношение на площта на
търговския обект, както следва: - търговски обект с РЗП от 77 кв.м. и дата на придобиване 1990 г.; височина на
обекта 3 м. Към декларацията била приложена скица № 15-543787-07.11.2016 г.
Със следваща коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№ ДК 14001389/10.11.2016г, М.Г.С. декларирала същите имоти и площта им: - земя
и сграда, в т.ч. търговски обект от 77 кв.м.
С АУЗД № МДТ – 179/16.02.2021 г., издаден по резолюция за съставяне
на АУЗ по чл.107 от ДОПК на началника на отдел „МДТ“ към община Несебър, от гл.
експерт, определен като орган по приходите със заповед № 20/11.01.2013 г. на
кмета на общината, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, в хипотезата, че
задължението не е платено в срок и не е извършена данъчна ревизия, били
установени задължения на М.С. за периоди: 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и
2020 г. в общ размер на задължението ДНИ и ТБО (главница+лихви) – 1 925,61
лв.
С последваща коригираща декларация /вх.№ 1389 от 12.03.2021г.- л.41-42 от делото/ е заявено ново
обстоятелство – основание за намаление на ДНИ за основно жилище, а именно:
Експертно решение на ТЕЛК № 1732 от 126 от 13.08.2020 г., издадено от Втори
състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, като е определена 70 % степен на увреждане,
с датата на инвалидизация 02.12.2019 г. Не е декларирана промяна в дяловете на
съсобствениците.
М.С. оспорила по
административен ред първоначално издадения
АУЗД /л.33-34 от делото/. Предвид
факта, че въз основа на подадената последна коригираща декларация /от
12.03.2021г./ по отношение на М.С. е издаден процесния Акт за поправка
на АУЗД, жалбата до горестоящия административен орган по отношение на първия
АУЗД е оставена без разглеждане, поради
факта, че задълженото лице има право да оспори новия акт АП на АУЗД, от което и
се възползвала, което обстоятелство е заявено в приложеното по делото писмено
становище на Д.Стоянова- гл.експерт в отдел МДТ при община Несебър /л.24 от делото/. Не се и твърди от
оспорващата страна да е бил оспорен пред съда, актът, с който административното
оспорване на първия АУЗД е оставено без разглеждане, поради което следва да се
приеме, че оспорването по административен ред на първия АУЗД е приключило с
влизане в сила на резолюцията за оставяне на тази жалба без разглеждане. Освен
това, при направеното уточнение на оспорването, двукратно е заявено от лицето,
че в настоящото производство се оспорва само издаденият Акт за поправка на
АУЗД.
Въз основа на
последната коригираща декларация от 12.03.2021г. е издаден процесният Акт за поправка /АП/ на
АУЗД № МДТ-179П/12.03.2021 г. Видно от мотивите му, задълженията били
преизчислени, като било взето предвид решението на ТЕЛК. Така общият размер на
задълженията (главница+лихви) е определен/намален на 1 882,58 лв.
Жалбоподателят С.
оспорила по административен ред АП на АУЗД № МДТ-179П/12.03.2021 г. пред
началника отдел „МДТ“ при община Несебър /л.27-28
от делото/, като в тази жалба изложила възражения, които са напълно
идентични с възраженията в жалбата инициирала настоящото съдебно производство.
Тези възражения бяха цитирани подробно по-горе в настоящото решение.
По жалбата е
изготвено становище от гл.експерт в отдел МДТ при община Несебър. Експертът сочи,
че установените задължения по акт за поправка на АУЗД №
МДТ-179П/12.03.2021г. са във връзка с предходно издадения АУЗД №
179/16.02.2021г. и последващо подадена коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ,
с която е декларирано настъпило обстоятелство, касаещо определяне на ДНИ –
настъпила неработоспособност на 02.12.2019 г., удостоверена с решение на ТЕЛК №
1732/126/13.08.2020 г. Описва се, че АУЗД № МДТ-179/16.02.2021 г. бил поправен
в интерес и правото на лицето за данъчно облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ, а
именно преизчисляване на ДНИ със 75% данъчно облекчение за 2020 г. В
становището се сочи, както вече бе отбелязано, че първата жалба по
административен ред против първия АУЗД № МДТ-179/16.02.2021 г., е оставена без
разглеждане, като и жалбоподателят не оспорва това обстоятелство.
По същество е изяснено, че оспорваният акт за поправка на
задължения касае имот, представляващ земя – жилищна сграда и търговски обект,
находящи се в гр.Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, за които С. подала данъчни
декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва: ДД № 01-14564/24.09.2004г., ДД №
ДК14044968/10.11.2016г. и ДД № ДК 14001389/12.03.2021г. За имота била
образувана партида с номер ********** 003, като декларацията от 2004 г. се явявала
основна, а декларациите от 2016 и 2021 г. били коригиращи.
На следващо място в становището са изложени съображения
по същество за неоснователност на жалбата. Сочи се, че с вх. № 44968/10.11.2016
г. лицето е подало коригираща данъчна декларация за имота, като корекцията
касае търговски обект, който първоначално (през 2004 г.) бил деклариран с площ
от 132 кв.м., а с коригиращата декларация, въз основа на скица от АГКК площта
била изменена на 77 кв.м. Това обстоятелство било взето предвид за облагане с
ДНИ и ТБО, считано от 01.01.2016 г., за целия период на АП на АУЗД , а именно: 2016
– 2020 г. включително. Органът приел възражението, че обектът се облага с площ
от 126 кв.м. за неоснователно.
Относно възражението, според което от АП на АУЗД не ставало
ясно за кои обекти в процесния имот са установените задължения, органът
изложил, че имотите на ул. „В.Левски“ № 12 в гр.Обзор били собственоръчно
декларирани от С., която подала и коригиращите декларации, в които описала обектите,
находящи се в имота, поради което за нея било известно, че облозите касаят всички
имоти – земя, жилищна сграда и търговски обект. Според органа в АП на АУЗД били
посочени изрично вх. № на декларациите, които задълженото лице е подавало,
поради което било видно, че имотът е обложен, както е деклариран.
Изразена е позиция, че е неоснователно и възражението,
според което задълженията са неправилно изчислени към завишение. Към
становището са приложени справки за данъчни оценки по партида ********** 003
към 01.01.2016 г., към 01.01.2017 г., към 01.01.2018 г., към 01.01.2019 г. и
към 01.01.2020 г., които са основа за изчисляване на ДНИ и ТБО. Изяснено е, че
съгласно правилата за определяне на данъците и таксите на общински съвет Несебър,
за гр. Обзор, промилите за ДНИ за периода 2016 – 2020г. са в размер на 1,8
промила върху данъчната оценка на жилищните и нежилищните имоти на физическите
лица, ТБО за периода 2016 – 2019 г. е в размер на 1,6 промила върху данъчната
оценка, за 2020 г. 1,84 промила върху данъчната оценка на жилищните и нежилищните
имоти на физическите лица. Посочено е, че за 2015, 2017, 2018 и 2019 г.
задълженото лице е ползвало данъчно облекчение за основно жилище за жилищна сграда
– минус 50% от данъка , а от 01.01.2020 г. ползва данъчно облекчение за основно
жилище на лице с намалена работоспособност – минус 75% от данъка.
Относно възражението, според което при определяне на
задълженията, не е взето предвид решението на ТЕЛК, се излагат съображения, че
същото било отразено в АП на АУЗД, а именно стр. втора от таблицата за 2020 г.,
където бил посочен номерът на декларацията, с която М.С. декларирала правото на
ползване на данъчно облекчение. Правото на данъчно облекчение било отчетено от
месеца, следващ месеца на настъпила промяна (02.12.2019 г.) и това право било отразено
пожизнено.
По делото няма данни, нито се твърди от ответника, че жалбата
по административен ред, подадена от М.С., срещу процесния АП на АУЗД №
МДТ-179П/12.03.2021 г. да е последвало произнасяне от решаващия
административен орган- Началника на отдел МДТ при община Несебър, поради което
по делото е безспорно, че такова ИЗРИЧНО /писмено/ произнасяне на горестоящия
административен орган НЕ Е НАЛИЦЕ.
За установяване на факти от значение за правилното
решаване на спора, по делото е допуснато извършване на съдебно-икономическа
експертиза. Според заключението на вещото лице:
Размерът на ДНИ и ТБО за процесния период за всеки един
от недвижимите имоти по партидата на М.Г.С. (за ¾ ид.ч.), декларирани на
административен адрес гр.Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, са както следва:
- Земя от 640 кв.м.,
в т.ч. застроена площ от 132 кв.м.
за 2016 г., ДНИ в размер на 14,64 лв. и ТБО в размер на
19,52 лв.;
за 2017 г., ДНИ в размер на 21,96 лв. и ТБО в размер на
19,52 лв.;
за 2018 г., ДНИ в размер на 21,96 лв. и ТБО в размер на
19,52 лв.;
за 2019 г., ДНИ в размер на 21,96 лв. и ТБО в размер на
19,52 лв.;
за 2020 г., ДНИ в размер на 21,96 лв. и ТБО в размер на
22,44 лв.
Общо
задължение за процесния период за имота, ДНИ – 102,48 лв. и ТБО – 100,52 лв.
- Жилищна сграда/жилище с РЗП от 264 кв.м., както и обслужващи части от 126
кв.м. и таван от 136 кв.м., общо 526 кв.м.
за 2016 г., ДНИ в размер на 58,67 лв. и ТБО в размер на
156,47 лв.;
за 2017 г., ДНИ в размер на 87,52 лв. и ТБО в размер на
155,59 лв.;
за 2018 г., ДНИ в размер на 87,03 лв. и ТБО в размер на
154,72 лв.;
за 2019 г., ДНИ в размер на 86,54 лв. и ТБО в размер на
153,84 лв.;
за 2020 г., ДНИ в размер на 43,02 лв. и ТБО в размер на
175,91 лв.
Общо
задължение за процесния период за имота, ДНИ – 362,78 лв. и ТБО – 796,53 лв.
- Търговски обект с РЗП от 77 кв.м.
за 2016 г., ДНИ в резмер на 37,96 лв. и ТБО в размер на
50,61 лв.;
за 2017 г., ДНИ в размер на 56,62 лв. и ТБО в размер на
50,33 лв.;
за 2018 г., ДНИ в размер на 56,31 лв. и ТБО в размер на
50,06 лв.;
за 2019 г., ДНИ в размер на 56,00 лв. и ТБО в размер на
49,78 лв.;
за 2020 г., ДНИ в размер на 55,70 лв. и ТБО в размер на
56,93 лв.
Общо
задължение за процесния период за имота, ДНИ – 262,59 лв. и ТБО – 257,71 лв.
Според изчисленията на експерта, общото задължение за процесния период за
трите имота е: ДНИ – 727,85 лв. и ТБО – 1154,76 лв.
На следващо място експертът
пресметнал, че за ¾ ид.ч. собственост на жалбоподателката С. от
процесния търговски обект, дължимите налози за целия
процесен период са както следва:
1. за
търговски обект с РЗП от 126 кв.м.: 2016
г. – ДНИ 62,10 лв. и ТБО 82,81 лв.; 2017
г. – ДНИ 92,66 лв. и ТБО 82,36 лв.; 2018
г. – ДНИ 92,15 лв. и ТБО 81,92 лв.; 2019
г. – ДНИ 91,65 лв. и ТБО 81,46 лв.; 2020
г. – ДНИ 91,14 лв. и ТБО 93,16 лв.
Общо задължение за процесния
период за имота: ДНИ
– 429,70 лв. и ТБО – 421,71 лв.
2. за
търговски обект с РЗП от 77 кв.м.: 2016
г. – ДНИ 37,96 лв. и ТБО 50,61 лв.; 2017
г. – ДНИ 56,62 лв. и ТБО 50,33 лв.; 2018
г. – ДНИ 56,31 лв. и ТБО 50,06 лв.; 2019
г. – ДНИ 56,00 лв. и ТБО 49,78 лв.; 2020
г. – ДНИ 55,70 лв. и ТБО 56,93 лв.
Общо задължение
за процесния период за имота, ДНИ – 262,59 лв. и ТБО – 257,71 лв.
Задълженията по
ЗМДТ за плащане на ДНИ възниква от началото на месеца, следващ месеца, в който
е настъпила промяната. В този смисъл и съгласно експертно решение на ТЕЛК, с
което на жалбоподателя е определена степен на увреждане – 70% са изчислени от
вещото лице ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г. за жилищна сграда/основно жилище с
РЗП от 264 кв.м. и обслужващи части от 126 кв.м. и таван от 136 кв.м.:
При първи вариант
от заключението на вещото лице: от 01.01.2020 г. – месецът,
следващ датата на инвалидизацията за ¾ ид.ч.
за 2019 г., ДНИ в размер на 86,54 лв. и ТБО в размер на 153,84
лв.
за 2020 г., ДНИ в размер на 43,02 лв. и ТБО в размер на 175,91
лв.
Общо задължение
за процесния период за имота, ДНИ – 129,56 лв. и ТБО – 329,75 лв.
При втори вариант от заключението на СИЕ: от 01.09.2020г.
– месецът, следващ датата на решението на ТЕЛК за ¾ ид.ч.
за 2019 г., ДНИ в размер на 86,54 лв. и ТБО в размер на 153,84
лв.
за 2020 г., ДНИ в размер на 72,28 лв. и ТБО в размер на 175,91
лв.
Общо задължение
за процесния период за имота, ДНИ – 158,82 лв. и ТБО – 329,75 лв.
Размерът на
лихвите върху главницата за процесния период, за всеки един от недвижимите имоти по партидата на М.Г.С. (за 3/4/ ид.ч.), декларирани на
адрес гр. Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, а именно жилище и търговски обект
„Бира-скара Джъмбо“ е определен, както следва:
- земя от 640 кв.м., в т.ч. застроена площ от 132 кв.м. –
общо лихви за имота, върху задължение за ДНИ – 24,83 лв. и ТБО – 25,20 лв.
- жилищна сграда/жилище с РЗП от 264 кв.м., както и
обслужващи части от 126 кв.м. и таван от 136 кв.м., общо 526 кв.м. – общо лихви
за имота, върху ДНИ – 96,22 лв. и ТБО – 200,41 лв.
- търговски обект
с РЗП от 77 кв.м. – общо лихви за имота, върху задължение за ДНИ – 63,77
лв. и за ТБО – 64,90 лв.
Общо лихви за процесния период за трите имота, върху
задължение за ДНИ – 184,82 лв. и за ТБО – 290,51 лв.
Съдът намира, че
заключението на експерта е добросъвестно, безпристрастно и компетентно, и
същото е изготвено въз основа на доказателствата по делото, поради което го
кредитира с доверие.
Относно
допустимостта:
Процесният
Акт за поправка на АУЗД № МДТ- 179П
от 12.03.2021г. е бил връчен на жалбоподателката на 22.03.2021 г. /л.32 от делото/. За иницииране на
съдебно обжалване е императивно изискуемо актът да е обжалван по административен
ред. Такава жалба е подадена до началника на отдел МДТ и е постъпила в община
Несебър /вх.№ Н4-МДТ-1712 от 05.04.2021г./-
л.27-28 от делото. В съответствие с чл.146
от ДОПК, издателят на акта следва да окомплектова преписката и да я изпрати
на компетентния за решаването й орган до 12.04.2021 г. вкл. (понеделник-
присъствен ден). По аргумент от чл.155,
ал.1, вр. с чл.146
от ДОПК, решаващият орган в административното производство е следвало до се
произнесе до 11.06.2021г. включително (петък-
присъствен ден). По делото, в преписката не са налице данни и не се твърди
от страните, до тази дата, да е постановено решение по жалбата от горестоящия
орган.
Единствено
е изготвено становище, обсъдено по-горе, но не от адресата на жалбата подадена
по административен ред /Началника на
отдел „МДТ“ при община Несебър/, а от самият издател на оспорения Акт за
поправка на АУЗД, поради което обективираните в него доводи са били само за
сведение на горестоящия орган, но не могат да заместят неговото произнасяне,
респективно не са волеизявление на този компетентен да се произнесе по жалбата
орган.
Според
чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето
на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 се смята за потвърждение на
ревизионния акт в обжалваната част. В случаят, е реализирана именно посочената
хипотеза и на основание чл.156, ал.5 от ДОПК, жалбата против ревизионния акт може
да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез
решаващия орган. Жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство, е постъпила в съда на 11.06.2021г., поради
което е подадена в законния 30-дневен срок в този случай. Оспорването е
направено от надлежна страна – адресат на акта, след оспорване по
административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на съдебното производство, поради което оспорването е ДОПУСТИМО.
Правни изводи:
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред.
Съгласно чл.4,
ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният акт АУЗД № 179П/12.03.2021 г. е издаден от главен
експерт в отдел „МДТ” при община Несебър, съобразно правомощията предоставени
със заповед № 20/11.01.2013 г. на кмета на община Несебър, за което по делото и
липсва спор.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, а
по отношение компетентността на органа страните и не спорят. Актът е мотивиран, като мотиви са изложени и в допълнително
представените по преписката писмени доказателства. Посочено е, че актът за
поправка се издава въз основа на последната коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 1389/12.03.2021 г., на основание чл.107, ал.3 от ДОПК.
Съдът
намира, че начинът на определяне на задълженията – общо, а не по имоти, не съставлява
съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като
данни за начина, по който са формирани сумите, се съдържат в административната
преписка (в този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975г.,
ОСГК на ВС на РБ). В административната преписка се съдържат доказателства, от
които се установява размерът на основата, върху която се начислява ставката за
дължимият ДНИ и ТБО за всеки един от декларираните от жалбоподателката имоти
(л.60-83). Отделно от това в становището на органа по приходите са описани
механизмът и размерът на ставките на задълженията, за които са установени
задълженията, които са и своеобразни мотиви на органа- издател на акта.
По
същите съображения е неоснователно възражението, според което, при определяне
размерът на задължението, органът по приходите не взел предвид представеното
решение на ТЕЛК. На първо място, това ново доказателство е описано в мотивите
на самия АП на АУЗД, като относимо за преизчисляване размера на задълженията.
На следващо място данъчното облекчение е надлежно отразено в придружаващите
административната преписка доказателства.
Неоснователно
е и възражението, че била отчетена промяната в РЗП на търговския обект. Данни,
че органът по приходите е съобразил това изменение са налични в доказателствата
по преписката, като новото обстоятелство е отразено и облагането въз основа на
него с ДНИ и ТБО е от 01.01.2016 г. за целия период на АП на АУЗД, т.е. 2016 –
2020 г. вкл.
На следващо
място, АП на АУЗД е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който
органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по
декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване
на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил
задълженията за ДНИ и ТБО за периодите в АУЗД, за притежаваните идеални част от
правото на собственост върху недвижимите имоти на територията на община Несебър.
Заключението на
вещото лице е професионално и компетентно изготвено, като е прието по делото и
не е оспорено от двете страни. В този смисъл, съдът го кредитира с доверие,
като следва да съобрази конкретните задължения за ДНИ и ТБО, респективно
главниците и лихвите по тези задължения установени именно със заключението на
вещото лице. В тази връзка, съдът констатира, че издаденият АП на АУЗД е съобразен с нормите на
материалния закон, тъй като сумите, описани
в заключението на вещото лице, съответстват като сбор на главниците относно
трите компонента /земя, жилищна сграда и
търговски обект/, обективирани в заключението на вещото лице и сочат
задължения за главниците, описани от вещото лице, както следва:
2016г.-ДНИ-111.27
лева и ТБО- 226.60 лева
2017г.-ДНИ-166.10
лева и ТБО- 225.44 лева
2018г.-ДНИ-165.30
лева и ТБО- 224.30 лева
2019г.-ДНИ-164.50
лева и ТБО -223.14 лева
2020г.-ДНИ-120.68
лева и ТБО- 255.28 лева
Колкото до
лихвите, същите са посочени в отговор на въпрос № 4 от заключението /л.109-111
от делото/, като на стр.11 от заключението /л.113 от делото/ е обобщено, че
дължимите лихви за ДНИ възлизат на 184.82 лева, а за ТБО- общо 290.51 лева
лихви върху така описаните главници, съответно лихви в общ размер на 475.33
лева лихви общо при посочване на лихви общо в размер на 475.75 лева в оспорения
акт.
В този смисъл,
актът следва да се отмени само за
разликата от 184.82 лева до 185.04 лева общ размер на лихвите върху главниците
на ДНИ /за сумата от 0.22 лева/ и
за разликата от 290.51 лева до 290.71 лева /0.20
лева/ общ размер на лихви върху главниците съставляващи ТБО,
респективно за разликата от 475.33 лева до 475.75 лева или за сумата от 0.42 лева /четиридесет и две стотинки/.
Съдът
намира за неоснователно възражението, според което размерът на установените
задължения е бил завишен, с изключение на казаното по-горе за посочените суми,
които следва да се коригират. Следва изрично да се посочи, че в заключението на
изслушаната, приета и неоспорена,
нито от жалбоподателя, нито от ответника съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице е достигнал до почти идентичен размер на задълженията (вкл.
главница и лихви), установени от органа по приходите за притежаваните от
жалбоподателката ¾ ид.ч. от декларираните имоти. В
констативно-съобразителната част от заключението експертът надлежно е описал,
че изчисленията в АП на АУЗД са основани на подадената коригираща декларация,
при непроменени дялове на съсобственост, РЗП за търговския обект – 77 кв.м. и
представено решение на ТЕЛК.
За процесния период 2016 – 2020 г., съгласно чл.18 от
Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на територията на община
Несебър (https://os-nessebar.eu), данъкът за недвижимите имоти
е в размер на:
- 1,2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот, за 2016 г.
- 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот, считано от 01.01.2017 г. и към момента (изменение с решение №
315/20.10.2016 г. от протокол № 10 на общински съвет Несебър).
С решение № 667
от Протокол № 20/18.12.2013 г. общински съвет Несебър приел размера на таксата
за битови отпадъци за жилищни, вилни имоти на граждани и фирми върху данъчната
оценка на имота за 2014 г., като за гр.Обзор е общо 1,6 промила (за сметосъбиране и сметоизвозване -
1,0, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 0,4 и за обезвреждане на
отпадъци, изграждане и мониторинг на депо — 0,2). През следващите години до 2017 г. общинският съвет не е променял размера на таксата за битови
отпадъци, т.е. съгласно чл.68 от ЗМДТ за 2016, 2017 и 2018 г. остава
определения през 2014 г. размер – 1,6 промила. Решенията на общински съвет
Несебър за приемане на план-сметка на дейност „Чистота“ за съответната година
са публикувани на https://os-nessebar.en,
както следва: решение № 1003/19.12.2014 г.; решение № 27/14.12.2015 г., решение
№ 407/23.12.2016 г. и решение № 672/11.12.2017 г. Следва да се изясни, че основата за изчисление на задълженията (данъчни оценки на имотите) са
определени служебно
от отдел „МДТ“ при община Несебър по реда на Приложение № 2 към Закона за
местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението,
площта, височината, конструкцията и овехтяването, като справка за оценките е
приложена към административната преписка. Размерът на тези данъчни оценки не е
оспорен от жалбоподателя.
Съдът констатира, че както
органът изготвил процесния АП на АУЗД, така и вещото лице са изчислили
задълженията съобразно притежаваните от С. ¾ ид.ч. от имотите въз основа
на определените и неоспорени данъчни оценки.
Тук е нужно да се посочи,
че размерът на задълженията (ДНИ и ТБО) за притежаваните от С. ¾ ид.ч.
от търговския обект са изчислявани от органа по приходите, като е взета предвид
изменената/намалена площ на търговския обект от 126 кв.м. на 77 кв.м. и
съответния размер на данъчната оценка за ¾ ид.ч. от обекта, като видно
от заключението на вещото лице по вариант втори от отговора на този въпрос,
размерът на изчислените задължения (главница и лихви) е идентичен с този,
установен от органа по приходите. По тези съображения съответното възражение в
жалбата е неоснователно.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗМДТ, за имот, който е основно
жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се
дължи със 75 на сто намаление. Съгласно чл.27 от ЗМДТ, лицата предявяват правото си на
освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна
декларация, която подават в срока по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ, а именно в 2-месечен срок пред общината по местонахождението
на имота, за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В конкретният случай
коригиращата декларация е подадена на 12.03.2021 г. и съгласно чл.14, ал.1,
декларираните недвижими имоти, респективно коригиращите обстоятелства и данъчни
облекчения следвало да бъдат отразени, а данъкът изчислен на годишна база, а
именно за текущата 2020 г. От доказателствата по делото е видно, че
представеното решение на ТЕЛК и процентът намалена работоспособност са били
взети предвид от органа по приходите именно за периода 2020 г., като това
обстоятелство е надлежно описано и съответно размерът на задължението изчислен
с облекчение от 75 % в размер на 43,02 лв., който размер съвпада напълно с
изчислението по вариант втори от съответната част на заключението на вещото
лице, който именно е взет предвид при отчитане на аритметичните стойности
описани по-горе, като по-благоприятен. Изложеното мотивира съда да приеме
възражението и в тази част на жалбата за неоснователно, тъй като органът по
приходите законосъобразно съобразил представеното решение на ТЕЛК, като
основание за ползване на данъчно облекчение от указания в закона момент.
Съгласно чл.
142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаването му,
оспорения АУЗД е съответствал на приложимото материално право, а при
определянето на данъка и ТБО за съответните периоди не са допуснати други
грешки, освен описаните по-горе. Предвид
изложените мотиви, съдът приема, че жалбата срещу процесния АП на АУЗД е само частично основателна, с оглед
контекста на изложеното, респективно в останалата част относно сумите по всички
главници и голямата част от лихвите оспорването е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Ответният орган не
е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат,
в отхвърлената част.
Жалбоподателят
има право на разноски съразмерно на отменената част на акт, съгласно чл.161,
ал.1 от ДОПК, но при този изход, в който актът се отменя само за символичната сума
в размер на 0.42 /четиридесет и две
стотинки/ в частта за лихвите /0.20 върху ДНИ + 0.22 лева върху ТБО/, на
жалбоподателят фактически не могат да бъдат присъдени разноски, поради което
искането на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд –гр.Бургас, първи състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за поправка на АУЗД № МДТ-179П от 12.03.2021г., издаден
от Дафинка Стоянова- Главен експерт при община Несебър, определена като орган
по приходите, Мълчаливо потвърден от Началника на отдел „МДТ“ при община
Несебър, в ЧАСТТА, само за разликата
от 184.82 лева до 185.04 лева, съставляваща общ размер на лихвите върху главниците
на ДНИ /сумата от 0.22 лева/ и
за разликата от 290.51 лева до 290.71 лева /сумата от 0.20 лева/ общ размер на лихви върху главниците на ТБО
/общо в частта за лихвите за
разликата от 475.33 лева до 475.75 лева, т.е. отменя се в частта за лихвите в
размер на 0.42 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН в съответната част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.С., с адрес: ***,
против Акт за поправка на акт за установяване на задължения по декларация №
МДТ-179П от 12.03.2021 г., издаден от Дафинка Стоянова- Главен експерт при община
Несебър, определена за орган по приходите, мълчаливо потвърден от Началника на
отдел „МДТ“ при община Несебър, в
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА в тази част.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Г.С., с адрес: ***, да
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, с касационна жалба до Върховния административен съд /ВАС на РБ/, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: